Какво направих тази сутрин?

Освен това избрах 4 от любимите ни снимки, които също поставих в рамка:

Какво направих тази сутрин?

Днес сложих в рамка първото писмо, което Стеф беше написал за мен (заето от книга, която му бях дала да чете), преди повече от 2 години и, което ще си окача в стаята над леглото:

Thinkличка

Самотата е състояние на духа, а не на тялото. 
(сигурно някой вече го е казвал, но сега хрумна на мен!)
Деси

Малка приказка за големите богатства!

Поредица от приказки за разказване!

"Богатството не е в това, което имаме, а в това, без което не можем!

Вече знам - притежавам най-ценният дар на света - в сърцето си, като в малко джобче съм събрала няколко бурканчета с мечти, няколко пълни с обич и още толкова, пълни със приятелства... Остава само да намеря от някъде бурканчета за сърчица и за желания. Веднъж помолих Бог да скове една дървена полица, за да нареждам всички свои скъпоценности. Той ми се усмихна и ми каза: "Мило момиче, ако пожелаеш, ще направя за теб най-красивата полица на света. Ще я изрисувам с цветя, а в дървото ще гравирам името ти. Ще бъде златиста на цвят, а по рафтовете й ще посипя звезден прашец, за да прилича на вълшебна. Но преди да направя това, кажи ми моля те - Как точно смяташ да наредиш богатствата си?"
Аз помълчах и разбрах, че всъщност той беше прав. В какъв ред могат да се подредят обичта, мечтите, желанията, сърцата и приятелството, след като всяко едно от тях е еднакво ценно с другото!? За това отговорих на Бог: "Мили Боже, както винаги си прав! Всъщност нямам нужда от тази полица. Като се замисля, тя дори ще заема твърде много място от сърцето ми, особено ако е такава, за каквато си мечтая - дървена с цветя и гравюри... По-добре да остане достатъчно пространство, за да събирам повече мечти, желяния, сърчица, любови и приятелства. А те все ще се спогодят някак си. Сами ще си намерят ред. Нали си приличат!?"

Когато вдигнах очи, осъзнах, че всъщност съм си мислила на глас, съвсем сама, по пътя за едно малко магазинче, в което бях чула, че се продават бурканчета за сърчица и желания...

Деси Тенева

Най-дълго чаканото писмо

Приказка за лека нощ

Тя никога не ми каза, че очаква с трепет всяка вест от мен. Аз никога не й казах, колко много искам да ме обича. Живеехме на 100 километра разстояние, а се бяхме виждали точно 5 пъти през живота си. А тя ми е "майка". Жената, която преди 31 години е намерила някак смелост да се раздели от мен. С това броя а срещите ни стават 6. Тя води. Сега аз имам избор. Мога да й се обадя, мога и да не го направя. Тя има надежда. Може да ме чуе, може и да не ме... Тя е притеснителна, аз напориста. Сега й пиша първото си писмо и то започва така: "Ти никога не ми каза, че очакваш вест от мен, аз никога не ти казах колко много искам да ти кажа, че те ОБИЧАМ"!

eye accent!

million dollar baby...

And I really am!

Another "Thinkличка" about the Questions

Няма нищо лошо в това, човек да задава въпроси, да бъде любопитен, любознателен, дори и малко нахален. Повечето от нещата, които съм научила в живота си са били от отговорите на въпросите, които съм получила!

Ако никой не ме наблюдава:

Ако никой не ме наблюдава:

1. Ще ходя боса по улицата;
2. Няма да нося бельо;
3. Ще ходя под дъжда без чадър;
4. Няма да се сресвам често;
5. Няма да се гримирам често;
6. Ще ходя с неизгладени, скъсани и лекьосани дрехи;
7. Ще ям много сладко;
8. Ще ям хамбургери;
9. Ще си бъркам в носа;
10. Няма да си бръсна краката често;
11. Ще събирам боклуци от земята;
12. Ще си тананикам;
13. Ще си говоря на глас;
14. Понякога ще ходя нарочно с различни чорапи;
15. Ще целувам по муцуните уличните кучета и котки, ще ги галя, храня и ще им говоря;
    
16. Ще правя още поне 100 подобни неща, за които не мога да се сетя в момента. 

Някой ще каже: "Тази е луда!" О, моля ви се, не на мен тия, все едно вие няма да направите същия списък. Въпроса сега е да направим подобен списък, в случай, че сме заобиколени с хора. Броят на нещата, които ще включите в него е всъщност измерител на: вашата смелост, вашият непукизъм, вашата социопатия, вашият анархизъм или просто на стремежа си да бъдете себе си (което пък от своя страна е признак на висока степен на себеосъзнатост и мъдрост).

И сега, когато целият свят е втренчен в мен:

1. Ходя боса по улицата;
2. Не винаги нося бельо;
3. Ходя под дъжда без чадър;
4. Не се сресвам често;
5. Не се гримирам често;
6. Ходя с неизгладени, скъсани и лекьосани дрехи;
7. Ям много сладко;
8. Ям хамбургери;
9. Бъркам си в носа;
10. Не си бръсна краката често;
11. Събирам боклуци от земята;
12. Тананикам си;
13. Говоря сина глас;
14. Понякога ходя с различни чорапи;
15. Целувам по муцуните уличните кучета и котки, галя ги, храня ги и им говоря;
    
16. Правя още поне 100 подобни неща, за които не мога да се сетя в момента.
    

Е, моят списък се припокрива с горният. Опитайте и вие - може пък и да се получи. Ако пък резултатите са отчайващи и не можете да включите нито едно от ггорния ви списък в долния неща, не се отчайвайте - преди 5 години не излизах от къщи, ако само един косъм стърчеше от косата ми.
Поздрави на всички!

Ако списък номер 2 е дори по-дълъг от списък номер 1, то моля, присъедитее се в клуба на приключенците. Сбирки - всяка неделя, в 4 часа, зад оградата! :-)
Деси

Пътуване към себе си

I.
Поисках да се отрека
от пясъчните дюни и морето,
от писъка на гларуси във утрото,
от синьото вълшебство на Бургас.
Побързах да си взема сбогом
с приятелите, топлите ми чувства.
Със старите любови,
с настоящите,
които ме оставяха без дъх.
Сбогувах се със улиците светли
и с вятъра...
Със себе си,
за да си тръгна устремена и несигурна.
За да се слея с неизвестните посоки.
Защото почваше най-дългото пътуване в живота ми.
Пътувах към самата себе си...

Who You want to be?

Who You want to be? Кой искаш да бъдеш? Кой всъщност си ти? Колко трудно е да решиш какъв искаш и кой искаш да станеш... На някои хора им отнема цял един живот, докато решат с точност. Използват сложни логически и не дотам логични формули и уравнения. Допитват се до знахари, екстрасенси, врачки, ходжи, гадатели, магове, астролози, био-енерго лечители, които да им дадат поне някаква малка идея, за която да се захванат. Лутат се... Аз разбрах за себе си: Искам да бъда СЕБЕ СИ! Само, точно и единствено себе си. Ако избера друго, няма никога да сляза от сцената, а не съм актриса по призвание... Колко е лесен отговора на този въпрос и колко години ни отнема... поради огромната алчност човешка да сме най и повече от другите. За това трудно избираме кой искаме да бъдем, за да не би изборът ни да не е правилен. Но, ако изберем да сме само, точно и единствено себе си, общо взето ще постигнем целта си да сме най и повече от другите, защото другите ще са други... а това вече ни прави уникални. Съгласни ли сте?

Още едно от моите филосовствания за живота

Thinkличка

Shut your past, create your future on the present. I sayd: Do it Now!!!
Desi

МОЛБАТА НА ПУХИ

1.Моят живот трае от 10 до 15 години. Всяка твоя година за мен означава 7. Замисли ли се   за това преди да ме вземеш?!

2.Обичай ме такьв,какьвто сьм-нали сам си ме избрал!?!

3.Дай ми време да схвана това,което искаш от мен.Имай ми доверие-аз живея от това!

4.Никога не ми се ядосвай и не ме затваряй за наказание-ти имаш своите приятели,а аз имам само теб!

5.Гвори ми понякога.И дори да не познавам думите,аз познавам гласа ти и разбирам,че говориш на мен.

6.Знай,че никога не забравям как са се отнасяли с мен.Преди да ме биеш помисли за това,че моите челюсти с лекота биха смачкали рьката ти,но аз никога няма да го направя!

7.Не ме вземай като играчка,за да се забавляваш с мен,само докато сьм мальк,и после да ме изоставиш.Моята любов кьм теб е вечна!

8.Грижи се за мен,когато остарея,остана без зьби,оглушея,ослепея и немога да се движа добре.И за теб ще се грижи някой,защото старостта е една за всички.

9.Вземай ме с теб на дьлги разходки и пьтувания.Всичко е по-лесно за мен,когато ти си там!

10.Винаги помни,че моята любов кьм теб е ВЕЧНА!!!

С ОБИЧ:  и аз ще те обичам

ПУХИ

Мои мислички

Жените са жени, за да прощават,

Мъжете са мъже, за да грешат...

Клетва

Завинаги и още миг поне –

заклехме във общото начало

Но времето от блясъка ни взе,

А думите превърнаха се в рани.

След тази клетва аз те нараних,

а те ни ми спести една обида,

Превърнахме се в проза вместо в стих

и ти от мен поиска да си идеш.

И аз от тебе се отдалечих,

Преметнали звездите си през рамо

Поехме към безпътни ветрове

Обидени, смутени, неразбрани...

прочети още:

My little heart

Моето малко сърце,

Толкова много обича...

В моето малко сърце

Се крие голямо момиче...

Моето малко сърце,

Винаги ме спасява

От бури и ветрове

Незасегната в него оставам.

Моето малко сърце

Големите грешки прощава

С него съм още дете

И във мечтите си вярвам.

С моето малко сърце

Никак не искам да споря

Винаги ще ме разбере

Винаги с мен ще се бори... 
прочети още

Breakfast

Добро утро Слънце!

Чувствам се толкова голяма, че мога да те достигна... Благодаря ти, че надникна през прозореца ми!

Good morning sun!

Приказка за лека нощ

Обичам приказките за лека нощ, въпреки, че не съм чела отдавна, нито пък някой ми е разказвал. Но си мечтая в моята приказка аз да бъда малка принцеса, а ти да ми носиш плодове и свежо откъснати цветя на верандата на нашата къща, а отвън да мирише на прясно окосена трева и да се чува шумът от потока, който минава близо до нашата къща. Да си имам една малка котка, която да мърка в краката ми, които да са повдигнати на столче с възглавнички и едно рунтаво куче да спи до белият дървен люлеещ се стол, в който съм се опънала, докато чета малка книжка с разкази.

Ето, помечтах си, сама си разказах приказка... време е да си лягам.