Клетва

Завинаги и още миг поне –

заклехме във общото начало

Но времето от блясъка ни взе,

А думите превърнаха се в рани.

След тази клетва аз те нараних,

а те ни ми спести една обида,

Превърнахме се в проза вместо в стих

и ти от мен поиска да си идеш.

И аз от тебе се отдалечих,

Преметнали звездите си през рамо

Поехме към безпътни ветрове

Обидени, смутени, неразбрани...

прочети още:

---

И после пътя ни превърна се в тъга

един към друг и всичко обещано.

Заспивахме отделно с мисълта,

Че до „Завинаги” е още рано.

Завинаги и още миг поне –

Заклехме се да бъдем с тебе двама.

И нищо, че посоките са две,

ний можем да се срещнем още с длани,

За да скъсим простора между нас

И пак да бъдем заедно щастливи.

С раздялата не свършва любовта

А мъката превръща се във сила.

автор: Деси Тенева