Какво направих тази сутрин?

Освен това избрах 4 от любимите ни снимки, които също поставих в рамка:

Какво направих тази сутрин?

Днес сложих в рамка първото писмо, което Стеф беше написал за мен (заето от книга, която му бях дала да чете), преди повече от 2 години и, което ще си окача в стаята над леглото:

Малка приказка за големите богатства!

Поредица от приказки за разказване!

"Богатството не е в това, което имаме, а в това, без което не можем!

Вече знам - притежавам най-ценният дар на света - в сърцето си, като в малко джобче съм събрала няколко бурканчета с мечти, няколко пълни с обич и още толкова, пълни със приятелства... Остава само да намеря от някъде бурканчета за сърчица и за желания. Веднъж помолих Бог да скове една дървена полица, за да нареждам всички свои скъпоценности. Той ми се усмихна и ми каза: "Мило момиче, ако пожелаеш, ще направя за теб най-красивата полица на света. Ще я изрисувам с цветя, а в дървото ще гравирам името ти. Ще бъде златиста на цвят, а по рафтовете й ще посипя звезден прашец, за да прилича на вълшебна. Но преди да направя това, кажи ми моля те - Как точно смяташ да наредиш богатствата си?"
Аз помълчах и разбрах, че всъщност той беше прав. В какъв ред могат да се подредят обичта, мечтите, желанията, сърцата и приятелството, след като всяко едно от тях е еднакво ценно с другото!? За това отговорих на Бог: "Мили Боже, както винаги си прав! Всъщност нямам нужда от тази полица. Като се замисля, тя дори ще заема твърде много място от сърцето ми, особено ако е такава, за каквато си мечтая - дървена с цветя и гравюри... По-добре да остане достатъчно пространство, за да събирам повече мечти, желяния, сърчица, любови и приятелства. А те все ще се спогодят някак си. Сами ще си намерят ред. Нали си приличат!?"

Когато вдигнах очи, осъзнах, че всъщност съм си мислила на глас, съвсем сама, по пътя за едно малко магазинче, в което бях чула, че се продават бурканчета за сърчица и желания...

Деси Тенева

Още и пак за любовта...

Някои хора казват, че любовта е сляпа. Аз мисля, че любовта е прекрасна. Всичко и всеки може да почувства любовта - птиците, хората, животните - вси1ки живи същества на тази планета. Любовта означава да те е грижа и да проявяваш разбиране. Любовта означава да си там, когато някой има нужда от теб. Любовта означава да бъдеш приятел. Можеш да обичаш животните си, своята кукла, любимият си стол, приятелите, децата си, семейството си... Любовта може да бъде всичко, което посикаш да бъде. Любовта е избор!
Стефани Лий, 11 години
(колко мъдро дете)

Най-дълго чаканото писмо

Приказка за лека нощ

Тя никога не ми каза, че очаква с трепет всяка вест от мен. Аз никога не й казах, колко много искам да ме обича. Живеехме на 100 километра разстояние, а се бяхме виждали точно 5 пъти през живота си. А тя ми е "майка". Жената, която преди 31 години е намерила някак смелост да се раздели от мен. С това броя а срещите ни стават 6. Тя води. Сега аз имам избор. Мога да й се обадя, мога и да не го направя. Тя има надежда. Може да ме чуе, може и да не ме... Тя е притеснителна, аз напориста. Сега й пиша първото си писмо и то започва така: "Ти никога не ми каза, че очакваш вест от мен, аз никога не ти казах колко много искам да ти кажа, че те ОБИЧАМ"!

Another "Thinkличка" about the Questions

Няма нищо лошо в това, човек да задава въпроси, да бъде любопитен, любознателен, дори и малко нахален. Повечето от нещата, които съм научила в живота си са били от отговорите на въпросите, които съм получила!

Пътуване към себе си

I.
Поисках да се отрека
от пясъчните дюни и морето,
от писъка на гларуси във утрото,
от синьото вълшебство на Бургас.
Побързах да си взема сбогом
с приятелите, топлите ми чувства.
Със старите любови,
с настоящите,
които ме оставяха без дъх.
Сбогувах се със улиците светли
и с вятъра...
Със себе си,
за да си тръгна устремена и несигурна.
За да се слея с неизвестните посоки.
Защото почваше най-дългото пътуване в живота ми.
Пътувах към самата себе си...

Мои мислички

Жените са жени, за да прощават,

Мъжете са мъже, за да грешат...