Статията подбра за вас Алекс Болдин
Дюля - плодове лекарстваУказател на използваните термини в статията
дюля, ябълка, райска ябълка, круша, слива, смокиня, тиква, грозде, лимон, бъзак(тревист бъз), цикория, бял равнец, божур, глухарче, коприва, невен, латинка, иглика, теменуга,подбел, смрадлика, роза, шипка, черна боровинка, дренка, глог, къпина, малина, мушмула, напитка от горски плодове(трънки, глогинки и шипки), чубрица, копър, джоджен, ябълков оцет, рициново масло, слънчогледово олио, вино, боза, зелен чай, пчелен мед, алкохол, шоколад, семки от слънчоглед тиква и сусам, червена калина, черен бъз, дъбов желъд,дряново дърво, див кестен, орех, липов цвят, черница, лечебна сила на дърветата, лечебната сила на природата, билки за диабет, билки за заболявания на черен дроб, билки против атеросклероза, билки за болно сърце, билки при хипертония, кисело мляко, биоритмите, лечение на безсъние, неврози, покълнали семена, царевица, трици, хляб, зелен фасул,фасул, леща, соя, моркови, картофи, алабаш, кисело зеле, целина, патладжан, ряпа, тиквички, червена чушка, лук, праз лук, чесън, гъби
дюля, ябълка, райска ябълка, круша, слива, смокиня, тиква, грозде, лимон, бъзак(тревист бъз), цикория, бял равнец, божур, глухарче, коприва, невен, латинка, иглика, теменуга,подбел, смрадлика, роза, шипка, черна боровинка, дренка, глог, къпина, малина, мушмула, напитка от горски плодове(трънки, глогинки и шипки), чубрица, копър, джоджен, ябълков оцет, рициново масло, слънчогледово олио, вино, боза, зелен чай, пчелен мед, алкохол, шоколад, семки от слънчоглед тиква и сусам, червена калина, черен бъз, дъбов желъд,дряново дърво, див кестен, орех, липов цвят, черница, лечебна сила на дърветата, лечебната сила на природата, билки за диабет, билки за заболявания на черен дроб, билки против атеросклероза, билки за болно сърце, билки при хипертония, кисело мляко, биоритмите, лечение на безсъние, неврози, покълнали семена, царевица, трици, хляб, зелен фасул,фасул, леща, соя, моркови, картофи, алабаш, кисело зеле, целина, патладжан, ряпа, тиквички, червена чушка, лук, праз лук, чесън, гъби
Като овощна култура дюлята е била позната от дълбока древност - около2000г преди новата ера. Днес тя е разпространена из целия свят, но се отглежда най- вече в средиземноморските държави, на Балканския полуостров, в някои страни от Азия и САЩ.
Дюлевия плод е богат на захари (предимно фруктоза), на органични киселини, пектинови вещества, слузести вещества и целулоза. Има много витамини - най-силно е присъствието на РР, С и Е. От минералните соли,най-голям дял се пада на калия, следван от калция и фосфора.От микроелементите впечатлява изобилието на мед-140мг на 100г плод. От органичните киселини в най-голямо количество е ябълчната, след което се нарежда винената. Етеричните масла придават специфичния приятен аромат на плода, а пектиновите вещества са със силно изразен благоприятен ефект върху стомаха и червата.
Какво цери дюлята? Именити древни лекари Хипократ, Гален, Авицена са предписвали пресни дюли, сок или мармалад от тях като ободряващо, апетито възбуждащо средство и при различни стомашни смущения.
Отвара от дюлеви плодове и семена и днес се препоръчва при стомашни разстройства и кръвотечения. Лечебния ефект се дължи на пектиновите и дъбилни вещества. За болните от белодробна туберкулоза дюлята е особено полезна , а пък печена се препоръчва като затягащо средство при диарии.
Слузестият извлек от дюлевите семена действа омекчаващо и противовъзпалително при гастрити, гастроентероколити, при бронхити, трахеити и кашлица. Външно същият извлек се прилага за компреси при възпаление на очите, за гаргара при ангина, за намазвания при изгаряния и кожни възпаления.
Отварата от нарязани плодове има диуретичен ефект при воднянка, препоръчва се и при сърдечни и бъбречни заболявания, при недостиг ха желязо в организма. Мъхът на плодовете се прилага от народната медицина като кръвоспиращо средство при порязване.
Как да си приготвим лекове? Отвара от плод - Четвърт дюлев плод се нарязва на малки парчета, без да се бели, като се отстранява семенната част. В емайлиран съд плодът се залива с две чаени чаши вряла вода и се оставя да ври 25 мин. Разтворът се прецежда и по желание се подслажда със захар или мед. Пие се по половин чаена чаша три пъти на ден преди хранене.
Слузест извлек - Семената се ползуват цели, в никакъв случай да не се счукват, защото тогава отделят отровен глюкозид.
Една чаена лъжичка дюлеви семена се заливат с една чаена чаша хладка вода и се оставят да киснат 4 часа в емайлиран съд. Полученият слузест извлек се прецежда и по желание се подслажда с една чаена лъжичка пчелен мед. Взема се по една супена лъжица четири,пет пъти дневно преди хранене.
в."В-к за дома"бр.46/96г.
Дюлята лекува - По записките на Петър Димков
Дюлевия плод е богат на захари (предимно фруктоза), на органични киселини, пектинови вещества, слузести вещества и целулоза. Има много витамини - най-силно е присъствието на РР, С и Е. От минералните соли,най-голям дял се пада на калия, следван от калция и фосфора.От микроелементите впечатлява изобилието на мед-140мг на 100г плод. От органичните киселини в най-голямо количество е ябълчната, след което се нарежда винената. Етеричните масла придават специфичния приятен аромат на плода, а пектиновите вещества са със силно изразен благоприятен ефект върху стомаха и червата.
Какво цери дюлята? Именити древни лекари Хипократ, Гален, Авицена са предписвали пресни дюли, сок или мармалад от тях като ободряващо, апетито възбуждащо средство и при различни стомашни смущения.
Отвара от дюлеви плодове и семена и днес се препоръчва при стомашни разстройства и кръвотечения. Лечебния ефект се дължи на пектиновите и дъбилни вещества. За болните от белодробна туберкулоза дюлята е особено полезна , а пък печена се препоръчва като затягащо средство при диарии.
Слузестият извлек от дюлевите семена действа омекчаващо и противовъзпалително при гастрити, гастроентероколити, при бронхити, трахеити и кашлица. Външно същият извлек се прилага за компреси при възпаление на очите, за гаргара при ангина, за намазвания при изгаряния и кожни възпаления.
Отварата от нарязани плодове има диуретичен ефект при воднянка, препоръчва се и при сърдечни и бъбречни заболявания, при недостиг ха желязо в организма. Мъхът на плодовете се прилага от народната медицина като кръвоспиращо средство при порязване.
Как да си приготвим лекове? Отвара от плод - Четвърт дюлев плод се нарязва на малки парчета, без да се бели, като се отстранява семенната част. В емайлиран съд плодът се залива с две чаени чаши вряла вода и се оставя да ври 25 мин. Разтворът се прецежда и по желание се подслажда със захар или мед. Пие се по половин чаена чаша три пъти на ден преди хранене.
Слузест извлек - Семената се ползуват цели, в никакъв случай да не се счукват, защото тогава отделят отровен глюкозид.
Една чаена лъжичка дюлеви семена се заливат с една чаена чаша хладка вода и се оставят да киснат 4 часа в емайлиран съд. Полученият слузест извлек се прецежда и по желание се подслажда с една чаена лъжичка пчелен мед. Взема се по една супена лъжица четири,пет пъти дневно преди хранене.
в."В-к за дома"бр.46/96г.
Дюлята лекува - По записките на Петър Димков
Плодът
* При възпалена стомашна и чревна лигавица: Да се нарежат 1-2 необелени и измити дюли (като за компот), сваряват се във вода, покриваща ги, но без захар. Напълно изстинали се изяждат само резенчетата - 30мин. след ядене.
* При умствена и физическа преумора и за успокояване на сърцето да се пие сокът от сварените дюлеви резенчета, подсладени с една лъжичка мед, по 1 чашка 3 пъти дневно, 1 час преди ядене.
Сокът от малка, добре узряла дюля, рендосана или прекарана през сокоизстисквачка, действа общо ободряващо и освежаващо на кожата на лицето, като се нанесе по него с памучно тампонче и така престои 15 мин. до пълното му попиване. Да се прави само вечер, половин час преди лягане, без да се поставя какъвто и да е крем на лицето.
Семената
От тях заедно с ципата която ги обвива, се приготвя гъста, слузеста течност, като в 600г вода се пускат семената на 5-6 дюли (с обвивката) и се сваряват на средно силен огън, докато течността остане на половината. След като изстине се прецежда. Употреба: при суха кашлица, дължаща се на настинка, при внезапни чревни разстройства и лека начална форма на диабет се пие по една супена лъжица, няколко пъти дневно докато течността свърши. Много облекчава.На другия ден се сварява нова и така,докато неразположението премине. Забележка: при настинка, течността се подслажда с лъжица мед, но не и при диабетици.
Листата
Могат да се използуват за чай, не само пресни, но и изсушени, самостоятелно или примесени с други градински или полски билки през цялата година. Те са ободряваща, ароматична напитка и за млади и за стари.
в."Грация"бр.43/26.11.96г.
Не пренебрегвайте дюлите
* При възпалена стомашна и чревна лигавица: Да се нарежат 1-2 необелени и измити дюли (като за компот), сваряват се във вода, покриваща ги, но без захар. Напълно изстинали се изяждат само резенчетата - 30мин. след ядене.
* При умствена и физическа преумора и за успокояване на сърцето да се пие сокът от сварените дюлеви резенчета, подсладени с една лъжичка мед, по 1 чашка 3 пъти дневно, 1 час преди ядене.
Сокът от малка, добре узряла дюля, рендосана или прекарана през сокоизстисквачка, действа общо ободряващо и освежаващо на кожата на лицето, като се нанесе по него с памучно тампонче и така престои 15 мин. до пълното му попиване. Да се прави само вечер, половин час преди лягане, без да се поставя какъвто и да е крем на лицето.
Семената
От тях заедно с ципата която ги обвива, се приготвя гъста, слузеста течност, като в 600г вода се пускат семената на 5-6 дюли (с обвивката) и се сваряват на средно силен огън, докато течността остане на половината. След като изстине се прецежда. Употреба: при суха кашлица, дължаща се на настинка, при внезапни чревни разстройства и лека начална форма на диабет се пие по една супена лъжица, няколко пъти дневно докато течността свърши. Много облекчава.На другия ден се сварява нова и така,докато неразположението премине. Забележка: при настинка, течността се подслажда с лъжица мед, но не и при диабетици.
Листата
Могат да се използуват за чай, не само пресни, но и изсушени, самостоятелно или примесени с други градински или полски билки през цялата година. Те са ободряваща, ароматична напитка и за млади и за стари.
в."Грация"бр.43/26.11.96г.
Не пренебрегвайте дюлите
СладкоРазтваря се 1 кг захар в 400г вода и полученият сироп се загрява, докато заври. Към него веднага се прибавят 900 г току що настъргани плодове. Сладкото се вари до необходимата гъстота. Минути преди да се свали от огъня, се прибавя 1/2 ч. л. лимонтузу.
Конфитюр
Настъргват се на ренде 1,3 кг дюли направо в захарен сироп, приготвен от 1 кг захар и 300г вода (в която предварително са изварени семенните части на дюлите). Вари се докато плодовете станат прозрачни, а сиропът като желе.Накрая се слага 1 ч. л. лимонтузу.
Желе
Плодовете се нарязват на парчета, без да се белят и да им се отделят семената. Заливат се с вода колкото да ги покрие и се варят, докато омекнат.Полученият сок се прецежда през тензух или марля, като плодовете не се притискат.Оставя се да престои в хладилник 10-12 часа. После на 1 литър от него се прибавят 800г захар.Сместа се вари до необходимата гъстота.Преди да се свали от огъня, се слага 1ч. л. лимонтузу. Останалите сварени дюли може да се използуват за приготвяне на мармалад.
Нектар
Нарязаните на парчета плодове се заливат с малко вода и се варят, докато омекнат. Пасират се и получената хомогенна маса се разрежда със захарен сироп до желаната концентрация по ваш вкус. За да не потъмнее, нектарът се загрява до кипване и тогава се налива в бутилки. Стерилизира се 8-10 мин.
Компот
Нарязаните плодове на резенчета (2-3см.) се почистват добре от семената. За да не потъмнеят, се потапят в разтвор от 10г лимонтузу и 1 л вода. Нареждат се в буркани и се заливат с горещ сироп от 1л вода и 800г захар. Стерилизират се 35 минути.
в."Новини+"бр.44/96г.
Дюлята помага при махмурлук
Конфитюр
Настъргват се на ренде 1,3 кг дюли направо в захарен сироп, приготвен от 1 кг захар и 300г вода (в която предварително са изварени семенните части на дюлите). Вари се докато плодовете станат прозрачни, а сиропът като желе.Накрая се слага 1 ч. л. лимонтузу.
Желе
Плодовете се нарязват на парчета, без да се белят и да им се отделят семената. Заливат се с вода колкото да ги покрие и се варят, докато омекнат.Полученият сок се прецежда през тензух или марля, като плодовете не се притискат.Оставя се да престои в хладилник 10-12 часа. После на 1 литър от него се прибавят 800г захар.Сместа се вари до необходимата гъстота.Преди да се свали от огъня, се слага 1ч. л. лимонтузу. Останалите сварени дюли може да се използуват за приготвяне на мармалад.
Нектар
Нарязаните на парчета плодове се заливат с малко вода и се варят, докато омекнат. Пасират се и получената хомогенна маса се разрежда със захарен сироп до желаната концентрация по ваш вкус. За да не потъмнее, нектарът се загрява до кипване и тогава се налива в бутилки. Стерилизира се 8-10 мин.
Компот
Нарязаните плодове на резенчета (2-3см.) се почистват добре от семената. За да не потъмнеят, се потапят в разтвор от 10г лимонтузу и 1 л вода. Нареждат се в буркани и се заливат с горещ сироп от 1л вода и 800г захар. Стерилизират се 35 минути.
в."Новини+"бр.44/96г.
Дюлята помага при махмурлук
Дюлята действа добре при махмурлук, а крушата помага при тежки отравяния с гъби, е писал преди десет века прочутият арабски лекар и философ Авицена.
За родина на дюлята се счита Кавказ или Северен Иран.От там през седми век пр.н.е. този мъхав и ароматен плод е пренесен в Гърция, Рим, Тракия. Въпреки, че доколумбова Америка ни е дала голямо разнообразие от плодове и зеленчуци, там също се разпространява отглеждането на дюля заради изключително ценните и лечебни качества.
Още древните лечители са установили необичайния ефект на жълтия и тръпчив плод. Дюлята помага при сърцебиене, махмурлук, стомашни проблеми,повръщане, жълтеница. Силният и специфичен аромат действа тонизиращо, затова древните римляни преди сън вдишвали дълбоко мириса на отрязано парче от плода за успокоение. Дюлята се консумира не само в сурово състояние, може да е варена с мед, под форма на сладко или попарена. Дюлевите плодове са богати на калий-120мг, магнезий-15мг, фосфор-13мг и в малки количества съдържат манган, кобалт, мед, дъбилни вещества. Витаминният състав е разнообразен, с преобладаване на тези от групата В, С, Е, Р-77% от мг. Старата арабска медицина препоръчва отвара от дюли, при кръвохрачене и стомашни разстройства При болки от хемороиди се поставя горещ компрес от дюлев сок на болното място. А чаят от дюлеви семена действа отхрачващо при бронхит и трахеит. Въпреки много положителните си свойства дюлята притежава и известно отрицателно въздействие, което може да се избегне, като се приема вътрешно заедно с малко мед и анасон.
в."Новинар"бр.18.10.96г.
Сладкиш от дюли (колач)
(сръбска рецепта)
За родина на дюлята се счита Кавказ или Северен Иран.От там през седми век пр.н.е. този мъхав и ароматен плод е пренесен в Гърция, Рим, Тракия. Въпреки, че доколумбова Америка ни е дала голямо разнообразие от плодове и зеленчуци, там също се разпространява отглеждането на дюля заради изключително ценните и лечебни качества.
Още древните лечители са установили необичайния ефект на жълтия и тръпчив плод. Дюлята помага при сърцебиене, махмурлук, стомашни проблеми,повръщане, жълтеница. Силният и специфичен аромат действа тонизиращо, затова древните римляни преди сън вдишвали дълбоко мириса на отрязано парче от плода за успокоение. Дюлята се консумира не само в сурово състояние, може да е варена с мед, под форма на сладко или попарена. Дюлевите плодове са богати на калий-120мг, магнезий-15мг, фосфор-13мг и в малки количества съдържат манган, кобалт, мед, дъбилни вещества. Витаминният състав е разнообразен, с преобладаване на тези от групата В, С, Е, Р-77% от мг. Старата арабска медицина препоръчва отвара от дюли, при кръвохрачене и стомашни разстройства При болки от хемороиди се поставя горещ компрес от дюлев сок на болното място. А чаят от дюлеви семена действа отхрачващо при бронхит и трахеит. Въпреки много положителните си свойства дюлята притежава и известно отрицателно въздействие, което може да се избегне, като се приема вътрешно заедно с малко мед и анасон.
в."Новинар"бр.18.10.96г.
Сладкиш от дюли (колач)
(сръбска рецепта)
13 дюли се пекат на фурна. Смилат се в машинка за месо. Добавя с половин кг захар и се бърка до гъста смес, така че като се мине с дървена лъжица, да остава пътечка върху дъното на съда. Като се сгъсти, добавят се смлени орехи.Намокря се съд с вода и се оставя така приготвената смес да съхне цели 15 дни. После се обръща в тавичка и се нарязва на ромбове,триъгълници или квадратчета.
Струва си чакането, защото 3 месеца след това режеш и черпиш гостите.По желание можеш да добавиш и глазура от 100г шоколад, 2суп. лъжици мляко и 1 лъжица олио. Те се разтопяват и заливката придава на колача, бляскаво кафяво покритие.
в."Ние жените" бр.48/26.11.96г
Дюлите не търпят круши до себе си
Това е факт- крушите ускоряват узряването им, по плода по-бързо могат да се появят горчивите петна, когато са в едно помещение. Ябълките обаче не им пречат. Дюлите не понасят високите температури - трябват им най-много градус,два над нулата за да запазят лековитите си свойства.Когато са повече, могат да се подредят в касетки, постлани с хартия, на два реда. За да не се развалят, тези от горния се поставят между вдлъбнатините от плодовете на долния.
Отделихме толкова време на дюлите, защото са много полезни. Не само на сладка и компоти, с които доста ще се охарчите-ток, захар, капачки. Ако са ви твърди, правете ги на сок. Богат е на калий за сърцето, на желязо за кръвта и на още куп полезни вещества необходими за добрата работа на черния
дроб. И нещо което малцина знаят:- сокът подобрява цвета на лицето, затова в древността Авицена е препоръчвал на хубавиците по-често да си пийват от него.
в."Домашен лекар"бр.50/12.12.96г.
Пелте от дюли
Струва си чакането, защото 3 месеца след това режеш и черпиш гостите.По желание можеш да добавиш и глазура от 100г шоколад, 2суп. лъжици мляко и 1 лъжица олио. Те се разтопяват и заливката придава на колача, бляскаво кафяво покритие.
в."Ние жените" бр.48/26.11.96г
Дюлите не търпят круши до себе си
Това е факт- крушите ускоряват узряването им, по плода по-бързо могат да се появят горчивите петна, когато са в едно помещение. Ябълките обаче не им пречат. Дюлите не понасят високите температури - трябват им най-много градус,два над нулата за да запазят лековитите си свойства.Когато са повече, могат да се подредят в касетки, постлани с хартия, на два реда. За да не се развалят, тези от горния се поставят между вдлъбнатините от плодовете на долния.
Отделихме толкова време на дюлите, защото са много полезни. Не само на сладка и компоти, с които доста ще се охарчите-ток, захар, капачки. Ако са ви твърди, правете ги на сок. Богат е на калий за сърцето, на желязо за кръвта и на още куп полезни вещества необходими за добрата работа на черния
дроб. И нещо което малцина знаят:- сокът подобрява цвета на лицето, затова в древността Авицена е препоръчвал на хубавиците по-често да си пийват от него.
в."Домашен лекар"бр.50/12.12.96г.
Пелте от дюли
Продукти: 2-2,5 кг дюли, захар, лимонтузу
Приготовление:
Дюлите се измиват добре с четчица, нарязват се без да се маха семето и се заливат с вода, докато се покрият добре.Така се варят 1-1,5 часа,снемат се от огъня и се оставят няколко часа (през нощта) да престоят в покрит съд.След това сокът се прецежда през гъсто сито, без да се стиска плодът.На 1л сок се слага 1 кг захар.Вари се на силен огън приблизително 1/2 час,като междувременно пяната се отстранява. Прави се проба относно желирането с капка в чинийка.Вари се по възможност в широк съд с оглед,по-бързото изпаряване. Пелтето трябва да е прозрачно,светло червено. Към края на варенето се прибавя 1 ч.л. лимонтузу на 1кг. захар.Горещото пелте се налива в по-малки сухи бурканчета и се завързва с целофан или се затваря с капачки още вряло за по-продължителна трайност без захаросване.
Мармалад от дюли
От плода останал след изцеждането на сока за пелте, може да се приготви мармалад, след като добре сварените дюли са прекарани през преса. Прибавя се захар на вкус и листенца индрише, след което се вари до сгъстяване. Пълни се още горещ в бурканчета, затваря се с капачки и се стерилизира.
Бонбони от дюли
Добре сварените дюли (останали след отливане на сока за пелте) се прекарват през преса, за да се получи фина каша, която се претегля. Смесва се със същото количество захар и се вари в широк съд на умерен огън при често бъркане с дървена лъжица, до плътна консистенция. Фолио или бяла чертожна хартия се слага върху тава, намазва се с олио и върху него с дебелина около 2см се разстила много гъсто сварената маса. Оставя се така да съхне няколко дни или пък пластът се изсушава няколко часа в умерено затоплена фурна. Когато повърхността е достатъчно суха, мармаладеният лист се нарязва на квадратчета или ромбчета, след което те се овалват (всяко поотделно) в кристална захар. Бонбоните се пазят в добре затворена кутия.
Нектар от дюли
Добре сварените дюли се прецеждат през преса, прибавя се захар и вода по желание и течността се вари до разтопяване на захарта.Може да се прибавят няколко листенца индрише, карамфил или пръчка канела. Нектарът се налива горещ в предварително затоплени чисти бутилки, затварят се с капачки от бира или гумени шапчици и се стерилизират.
Конфитюр от дюли (стърган)
Дюлите се измиват много добре и се претеглят. Претегля се същото количество захар и толкова вода. В широк съд по възможност тава, се възваряват водата и захарта.Дюлите се нарязват, почистват се от вътрешната част и семките и се и се настъргват на едрата част на рендето, като се пускат веднага на порции в сиропа за да не почернеят.Вари се на по-силен огън до леко розово и получаване на необходимата консистенция на сиропа. Преди свалянето от огъня се прибавя на 1кг. захар, 1 чаена лъжичка лимонтузу. Конфитюрът се пълни в бурканчета с капачки и се стерилизира или пък се затваря с целофан.
Конфитюр от дюли с подправки (дюли сладко-кисели)
Продукти: 1кг. дюли, 250 мл винен оцет, 50г стафиди, 1ч.л. канела, на върха на чаена лъжичка съответно смлян карамфил, лют червен пипер (чили) и джинджифил на прах, 500г захар
Приготовление: Дюлите се обелват, нарязват се на четвъртинки, почистват се от семките и вътрешната част, след което се режат на тънки резенчета и се размесват със захарта, подправките и оцета.Всичко се вари при умерена температура 10-12минути. С помощта на решетъчна лъжица се изважда плодът, който се оставя да изстине, а сокът се вари още десетина минути до сгъстяване. Изстиналият плод се нарежда в бурканчета и се залива с гъстия сок.Конфитюрът не е необходимо да се стерилизира. Бурканчетата може да се завържат само с целофан или просто да се покрива с капачки, но се пазят на хладно. Този пикантен конфитюр се поднася към печено месо, панирано или печено пиле заедно с ориз или пържени картофи.
Дюли с коняк
Продукти: 2кг. дюли, 500г захар, 500г мед, 150мл винен оцет, 700мл вода, 125мл коняк (ром).
Приготовление:Дюлите се почистват и се нарязват на филийки, задушават се до омекване без да се разпаднат. Нареждат се в буркани. Сокът се вари до сгъстяване. Когато поизстине, смесва се с коняка, дюлите се заливат. Поднася се като интересна гарнитура към студено печено месо.
Мармалад от дюли и тиква
Продукти: 500г дюли, 500г тиква, 100мл оцет, 100мл вода, 3чаени лъжички канела, 50г джинджифил- корен или на прах, 1ч. л. кора от портокал, 500г захар.
Приготовление: Почистените от семенната част дюли, се нарязват на парчета, също така тиквата. Варят се поотделно до омекване, пасират се и се смесват заедно с останалите продукти и захарта.Варят се до сгъстяване.
в."Ние жените"бр.43/96г.
Не изхвърляйте нищо от дюлята
Приготовление: Дюлите се обелват, нарязват се на четвъртинки, почистват се от семките и вътрешната част, след което се режат на тънки резенчета и се размесват със захарта, подправките и оцета.Всичко се вари при умерена температура 10-12минути. С помощта на решетъчна лъжица се изважда плодът, който се оставя да изстине, а сокът се вари още десетина минути до сгъстяване. Изстиналият плод се нарежда в бурканчета и се залива с гъстия сок.Конфитюрът не е необходимо да се стерилизира. Бурканчетата може да се завържат само с целофан или просто да се покрива с капачки, но се пазят на хладно. Този пикантен конфитюр се поднася към печено месо, панирано или печено пиле заедно с ориз или пържени картофи.
Дюли с коняк
Продукти: 2кг. дюли, 500г захар, 500г мед, 150мл винен оцет, 700мл вода, 125мл коняк (ром).
Приготовление:Дюлите се почистват и се нарязват на филийки, задушават се до омекване без да се разпаднат. Нареждат се в буркани. Сокът се вари до сгъстяване. Когато поизстине, смесва се с коняка, дюлите се заливат. Поднася се като интересна гарнитура към студено печено месо.
Мармалад от дюли и тиква
Продукти: 500г дюли, 500г тиква, 100мл оцет, 100мл вода, 3чаени лъжички канела, 50г джинджифил- корен или на прах, 1ч. л. кора от портокал, 500г захар.
Приготовление: Почистените от семенната част дюли, се нарязват на парчета, също така тиквата. Варят се поотделно до омекване, пасират се и се смесват заедно с останалите продукти и захарта.Варят се до сгъстяване.
в."Ние жените"бр.43/96г.
Не изхвърляйте нищо от дюлята
Семките помагат при кашлица, листата понижават кръвното, а плодовете подмладяват кожатаДюлята е траен плод, който на хладно място може да се запази през цялата зима. Запасете се с него,защото ще ви помогне при редица здравословни проблеми.
Семките подпомагат отхрачването при бронхити и кашлици, облекчават язвата на стомаха. Използуват се изсушени. Приготвя се запарка от 1 чаена лъжичка семки, които се киснат около час в 300 мл вряла вода. Действието им се усилва, като се прибавят няколко сухи листа подбел и течността се вари, 10 минути. Замазане и компреси при възпаление на устните, афти, гингивити и др. инфекции в устата, се използува образуваната слуз след накисването на 1 чаена лъжичка семки в 100мл вода. От нея е добре да се пие по малко преди приемането на силни лекарства, тъй като намалява дразненето на стомаха.
Гъста отвара от дюлеви листа или студен спиртен извлек от тях (накиснати листа в спирт за 8 часа) понижават кръвното налягане. От отварата може да се пият до 2 чаени чаши дневно, разделени на 4 приема, а от спиртния извлек - по 20-30 капки във вода 1-2пъти дневно, в зависимост от стойността на кръвното налягане.
В народната медицина плодовете се използуват като запичащо средство-пресни или печени, приготвени на компот, желе, нектар.
Мъхът по плода действа кръвоспиращо. Прави се студена настойка (нарязаните на парчета кори на една средна дюля с мъха по тях се киснат няколко часа в 1 чаена чаша вода и се прецеждат) или запарка (същото количество кори се залива с вряла вода и престоява в нея 1/2 до 1 час).Пият се при храчене на кръв маточни кървения 3 пъти дневно по 1 чаена чаша.
Лосион и маска от дюли са чудесни за мазна кожа. Те са истински балсам за стареещото лице. За получаването на лосиона, парчета дюля се покриват със слаб спирт или ракия. След две седмици течността се прецежда и се прибавя равно количество розова вода. Кожата на лицето се натрива всеки ден, оставя се да изсъхне и се намазва с подходящ за нея крем. Маската се прави от свежи настъргани дюли, оставя се 15минути върху лицето и се измива с хладка вода. Полезно е кожата да се масажира леко с резенче плод.
д-р Недялка Митрева в."В-к за жената"бр.42/18.10.96г.
Семките подпомагат отхрачването при бронхити и кашлици, облекчават язвата на стомаха. Използуват се изсушени. Приготвя се запарка от 1 чаена лъжичка семки, които се киснат около час в 300 мл вряла вода. Действието им се усилва, като се прибавят няколко сухи листа подбел и течността се вари, 10 минути. Замазане и компреси при възпаление на устните, афти, гингивити и др. инфекции в устата, се използува образуваната слуз след накисването на 1 чаена лъжичка семки в 100мл вода. От нея е добре да се пие по малко преди приемането на силни лекарства, тъй като намалява дразненето на стомаха.
Гъста отвара от дюлеви листа или студен спиртен извлек от тях (накиснати листа в спирт за 8 часа) понижават кръвното налягане. От отварата може да се пият до 2 чаени чаши дневно, разделени на 4 приема, а от спиртния извлек - по 20-30 капки във вода 1-2пъти дневно, в зависимост от стойността на кръвното налягане.
В народната медицина плодовете се използуват като запичащо средство-пресни или печени, приготвени на компот, желе, нектар.
Мъхът по плода действа кръвоспиращо. Прави се студена настойка (нарязаните на парчета кори на една средна дюля с мъха по тях се киснат няколко часа в 1 чаена чаша вода и се прецеждат) или запарка (същото количество кори се залива с вряла вода и престоява в нея 1/2 до 1 час).Пият се при храчене на кръв маточни кървения 3 пъти дневно по 1 чаена чаша.
Лосион и маска от дюли са чудесни за мазна кожа. Те са истински балсам за стареещото лице. За получаването на лосиона, парчета дюля се покриват със слаб спирт или ракия. След две седмици течността се прецежда и се прибавя равно количество розова вода. Кожата на лицето се натрива всеки ден, оставя се да изсъхне и се намазва с подходящ за нея крем. Маската се прави от свежи настъргани дюли, оставя се 15минути върху лицето и се измива с хладка вода. Полезно е кожата да се масажира леко с резенче плод.
д-р Недялка Митрева в."В-к за жената"бр.42/18.10.96г.
Ябълковият сок и меда са отдавна познати лекарствени продукти на майката природа. Тяхната съвместна употреба многократно повишава оздравителния им ефект. В редица случаи те заместват някои скъпо струващи лекарства.
Смесването на тези два природни продукти показва учудващ ефект върху здравето - казва д-р Луис Дюкар от Женева Швейцария. Интересната нова книга на този специалист "Природно лечение, природен живот" превзе "от раз" книжните пазари на Европа. Д-р Дюкар съветва да се използува ябълковия сок и мед при следните случаи: Артрити- Разбъркайте една супена лъжица ябълков сок и една супена лъжица мед в чаша топла вода. Изпивайте сместа сутрин и вечер като лекарство против артритните болки. Можете да си приготвите и мазило от равни части ябълков сок и мед (добре разбъркани, с което да мажете и втривате в зоните на болката.
- Жлъчни инфекции - чаена лъжичка ябълков сок, разбъркана с една чаена лъжичка мед се взема сутрин,обед и вечер, за да елиминира бактериите, предизвикващи жлъчната инфекция. При особено упорити инфекции се добавя и една чаена лъжичка сок от червени боровинки.
- Рак - Изследванията показват, че ябълковия сок и медът могат значително да повишат % на оздравелите от рак. В едно от проучванията 387 мъже и жени наред с химиотерапията провеждана за различни видове рак, са вземали ежедневно дози ябълков сок и мед. Два пъти повече пациенти от тази група са влезли в ремисия на заболяването си, отколкото пациентите, които не са вземали от тази смес и са били само на химиотерапия.
- Трудно зарастващи рани - Яжте поне два пъти на ден смес от мед и ябълков сок, като добавка към всекидневната ви салата. Това ще помогне за бързото зарастване.
- Холестерол - Предотвратяването на вредните влияния на тлъстите храни може да стане,ако пиете горещ чай, направен от 2 чаши вода, 2супени лъжици мед и 3 супени лъжици ябълков сок. Пийте по една доза поне два пъти на ден, за да понижите холестерола в кръвта.
- Настинки - Вземайте по една супена лъжица ябълков сок и една чаена лъжичка мед и симптомите на простудата ще изчезнат, дори за няколко часа. Тази комбинация е особено ефикасна, когато простудата ви се придружава с болки в гърлото.
- Изтощение - Специалистите препоръчват смесването на 1/2 чаена лъжичка ябълков сок и 1 супена лъжица мед. Да се разбъркат в чаша гореща вода. Пие се в случай на силна умора и изтощение.
в."Всичко за всеки"бр.9/11.03.97г.
Ябълката е лек за всичко
Смесването на тези два природни продукти показва учудващ ефект върху здравето - казва д-р Луис Дюкар от Женева Швейцария. Интересната нова книга на този специалист "Природно лечение, природен живот" превзе "от раз" книжните пазари на Европа. Д-р Дюкар съветва да се използува ябълковия сок и мед при следните случаи: Артрити- Разбъркайте една супена лъжица ябълков сок и една супена лъжица мед в чаша топла вода. Изпивайте сместа сутрин и вечер като лекарство против артритните болки. Можете да си приготвите и мазило от равни части ябълков сок и мед (добре разбъркани, с което да мажете и втривате в зоните на болката.
- Жлъчни инфекции - чаена лъжичка ябълков сок, разбъркана с една чаена лъжичка мед се взема сутрин,обед и вечер, за да елиминира бактериите, предизвикващи жлъчната инфекция. При особено упорити инфекции се добавя и една чаена лъжичка сок от червени боровинки.
- Рак - Изследванията показват, че ябълковия сок и медът могат значително да повишат % на оздравелите от рак. В едно от проучванията 387 мъже и жени наред с химиотерапията провеждана за различни видове рак, са вземали ежедневно дози ябълков сок и мед. Два пъти повече пациенти от тази група са влезли в ремисия на заболяването си, отколкото пациентите, които не са вземали от тази смес и са били само на химиотерапия.
- Трудно зарастващи рани - Яжте поне два пъти на ден смес от мед и ябълков сок, като добавка към всекидневната ви салата. Това ще помогне за бързото зарастване.
- Холестерол - Предотвратяването на вредните влияния на тлъстите храни може да стане,ако пиете горещ чай, направен от 2 чаши вода, 2супени лъжици мед и 3 супени лъжици ябълков сок. Пийте по една доза поне два пъти на ден, за да понижите холестерола в кръвта.
- Настинки - Вземайте по една супена лъжица ябълков сок и една чаена лъжичка мед и симптомите на простудата ще изчезнат, дори за няколко часа. Тази комбинация е особено ефикасна, когато простудата ви се придружава с болки в гърлото.
- Изтощение - Специалистите препоръчват смесването на 1/2 чаена лъжичка ябълков сок и 1 супена лъжица мед. Да се разбъркат в чаша гореща вода. Пие се в случай на силна умора и изтощение.
в."Всичко за всеки"бр.9/11.03.97г.
Ябълката е лек за всичко
Природата сама ни предлага лекарства, като едно от тях е ябълката. За нея обикновено си спомняме когато пазим диета за отслабване, а тя заема първо място сред плодовете в народната медицина. Установено е , че ябълката оказва ефикасна помощ при гнойни инфекции, белодробни заболявания, сърдечна слабост и нарушено функциониране на бъбреците. Две сочни ябълки дневно могат да предотвратят калцирането на кръвоносните съдове и сърдечния инфаркт. Това се дължи на факта, че пектинът понижава съдържанието на холестерин в кръвта. Особено ефикасни са "ябълковите дни", а това означава консумацията на 1,5кг ябълки за един ден, разделени на 4 до 6 порции, които се изяждат на двучасови интервали.
Ако усетим, че наближава криза от мигрена, трябва незабавно да изядем една ябълка, за да предотвратим или забавим кризата. Поради богатото си съдържание на минерални вещества, тя оказва благотворно действие при ревматизъм, болки на бъбреците и черния дроб, кожни обриви и възпалителни чревни инфекции.
в."Жена"бр.45/02.12.96г.
Храна и лекарство - ябълката
Ако усетим, че наближава криза от мигрена, трябва незабавно да изядем една ябълка, за да предотвратим или забавим кризата. Поради богатото си съдържание на минерални вещества, тя оказва благотворно действие при ревматизъм, болки на бъбреците и черния дроб, кожни обриви и възпалителни чревни инфекции.
в."Жена"бр.45/02.12.96г.
Храна и лекарство - ябълката
Легенди
Освен за храна, тя е известна и с друго. Адам и Ева са изгонени от рая за това, че са яли забранения плод; ябълката подарена на Афродита, разгневила пренебрегнатите богини и те отмъстили като предизвикали Троянската война; Нютон открил идеята за всеобщото притегляне, като видял ябълка да пада от дървото.
Фактът, че ябълката заема толкова престижно място в легендите, никак не е случаен. В земния живот на човека, тя не дели мегдан с никой плод. През всички сезони на годината тя е заемала място на трапезата му: прясна, консервирана или сушена. Била е също така и до болничното му легло, на тоалетната му масичка, в кухнята. Не е чудно, че змейове и лами налитат върху нея, че левенти юнаци трудно я опазват. В този смисъл "златна ябълка" има съвсем реални измерения.
Храна
Най-хранителни са пресните ябълки. За това обаче се изискват особени грижи. Берат се внимателно, без да се нараняват, да бъдат здрави и добре узрели (семките им да са черни или кафяви). Поставят се в щайги на един или два реда. Ако всяка се увие в хартия запазва се по-дълго. Щайгите се държат в помещение, където температурата през зимата не пада под нулата и не се повишава над 10'.Влажността да е 70-90%. (Слага се леген с вода на пода или мокра черга се окачва на стената ). В месеца помещението се проветрява 2-3 пъти, а ябълките се преглеждат и загнилите се изхвърлят.
Лекарство
Древногръцкият лекар Хипократ(пети-четвърти век пр.н.е.) препоръчва ябълката за лекуване на заболявания, болно сърце и бъбреци. Дори я обявява за елексир на младостта. А вехти и днешни знахари лекуват чрез нея и болен стомах, препоръчват я на пушачите и работещи с отровни вещества, тъй като изчиства несмляната храна, никотина и токсините. Ето няколко техни рецепти:
Анемия (малокръвие, безсилие) се лекуват с компот от ябълки, приготвен с отвара от шипки, подсладен с мед или захар.
Камъни в бъбреците 3-4 ябълки се нарязват и варят в литър вода 10 минути. Пие се 3 пъти дневно преди ядене.
Кашлица-Отвара от кожата на ябълката се пие преди ядене
За отслабване - изяждат се 2кг ябълки за един ден с литър минерална вода. Веднъж седмично.
Кръвно налягане - 1,5 кг ябълки (без захар и подправки) се разпределят на 5-7 порции и се изяждат за един ден.
Болки в очите:Ако ябълката се свари, смачка и наложи върху очите, ще укрепи зрението и ще успокои болката.
Нерви: Панерче от 1-2 кг ябълки, поставено до леглото вечер, успокоява нервите и предразполага към спокоен сън. А благоуханието на ябълките активизира мозъчната дейност.
Препоръка:Яжте всеки ден по една, две ябълки. Те ще ви предпазят отатеросклероза и инфаркт, ще успокоят съня ви, ще отстранят излишните соли и вода от организма, ще облекчат стомаха ви след преяждане, освен това отстраняват неприятния дъх от устата, почистват и избелват зъбите.
в."Трета възраст"бр.39/96г.
Фактът, че ябълката заема толкова престижно място в легендите, никак не е случаен. В земния живот на човека, тя не дели мегдан с никой плод. През всички сезони на годината тя е заемала място на трапезата му: прясна, консервирана или сушена. Била е също така и до болничното му легло, на тоалетната му масичка, в кухнята. Не е чудно, че змейове и лами налитат върху нея, че левенти юнаци трудно я опазват. В този смисъл "златна ябълка" има съвсем реални измерения.
Храна
Най-хранителни са пресните ябълки. За това обаче се изискват особени грижи. Берат се внимателно, без да се нараняват, да бъдат здрави и добре узрели (семките им да са черни или кафяви). Поставят се в щайги на един или два реда. Ако всяка се увие в хартия запазва се по-дълго. Щайгите се държат в помещение, където температурата през зимата не пада под нулата и не се повишава над 10'.Влажността да е 70-90%. (Слага се леген с вода на пода или мокра черга се окачва на стената ). В месеца помещението се проветрява 2-3 пъти, а ябълките се преглеждат и загнилите се изхвърлят.
Лекарство
Древногръцкият лекар Хипократ(пети-четвърти век пр.н.е.) препоръчва ябълката за лекуване на заболявания, болно сърце и бъбреци. Дори я обявява за елексир на младостта. А вехти и днешни знахари лекуват чрез нея и болен стомах, препоръчват я на пушачите и работещи с отровни вещества, тъй като изчиства несмляната храна, никотина и токсините. Ето няколко техни рецепти:
Анемия (малокръвие, безсилие) се лекуват с компот от ябълки, приготвен с отвара от шипки, подсладен с мед или захар.
Камъни в бъбреците 3-4 ябълки се нарязват и варят в литър вода 10 минути. Пие се 3 пъти дневно преди ядене.
Кашлица-Отвара от кожата на ябълката се пие преди ядене
За отслабване - изяждат се 2кг ябълки за един ден с литър минерална вода. Веднъж седмично.
Кръвно налягане - 1,5 кг ябълки (без захар и подправки) се разпределят на 5-7 порции и се изяждат за един ден.
Болки в очите:Ако ябълката се свари, смачка и наложи върху очите, ще укрепи зрението и ще успокои болката.
Нерви: Панерче от 1-2 кг ябълки, поставено до леглото вечер, успокоява нервите и предразполага към спокоен сън. А благоуханието на ябълките активизира мозъчната дейност.
Препоръка:Яжте всеки ден по една, две ябълки. Те ще ви предпазят отатеросклероза и инфаркт, ще успокоят съня ви, ще отстранят излишните соли и вода от организма, ще облекчат стомаха ви след преяждане, освен това отстраняват неприятния дъх от устата, почистват и избелват зъбите.
в."Трета възраст"бр.39/96г.
Железни ябълки побеждават анемията
На древногръцкия герой Херкулес приписват радикалното решение да почисти "авгиевите обори", като прекара през тях река. За да се почисти организмът ни през есента, е необходимо много по-малко: 2 ябълки с големината на юмрукът ни сутрин на гладно. Още Хипократ е казал, че този плод прочиства кръвоносните съдове, запазва еластичността им, укрепва имунната система и действа профилактично. Наскоро френски учени доказаха, че ябълката наистина притежава чудодейни свойства. Тя абсорбира холестерина, и токсините и спомага за извеждането им извън организма. Най-новото е, че прекрасният плод може да се справи с железодефицитни анемии. Ето как:От вечерта измийте добре две ябълки с големината на вашия юмрук. Вземете чисти пирони, без ръжда и ги забийте дълбоко в ябълките - колкото по-нагъсто толкова по-добре. Оставете "иглениците" да престоят така до сутринта. Изяжте ги на гладно (без пироните разбира се), без да се притеснявате от кафявите следи в местата на убожданията. За два, три месеца казват учените от Франция - ще забравите своята железодефицитна анемия.
Тайната на "чудото" е, че в дупчиците се образуват железни окиси, които много лесно се усвояват от организма. Единственото условие е ябълките да са екологически чисти. Ще ги познаете по червейчетата и плодовите мушици, които също предпочитат чистите плодове.
в."Всичко за всеки"бр.45/96г.
Ябълките
Тайната на "чудото" е, че в дупчиците се образуват железни окиси, които много лесно се усвояват от организма. Единственото условие е ябълките да са екологически чисти. Ще ги познаете по червейчетата и плодовите мушици, които също предпочитат чистите плодове.
в."Всичко за всеки"бр.45/96г.
Ябълките
За предпочитане е да ги консумираме в прясно състояние, но за да ги съхраним правилно трябва здрави ябълки да се наредят в щайги на 1 или 2 реда, като всяка е обвита с хартия. Поставени в проветриви помещения при температура непо-висока от 8'С и 90-95% влажност могат да издържат до пролетта. Добре е през две седмици да се преглеждат и отстраняват изгнилите плодове.
Стерилизирани ябълки: Обелени ябълки се настъргват на едро ренде, като от време на време се поръсват с капки лимонов сок. Леко изстискани, се насипват в бурканчета от мед, като се ръсят с малко захар. Стерилизират се 5 мин. В такъв вид могат да се употребяват за директна консумация и за сладкиши. Вкусът е като на току що настъргана ябълка.
Желе: Нарязани 2 кг кисели ябълки и два лимона се заливат с вода, докато се покрият и се варят до омекване. Сокът се прецежда и към него се прибавя на всеки литър по 500-700г захар. Насипва се горещо в затоплени буркани.
Мармалад: Избират се добре узрели и ароматни ябълки Задушават се в малко вода до омекване. Претриват се и се смилат и към получената каша се прибавя 1кг захар на 3 кг обелени и изчистени ябълки. Вари се до сгъстяване.
в."Новини+"бр.47/20.11.96г.
Стерилизирани ябълки: Обелени ябълки се настъргват на едро ренде, като от време на време се поръсват с капки лимонов сок. Леко изстискани, се насипват в бурканчета от мед, като се ръсят с малко захар. Стерилизират се 5 мин. В такъв вид могат да се употребяват за директна консумация и за сладкиши. Вкусът е като на току що настъргана ябълка.
Желе: Нарязани 2 кг кисели ябълки и два лимона се заливат с вода, докато се покрият и се варят до омекване. Сокът се прецежда и към него се прибавя на всеки литър по 500-700г захар. Насипва се горещо в затоплени буркани.
Мармалад: Избират се добре узрели и ароматни ябълки Задушават се в малко вода до омекване. Претриват се и се смилат и към получената каша се прибавя 1кг захар на 3 кг обелени и изчистени ябълки. Вари се до сгъстяване.
в."Новини+"бр.47/20.11.96г.
Дошла от далечен Китай и Япония, райската ябълка постепенно си пробива пъти в нашата страна. Отглежда се главно от любители по Черноморието, Сливен, Хасково и други топли райони на Южна България. Тя е едно от най-екзотичните и сравнително най-студеноустойчиви сред субтропичните овощни растения. Латинското название "диоспирос" е близко по значение до нашето " храна на боговете". Съдържание на това наименование дава не само огнено оранжевото оцветяване на плодовете, а главно богатия състав на плодовото месо. Плодовете съдържат до 19%захари (главно глюкоза) до1,2% протеини и около 1%лимонена киселина. От микроелементите преобладават калият,фосфорът и магнезият. Има богат витаминен състав: Вит.С, провит.А, В1, В2 и Р.В малки количества се доказва и витамин Е.Поради този си състав, плодовете са ценни не само като храна, но и като диетично и лечебно средство. Райската ябълка е вековно дърво с височина до 15 м. Листата са големи, елипсовидни, масленозелени и блестящи. През есента преливат в багри от виолетово, розово и тъмночервено, което придава удивителна красота на дървото, особено с гирляндите от ярките плодове.
В Китай, Япония, Испания, Италия и др. страни райската ябълка е на голяма почит. Плодовете се използуват за консумация в прясно състояние за сушене и за преработка в сладка, желета, мармалади и сиропни напитки.
Редовната им консумация подпомага лечението на скорбут, стомашно-чревни заболявания, малокръвие. Силно изразено е положителното действие на плодовете върху заболявания на щитовидната жлеза, тъй като са богати на йод.Сокът или отварата от плодовете имат отхрачващо действие.
След продължителна селекция са създадени много сортове, които са разпределени в три основни групи: тръпчиви (които могат да се консумират в прясно състояние след лагеруване от 10 до 30 дни), вариращи (чиито плодове са с непостоянна тръпчивост) и нетръпчиви сортове (чиито плодове са годни за консумация веднага след узряването им ).За зарастване на рани с успех се прилага месестата част на пресните плодове и листа, като се налага поразеното място. А прахът, получен от стрити сухи листа на растението, се използува външно като кръвоспиращо средство. Изсушените на слънце плодове или в сушилня загубват тръпчивия си вкус.
За осигуряване на висококачествени плодове, на 2 до 5 дръвчета трябва да се засажда и едно дърво-опрашител, например от сорта "Зенджи Мару", което може да бъде засадено така, че да осигури опрашване на дърветата на няколко съседни градини. Плодовете на райската ябълка, които са богати на танин, може да бъдат доведени бързо до безтаниново състояние, без да се очаква омекване. За целта се поставят в топла вода 30-40'С в продължение на около12 часа, или като се затворят в пластмасови торби и други затворени съдове, в които се внася спирт или етилен, в обемно отношение 1 част:1000 части въздух.
в."Феномен"бр.2/06.01.97г.
Райска ябълка
В Китай, Япония, Испания, Италия и др. страни райската ябълка е на голяма почит. Плодовете се използуват за консумация в прясно състояние за сушене и за преработка в сладка, желета, мармалади и сиропни напитки.
Редовната им консумация подпомага лечението на скорбут, стомашно-чревни заболявания, малокръвие. Силно изразено е положителното действие на плодовете върху заболявания на щитовидната жлеза, тъй като са богати на йод.Сокът или отварата от плодовете имат отхрачващо действие.
След продължителна селекция са създадени много сортове, които са разпределени в три основни групи: тръпчиви (които могат да се консумират в прясно състояние след лагеруване от 10 до 30 дни), вариращи (чиито плодове са с непостоянна тръпчивост) и нетръпчиви сортове (чиито плодове са годни за консумация веднага след узряването им ).За зарастване на рани с успех се прилага месестата част на пресните плодове и листа, като се налага поразеното място. А прахът, получен от стрити сухи листа на растението, се използува външно като кръвоспиращо средство. Изсушените на слънце плодове или в сушилня загубват тръпчивия си вкус.
За осигуряване на висококачествени плодове, на 2 до 5 дръвчета трябва да се засажда и едно дърво-опрашител, например от сорта "Зенджи Мару", което може да бъде засадено така, че да осигури опрашване на дърветата на няколко съседни градини. Плодовете на райската ябълка, които са богати на танин, може да бъдат доведени бързо до безтаниново състояние, без да се очаква омекване. За целта се поставят в топла вода 30-40'С в продължение на около12 часа, или като се затворят в пластмасови торби и други затворени съдове, в които се внася спирт или етилен, в обемно отношение 1 част:1000 части въздух.
в."Феномен"бр.2/06.01.97г.
Райска ябълка
Плодовете на райската ябълка съдържат много захари- главно глюкоза и фруктоза, органични киселини- лимонена, ябълчна и др. пектинови и багрилни вещества. От витамините най-силно присъства вит.С, а след него се нареждат каротинът, витамините В1, В2 и Р. Минералните соли са представени най-силно от калия (170-180 мг в 100г плод), следват солите на фосфора, калция, магнезия, желязото. От макроелементите впечатляват значителните количества манган, мед и йод.
Особено полезна е райската ябълка за хора, прекарали тежко заболяване. Редовната консумация на плодовете укрепва и тонизира организма. Натуралния сок или отвара от райска ябълка се използуват с успех в нар.медицина като отхрачващо средство. Сокът е доказал благоприятното си въздействие при страдащите от различни стомашно-чревни заболявания. Изобилието на йод в райската ябълка помага за лечението на заболявания на щитовидната жлеза, по-конкретно на тиреотоксикоза. Месестата част на пресните плодове може да се използува и външно за налагане на рани, в резултат на което те бързо зарастват.
Как да си приготвим витаминозен сок от райска ябълка?- Натурален сок.- Добре узрелите плодове се почистват от дръжки и листенца. Пускат се в емайлиран съд с гореща вода, където престояват от 3 до 5 минути.После водата се изцежда, а нарязаните на дребно ябълки минават през преса или центрофуга. Получения сок (може да се подслади или ароматизира по желание) се налива в бутилки от тъмно стъкло, които се затварят добре с капачки и се стерилизират на водна баня в течение на 12 минути.
в."В-к за дома"бр.51/19.12.96г.
Крушата помага при отравяне от гъби
Особено полезна е райската ябълка за хора, прекарали тежко заболяване. Редовната консумация на плодовете укрепва и тонизира организма. Натуралния сок или отвара от райска ябълка се използуват с успех в нар.медицина като отхрачващо средство. Сокът е доказал благоприятното си въздействие при страдащите от различни стомашно-чревни заболявания. Изобилието на йод в райската ябълка помага за лечението на заболявания на щитовидната жлеза, по-конкретно на тиреотоксикоза. Месестата част на пресните плодове може да се използува и външно за налагане на рани, в резултат на което те бързо зарастват.
Как да си приготвим витаминозен сок от райска ябълка?- Натурален сок.- Добре узрелите плодове се почистват от дръжки и листенца. Пускат се в емайлиран съд с гореща вода, където престояват от 3 до 5 минути.После водата се изцежда, а нарязаните на дребно ябълки минават през преса или центрофуга. Получения сок (може да се подслади или ароматизира по желание) се налива в бутилки от тъмно стъкло, които се затварят добре с капачки и се стерилизират на водна баня в течение на 12 минути.
в."В-к за дома"бр.51/19.12.96г.
Крушата помага при отравяне от гъби
Крушата е добре позната на човека още от каменната ера, и възпяна пламенно от древните гърци, а по късно от римските класици Катон и Варон. Най-обширно изучаване на нейните видове, разпространение и лечебни качества в обширен труд дава Плиний Стари през Втори век пр.н.е. Пътят на крушата е дълъг -от Хималаите през Балканския полуостров до цветущите през средновековието градини франция и Белгия.
Според Авицена крушите притежават свойството да помагат при отравяне от гъби. Семките на плода имат доказано противоглистно действие. Всички видове-летни и есенни, приети като пресни плодове, стабилизират стомаха, освежават организма и утоляват жаждата. Крушата се препоръчва в древната медицина при сърцебиене, лошо храносмилане, възпаление на пикочния мехур.
Кисели и много тръпчиви видове не се препоръчват на възрастни и хора с лабилна нервна система. В състава на крушата влизат пектин, магнезий и фосфор, много калий и натрий, полезни за сърдечната дейност, както и витамини С и Р в големи количества.
Плодовете на крушата трудно се съхраняват пресни, затова се консервират под формата на компоти, сладка и сиропи.
в."Новинар" 23.10.96г.
Крушата е била любим плод на гръцките богове
Според Авицена крушите притежават свойството да помагат при отравяне от гъби. Семките на плода имат доказано противоглистно действие. Всички видове-летни и есенни, приети като пресни плодове, стабилизират стомаха, освежават организма и утоляват жаждата. Крушата се препоръчва в древната медицина при сърцебиене, лошо храносмилане, възпаление на пикочния мехур.
Кисели и много тръпчиви видове не се препоръчват на възрастни и хора с лабилна нервна система. В състава на крушата влизат пектин, магнезий и фосфор, много калий и натрий, полезни за сърдечната дейност, както и витамини С и Р в големи количества.
Плодовете на крушата трудно се съхраняват пресни, затова се консервират под формата на компоти, сладка и сиропи.
в."Новинар" 23.10.96г.
Крушата е била любим плод на гръцките богове
Сочният плод бил предпочитан още в каменната ера, за което свидетелстват запазени пещерни рисунки. В северозападните Хималаи и областта Кашмир имало големи горски насаждения от диви круши. Древните гърци използували вкусния плод 1000 г. пр. н. е. От тях го заимствали римляните, като дори създали специални поеми за качествата му. У нас крушата е разпространена в три сорта:лятна, есенна и зимна. А най-прочути са масловките, белгийските, американските и френските подразновидности.
Крушата съдържа голямо количество плодова захар и много минерални вещества като калий, натрий, магнезий, желязо и фосфор. Лечебните и свойства се проявяват при упорит запек, пясък и камъни в бъбреците (особено оксалатни образувания). Освен това, тя регулира киселинността на стомашните сокове и тонизира организма, усилвайки имунната защита. Плодовете могат да се съхраняват сурови, на компот или пък мариновани. При всички случаи те запазват ценните си вещества.
в."Новинар"бр.04.10.96г.
Крушата съдържа голямо количество плодова захар и много минерални вещества като калий, натрий, магнезий, желязо и фосфор. Лечебните и свойства се проявяват при упорит запек, пясък и камъни в бъбреците (особено оксалатни образувания). Освен това, тя регулира киселинността на стомашните сокове и тонизира организма, усилвайки имунната защита. Плодовете могат да се съхраняват сурови, на компот или пък мариновани. При всички случаи те запазват ценните си вещества.
в."Новинар"бр.04.10.96г.
В народната медицина на сушените и пресните сливи се приписва силата да облекчават болките от треска и да утоляват жаждата. Те са и леко разхлабително средство. Днес тези свойства се потвърждават и от науката. Сливите съдържат хранителни и стимулиращи вещества: витамините В1, В2 и С, каротин, никотинова киселина, пантотенова киселина и минерални вещества : калий, натрий, калций, магнезий, желязо и фосфор.
Високото съдържание на калий в сливите стимулира сърдечната дейност и кръвообращението. Улеснява отделянето на голямо количество урина, което прави този плод подходящ за болни от бъбреци, подагра и ревматизъм. По съдържание на желязо стои на първо място след южните плодове. Поради високото съдържание на фосфор и плодова захар, сливите действат усилващо и обновяващо на целия организъм. Лекото им разхлабително действие се дължи на пектиноподобни вещества, които имат голяма способност да набъбват и с това да улесняват и стимулират храносмилането. За тази цел се препоръчва на гладен стомах да се изядат няколко сушени сливи, сложени през нощта във вода да омекнат. Водата в която са киснати също се изпива.
Сливите са мъчно смилаеми и с тях не бива да се прекалява, тъй като може да предизвикат подуване на корема и болки. За препоръчване е да се ядат пресни. За сладкиши и консервиране се подбират късните сортове сливи. Те трябва да са напълно узрели и дори малко спаружени при дръжката. Плодовете трябва да се измиват много добре и да се оставят в цедка докато се изцедят.
в."Трета възраст"бр.38/96г.
Високото съдържание на калий в сливите стимулира сърдечната дейност и кръвообращението. Улеснява отделянето на голямо количество урина, което прави този плод подходящ за болни от бъбреци, подагра и ревматизъм. По съдържание на желязо стои на първо място след южните плодове. Поради високото съдържание на фосфор и плодова захар, сливите действат усилващо и обновяващо на целия организъм. Лекото им разхлабително действие се дължи на пектиноподобни вещества, които имат голяма способност да набъбват и с това да улесняват и стимулират храносмилането. За тази цел се препоръчва на гладен стомах да се изядат няколко сушени сливи, сложени през нощта във вода да омекнат. Водата в която са киснати също се изпива.
Сливите са мъчно смилаеми и с тях не бива да се прекалява, тъй като може да предизвикат подуване на корема и болки. За препоръчване е да се ядат пресни. За сладкиши и консервиране се подбират късните сортове сливи. Те трябва да са напълно узрели и дори малко спаружени при дръжката. Плодовете трябва да се измиват много добре и да се оставят в цедка докато се изцедят.
в."Трета възраст"бр.38/96г.
Кнайп след 30- годишен опит е установил, че запекът е причина за половината от болестите. От запек страдат всички, които ходят по нужда най-малко един път дневно или пък ходят но трудно.Газовете които се образуват при някои хора предизвикват болки в главата, ушите и пр., а при други действат отрицателно в стомаха, корема, гърдите, с усещане за тежест и безпокойство.Понякога тези газове се утаяват във вид на пикочна киселина в бъбреците, гърба, краката и могат да причинят ревматизъм.
Продължителното запичане предизвиква възпалителни процеси в стомаха и червата, хемороиди, апандисит. Невъзможно е да се излекуват болките в стомаха, докато болният не отиде по нужда 1-2 пъти дневно.
Най-невинният и най-евтин начин за регулиране на ходенето по нужда е лечението със смокини, което трае 1-2 месеца. То се състои в следното: всяка вечер се вземат 5-10 смокини, измиват се с хладка вода, поставят се в стъклен или порцеланов съд и се заливат с вода. На сутринта смокините се изяждат на гладно, а водата се изпива. На деца смокините се дават накълцани. Смокините са пълни с малки зрънца, които попиват и извличат събралите се в стомаха и червата газове и тези органи могат отново да функционират правилно. Ако ходенето по нужда стане по-често, три пъти на ден например, лечението трябва веднага да спре. Страдащите от запек трябва да спрат употребата на шоколада и какаото.
кн."Билколечение" 1991 Йохан Кюнцле
Продължителното запичане предизвиква възпалителни процеси в стомаха и червата, хемороиди, апандисит. Невъзможно е да се излекуват болките в стомаха, докато болният не отиде по нужда 1-2 пъти дневно.
Най-невинният и най-евтин начин за регулиране на ходенето по нужда е лечението със смокини, което трае 1-2 месеца. То се състои в следното: всяка вечер се вземат 5-10 смокини, измиват се с хладка вода, поставят се в стъклен или порцеланов съд и се заливат с вода. На сутринта смокините се изяждат на гладно, а водата се изпива. На деца смокините се дават накълцани. Смокините са пълни с малки зрънца, които попиват и извличат събралите се в стомаха и червата газове и тези органи могат отново да функционират правилно. Ако ходенето по нужда стане по-често, три пъти на ден например, лечението трябва веднага да спре. Страдащите от запек трябва да спрат употребата на шоколада и какаото.
кн."Билколечение" 1991 Йохан Кюнцле
Известно е, че тиквите са богати на хранителни и биологично активни вещества. Лечебните свойства на богатата растителна тъкан се основават предимно на съдържанието на минерални соли, микроелементи, витамини, лесно усвоими захари, растителни ензими, пектини и багрила.
Приета под различни форми, тиквата оказва благодатно въздействие върху човешкия организъм. Тя регулира секреторната дейност на стомаха, влияе защитно на стомашната и чревната лигавица, улеснява пикочоотделянето, нормализира се алкално-киселинното равновесие, засилва се съкратителната мощ на сърдечния мускул.
Тиквата се препоръчва при повечето сърдечно-съдови заболявания, наличие на отоци, жлъчно-каменна болест, засягане на ставите от обменни причини, всякакви алергични и кожни реакции. Тя е подходяща храна за диабетици и затлъстели, тъй като е ниско калорична.
Варената и печената тиква е твърде полезна при смущения в храносмилането и при упорит запек. По-подходящо е да се консумира печената тиква, а ако е сварена, добре е да се изпива и водата, в която е вряла.
в."Жена"бр.42/96г.
Приета под различни форми, тиквата оказва благодатно въздействие върху човешкия организъм. Тя регулира секреторната дейност на стомаха, влияе защитно на стомашната и чревната лигавица, улеснява пикочоотделянето, нормализира се алкално-киселинното равновесие, засилва се съкратителната мощ на сърдечния мускул.
Тиквата се препоръчва при повечето сърдечно-съдови заболявания, наличие на отоци, жлъчно-каменна болест, засягане на ставите от обменни причини, всякакви алергични и кожни реакции. Тя е подходяща храна за диабетици и затлъстели, тъй като е ниско калорична.
Варената и печената тиква е твърде полезна при смущения в храносмилането и при упорит запек. По-подходящо е да се консумира печената тиква, а ако е сварена, добре е да се изпива и водата, в която е вряла.
в."Жена"бр.42/96г.
Тиквата лекува анемия
Тиквите- бялата и обикновената, са дошли в Европа от Южна Америка. Ние ги използуваме като храна, не само защото са вкусни, а може би и защото интуитивно усещаме, че са полезни за нашето здраве.
Плодовото месо на тиквата съдържа малко белтъчини и мазнини и много захари,поради което, особено зрялата тиква, ни дава много калории, и е приятно сладка на вкус.
Но интересното е , че фруктозата, плодовата захар, е по-малко от глюкозата. Затова диабетиците трябва да бъдат малко по-умерени при употребата и.
Тиквата съдържа много елементи от жизнено важно за обмяната ни значение. Съдържа калций, който задоволява нуждите на организма ни по-добре и по-пълноценно от сиренето и млякото. Съдържа калий, който подхранва и стимулира както сърдечния мускул, така също и скелетната мускулатура. Има желязо, което помага на кръвообразуването и на ред важни процеси в организма.Има фосфор и магнезий, които подпомагат образуването на костите, нормалнатадейност на нервната система и т.н.Тиквата води и до изхвърлянето от организма на излишните количества натрий и хлор, което определя диуретичния и (пикочогонен) ефект. Тя съдържа и много витамини, особено бета-каротин (провитамин А)- мастноразтворим антиоксидант, един от главните ни вътрешни защитници срещу рака. Съдържат се и витамини от групата В, които укрепват нервната система и по-малко витамин С.
В тиквата има и много органични киселини, които подпомагат дейността на черния дроб, храносмилането, лекуват запек, има и пектин, който намалява холестерола, успокоява възпалените лигавици на стомаха и червата и нормализира отделянето на солна киселина в стомаха.
Тиквените семки съдържат повече пълноценни белтъчни вещества, тлъсто масло и смолисти вещества, фитохимикали, които ги правят също така желана храна и препоръчително лекарство. Тиквата се препоръчва при хронични бъбречни възпаления, цистит, бъбречни камъни, при хронични чернодробни възпаления и жлъчно-каменна болест, при гастрит, колит със запек, при анемия, при оточни състояния от различен произход, при начална форма на атеросклероза, при хипертония, при повишено ниво на кръвния холестерол, при наднормено тегло, при прекаран инфаркт и при остеопороза. Семената, освен при споменатите заболявания, се прилагат и при вътрешни паразити- тении, глисти, и с особенуспех при лечение на аденом на простатата жлеза. Един съвременен изследовател на лечебни растения е установил, че това заболяване е сравнително рядко разпространено на Балканския полуостров поради обичая на хората тук да ядат много тиквени семки. И добре е те да не са много солени. Тиквата се консумира обикновено варена или печена, но в отделни случаи- като например за лечение на гастрит и повишена стомашна киселинност, може да се пие по една кафена чаша прясно приготвен центрофугиран сок три пъти дневно преди ядене. Тиквата намира чудесно приложение в козметиката, за подхранване на изтощена кожа. Може да се приготви маска от настъргана сурова тиква, която да престои 20-30 мин. При много суха кожа, може да се добави и малко зехтин.
в."Агро пари"бр.44/96г.
Плодовото месо на тиквата съдържа малко белтъчини и мазнини и много захари,поради което, особено зрялата тиква, ни дава много калории, и е приятно сладка на вкус.
Но интересното е , че фруктозата, плодовата захар, е по-малко от глюкозата. Затова диабетиците трябва да бъдат малко по-умерени при употребата и.
Тиквата съдържа много елементи от жизнено важно за обмяната ни значение. Съдържа калций, който задоволява нуждите на организма ни по-добре и по-пълноценно от сиренето и млякото. Съдържа калий, който подхранва и стимулира както сърдечния мускул, така също и скелетната мускулатура. Има желязо, което помага на кръвообразуването и на ред важни процеси в организма.Има фосфор и магнезий, които подпомагат образуването на костите, нормалнатадейност на нервната система и т.н.Тиквата води и до изхвърлянето от организма на излишните количества натрий и хлор, което определя диуретичния и (пикочогонен) ефект. Тя съдържа и много витамини, особено бета-каротин (провитамин А)- мастноразтворим антиоксидант, един от главните ни вътрешни защитници срещу рака. Съдържат се и витамини от групата В, които укрепват нервната система и по-малко витамин С.
В тиквата има и много органични киселини, които подпомагат дейността на черния дроб, храносмилането, лекуват запек, има и пектин, който намалява холестерола, успокоява възпалените лигавици на стомаха и червата и нормализира отделянето на солна киселина в стомаха.
Тиквените семки съдържат повече пълноценни белтъчни вещества, тлъсто масло и смолисти вещества, фитохимикали, които ги правят също така желана храна и препоръчително лекарство. Тиквата се препоръчва при хронични бъбречни възпаления, цистит, бъбречни камъни, при хронични чернодробни възпаления и жлъчно-каменна болест, при гастрит, колит със запек, при анемия, при оточни състояния от различен произход, при начална форма на атеросклероза, при хипертония, при повишено ниво на кръвния холестерол, при наднормено тегло, при прекаран инфаркт и при остеопороза. Семената, освен при споменатите заболявания, се прилагат и при вътрешни паразити- тении, глисти, и с особенуспех при лечение на аденом на простатата жлеза. Един съвременен изследовател на лечебни растения е установил, че това заболяване е сравнително рядко разпространено на Балканския полуостров поради обичая на хората тук да ядат много тиквени семки. И добре е те да не са много солени. Тиквата се консумира обикновено варена или печена, но в отделни случаи- като например за лечение на гастрит и повишена стомашна киселинност, може да се пие по една кафена чаша прясно приготвен центрофугиран сок три пъти дневно преди ядене. Тиквата намира чудесно приложение в козметиката, за подхранване на изтощена кожа. Може да се приготви маска от настъргана сурова тиква, която да престои 20-30 мин. При много суха кожа, може да се добави и малко зехтин.
в."Агро пари"бр.44/96г.
Напоследък науката доказва, че гроздето е един от най-полезните за човека плодове. Разбира се, не и във ферментиралия му вид. Още в края на деветнадесети век в швейцарските курорти, най-използувания плод е бил гроздето. Това е началото на Ампелотерапията - лечение с грозде и гроздов сок.
Докато захарността на повечето от плодовете е средно 5-10%, то в гроздето, както и в смокинята, тя е около 20%, а в гроздовия сок тя е над 25%. При това захарите в гроздето - глюкоза и фруктоза, навлизат направо в кръвта. Това подпомага сърцето, черния дроб и прави гроздето много подходяща храна за деца и за възрастни, за спортисти и за хора с големи физически натоварвания.
В гроздето се съдържат много органични киселини - ябълчна, винена, лимонена, янтърна, фосфорна и др. Те стимулират всички етапи на обмяната, затова гроздето и неговия сок се препоръчват при безапетитие, при стомашно-чревни възпаления (предимно сока), при чернодробни и жлъчни възпаления, при запек.
Гроздето е богато на витамини -С, В, РР, провитамин А, затова укрепва нервната система, стените на кръвоносните съдове, костите, ноктите, подобрява зрението.
Наличието на много калий подкрепя сърдечния мускул, отделя излишните течности,затова гроздето и сокът му се препоръчват при високо кръвно налягане, прекарани инфаркти, атеросклероза, артрити, подагра, камъни в бъбреците или в жлъчния мехур. Магнезият, калцият, фосфора, желязото, помагат за лечение на рахит, за изграждане на младите кости и зъби, предпазват от анемия.
Багрилоподобните вещества в гроздето имат съдоразширяващ ефект, което предпазва от инфаркт. В червеното вино концентрацията на тези вещества е много по-малка, а алкохолът в него засилва опасността от инфаркт.
Установено е, че гроздовия сок е най-богат на хранителни и биологично активни вещества от всички други натурални сокове. Той съдържа всичко необходимо за човека и може би за това го наричат растително мляко.
Сушеното грозде-стафидите са също храна и лекарство. Единствените противопоказания за употребата на по-големи количества, са затлъстяването, захарния диабет, язвата на стомаха или на дванадесетопръстника.
Провеждането на разтоварителни дни с грозде е много полезно.
в."Агро пари"бр.39/96г.
Гроздето е универсално лекарство
Докато захарността на повечето от плодовете е средно 5-10%, то в гроздето, както и в смокинята, тя е около 20%, а в гроздовия сок тя е над 25%. При това захарите в гроздето - глюкоза и фруктоза, навлизат направо в кръвта. Това подпомага сърцето, черния дроб и прави гроздето много подходяща храна за деца и за възрастни, за спортисти и за хора с големи физически натоварвания.
В гроздето се съдържат много органични киселини - ябълчна, винена, лимонена, янтърна, фосфорна и др. Те стимулират всички етапи на обмяната, затова гроздето и неговия сок се препоръчват при безапетитие, при стомашно-чревни възпаления (предимно сока), при чернодробни и жлъчни възпаления, при запек.
Гроздето е богато на витамини -С, В, РР, провитамин А, затова укрепва нервната система, стените на кръвоносните съдове, костите, ноктите, подобрява зрението.
Наличието на много калий подкрепя сърдечния мускул, отделя излишните течности,затова гроздето и сокът му се препоръчват при високо кръвно налягане, прекарани инфаркти, атеросклероза, артрити, подагра, камъни в бъбреците или в жлъчния мехур. Магнезият, калцият, фосфора, желязото, помагат за лечение на рахит, за изграждане на младите кости и зъби, предпазват от анемия.
Багрилоподобните вещества в гроздето имат съдоразширяващ ефект, което предпазва от инфаркт. В червеното вино концентрацията на тези вещества е много по-малка, а алкохолът в него засилва опасността от инфаркт.
Установено е, че гроздовия сок е най-богат на хранителни и биологично активни вещества от всички други натурални сокове. Той съдържа всичко необходимо за човека и може би за това го наричат растително мляко.
Сушеното грозде-стафидите са също храна и лекарство. Единствените противопоказания за употребата на по-големи количества, са затлъстяването, захарния диабет, язвата на стомаха или на дванадесетопръстника.
Провеждането на разтоварителни дни с грозде е много полезно.
в."Агро пари"бр.39/96г.
Гроздето е универсално лекарство
Лечението с грозде е познато още от древността. Широкият спектър на действие го прави най-популярния лек в народната медицина.
Гроздето действа пикочогонно, очиства, алкализира и минерализира организма. То участва в градивните процеси и възстановява загубените вещества. Много подходяща храна е при разни форми на туберкулоза, очни и ушни болести, заболявания на далака и на черния дроб, невротично сърцебиене, възпаление на венците, скорбут, нарушена обмяна на веществата. Лекува още запека и неговите последици, стомашно-чревни заболявания, хемороиди. Гроздето има много добро действие при подагра, пясък в жлъчния мехур, мигрена и артритни заболявания.
Препоръчва се гроздовия сок да се пие по половин литър на три пъти: сутрин, обед и вечер. Пресният сок съдържа много захар и минерални вещества, фосфати и малко белтъчини. В него има вит. С и вит. от групата В.
Най-добре е да се приема по 1,5 килограма грозде на ден и лечението да продължи 2 до 3 месеца. Трябва да се има в предвид, че при гроздолечение е наложително да се избягват храни като месо, зеле, салами, яйца, сирене, бира.
в."Жена"бр.43/18.11.96г.
Вкусното лекарство (Гроздето)
Гроздето действа пикочогонно, очиства, алкализира и минерализира организма. То участва в градивните процеси и възстановява загубените вещества. Много подходяща храна е при разни форми на туберкулоза, очни и ушни болести, заболявания на далака и на черния дроб, невротично сърцебиене, възпаление на венците, скорбут, нарушена обмяна на веществата. Лекува още запека и неговите последици, стомашно-чревни заболявания, хемороиди. Гроздето има много добро действие при подагра, пясък в жлъчния мехур, мигрена и артритни заболявания.
Препоръчва се гроздовия сок да се пие по половин литър на три пъти: сутрин, обед и вечер. Пресният сок съдържа много захар и минерални вещества, фосфати и малко белтъчини. В него има вит. С и вит. от групата В.
Най-добре е да се приема по 1,5 килограма грозде на ден и лечението да продължи 2 до 3 месеца. Трябва да се има в предвид, че при гроздолечение е наложително да се избягват храни като месо, зеле, салами, яйца, сирене, бира.
в."Жена"бр.43/18.11.96г.
Вкусното лекарство (Гроздето)
От векове гроздето се е смятало, че лекува различни болести.Гроздовия сок лесно прониква в кръвта и бързо се усвоява от организма. В това отношение е като меда, а пък по химически състав е близък до майчиното мляко.
Още в дълбока древност с грозде са лекували туберкулоза, бронхит, плеврит и др.
Червените сортове грозде могат да бъдат сравнени с цвеклото по благоприятното си действие върху кръвта. Току що откъснатите чепки грозде предизвикват газове. Древните медици съветват след откъсването си гроздето да се държи два, три дни, преди да се консумира. Сега вече то може да се яде дори от хора, страдащи от стомашни, бъбречни заболявания и заболявания на пикочната система.
Изсушеното грозде се е смятало за по-хранително и най-вече за хората, възстановяващи се след тежки болести. Разбира се сега се препоръчва сокът да се изсмуква, а семките и кожата да се изхвърлят- първите затрудняват храносмилането, а вторите предизвикват газове.
Древните медици съветват гроздето да се яде между храненето.
в."Психо+"бр.5/07.02.97г.
Още в дълбока древност с грозде са лекували туберкулоза, бронхит, плеврит и др.
Червените сортове грозде могат да бъдат сравнени с цвеклото по благоприятното си действие върху кръвта. Току що откъснатите чепки грозде предизвикват газове. Древните медици съветват след откъсването си гроздето да се държи два, три дни, преди да се консумира. Сега вече то може да се яде дори от хора, страдащи от стомашни, бъбречни заболявания и заболявания на пикочната система.
Изсушеното грозде се е смятало за по-хранително и най-вече за хората, възстановяващи се след тежки болести. Разбира се сега се препоръчва сокът да се изсмуква, а семките и кожата да се изхвърлят- първите затрудняват храносмилането, а вторите предизвикват газове.
Древните медици съветват гроздето да се яде между храненето.
в."Психо+"бр.5/07.02.97г.
Грозденица
Грозденицата е вид туршия - консервиране на гроздето със синапено семе или корени от хрян.
За грозденица са подходящи сортовете с твърди зърна като Болгар, Бяла резекия, Димят и др. Подбраните рехави гроздове се почистват от загнили и недоразвити зърна, измиват се и оставят на сянка 1-2 дни, за да подсъхнат. Готовото грозде се нарежда в по-големи стъклени буркани, гледжосани кюпове, малки качета или бидони. На дъното на съдовете и между гроздовете се нареждат вишневи, дюлеви и лозови листа и едро смлян синап в платнени торбички. Дозата е по 500г синап и толкова листа на 10кг грозде. Ако се използува хрян- на 10кг грозде са достатъчни 3-4 настъргани на ситно корени, но не вреди ако са повече. Най-отгоре се поставят листа и се притиска с кръстачка или измит камък.
Вместо синап и хрян някои използуват натриев бензоат в доза 1г на литър избистрена шира.
Така нареденото грозде в съдовете се залива със студена вода, която да покрива 5-6 см над гроздето. По-вкусна грозденица се получава, ако за заливка се използува охладена, преварена, откислена с бяла пръст избистрена гроздова шира. А още по-вкусна и по-трайна става грозденицата когато заливката след избистрянето се вари, докато стане на половина.
Някои домакини при приготвяне на грозденицата поставят между гроздовете и узрели круши и цели или нарязани ароматни дюли.
Ако грозденицата е в големи съдове, препоръчва се да се преточи 2-3 пъти в началото, а след това да се захлупи херметически.
След 1 месец грозденицата "узрява" и може да се консумира. От образувания при слабата ферментация алкохол, грозденицата добива резлив, но приятен вкус.
в."Агро вестник" бр.40/96г.
За грозденица са подходящи сортовете с твърди зърна като Болгар, Бяла резекия, Димят и др. Подбраните рехави гроздове се почистват от загнили и недоразвити зърна, измиват се и оставят на сянка 1-2 дни, за да подсъхнат. Готовото грозде се нарежда в по-големи стъклени буркани, гледжосани кюпове, малки качета или бидони. На дъното на съдовете и между гроздовете се нареждат вишневи, дюлеви и лозови листа и едро смлян синап в платнени торбички. Дозата е по 500г синап и толкова листа на 10кг грозде. Ако се използува хрян- на 10кг грозде са достатъчни 3-4 настъргани на ситно корени, но не вреди ако са повече. Най-отгоре се поставят листа и се притиска с кръстачка или измит камък.
Вместо синап и хрян някои използуват натриев бензоат в доза 1г на литър избистрена шира.
Така нареденото грозде в съдовете се залива със студена вода, която да покрива 5-6 см над гроздето. По-вкусна грозденица се получава, ако за заливка се използува охладена, преварена, откислена с бяла пръст избистрена гроздова шира. А още по-вкусна и по-трайна става грозденицата когато заливката след избистрянето се вари, докато стане на половина.
Някои домакини при приготвяне на грозденицата поставят между гроздовете и узрели круши и цели или нарязани ароматни дюли.
Ако грозденицата е в големи съдове, препоръчва се да се преточи 2-3 пъти в началото, а след това да се захлупи херметически.
След 1 месец грозденицата "узрява" и може да се консумира. От образувания при слабата ферментация алкохол, грозденицата добива резлив, но приятен вкус.
в."Агро вестник" бр.40/96г.
Гроздов петмез и рачел
Стара традиция е по гроздобер, домакините наред с наливането на шира в бъчви и бурета, за да закипи младо вино, да отделят и една част за сваряване на петмез и рачел.
За тях се използува ширата от добре узряло сладко грозде. Но гроздовият сок съдържа и киселини, отделянето на които става по следния начин: ширата се налива в подходящ съд, възварява се на огън и се прибавя подсушена бяла пръст ( 250гр на 10л шира). Бърка се постоянно, докато престане да се пени. За 10-12 часа след това пръстта пада на дъното на съда и мъстта се е откислила и избистрила. Прецежда се през рядко платно и се налива в тава за варене. От начало се поддържа силен огън, а след това огънят се намалява, докато захарното съдържание достигне 60-65%. Тогава вече петмезът е готов. Той има гъстотата на течен пчелен мед.
Рачелът се получава, когато към петмеза се прибавят един или няколко овощни и зеленчукови видове: гроздови зърна, резенчета от тикви, дюли, орехови ядки, зелени доматчета и др.
Най-често се вари рачел от тикви и дюли, предварително накиснати 2-3 часа във варова вода. 1кг гасена вар се размива в 10 л вода, разбърква се добре и се оставя да се избистри. С избистрената течност се заливат резенките. След като престоят определено време, те се измиват с няколко чисти води и се прибавят към врящия петмез, останал на половина. Вари се при внимателно бъркане, докато се сварят плодовете и петмезът се сгъсти. Обикновено се слагат 1,5кг резенки на 10 литра избистрена шира.
в."Агро вестник" бр.39/96г.
За тях се използува ширата от добре узряло сладко грозде. Но гроздовият сок съдържа и киселини, отделянето на които става по следния начин: ширата се налива в подходящ съд, възварява се на огън и се прибавя подсушена бяла пръст ( 250гр на 10л шира). Бърка се постоянно, докато престане да се пени. За 10-12 часа след това пръстта пада на дъното на съда и мъстта се е откислила и избистрила. Прецежда се през рядко платно и се налива в тава за варене. От начало се поддържа силен огън, а след това огънят се намалява, докато захарното съдържание достигне 60-65%. Тогава вече петмезът е готов. Той има гъстотата на течен пчелен мед.
Рачелът се получава, когато към петмеза се прибавят един или няколко овощни и зеленчукови видове: гроздови зърна, резенчета от тикви, дюли, орехови ядки, зелени доматчета и др.
Най-често се вари рачел от тикви и дюли, предварително накиснати 2-3 часа във варова вода. 1кг гасена вар се размива в 10 л вода, разбърква се добре и се оставя да се избистри. С избистрената течност се заливат резенките. След като престоят определено време, те се измиват с няколко чисти води и се прибавят към врящия петмез, останал на половина. Вари се при внимателно бъркане, докато се сварят плодовете и петмезът се сгъсти. Обикновено се слагат 1,5кг резенки на 10 литра избистрена шира.
в."Агро вестник" бр.39/96г.
... взет сутрин на гладно (по възможност неподсладен) тонизира целия организъм.Стимулира чернодробните функции и действието на жлезите с вътрешна секреция. Улеснява изхвърлянето на токсините. Има силно антисептично свойство.
... действа бързо и ефикасно при смущения в храносмилането.
... смесен с една чаша силно кафе или хладка вода помага при главоболие
... в чаша топла вода е добро лекарство при простуда
... обилно посолен, облекчава болките в гърлото
... изпит преди лягане, е ефикасно средство против безсъние и е за предпочитане пред таблетките
... намазан обилно върху почистена вече риба, я прави по-вкусна
... намазан от двете страни на стара кокошка, спомага за по-лесното и увиране
... натрит върху пожълтелите места на бялата вана или мивка ги почиства, ако намазаните петна престоят няколко часа.
Лимони чиято кора е остъргана, се запазват по-дълго време свежи, ако се сложат в готварска сол.
Лимоните успешно могат да се съхранят, като се поставят във вода, която трябва да се сменя всяка седмица. По този начин остават свежи и сочни с месеци.
в."Новини+" бр.46/96г.
... действа бързо и ефикасно при смущения в храносмилането.
... смесен с една чаша силно кафе или хладка вода помага при главоболие
... в чаша топла вода е добро лекарство при простуда
... обилно посолен, облекчава болките в гърлото
... изпит преди лягане, е ефикасно средство против безсъние и е за предпочитане пред таблетките
... намазан обилно върху почистена вече риба, я прави по-вкусна
... намазан от двете страни на стара кокошка, спомага за по-лесното и увиране
... натрит върху пожълтелите места на бялата вана или мивка ги почиства, ако намазаните петна престоят няколко часа.
Лимони чиято кора е остъргана, се запазват по-дълго време свежи, ако се сложат в готварска сол.
Лимоните успешно могат да се съхранят, като се поставят във вода, която трябва да се сменя всяка седмица. По този начин остават свежи и сочни с месеци.
в."Новини+" бр.46/96г.
Лимонът
Слънчевите плодове - така наричат цитрусовите култури: лимони, портокали, мандарини, грейпфрути и др. от този род. Безспорно най-популярен и консумиран е лимонът, чието име дава и това на цялата група. Както хубавия екзотичен вкус, така и лечебните свойства са известни и използувани още в най-древни времена. С лимонов и портокалов сок са лекували много болести, преди всичко ревматизъм. Сокове са използувани и като средство против отрови и чума. Счита се, че лимоновия сок е убиец на нитратите. Става дума за неговите силни пречистващи свойства. Доказано е, че той влиза в силна биохимична реакция с нитратите и спомага за унищожаването на токсините. А това е една нова стъпка по пътя на здравословното хранене. Така, че много полезно би било да се поливат пролетни салати с лимонов сок , вместо с оцет.
Месестата част на лимоните съдържа лимонена киселина (която действа противомикробно), плодова захар, гликоза, пектин, минерални вещества - калий, калций, мед, желязо, фосфор и много витамини, най-важните от които са С и Р. Кората е богата, най -вече на вит. С, пектин, фитонциди и етерично масло. Лимоните увеличават съпротивителните сили на организма и го предпазват от много заболявания най-вече инфекциозни. При грип, хрема, болно гърло, топъл чай с лимон, подсладен с мед пресича болестите. Лимонът действа ефикасно при липса на вит. С в организма, при скорбут и анемия. Сокът на този плод е подходящ за лечение на бъбречно- каменна болест и подагра, на възпаление на стомаха и червата. Чудесни резултати дава и при затлъстяване, атеросклероза и съдови заболявания.
Всеизвестно е, че великите мъже са управлявани от велики жени. Във френския двор, фаворитката мадам Помпадур е символ на жена, управлявала цяла Франция. Всяка нейна прищявка се е изпълнявала мигновено, след като погледне с прословутия си блестящ поглед. Едва след нейната смърт, става известно, че този блестящ поглед се дължи на няколко капки лимонова вода в очите.
Тъмните кръгове под очите се премахват, ако са козметичен дефект. Вечер се правят компреси със затоплен зехтин и лимонов сок, смесени в равни части. Памучетата, във форма на петното, се налагат върху него за 15-20 минути. Може да се редуват с компреси, напоени с вит.С от ампула. Зехтинът омекотява, а лимоновият сок и витаминът избелват. Ето защо, тези процедури могат да се прилагат и срещу пигментни петна, получени при раждане.
Ако устните са пресъхнали и се напукват постоянно, твърде възможно е това да се дължи на проблеми с далака и панкреаса. Щом тези органи не функционират пълноценно, се препоръчва да се ядат лимони в неограничено количество.
Разтриването на лицето с гореща хавлиена ръкавица е един чудесен сутрешен самомасаж. Могат да се капнат няколко капки лимонов сок, за да се получи още по-добър ефект.
Лимоновата вода, която се препоръчва при някои козметични интервенции, се прави от една супена лъжица вода и 5 капки лимонов сок, прецеден през марля. Съхранява се в стъклено шишенце.
в."Феномен"бр.15/17.04.97г.
Месестата част на лимоните съдържа лимонена киселина (която действа противомикробно), плодова захар, гликоза, пектин, минерални вещества - калий, калций, мед, желязо, фосфор и много витамини, най-важните от които са С и Р. Кората е богата, най -вече на вит. С, пектин, фитонциди и етерично масло. Лимоните увеличават съпротивителните сили на организма и го предпазват от много заболявания най-вече инфекциозни. При грип, хрема, болно гърло, топъл чай с лимон, подсладен с мед пресича болестите. Лимонът действа ефикасно при липса на вит. С в организма, при скорбут и анемия. Сокът на този плод е подходящ за лечение на бъбречно- каменна болест и подагра, на възпаление на стомаха и червата. Чудесни резултати дава и при затлъстяване, атеросклероза и съдови заболявания.
Всеизвестно е, че великите мъже са управлявани от велики жени. Във френския двор, фаворитката мадам Помпадур е символ на жена, управлявала цяла Франция. Всяка нейна прищявка се е изпълнявала мигновено, след като погледне с прословутия си блестящ поглед. Едва след нейната смърт, става известно, че този блестящ поглед се дължи на няколко капки лимонова вода в очите.
Тъмните кръгове под очите се премахват, ако са козметичен дефект. Вечер се правят компреси със затоплен зехтин и лимонов сок, смесени в равни части. Памучетата, във форма на петното, се налагат върху него за 15-20 минути. Може да се редуват с компреси, напоени с вит.С от ампула. Зехтинът омекотява, а лимоновият сок и витаминът избелват. Ето защо, тези процедури могат да се прилагат и срещу пигментни петна, получени при раждане.
Ако устните са пресъхнали и се напукват постоянно, твърде възможно е това да се дължи на проблеми с далака и панкреаса. Щом тези органи не функционират пълноценно, се препоръчва да се ядат лимони в неограничено количество.
Разтриването на лицето с гореща хавлиена ръкавица е един чудесен сутрешен самомасаж. Могат да се капнат няколко капки лимонов сок, за да се получи още по-добър ефект.
Лимоновата вода, която се препоръчва при някои козметични интервенции, се прави от една супена лъжица вода и 5 капки лимонов сок, прецеден през марля. Съхранява се в стъклено шишенце.
в."Феномен"бр.15/17.04.97г.
Срещу възпаления в пикочния мехур и слабо сърце.
Бъзакът(бъзлян, тревист бъз, бъзовина), расте като плевел из нивите, горите, храсталаците,реките и пътищата из цялата страна. Разпространен е най- вече в равнинните и полупланинските места с достатъчно влага до към 1400м надморска височина. Среща се в изобилие и по ливадите на крайните градски квартали и вилните зони.
За лечебни цели се използуват корените на бъзака, вадени през октомври-ноември,и плодчетата обагрени в тъмносиньо, до черно или пък в червеникаво, които се берат през септември-октомври.
Корените съдържат горчиви вещества, сапонини, дъбилни вещества. Плодчетата са богати на глюкоза и фруктоза, на органични киселини-ябълчна, винена, оцетна, валерианова, на дъбилни и багрилни вещества, пектини. В 100г плод се съдържа и до 25мг витамин С.
Отвара от изсушени корени се препоръчва при възпаление на пикочния мехур, но трябва да се приема само по лекарска препоръка и под контрол, като се започва с малки дози.Счуканите свежи листа на бъзака са резултатно средство за помощ, докато дойде лекар при ужилване от насекоми или ухапване от змии, паяци и др.
Особено полезен при бъбречни и сърдечни заболявания, при анемии и изтощен организъм е сиропът от пресни зърна на полския бъз, който можете да си приготвите по следния начин:
* Добре узрелите плодове се събират през септември или октомври. Най-добре е да се отрежат връхните части на растението заедно с плода, който после в къщи се оронва внимателно в голям съд. Измива се старателно със студена вода,без да се нарушава целостта на зрънцата. После в емайлиран или стъклен съд се редят пластове плодове и захар - в равни количества, като за мярка се използува една и съща чаша или купичка. Щом се изчерпи плодът, който сте подготвили за сиропа, завършвате отгоре със захарен слой. Оставяте съда да престои едно денонощие. През това време, захарта се е стопила. През гъст тензух сместа се прецежда, като накрая си помагате с ръце при изстискването, за да излезе не само сокът, но и плодното месо, а в тензухената кърпа да останат само семенцата на бъза. Те в никакъв случай не трябва да попадат в сиропа!
Така приготвения елексир се насипва в стъклени бутилки и се съхранява на тъмно и хладно. Ако го използувате за лечение, се препоръчва по една супена лъжица сутрин на гладно.А профилактично, разреден с вода, сладкият сироп е превъзходна напитка за всички от семейството, даже и за гости.
в."В-к за дома"бр.38/20.09.96.
Бъзакът(бъзлян, тревист бъз, бъзовина), расте като плевел из нивите, горите, храсталаците,реките и пътищата из цялата страна. Разпространен е най- вече в равнинните и полупланинските места с достатъчно влага до към 1400м надморска височина. Среща се в изобилие и по ливадите на крайните градски квартали и вилните зони.
За лечебни цели се използуват корените на бъзака, вадени през октомври-ноември,и плодчетата обагрени в тъмносиньо, до черно или пък в червеникаво, които се берат през септември-октомври.
Корените съдържат горчиви вещества, сапонини, дъбилни вещества. Плодчетата са богати на глюкоза и фруктоза, на органични киселини-ябълчна, винена, оцетна, валерианова, на дъбилни и багрилни вещества, пектини. В 100г плод се съдържа и до 25мг витамин С.
Отвара от изсушени корени се препоръчва при възпаление на пикочния мехур, но трябва да се приема само по лекарска препоръка и под контрол, като се започва с малки дози.Счуканите свежи листа на бъзака са резултатно средство за помощ, докато дойде лекар при ужилване от насекоми или ухапване от змии, паяци и др.
Особено полезен при бъбречни и сърдечни заболявания, при анемии и изтощен организъм е сиропът от пресни зърна на полския бъз, който можете да си приготвите по следния начин:
* Добре узрелите плодове се събират през септември или октомври. Най-добре е да се отрежат връхните части на растението заедно с плода, който после в къщи се оронва внимателно в голям съд. Измива се старателно със студена вода,без да се нарушава целостта на зрънцата. После в емайлиран или стъклен съд се редят пластове плодове и захар - в равни количества, като за мярка се използува една и съща чаша или купичка. Щом се изчерпи плодът, който сте подготвили за сиропа, завършвате отгоре със захарен слой. Оставяте съда да престои едно денонощие. През това време, захарта се е стопила. През гъст тензух сместа се прецежда, като накрая си помагате с ръце при изстискването, за да излезе не само сокът, но и плодното месо, а в тензухената кърпа да останат само семенцата на бъза. Те в никакъв случай не трябва да попадат в сиропа!
Така приготвения елексир се насипва в стъклени бутилки и се съхранява на тъмно и хладно. Ако го използувате за лечение, се препоръчва по една супена лъжица сутрин на гладно.А профилактично, разреден с вода, сладкият сироп е превъзходна напитка за всички от семейството, даже и за гости.
в."В-к за дома"бр.38/20.09.96.
Цикорията е средството, което ще неутрализира ефекта от тежката празнична трапеза и ще запази настроението ви. Освен това ще помогне да се справите с разстройството,което често съпровожда не само преяждането, но и простудите и грипа. Цикорията е чудесен тоник за сърцето и балсам за стомаха. Освен всичко това, тя е и кръвоочистител - ще ви поддържа в добра форма независимо от прекаляването с мазнини и алкохол. Вечер преди лягане цикорията успокоява и осигурява добър сън. При простуда билката се комбинира добре с всички други средства.Особено подходяща е за деца, при които простудата често се съпровожда със стомашни смущения. Те могат да я пият и вместо вода-по 1 чаена лъжичка се запарва в 500мл вода. Дозата може да се повтори. Всички части на растението имат сходен лечебен ефект. Но ако искаме да ги разграничим- цветовете са по-добри при неврастения;корените подобряват храносмилането и помагат на жлъчката. Ако не ви се обикаля по билковите аптеки, можете да си помогнете и с готово кафе от цикория - до днес не е открит по-добър заместител на истинското кафе от него.Но диворастящата цикория ( от билковата аптека ) има по-силни лечебни свойства. От цветовете и стръковете се приготвят запарки- по1-2 чаени лъжички на чаша вода.Корените се варят няколко минути- 1чаена лъжичка в чаша вода. Ако трябва да обобщим-чаят от цикория помага при гастрити, ентерити, колити, подобрява работата на черния дроб и жлъчката, има диуретичен ефект и е особено подходящ при отоци от сърдечен произход. Цикорията има общо укрепващо и меко успокоително действие.
в."Куриер О'кей"бр.3/07.01.97г.
Синята млечка - чудодейната билка
в."Куриер О'кей"бр.3/07.01.97г.
Синята млечка - чудодейната билка
Билярките и бабите на преклонна възраст не забравят и не изоставят тази чудодейна билка,но сега се налага да разкрият нейните широки възможности пред по-голям кръг от хора, за да принася полза и занапред. Тя се среща навсякъде из страната, запасите от нея са значителни и още се спори песента "Синьото цвете цъфтеше, който минеше береше" дали се отнася за тази билка или за метличината. Лично аз смятам, че се пее за синята млечка - макар и неугледна на вид,тя лекува много болести,а метличината се прави на букети за красота.
Поради разностранната и употреба, названията са толкова много на брой,че можем да се стъписаме. Първо ще изредя няколко приведени от доайена на българското езикознание Найден Геров: гасилка,гвачка,дъвка и кучешка дъвка. Сакралното за Геров е гасилка - гаси болестите, а следващите напомнят,че селските деца изтръгват растението от край време и от изтеклото и втвърдено на слънцето мляко си правят безплатна и дълготрайна дъвка. Другите названия сочат за нови сфери на използуване: горчивица, динч, жилаво цвете,жлъчка,свинок и цикория( последното е латинското и то е най-разпространено напоследък).Веднага ще изтъкна, че официалната медицина в Австрия и Франция използува отдавна растението като жлъчогонно и пикочогонно средство, при упадък на силите, гастрит и диабет във вид на отварки, екстракти и пресовани таблетки. Великият средновековен учител Авицена, автор на многотомното съчинение"Канон на лечебната медицина",е прилагал синята млечка при разни трески, разстройства на стомашно-чревния тракт и възпаление на очите. Нашата народна медицина препоръчва синята млечка при заболявания на черния дроб най-вече при жълтеница, при камъни в жлъчния мехур и при увеличение на далака, а също така за лечение на хемороиди,ръждива кръв (левкемия), неврастения, истерия и др. С отвара се правят промивки при екземи и червен вятър, като се използува цялото растение,но най-вече корените.Вече няколко века в Западна Европа синята млечка(цикория) се използува широко като заместител на кафето,защото изсушените и смлени корени притежават удивително подобен вкус.
Прочутото кафе Инка, предназначено за сърдечно болни и диабетици,има за основа корени от растението,като се прибавят различни проценти смлян жълъд или препечен овес.
И последната добавка: селските баби прекрасно знаят,че при всякакво разстройство на деца е достатъчно да свариш подръчното горчиво коренче и коремчето незабавно се затяга.
И за магически и за лечебни цели, корените на синята млечка се вадят през есента, когато надземните части започват да увяхват.За предпочитане е това да става през дъждовни дни и то не само заради лесното измъкване, но и да върви по вода при лечението или магиите, като често се добавя:"Дъждът отнася болестта" или "Господ отмива болестта". И така ваденето се препоръчва на празника на Св.Иван Рилски(19 октомври), на Димитров ден( 26 октомври)на есенния празник на св. лечители Козма и Дамиан(1 ноември) и на Въведение Богородично(21 ноември)
Врачките и баячките предпочитат да берат сини цветчета през цялото лято и ги сушат на сянка,за да не ги опърли слънцето. При наричания те посипват цветчета върху главата на болния, като шепнат непрестанно: Синьото цвете помага..."
Иван Щонов в."Агро пари"бр.47/20.11.96г.
Поради разностранната и употреба, названията са толкова много на брой,че можем да се стъписаме. Първо ще изредя няколко приведени от доайена на българското езикознание Найден Геров: гасилка,гвачка,дъвка и кучешка дъвка. Сакралното за Геров е гасилка - гаси болестите, а следващите напомнят,че селските деца изтръгват растението от край време и от изтеклото и втвърдено на слънцето мляко си правят безплатна и дълготрайна дъвка. Другите названия сочат за нови сфери на използуване: горчивица, динч, жилаво цвете,жлъчка,свинок и цикория( последното е латинското и то е най-разпространено напоследък).Веднага ще изтъкна, че официалната медицина в Австрия и Франция използува отдавна растението като жлъчогонно и пикочогонно средство, при упадък на силите, гастрит и диабет във вид на отварки, екстракти и пресовани таблетки. Великият средновековен учител Авицена, автор на многотомното съчинение"Канон на лечебната медицина",е прилагал синята млечка при разни трески, разстройства на стомашно-чревния тракт и възпаление на очите. Нашата народна медицина препоръчва синята млечка при заболявания на черния дроб най-вече при жълтеница, при камъни в жлъчния мехур и при увеличение на далака, а също така за лечение на хемороиди,ръждива кръв (левкемия), неврастения, истерия и др. С отвара се правят промивки при екземи и червен вятър, като се използува цялото растение,но най-вече корените.Вече няколко века в Западна Европа синята млечка(цикория) се използува широко като заместител на кафето,защото изсушените и смлени корени притежават удивително подобен вкус.
Прочутото кафе Инка, предназначено за сърдечно болни и диабетици,има за основа корени от растението,като се прибавят различни проценти смлян жълъд или препечен овес.
И последната добавка: селските баби прекрасно знаят,че при всякакво разстройство на деца е достатъчно да свариш подръчното горчиво коренче и коремчето незабавно се затяга.
И за магически и за лечебни цели, корените на синята млечка се вадят през есента, когато надземните части започват да увяхват.За предпочитане е това да става през дъждовни дни и то не само заради лесното измъкване, но и да върви по вода при лечението или магиите, като често се добавя:"Дъждът отнася болестта" или "Господ отмива болестта". И така ваденето се препоръчва на празника на Св.Иван Рилски(19 октомври), на Димитров ден( 26 октомври)на есенния празник на св. лечители Козма и Дамиан(1 ноември) и на Въведение Богородично(21 ноември)
Врачките и баячките предпочитат да берат сини цветчета през цялото лято и ги сушат на сянка,за да не ги опърли слънцето. При наричания те посипват цветчета върху главата на болния, като шепнат непрестанно: Синьото цвете помага..."
Иван Щонов в."Агро пари"бр.47/20.11.96г.
Цикория срещу бъбречни и жлъчни камъни
Като дрога се използуват стръковете и особено корените, които се изкопават през есента. Сушат се на сянка.Изсушената билка е с белезникав цвят. Няма миризма и е слабо горчива на вкус.Съдържа белтъчни вещества, гликозиди и др.
Цикорията е резултатно средство за тонизиране на храносмилателната система.Действа жлъчогонно и слабително. Усилва отделянето на стомашен сок и повишава апетита.Приема се, че ускорява обмяната на веществата и увеличава честотата на сърдечните съкращения.
Вътрешно се прилага при анемия,камъни в бъбреците и жлъчката, жълтеница, запек,хронични бъбречни възпаления.Предписва се и като средство за тонус и общо укрепване.Опечен и смлян коренът на цикория се употребява и като кафе.
в."В-к за дома"бр.37/96г.
Цикорията е резултатно средство за тонизиране на храносмилателната система.Действа жлъчогонно и слабително. Усилва отделянето на стомашен сок и повишава апетита.Приема се, че ускорява обмяната на веществата и увеличава честотата на сърдечните съкращения.
Вътрешно се прилага при анемия,камъни в бъбреците и жлъчката, жълтеница, запек,хронични бъбречни възпаления.Предписва се и като средство за тонус и общо укрепване.Опечен и смлян коренът на цикория се употребява и като кафе.
в."В-к за дома"бр.37/96г.
Нашият народ тачи отколе това растение, наричано хайдушко биле,защото хайдутите в планините предимно с него са налагали раните.Още Диоскорид преди Христа е смятал белия равнец за добро кръвоспиращо и ранозарастващо средство. Преди тридесетина години незавършилия агроном от с. Владимирово Толбухинско, Нягол Мамеров подмамил Тодор Живков, че е открил лекарство против рака.
В Онкологичния институт за него бе устроена специална лаборатория и откривателят се гледаше доста време като писано яйце, или по-точно като златно яйце, но накрая се разбра, че главната съставка на пазения в тайна екстракт е белия равнец.Направен бе извод, че Мамеров вероятно е знаел от баби и дядовци,че растението притежава мощни ранозарастващи свойства и се е опирал предимно на тях в лечителството.Ще добавя още, че великият Авицена преди хиляда години е препоръчвал в бялото вино за лечение да се накисва не пелин, а равнец,защото белият равнец е по-полезен.Покойният ми баща, който беше голям майстор коларо-железар и правеше каруци на доста села наоколо изготвяше горчиво вино от единственото си лозе само с бял равнец.
Това многогодишно тревисто растение, характерно със своеобразен мирис, расте навсякъде в страната до 1500м надморска височина.Познато е на всички, но ще приведа и няколко други негови названия: бяла китка, бяло еньовче, куница,порезика и посекливче( последните две ясно сочатупотребата му при порезни рани).У нас се срещат още 7 вида от същия род равнец, та за медицинския бял равнец следва да се спазват указанията на билкарските книги,макар че, в крайна сметка всичкиса лековити.Ще спомена че има и жълт равнец( известен в науката като равнец на Биберщайн), койтосъща се използува в народната медицина за лечение на външни кръвотечения и хемороиди.
Тъй като захванах първа с целебните свойства, налага се да продължа с тях.Освен като мехлем за рани и екземи, както и за промиването им за бърза зарастване, белият равнец се употребява и вътрешно във вид на настойки при хемороиди и маточни кръвотечения. Настойките и запарките отбилката ускоряват лечението на гастрити, язви на стомаха и дванадесетопръстника и болки на черния дроб. В редица краища на страната, те се употребяват при малокръвие и туберкулоза на белите дробове, при хипертония и нервни болести, кашлица и астма.
Съществува поверие,че най-голяма полза допринася билката, когато се бере през Страстната седмица- всички дни до Велик ден.Има и апокрифна легенда, че св. Богородица е обливала ранения си син след свалянето му от кръста с т. нар. силна равнецова вода,т.е. настойка поне едно денонощие, а друга легенда наставя,че настойката била от зехтин, но с престояване от 40 дни.Настойките от ракия са обичани и прилагани главно от магесниците и то за самолечение, защото народът определя мъдро, че "Горчиво вино се трае,но горчива ракия само бае."Или още по-точно:"Човеците пият само блага ракия, а горчива само вещиците".И все пак врачките и баячките съветват настойчиво:"Ако не те хваща сънят, пий вечер чай от белия равнец!"
Иван Щонов в."Агро пари"бр.48/29.11.96г.
В Онкологичния институт за него бе устроена специална лаборатория и откривателят се гледаше доста време като писано яйце, или по-точно като златно яйце, но накрая се разбра, че главната съставка на пазения в тайна екстракт е белия равнец.Направен бе извод, че Мамеров вероятно е знаел от баби и дядовци,че растението притежава мощни ранозарастващи свойства и се е опирал предимно на тях в лечителството.Ще добавя още, че великият Авицена преди хиляда години е препоръчвал в бялото вино за лечение да се накисва не пелин, а равнец,защото белият равнец е по-полезен.Покойният ми баща, който беше голям майстор коларо-железар и правеше каруци на доста села наоколо изготвяше горчиво вино от единственото си лозе само с бял равнец.
Това многогодишно тревисто растение, характерно със своеобразен мирис, расте навсякъде в страната до 1500м надморска височина.Познато е на всички, но ще приведа и няколко други негови названия: бяла китка, бяло еньовче, куница,порезика и посекливче( последните две ясно сочатупотребата му при порезни рани).У нас се срещат още 7 вида от същия род равнец, та за медицинския бял равнец следва да се спазват указанията на билкарските книги,макар че, в крайна сметка всичкиса лековити.Ще спомена че има и жълт равнец( известен в науката като равнец на Биберщайн), койтосъща се използува в народната медицина за лечение на външни кръвотечения и хемороиди.
Тъй като захванах първа с целебните свойства, налага се да продължа с тях.Освен като мехлем за рани и екземи, както и за промиването им за бърза зарастване, белият равнец се употребява и вътрешно във вид на настойки при хемороиди и маточни кръвотечения. Настойките и запарките отбилката ускоряват лечението на гастрити, язви на стомаха и дванадесетопръстника и болки на черния дроб. В редица краища на страната, те се употребяват при малокръвие и туберкулоза на белите дробове, при хипертония и нервни болести, кашлица и астма.
Съществува поверие,че най-голяма полза допринася билката, когато се бере през Страстната седмица- всички дни до Велик ден.Има и апокрифна легенда, че св. Богородица е обливала ранения си син след свалянето му от кръста с т. нар. силна равнецова вода,т.е. настойка поне едно денонощие, а друга легенда наставя,че настойката била от зехтин, но с престояване от 40 дни.Настойките от ракия са обичани и прилагани главно от магесниците и то за самолечение, защото народът определя мъдро, че "Горчиво вино се трае,но горчива ракия само бае."Или още по-точно:"Човеците пият само блага ракия, а горчива само вещиците".И все пак врачките и баячките съветват настойчиво:"Ако не те хваща сънят, пий вечер чай от белия равнец!"
Иван Щонов в."Агро пари"бр.48/29.11.96г.
Божур-при стомашни и нервни болести, кръвотечения, епилепсия, треска, подагра, ревматизъм, хемороиди
Когато според преданието покритият с тежки рани в двубоя си с Херкулес бог на подземното царство Плутон, щял да се възнесе на Олимп, при него дошъл юноша на име Пеон и го излекувал с корените на някакво растение. Учителят му Ескулап завидял на славата на Пеон и решил да го отрови.Но боговете не допуснали това злодейство и за да спасят юношата, го превърнали в божур( латинското име на божура е Пеония).
В началото на лятото в предпланините и по склоновете на ливадите разцъфтяват цветовете на божура, чието великолепие се запомня като ярко червен килим, хвърлен върху изумрудената зеленина на планините.Божурът има дива форма.Той е многогодишно растение с право сочно стебло,достигащо 1 м. Цветовете му са едри с разнообразни тонове от бяло до тъмночервено.Това растение е медоносно.
Използуваемата част са венечните листа и корените. Те не бива да се мачкат,защото в процеса на съхранение потъмняват.Корените се берат през септември след измиване се сушат на слънце. Божурът е лечебно растение, своеобразно и необикновено в много отношения. В нар.медицина на Зап. Сибир са го прилагали при язва на стомаха,при кръвотечения,треска,епилепсия; в Тибет-при стомашни заболявания и нервни болести; в Монголия-при болести на бъбреците и като противоотрова.
Фармакологичните изследвания показват, че препаратите от божура имат успокояващо действие,подобряват храносмилането и действат обезболяващо. Листата от цвета на божура съдържат отровното багрило пеонин,танини и др. Корените съдържат етерично масло,глутамин,пеонин-флуоресцин,аргинин,калциев оксалат,смоли.Въз основа на тези съединения божурът притежава противоконвулсивни свойства,засилва тонуса на гладката мускулатура и улеснява съсирването на кръвта.Добри резултати се наблюдават при прилагането му при подагра.В нар.медицина се прилага при истерия, ревматизъм и др. Отвара от семена на божур се използува като слабително средство.
В големи дози билката е отровна и трябва да се ползува по лекарско предписание.
Начин на употреба:
Една чаена лъжичка от корените се слага в 400мл вода и ври 5мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3пъти дневно. От венечните листа 1 супена лъжица се залива с 300 мл вряла вода и се оставя да кисне 1 час.Изпива се на 3 пъти преди ядене.При хемороиди може да се взема от корена колкото грахово зърно след ядене 3 пъти дневно.
в."Феномен"бр.40/96г.
В началото на лятото в предпланините и по склоновете на ливадите разцъфтяват цветовете на божура, чието великолепие се запомня като ярко червен килим, хвърлен върху изумрудената зеленина на планините.Божурът има дива форма.Той е многогодишно растение с право сочно стебло,достигащо 1 м. Цветовете му са едри с разнообразни тонове от бяло до тъмночервено.Това растение е медоносно.
Използуваемата част са венечните листа и корените. Те не бива да се мачкат,защото в процеса на съхранение потъмняват.Корените се берат през септември след измиване се сушат на слънце. Божурът е лечебно растение, своеобразно и необикновено в много отношения. В нар.медицина на Зап. Сибир са го прилагали при язва на стомаха,при кръвотечения,треска,епилепсия; в Тибет-при стомашни заболявания и нервни болести; в Монголия-при болести на бъбреците и като противоотрова.
Фармакологичните изследвания показват, че препаратите от божура имат успокояващо действие,подобряват храносмилането и действат обезболяващо. Листата от цвета на божура съдържат отровното багрило пеонин,танини и др. Корените съдържат етерично масло,глутамин,пеонин-флуоресцин,аргинин,калциев оксалат,смоли.Въз основа на тези съединения божурът притежава противоконвулсивни свойства,засилва тонуса на гладката мускулатура и улеснява съсирването на кръвта.Добри резултати се наблюдават при прилагането му при подагра.В нар.медицина се прилага при истерия, ревматизъм и др. Отвара от семена на божур се използува като слабително средство.
В големи дози билката е отровна и трябва да се ползува по лекарско предписание.
Начин на употреба:
Една чаена лъжичка от корените се слага в 400мл вода и ври 5мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3пъти дневно. От венечните листа 1 супена лъжица се залива с 300 мл вряла вода и се оставя да кисне 1 час.Изпива се на 3 пъти преди ядене.При хемороиди може да се взема от корена колкото грахово зърно след ядене 3 пъти дневно.
в."Феномен"бр.40/96г.
* Ефективен природен биостимулатор. Подобно на копривата и глухарчето се използува като хранително и лечебно средство. В много страни по света, то се отглежда в градини като културно растение. За жалост то е много подценено в това отношение у нас.
За храна се използуват всички части на растението - от корените до цветните пъпки и цветовете. От него могат да се приготвят салати, супи, пюрета, напитки. Печените корени се използуват самостоятелно или като подправка.
Като лечебно средство растението се прилага за засилване функцията на черния дроб, жлъчния мехур и бъбреците. Полезно е при чернодробни възпаления, жлъчни камъни, жълтеница, възпаление и камъни в бъбреците и пикочния мехур.
Използува се като диуретично средство, стимулира обмяната на веществата, възбужда апетита и подобрява храносмилането, действа благотворно при запек, катар и метеоризъм.
В народната медицина се употребява при диабет, анемия, атеросклероза, някои кожни заболявания, за укрепване на зъбите и като противоглистно средство. Смята се , че неговите цветове и листа са ефективни природни биостимулатори. Трябва още да се знае, че горчивият вкус на листата е предизвикан от вещества, на които се дължи неговия лечебен ефект- така че преценете сами, дали трябва да го отстранявате чрез препоръчваните операции - накисване и др.
Чай с глухарче при захарен диабет
Взимат се 50г корени глухарче и листа мента; 150г стръкове жаблек, бобове фасул и листа от черна боровинка. 2 супени лъжици от сместа се турят в 600мл кипяща вода, вари се 3 мин. и се оставя 20 мин. да се охлади. Прецежда се и се пие 6 пъти дневно по80мл., 15мин. преди храна и 30мин. след ядене.
в."Дар"бр.7/21.05.97г.
101 начина да употребите глухарчето
За храна се използуват всички части на растението - от корените до цветните пъпки и цветовете. От него могат да се приготвят салати, супи, пюрета, напитки. Печените корени се използуват самостоятелно или като подправка.
Като лечебно средство растението се прилага за засилване функцията на черния дроб, жлъчния мехур и бъбреците. Полезно е при чернодробни възпаления, жлъчни камъни, жълтеница, възпаление и камъни в бъбреците и пикочния мехур.
Използува се като диуретично средство, стимулира обмяната на веществата, възбужда апетита и подобрява храносмилането, действа благотворно при запек, катар и метеоризъм.
В народната медицина се употребява при диабет, анемия, атеросклероза, някои кожни заболявания, за укрепване на зъбите и като противоглистно средство. Смята се , че неговите цветове и листа са ефективни природни биостимулатори. Трябва още да се знае, че горчивият вкус на листата е предизвикан от вещества, на които се дължи неговия лечебен ефект- така че преценете сами, дали трябва да го отстранявате чрез препоръчваните операции - накисване и др.
Чай с глухарче при захарен диабет
Взимат се 50г корени глухарче и листа мента; 150г стръкове жаблек, бобове фасул и листа от черна боровинка. 2 супени лъжици от сместа се турят в 600мл кипяща вода, вари се 3 мин. и се оставя 20 мин. да се охлади. Прецежда се и се пие 6 пъти дневно по80мл., 15мин. преди храна и 30мин. след ядене.
в."Дар"бр.7/21.05.97г.
101 начина да употребите глухарчето
Глухарчето е многогодишно тревисто растение, което се среща из поляните, песъчливите места, край потоци и пътища. Подобно на копривата и то се използува като лекарство и храна. Листата се берат малко преди цъфтежа или по време на цъфтежа, т.е. точно сега-от май до юли Сушат се на сянка или в сушилня при 40градуса С.Корените се вадят малко преди цъфтежа- от април до юни или през есента. И те се сушат на сянка или в сушилня, но при температура петдесет градуса С.
Външно глухарчето се използува за бани при ревматични болки, за лапи при екземи, за промивки при възпаление на очите, за гаргара при гърлобол.
С млечния сок се мажат брадавици.
Вътрешно-2супени лъжици от листата се варят 5 мин. и корените-10мин.,в 500г вода.След прецеждане се пие по 100г преди ядене при чернодробни заболявания и захарен диабет.
Ето какво още можете да направите с това растение:
Салата
Пресни листа от глухарче се държат 30 мин. в хладка вода за премахване на горчивината, след което се нарязват, посоляват, подправят с олио, оцет и лимон.Мешана салата се прави по същия начин, като се прибавят 50г зелен лук и 25г магданоз, а накрая се посипва с копър.
Подправка за супа
Изкиснати в подсолена вода листа от глухарче се отцеждат и нарязват на ситно, добавя се лимонов сок, копър и магданоз. Пюрето от глухарче се използува и за ястия.
Кафе от корени
Изсушени корени от глухарче се изпичат във фурна, докато придобият кафяв цвят, след което се смилат с кафемелачка. Смесват се със смляна цикория и ечемик (в равни части). При поднасяне се добавя супена лъжица мляко или сметана.
Конфитюр за тонус
Печени корени от глухарче, смлени и смесени с конфитюр, действат ободряващо и повишават половия тонус. Взема се по една супена лъжица преди ядене 10 дни наред.
в."Всичко за всеки"бр.19/27.05.97г.
Външно глухарчето се използува за бани при ревматични болки, за лапи при екземи, за промивки при възпаление на очите, за гаргара при гърлобол.
С млечния сок се мажат брадавици.
Вътрешно-2супени лъжици от листата се варят 5 мин. и корените-10мин.,в 500г вода.След прецеждане се пие по 100г преди ядене при чернодробни заболявания и захарен диабет.
Ето какво още можете да направите с това растение:
Салата
Пресни листа от глухарче се държат 30 мин. в хладка вода за премахване на горчивината, след което се нарязват, посоляват, подправят с олио, оцет и лимон.Мешана салата се прави по същия начин, като се прибавят 50г зелен лук и 25г магданоз, а накрая се посипва с копър.
Подправка за супа
Изкиснати в подсолена вода листа от глухарче се отцеждат и нарязват на ситно, добавя се лимонов сок, копър и магданоз. Пюрето от глухарче се използува и за ястия.
Кафе от корени
Изсушени корени от глухарче се изпичат във фурна, докато придобият кафяв цвят, след което се смилат с кафемелачка. Смесват се със смляна цикория и ечемик (в равни части). При поднасяне се добавя супена лъжица мляко или сметана.
Конфитюр за тонус
Печени корени от глухарче, смлени и смесени с конфитюр, действат ободряващо и повишават половия тонус. Взема се по една супена лъжица преди ядене 10 дни наред.
в."Всичко за всеки"бр.19/27.05.97г.
Климаксът е напълно нормално явление, макар че, за повечето жени, той се приема като катастрофа. През този период, който не случайно се нарича критичен, са възможни различни отклонения от месечния цикъл, като не са рядко явление и обилните кръвоизливи.
Копривата е едно чудесно растение, чиито листа са богати на вит.С, К и провит. А. В народната медицина копривата намира приложение главно благодарение на нейното кръвоспиращо действие. То се дължи на значителното количество вит.К и дъбилни вещества в листата и . При маточни кръвотечения се използува запарка от коприва.
Тя се приготвя от 15г стрити сухи листа на една чаена чаша вряла вода, кисне се 10мин. След охлаждане се прецежда и се пие по една супена лъжица 3-4 пъти дневно до пълно нормализиране на кръвотечението.
в."Жена"бр.45/02.12.96г.
Копривата като лекарство
Копривата е едно чудесно растение, чиито листа са богати на вит.С, К и провит. А. В народната медицина копривата намира приложение главно благодарение на нейното кръвоспиращо действие. То се дължи на значителното количество вит.К и дъбилни вещества в листата и . При маточни кръвотечения се използува запарка от коприва.
Тя се приготвя от 15г стрити сухи листа на една чаена чаша вряла вода, кисне се 10мин. След охлаждане се прецежда и се пие по една супена лъжица 3-4 пъти дневно до пълно нормализиране на кръвотечението.
в."Жена"бр.45/02.12.96г.
Копривата като лекарство
Копривата като лекарствено средство е позната от древността. Тя може много да помогне при различни заболявания при жените. Най-общо казано това се дължи на следните нейни лечебни действия:
* хемостатично - прилага се при маточни и хемороидални кръвотечения, продължителна и силна менструация;
* повишаване тонуса на матката - за намаляване на послеродовото кръвотечение и при кръвотечение след аборт;
* противовъзпалително - при възпаление на маточните тръби;
Копривата широко се използува и в козметиката. Най-вече за укрепване на косата, премахване на пърхота и други заболявания на косата.
В същото време трябва да се знае, че самолечението, крие доста подводни камъни и затова се препоръчва медицински преглед при специалист. Например в някои случаи копривата е противопоказна при жени с повишено съсирване на кръвта, при кръвотечения, предизвикани от кисти, полипи и други туморни образувания на матката и околните органи.
Предлагаме ви някои примерни рецепти, които могат да допълнят комплексното лечение на едно или друго заболяване, провеждано под контрола на лекар.
Отвара от коприва против косопад
100г коприва се вари 5-6 мин в 500мл вода, охлажда се, прецежда се и се прибавя 500мл оцет. С тази отвара вечер се масажира косата на главата, предварително измита без сапун. Процедурата трае 2-3 месеца. Заедно с това се препоръчва пиене на отвара от корените на копривата: 50г корени се варят в 200мл вода 3мин., охлаждат се 20мин. и се прецеждат. Пие се по една супена лъжица сутрин и вечер преди ядене в продължение на две седмици.
Възстановяване на тонуса на матката след раждане
Взима се по 100г от турта (цвят), водно пипериче и листа коприва. 2-3 супени лъжици от сместа се поставят в 500мл вряща вода, вари се 3мин. и се оставя да се охлади 20 минути, след което се прецежда. Пие се 3 пъти дневно по 150мл преди ядене.
Липса на менструация
Взимат се равни части от 40г клинавче, пчелник, корени гръмотрън, листа коприва, червен кантарион. 2суп. лъжици от сместа се варят в 500г вода 3мин. оставя се да се охлади половин час, след което се прецежда. Пие се 3 пъти на ден по150мл, 15 мин. преди ядене.
в."Дар"бр.4/04.04.97г.
Церове от коприва
* хемостатично - прилага се при маточни и хемороидални кръвотечения, продължителна и силна менструация;
* повишаване тонуса на матката - за намаляване на послеродовото кръвотечение и при кръвотечение след аборт;
* противовъзпалително - при възпаление на маточните тръби;
Копривата широко се използува и в козметиката. Най-вече за укрепване на косата, премахване на пърхота и други заболявания на косата.
В същото време трябва да се знае, че самолечението, крие доста подводни камъни и затова се препоръчва медицински преглед при специалист. Например в някои случаи копривата е противопоказна при жени с повишено съсирване на кръвта, при кръвотечения, предизвикани от кисти, полипи и други туморни образувания на матката и околните органи.
Предлагаме ви някои примерни рецепти, които могат да допълнят комплексното лечение на едно или друго заболяване, провеждано под контрола на лекар.
Отвара от коприва против косопад
100г коприва се вари 5-6 мин в 500мл вода, охлажда се, прецежда се и се прибавя 500мл оцет. С тази отвара вечер се масажира косата на главата, предварително измита без сапун. Процедурата трае 2-3 месеца. Заедно с това се препоръчва пиене на отвара от корените на копривата: 50г корени се варят в 200мл вода 3мин., охлаждат се 20мин. и се прецеждат. Пие се по една супена лъжица сутрин и вечер преди ядене в продължение на две седмици.
Възстановяване на тонуса на матката след раждане
Взима се по 100г от турта (цвят), водно пипериче и листа коприва. 2-3 супени лъжици от сместа се поставят в 500мл вряща вода, вари се 3мин. и се оставя да се охлади 20 минути, след което се прецежда. Пие се 3 пъти дневно по 150мл преди ядене.
Липса на менструация
Взимат се равни части от 40г клинавче, пчелник, корени гръмотрън, листа коприва, червен кантарион. 2суп. лъжици от сместа се варят в 500г вода 3мин. оставя се да се охлади половин час, след което се прецежда. Пие се 3 пъти на ден по150мл, 15 мин. преди ядене.
в."Дар"бр.4/04.04.97г.
Церове от коприва
При бронхит
* Един кг мед се смесва с 20г копривено брашно. От сместа се взима по 1 супена лъжица след обяд и преди вечеря.
* По една супена лъжица троскот и ситно нарязана коприва се заливат с 400мл гореща вода. Ври 5 мин. Прецежда се Пие се по 1 кафейна чашка три пъти на ден преди хранене.
След мозъчен инсулт
Взимат се 100г листа от коприва, 20г жълта тинтява, 10г подбел, нарязват се на ситно.Смесват се. От сместа се вземат 4суп. лъжици у се заливат с 1 литър гореща вода. Ври 15мин.Прецежда се и се пие по 100мл 3 пъти на ден.
При кашлица и бронхит
Една супена лъжица добре изсушени и стрити на прах корени от коприва. Заливат се с 500мл гореща вода. Добавят се 3супени лъжици мед. Вари се докато стане на половина. Изпива се на 2 пъти. Лечението продължава 20-30 дни.
При артрит
Пет кг трина( смес от оронените цветчета, листа, семена и класове при оформянето на купите сено), 300г цвят, листа и корени от жълта иглика(дива) 500г исландски лишей, 1кг листа, корени и стебла от коприва, 100г мащерка. Всичко това се вари 10 мин. в голям съд( котел, пълен до горе с вода) .Излива се във вана или корито и болният ляга. Температурата на водата е поносима. Стои се, докато изстине. Отварата се запазва и се използува още 2-3 пъти, след като се затопли. Същата процедура може да се прави и с отвара от 1кг коприва.
При пресни рани и порязване
Напълва се бутилка с пресни листа от коприва. Залива се със спирт и се запушва с тапа. Стои на слънце 2 седмици. Намокрена марля с тази настойка, прилепена към раната или порязаната част, ускорява заздравяването и предотвратява инфекции. Ето защо препоръчвам във всеки дом да се приготви това "лекарство".
При диабет
Една шепа копривено семе се залива с 2 литра гореща вода. Ври докато остане един литър. Прецежда се. Пие се вместо вода 5-6 пъти на ден.
При алергия
При алергичен кожен обрив се вземат 150г коприва, 80г росопас(горчивка), 100г глухарче. Всичко се нарязва на дребно и се смесва. Вземат се 3 шепи от сместа и се залива с 1 литър гореща вода. Ври 20 минути. Прецежда се и се пият 3-4 чаши на ден.
При анемия
* 500г мед с восък, 250г прясно краве масло, 150г шипково брашно, 2суп. лъжици бял равнец, 2супени лъжици жълт кантарион, 3 супени лъжици коприва. Билките се счукват в дървено хаванче и след това се смесват с останалите компоненти. От сместа се взема по 1 чаена лъжичка 3 пъти на ден 15 мин. преди ядене.
* Ситно нарязана коприва се слага в сокоизстисквачка. Взема се по една супена лъжица сок и се смесва с 1чаена чаша сок от моркови. Пие се веднага след приготвянето. Трябва да се пие няколко седмици.
в."В-к за дома" бр.12/28.03.97г.
* Един кг мед се смесва с 20г копривено брашно. От сместа се взима по 1 супена лъжица след обяд и преди вечеря.
* По една супена лъжица троскот и ситно нарязана коприва се заливат с 400мл гореща вода. Ври 5 мин. Прецежда се Пие се по 1 кафейна чашка три пъти на ден преди хранене.
След мозъчен инсулт
Взимат се 100г листа от коприва, 20г жълта тинтява, 10г подбел, нарязват се на ситно.Смесват се. От сместа се вземат 4суп. лъжици у се заливат с 1 литър гореща вода. Ври 15мин.Прецежда се и се пие по 100мл 3 пъти на ден.
При кашлица и бронхит
Една супена лъжица добре изсушени и стрити на прах корени от коприва. Заливат се с 500мл гореща вода. Добавят се 3супени лъжици мед. Вари се докато стане на половина. Изпива се на 2 пъти. Лечението продължава 20-30 дни.
При артрит
Пет кг трина( смес от оронените цветчета, листа, семена и класове при оформянето на купите сено), 300г цвят, листа и корени от жълта иглика(дива) 500г исландски лишей, 1кг листа, корени и стебла от коприва, 100г мащерка. Всичко това се вари 10 мин. в голям съд( котел, пълен до горе с вода) .Излива се във вана или корито и болният ляга. Температурата на водата е поносима. Стои се, докато изстине. Отварата се запазва и се използува още 2-3 пъти, след като се затопли. Същата процедура може да се прави и с отвара от 1кг коприва.
При пресни рани и порязване
Напълва се бутилка с пресни листа от коприва. Залива се със спирт и се запушва с тапа. Стои на слънце 2 седмици. Намокрена марля с тази настойка, прилепена към раната или порязаната част, ускорява заздравяването и предотвратява инфекции. Ето защо препоръчвам във всеки дом да се приготви това "лекарство".
При диабет
Една шепа копривено семе се залива с 2 литра гореща вода. Ври докато остане един литър. Прецежда се. Пие се вместо вода 5-6 пъти на ден.
При алергия
При алергичен кожен обрив се вземат 150г коприва, 80г росопас(горчивка), 100г глухарче. Всичко се нарязва на дребно и се смесва. Вземат се 3 шепи от сместа и се залива с 1 литър гореща вода. Ври 20 минути. Прецежда се и се пият 3-4 чаши на ден.
При анемия
* 500г мед с восък, 250г прясно краве масло, 150г шипково брашно, 2суп. лъжици бял равнец, 2супени лъжици жълт кантарион, 3 супени лъжици коприва. Билките се счукват в дървено хаванче и след това се смесват с останалите компоненти. От сместа се взема по 1 чаена лъжичка 3 пъти на ден 15 мин. преди ядене.
* Ситно нарязана коприва се слага в сокоизстисквачка. Взема се по една супена лъжица сок и се смесва с 1чаена чаша сок от моркови. Пие се веднага след приготвянето. Трябва да се пие няколко седмици.
в."В-к за дома" бр.12/28.03.97г.
Невенът се отглежда у нас в градините из цялата страна и то не само защото е красиво огнено цвете, но и билка за лечение на доста болести. Латинското название на растението е Календула официалис, като първата дума означава ,че е свързано с календите, т.е. с най-тачения християнски празник-Коледа, но навярно още от магическите или езическите времена. Втората дума е ясна-тя се превежда като,лекарствено или аптечно.
Българските наименования са много, но тук ще приведа само най-разпространените: жълта градинска ружа, колибарска ружа, крокон, кубанка, огнец.За лечебни цели се използуват цветовете и листата, но без долната част на стеблото. Брането обикновено става в разгара на цъфтежа- през юли или август.Ще добавя, се препоръчва това да става в бездъждовно, по възможност в слънчево време и то след опадване на росата. Сушенето следва да се извършва в проветриви помещения и то при подчертано силно въздушно течение. Така приготвената билка е дълготрайна.
Като хубаво и магическо цвете, невенът се споменава често в народните песни най-вече в любовните. Прието е да се бере още на Гергьовден и китката да се потопи в менче с ненапита вода преди изгрев слънце.
След като се подаде слънцето, момата си наплисква лицето с тази невенска вода, за да е здрава, пъргава и огнена, за да и върви в любовта. Разпространени са и по-сложни магически обреди с вълшебното цвете. Ето един от тях: Момата загребва пръст от следите на своя драговник и я мята в градината с невен и в разпален огън с наричането:"Както невенът вене, тъй да венеш за мене, както огънят гори, тъй да гориш за мене." Невестите също правят любовни магии, за да венат съпрузите по тях,залагайки цветчета под възглавницата им.
Народът вярва безпределно в силата на невена- и при болки в очите също се препоръчва плискане с невенска вода.
В Народната медицина невенът се използува широко още от времето на Диоскорид(първи век след Христа) при заболяване на черния дроб и жлъчния мехур,а също така и далака. Билката се използувала при ранявания, порязвания,и за гаргара при заболявания на устната кухина и глътката.
Съвременната медицина е установила експериментално, че препаратите от невен оказват успокояващо въздействие върху централната нервна система и понижават рефлекторната възбудимост. Притежават също така бактерицидно свойство срещу редица бактерии, особено стафилококи и стрептококи. Но най-важни са постиженията на руските медици:Те създават таблетки от невен и никотинова киселина, с които лекуват болни от злокачествени образувания на хранопровода,стомаха и стомашно-чревния тракт. Тук ще вметна, че стара врачка в моя роден край всяка заран изяждаше по няколко цветчета невен на гладно.Когато умря на 95г. правят и аутопсия в плевенската болница и откриват топка като средно голяма диня, която се оказва калциран и възпрян от по-нататъшно развитие рак.И официалната и народната медицина използуват невена за лечение на т.нар. женски болести.Жените знаят, че той е незаменим като безопасно абортативно средство-и чрез пиене на настойки и чрез залагане на свещи с мед в матката.
От растението се приготвят ефикасни лекарства за лечение на трихомонаденколпит и въобще на всякакво бяло течение. Ще добавя, че народът и римува за чудодейното цвете:Около Плевен-много невен.
Иван Щонов; в."Агро пари"бр.50/13.12.96г.
Българските наименования са много, но тук ще приведа само най-разпространените: жълта градинска ружа, колибарска ружа, крокон, кубанка, огнец.За лечебни цели се използуват цветовете и листата, но без долната част на стеблото. Брането обикновено става в разгара на цъфтежа- през юли или август.Ще добавя, се препоръчва това да става в бездъждовно, по възможност в слънчево време и то след опадване на росата. Сушенето следва да се извършва в проветриви помещения и то при подчертано силно въздушно течение. Така приготвената билка е дълготрайна.
Като хубаво и магическо цвете, невенът се споменава често в народните песни най-вече в любовните. Прието е да се бере още на Гергьовден и китката да се потопи в менче с ненапита вода преди изгрев слънце.
След като се подаде слънцето, момата си наплисква лицето с тази невенска вода, за да е здрава, пъргава и огнена, за да и върви в любовта. Разпространени са и по-сложни магически обреди с вълшебното цвете. Ето един от тях: Момата загребва пръст от следите на своя драговник и я мята в градината с невен и в разпален огън с наричането:"Както невенът вене, тъй да венеш за мене, както огънят гори, тъй да гориш за мене." Невестите също правят любовни магии, за да венат съпрузите по тях,залагайки цветчета под възглавницата им.
Народът вярва безпределно в силата на невена- и при болки в очите също се препоръчва плискане с невенска вода.
В Народната медицина невенът се използува широко още от времето на Диоскорид(първи век след Христа) при заболяване на черния дроб и жлъчния мехур,а също така и далака. Билката се използувала при ранявания, порязвания,и за гаргара при заболявания на устната кухина и глътката.
Съвременната медицина е установила експериментално, че препаратите от невен оказват успокояващо въздействие върху централната нервна система и понижават рефлекторната възбудимост. Притежават също така бактерицидно свойство срещу редица бактерии, особено стафилококи и стрептококи. Но най-важни са постиженията на руските медици:Те създават таблетки от невен и никотинова киселина, с които лекуват болни от злокачествени образувания на хранопровода,стомаха и стомашно-чревния тракт. Тук ще вметна, че стара врачка в моя роден край всяка заран изяждаше по няколко цветчета невен на гладно.Когато умря на 95г. правят и аутопсия в плевенската болница и откриват топка като средно голяма диня, която се оказва калциран и възпрян от по-нататъшно развитие рак.И официалната и народната медицина използуват невена за лечение на т.нар. женски болести.Жените знаят, че той е незаменим като безопасно абортативно средство-и чрез пиене на настойки и чрез залагане на свещи с мед в матката.
От растението се приготвят ефикасни лекарства за лечение на трихомонаденколпит и въобще на всякакво бяло течение. Ще добавя, че народът и римува за чудодейното цвете:Около Плевен-много невен.
Иван Щонов; в."Агро пари"бр.50/13.12.96г.
Латинката е цвете от Южна Америка, но е разпространено у нас като градинско и стайно декоративно растение. Латинката е красиво, обичано цвете с едри, ярко оранжеви,червени или жълти цветове,с петлистна чашка върху дълга сочна дръжка в пазвите на листата които са почти кръгли петури. Плодът е сух, разпадлив, в кутийка от 3 едносеменни дяла. Растението е силно разклонено, катерливо,сочно. Цъфти от май до септември. Освен насладата от красотата си ,латинката ни дарява своята лечебна сила като природен лек при някои заболявания. Лечебна част са цъфтящите стръкове(свежи цветове, листа, дръжки). Те съдържат глюкозида тропеолин, който отделя етерично масло, флавоноиди, каротиноиди, танини, багрила и др. неуточнени вещества. Те определят основното лечебно действие на цветето: противокашлично,отхрачващо,антибиотично за уринарните пътища,стимулиращо растежа на косата. Може да се приема като допълнително средство при пикочополови инфекции,при възпалителни заболявания на дихателните пътища,хроничен катар на бронхите, особено при гъсти храчки, белодробен емфизем,при пиелонефрит като антисептик и диуретик, при болни с хронична сърдечносъдова недостатъчност(с антистенокардичен ефект). Особено внимание заслужава кожното въздействие на латинката, като стимулантна растежа на косата срещу косопад.
Начин на приложение:
Вътрешно се пие изцеден сок от свежи листа два пъти дневно по една чаена лъжичка. За лечение на хронични бронхити:комбиниран билков чай от листата на лавровишня и портокалови кори с лъжичка сок. За стимулиране растежа на косата или лосион от свежи листа и пресни семена на латинка, пресни листа от коприва и от чимшир( по 100г всяко в 500 мл 90-95градуса спирт. Те се нарязват и киснат в спирта 15 дни и прецедена, течността се парфюмира с няколко капки есенция. Да се пазят очите. С твърда четка се правят фрикции на косата.
сп."Еко"бр.6/96г.
Начин на приложение:
Вътрешно се пие изцеден сок от свежи листа два пъти дневно по една чаена лъжичка. За лечение на хронични бронхити:комбиниран билков чай от листата на лавровишня и портокалови кори с лъжичка сок. За стимулиране растежа на косата или лосион от свежи листа и пресни семена на латинка, пресни листа от коприва и от чимшир( по 100г всяко в 500 мл 90-95градуса спирт. Те се нарязват и киснат в спирта 15 дни и прецедена, течността се парфюмира с няколко капки есенция. Да се пазят очите. С твърда четка се правят фрикции на косата.
сп."Еко"бр.6/96г.
Нашият народ казва: "Цъфне ли игликата, пролетта вече е яко дошла!"
Наистина, това е едно от първите и ранни пролетни цветя. Примула официналисе латинското и название, като примула означава "първа", а втората дума-лековита. Игликата е малко тревисто растение, с право до 10-15см високо стебло, на върха на което се намират няколко продълговати, издути златисто -жълти цветчета. Под почвата тя развива късо коренище с неправилна форма, от което излизат многобройни тънки коренчета.
Игликата се бере най-много за украса. Веднага ще отбележа и трябва да се знае,че тя е извънредно ценно лекарствено растение. В нейните листа се съдържа голямо количество вит.С( десет до дванадесет пъти повече,отколкото в лимоновия сок). И тъкмо за това нейните пресни листа се ядат като много полезна пролетна салата. А коренището и корените на растението, които съдържат сапонинови в-ва, са най-често прилаганите откашлювателни средства в съвременната научна медицина. Поднасям и най-шокиращия факт: в продължение на 3 столетия в европейската медицина се е прилагала само американската дрога сенега като отхрачващо средство. Преди 40 год. бе открито, че слънчевото цвете съдържа същите в-ва, каквито притежава сенегата, та оттогава вносната билка е напълно изместена във фармакологията.
Няма да е пресилено, ако се каже че народът просто боготвори игликата.Това може да се разбере, когато се изредят по азбучен ред някои от другите и названия: аглика, ангелика, ангелинка, игличина, личина,гороцвет(така е известна и в другите славянски езици), мечо ухо, петопръстница,Христовоцвете и ягуличка. За най-голямата загадка на Земята-събирането на двама млади в семейство, често се употребява римуваната поговорка:"Те са си лика прилика,като два стръка иглика". Имената Иглика и Аглика са много разпространени и обичани, като и тук народният шегобиец, не изпуска да римува:"Ако има късмет Иглика,ще я вземе владика". През Страстната седмица след пладне на Велики петък на много места в страната има обичай да се изпращат децата в гората, като се заръчва да донесат китки иглика. На втория ден на Възкресение тези китки се освещават в черквата и сетне се държат пред иконата на Христа Спасителя. Особено много се предпочитат миризливите видове на игликата, с т. нар.меден мириз.
Плодът на растението е яйцевидна многосеменна кутийка, раздавана от добрите магесници за здраве и бодрост. И магесниците и обикновените билярки берат иглика само два пъти: на Еньов ден (24 юни) и на 1 юли (св.лечители Козма и Дамиан),като споделят, че сетне златното цвете служи само за разлъка.Носи се легенда ,че най-хубавата и най-едра иглика цъфти около село Оборище, Панагюрска община, а жлътналите се поляни около Копривщица, направо смайват туристи от чужбина.
Листата и стръковете се берат само по време на цъфтежа и бързо се отнасят да се сушат на сянка. Коренищата и корените на по-старите растения се изкопават, когато семената са узрели и листата започват да пожълтяват. ВПиринския край се приготвят пролетно време настойки на ракия,за да използуватценните витамини, когато още няма зеленчуци. Въобще на доста места се яде игликова салата при авитаминоза, малокръвие и голямо изтощение. В Казанлъшкоцветовете се турят за да придават златист цвят на ракията, за "взимане на акъла".
От коренищата се правят настойки и отвари,които са добро потогонно и отхрачващо средство, особено при бронхити.
Иван Щонов в."Агро пари"бр.45/96г.
Наистина, това е едно от първите и ранни пролетни цветя. Примула официналисе латинското и название, като примула означава "първа", а втората дума-лековита. Игликата е малко тревисто растение, с право до 10-15см високо стебло, на върха на което се намират няколко продълговати, издути златисто -жълти цветчета. Под почвата тя развива късо коренище с неправилна форма, от което излизат многобройни тънки коренчета.
Игликата се бере най-много за украса. Веднага ще отбележа и трябва да се знае,че тя е извънредно ценно лекарствено растение. В нейните листа се съдържа голямо количество вит.С( десет до дванадесет пъти повече,отколкото в лимоновия сок). И тъкмо за това нейните пресни листа се ядат като много полезна пролетна салата. А коренището и корените на растението, които съдържат сапонинови в-ва, са най-често прилаганите откашлювателни средства в съвременната научна медицина. Поднасям и най-шокиращия факт: в продължение на 3 столетия в европейската медицина се е прилагала само американската дрога сенега като отхрачващо средство. Преди 40 год. бе открито, че слънчевото цвете съдържа същите в-ва, каквито притежава сенегата, та оттогава вносната билка е напълно изместена във фармакологията.
Няма да е пресилено, ако се каже че народът просто боготвори игликата.Това може да се разбере, когато се изредят по азбучен ред някои от другите и названия: аглика, ангелика, ангелинка, игличина, личина,гороцвет(така е известна и в другите славянски езици), мечо ухо, петопръстница,Христовоцвете и ягуличка. За най-голямата загадка на Земята-събирането на двама млади в семейство, често се употребява римуваната поговорка:"Те са си лика прилика,като два стръка иглика". Имената Иглика и Аглика са много разпространени и обичани, като и тук народният шегобиец, не изпуска да римува:"Ако има късмет Иглика,ще я вземе владика". През Страстната седмица след пладне на Велики петък на много места в страната има обичай да се изпращат децата в гората, като се заръчва да донесат китки иглика. На втория ден на Възкресение тези китки се освещават в черквата и сетне се държат пред иконата на Христа Спасителя. Особено много се предпочитат миризливите видове на игликата, с т. нар.меден мириз.
Плодът на растението е яйцевидна многосеменна кутийка, раздавана от добрите магесници за здраве и бодрост. И магесниците и обикновените билярки берат иглика само два пъти: на Еньов ден (24 юни) и на 1 юли (св.лечители Козма и Дамиан),като споделят, че сетне златното цвете служи само за разлъка.Носи се легенда ,че най-хубавата и най-едра иглика цъфти около село Оборище, Панагюрска община, а жлътналите се поляни около Копривщица, направо смайват туристи от чужбина.
Листата и стръковете се берат само по време на цъфтежа и бързо се отнасят да се сушат на сянка. Коренищата и корените на по-старите растения се изкопават, когато семената са узрели и листата започват да пожълтяват. ВПиринския край се приготвят пролетно време настойки на ракия,за да използуватценните витамини, когато още няма зеленчуци. Въобще на доста места се яде игликова салата при авитаминоза, малокръвие и голямо изтощение. В Казанлъшкоцветовете се турят за да придават златист цвят на ракията, за "взимане на акъла".
От коренищата се правят настойки и отвари,които са добро потогонно и отхрачващо средство, особено при бронхити.
Иван Щонов в."Агро пари"бр.45/96г.
Теменужката е едно от първите пролетни цветя, с много нежен и приятен аромат.Расте из цялата страна до към 1000 метра надморска височина. Цъфти от март до май. Преди дъжд тя има свойството да извива нагоре дръжчиците си и цветовете се скриват под листата. Затова освен с лечебните си свойства е полезна и като своеобразен "барометър" за предсказване развалянето на времето.
Лековито е цялото растение. Цветовете се берат през пролетта, листата през лятото,а корените се вадят през есента,след узряването на семената.
Лечебните свойства на теменужката са познати още от древността.Във всичките и части се съдържат етерично масло, сапонини, кетони, флавоноиди, минерални и горчиви вещества, захари, салицилова киселина и вит.А и С. Има противовъзпалително, антимикробно и потогонно действие, леко успокоява нервната система. В нар. медицина миризливата теменужка се препоръчва за намаляване и омекотяване на кашлицата, за отхрачване и дезинфекция на дихателните органи, при бронхиална астма и коклюш. Има и слабо диуретично действие и леко понижава кръвното налягане, но ефектът е краткотраен. прилага се още при нервно безпокойство, безсъние, сърцебиене. Тонизира и изчиства кожата при някои козметични проблеми.
За вътрешна употреба от миризливата теменужка се приготвят настойка и сироп:
Настойка
Две чаени лъжички ситно нарязана суха билка се залива с 250млстудена вода и се оставя да кисне една нощ. На сутринта се прецежда и от тазидоза се приемат по 1-2суп.лъжици в продължение на целия ден. По желание чаятможе да се затопли и подслади с мед.
Сироп
50 г свежи цветчета без дръжките се заливат с 200млвряла вода и се оставят да киснат 24часа. Течността се прецежда и се прибавят 200г захар, коятосе бърка до пълното и разтваряне.
Да се има предвид, че дадените дози не бива в никакъв случай да се превишават, тъй като се предизвиква гадене и повръщане.
Външно, при кожни заболявания се правят компреси с течността от сварени листа и корени. Може да се приготви и запарка: 3 чаени лъжички сухи цветчета се заливат с една чаена чаша вряла вода и киснат 15мин. С прецедената течност се мажат засегнатите места.
в."В-к за дома"бр.11/28.03.97г.
Лековито е цялото растение. Цветовете се берат през пролетта, листата през лятото,а корените се вадят през есента,след узряването на семената.
Лечебните свойства на теменужката са познати още от древността.Във всичките и части се съдържат етерично масло, сапонини, кетони, флавоноиди, минерални и горчиви вещества, захари, салицилова киселина и вит.А и С. Има противовъзпалително, антимикробно и потогонно действие, леко успокоява нервната система. В нар. медицина миризливата теменужка се препоръчва за намаляване и омекотяване на кашлицата, за отхрачване и дезинфекция на дихателните органи, при бронхиална астма и коклюш. Има и слабо диуретично действие и леко понижава кръвното налягане, но ефектът е краткотраен. прилага се още при нервно безпокойство, безсъние, сърцебиене. Тонизира и изчиства кожата при някои козметични проблеми.
За вътрешна употреба от миризливата теменужка се приготвят настойка и сироп:
Настойка
Две чаени лъжички ситно нарязана суха билка се залива с 250млстудена вода и се оставя да кисне една нощ. На сутринта се прецежда и от тазидоза се приемат по 1-2суп.лъжици в продължение на целия ден. По желание чаятможе да се затопли и подслади с мед.
Сироп
50 г свежи цветчета без дръжките се заливат с 200млвряла вода и се оставят да киснат 24часа. Течността се прецежда и се прибавят 200г захар, коятосе бърка до пълното и разтваряне.
Да се има предвид, че дадените дози не бива в никакъв случай да се превишават, тъй като се предизвиква гадене и повръщане.
Външно, при кожни заболявания се правят компреси с течността от сварени листа и корени. Може да се приготви и запарка: 3 чаени лъжички сухи цветчета се заливат с една чаена чаша вряла вода и киснат 15мин. С прецедената течност се мажат засегнатите места.
в."В-к за дома"бр.11/28.03.97г.
Жълтите цветчета на подбела, които се показват от земята, много преди листата се берат в периода март, април, а листата през юни-август. След почистване се сушат половин ден на слънце, а след това на сянка. Поради голямото съдържание на вит.С, когато в края на май листата се покажат, те могат да се използуват като пролетна салата или прибавка в супи.
Подбелът действа противовъзпалително и отхрачващо, успокоява кашлицата, особено нощем. Използува се още при стомашно-чревни възпаления, липса на апетит, високо кръвно налягане, атеросклероза, ревматизъм. Отвара от листата или лапа от счукана на каша свежа билка действат благоприятно при възпаление на вените на краката, кожни заболявания, циреи, рани от изгаряния, възпаление на очите. Добре е към мехлемоподобната кашица, да се прибави и малко прясна сметана. Много ефикасен при белодробни заболявания и бронхит е сиропът от листата на подбела. За астматици и пушачи е истинско чудо през пролетта прясно изцеден сок от листата на подбела- две, три чаени лъжички се прибавят към чаша прясно мляко или кубче разтворен месен бульон. Капнат в ухото, сокът помага и при ушни болки.
Как още да използуваме лечебната сила на подбела:
Чай
Една препълнена чаена лъжичка цветове (или листа и цветове) се залива с 250мл вряла вода. След като кисне малко се прецежда. Чаят се пие много горещ, подсладен с мед при ларингит, фарингит и при начална белодробна туберкулоза.
Чай за кашлица
Ако искате чай за отхрачване, смесете равни части цветове и листа на подбел, цветове и листа на лопен, медуница и листа от теснолист живовляк Две чаени лъжички от билковата смес се заливат с 250мл вряла вода. Чаят се подслажда с мед и се пие топъл на глътки. Дневната доза е три чаени чаши.
Инхалация
Една препълнена супена лъжица цветове и листа се заливат с вряла вода, главата се покрива с кърпа и се вдишват парите. Повтаря се няколко пъти през деня.
Баня за отекли крака
Две-три шепи листа от подбел се заливат с около 3 литра вряла вода и се оставят няколко минути. След това, ходилата се натопяват за 20мин. във водата.
Сироп
В глинена делва или три литров стъклен буркан се нареждат ред измити и подсушени пресни листа от подбел и ред захар, докато съдът се напълни.Гърлото му се покрива с два-три пласта дебела пергаментова хартия или целофан и здраво се завързва. На тихо място в градината се изкопава дупка, в която се слага съда. Върху него се слага дъска и се зарива с пръст. Равномерната топлина предизвиква ферментация. След осем седмици съдът се изважда и отделилият се сироп се отцежда. Загрява се до кипване, охлажда се и отново се загрява. След като изстине, се налива в малки шишенца с широко гърло. Този сироп е най-добрата защита срещу грип през зимата. Взема се на чаени лъжички.
Сок: Свежи, добре измити листа се изцеждат през сокоизстисквачка.
в."В-к за дома" бр.14/17.04.97г.
Подбелът действа противовъзпалително и отхрачващо, успокоява кашлицата, особено нощем. Използува се още при стомашно-чревни възпаления, липса на апетит, високо кръвно налягане, атеросклероза, ревматизъм. Отвара от листата или лапа от счукана на каша свежа билка действат благоприятно при възпаление на вените на краката, кожни заболявания, циреи, рани от изгаряния, възпаление на очите. Добре е към мехлемоподобната кашица, да се прибави и малко прясна сметана. Много ефикасен при белодробни заболявания и бронхит е сиропът от листата на подбела. За астматици и пушачи е истинско чудо през пролетта прясно изцеден сок от листата на подбела- две, три чаени лъжички се прибавят към чаша прясно мляко или кубче разтворен месен бульон. Капнат в ухото, сокът помага и при ушни болки.
Как още да използуваме лечебната сила на подбела:
Чай
Една препълнена чаена лъжичка цветове (или листа и цветове) се залива с 250мл вряла вода. След като кисне малко се прецежда. Чаят се пие много горещ, подсладен с мед при ларингит, фарингит и при начална белодробна туберкулоза.
Чай за кашлица
Ако искате чай за отхрачване, смесете равни части цветове и листа на подбел, цветове и листа на лопен, медуница и листа от теснолист живовляк Две чаени лъжички от билковата смес се заливат с 250мл вряла вода. Чаят се подслажда с мед и се пие топъл на глътки. Дневната доза е три чаени чаши.
Инхалация
Една препълнена супена лъжица цветове и листа се заливат с вряла вода, главата се покрива с кърпа и се вдишват парите. Повтаря се няколко пъти през деня.
Баня за отекли крака
Две-три шепи листа от подбел се заливат с около 3 литра вряла вода и се оставят няколко минути. След това, ходилата се натопяват за 20мин. във водата.
Сироп
В глинена делва или три литров стъклен буркан се нареждат ред измити и подсушени пресни листа от подбел и ред захар, докато съдът се напълни.Гърлото му се покрива с два-три пласта дебела пергаментова хартия или целофан и здраво се завързва. На тихо място в градината се изкопава дупка, в която се слага съда. Върху него се слага дъска и се зарива с пръст. Равномерната топлина предизвиква ферментация. След осем седмици съдът се изважда и отделилият се сироп се отцежда. Загрява се до кипване, охлажда се и отново се загрява. След като изстине, се налива в малки шишенца с широко гърло. Този сироп е най-добрата защита срещу грип през зимата. Взема се на чаени лъжички.
Сок: Свежи, добре измити листа се изцеждат през сокоизстисквачка.
в."В-к за дома" бр.14/17.04.97г.
Смрадликата, известна още като горска дъбовинка, тетра, и др., расте по сухи, каменисти и по-топли места. Среща се край пътищата, вадите, из редките дъбови гори,най-вече по варовитите почви. Представлява висок до 4м храст, с гладка червеникава кора с меки, едри листа с червеникаво-виолетови жилки. Цветовете са дребни, събрани на съцветия по върховете на стеблата.
За лечебни цели се използуват листата, които се берат в началото на цъфтежа,преди образуването на плодовете. Най-подходящото време е от юни до август. Листата напълно развити и плътни, се откъсват внимателно без да се смачкат. Листата се сушат на сянка или слънце, след като са прочистени от разни примеси. Разбъркват се често, особено в началото на сушенето. В никакъв случай да не се допуска, листата да се овлажнят, тъй като губят голяма част от съдържанието на танини, заради което билката особено се цени.
Дрогата, богата още на дъбилни вещества, етерични масла и други ценни елементи, се съхранява на сухо и проветриво, опакована добре в книжни торби.
Билката действа кръвоспиращо, противовъзпалително, антисептично. Широко се употребява в народната медицина особено външно. Прилага се с голям ефект при кожни заболявания, гнойни пъпки и рани, при подуване на краката (от измръзване) и потене, при хемороиди, циреи, афти в устната кухина, възпаление на венците, зъбобол и др.
За външна употреба:- 100г ситно нарязани листа от смрадлика се запарват в един литър вряща вода. След изстиване, запарката се прецежда и се използува за компреси, промивки(при бяло течение) и лапи (с остатъка от прецеденото).
* За гаргара и жабурене, течността се приготвя, като една супена лъжица дрога се сипва в половин литър вряща вода. Добавят се по една щипка сол и нишадър.След изстиване лекът е готов за ползуване.
За вътрешна употреба:
* Една супена лъжица нарязани листа смрадлика се заливат с 500мл вряща вода. Ври 5мин. на тих огън и се прецежда. Пие се по една винена чаша(75мл.) четири пъти на ден преди хранене.
Помага при разстройство и дизентерия, при бъбречни заболявания, при язви и киселини в стомаха, астма и др. Задължително е , преди да започнете лечението да се консултирате с вашия доктор, за да няма нежелани последствия.
в."В-к за дома"бр.24/14.07.96г.
За лечебни цели се използуват листата, които се берат в началото на цъфтежа,преди образуването на плодовете. Най-подходящото време е от юни до август. Листата напълно развити и плътни, се откъсват внимателно без да се смачкат. Листата се сушат на сянка или слънце, след като са прочистени от разни примеси. Разбъркват се често, особено в началото на сушенето. В никакъв случай да не се допуска, листата да се овлажнят, тъй като губят голяма част от съдържанието на танини, заради което билката особено се цени.
Дрогата, богата още на дъбилни вещества, етерични масла и други ценни елементи, се съхранява на сухо и проветриво, опакована добре в книжни торби.
Билката действа кръвоспиращо, противовъзпалително, антисептично. Широко се употребява в народната медицина особено външно. Прилага се с голям ефект при кожни заболявания, гнойни пъпки и рани, при подуване на краката (от измръзване) и потене, при хемороиди, циреи, афти в устната кухина, възпаление на венците, зъбобол и др.
За външна употреба:- 100г ситно нарязани листа от смрадлика се запарват в един литър вряща вода. След изстиване, запарката се прецежда и се използува за компреси, промивки(при бяло течение) и лапи (с остатъка от прецеденото).
* За гаргара и жабурене, течността се приготвя, като една супена лъжица дрога се сипва в половин литър вряща вода. Добавят се по една щипка сол и нишадър.След изстиване лекът е готов за ползуване.
За вътрешна употреба:
* Една супена лъжица нарязани листа смрадлика се заливат с 500мл вряща вода. Ври 5мин. на тих огън и се прецежда. Пие се по една винена чаша(75мл.) четири пъти на ден преди хранене.
Помага при разстройство и дизентерия, при бъбречни заболявания, при язви и киселини в стомаха, астма и др. Задължително е , преди да започнете лечението да се консултирате с вашия доктор, за да няма нежелани последствия.
в."В-к за дома"бр.24/14.07.96г.
Различно обагрените рози помагат на различни болежки
Розите са красиви и ароматни но и целебни.Когато изсъхнат във вазата не ги изхвърляйте,защото можете да приготвите от тях ценно лекарство. Цветовете на розата са богати на етерично(розово) масло и съдържат около 300 вида различни вещества. Използуват се като лечебно средство главно изсушени или стрити на прах.Имат успокояващо и разширяващо бронхите действие при пристъпи на задух, спастичен бронхит, астма.
Помагат при белодробен абсцес и гангрена. Облекчават сърбежа при кожни обриви, имат антиалергично въздействие. Различно обагрените рози помагат при различни болежки.
Белите розови цветове съдържат смолисти и слузни вещества с пургативно действие и се използуват като ефикасно средство без нежелани последствия при хроничен запек- особено при деца. Помагат стрити на прах, но един приятен начин за приемането им е под формата на сладко. Прах от бели розови листагони глистите - оксиури(острицу) и аскари(обикновени детски глисти).Конкретът от бели рози подтиска гнойните бактерии, поради което ускорява епителизацията на трудно заздравяващи рани, изгаряния, варикозни и декубитусни язви, лъчови некрози, радиодермити( възпаления от облъчвания).
Червените цветове имат затягащо действие, помагат при стомашно-чревни възпаления и диарии. Добро лекарство са при ангини, възпаления на венците и парадонтоза. Приготвя се запарка от свежи или стрити сухи цветове-2супени лъжици цвят киснат 1 час в 1 чаена чаша вода. Според случая тази доза се изпива на части за 1 ден, или с нея се жабурка възпаленото място в устата. розовият конкрет от червената маслодайна роза се получава под формата на 1% паста "Розолин", която има същото кожно антисептично и заздравяващо действие като при белите рози.
Широко фармакологично действие има розовото масло- при колики и болки на жлъчката, червата, пикочния мехур, матката, бъбреците,след операция на жлъчния мехур. Лечението се извършва с разработения на основа на розовото масло български препарат "Розонол" - задължително по лекарско предписание, тъй като има ред противопоказания.
При дестилация на розовото масло се извлича розова вода. Тя намира приложение при промивки на очни възпаления (конюнктивити, блефарити),при възпаления в устата (гингивит, кървяща парадонтоза).
Розите със светли цветове имат изчистващо, избелващо и освежаващо действие върху кожата и се използуват като козметично средство. С тях се правят парни бани и маски на лицето- но само при нормална кожа. При мазна кожа се препоръчват червените рози.
д-р Неделка Митрева в."В-к за жената"бр.24/13.06.97г.
Розите са красиви и ароматни но и целебни.Когато изсъхнат във вазата не ги изхвърляйте,защото можете да приготвите от тях ценно лекарство. Цветовете на розата са богати на етерично(розово) масло и съдържат около 300 вида различни вещества. Използуват се като лечебно средство главно изсушени или стрити на прах.Имат успокояващо и разширяващо бронхите действие при пристъпи на задух, спастичен бронхит, астма.
Помагат при белодробен абсцес и гангрена. Облекчават сърбежа при кожни обриви, имат антиалергично въздействие. Различно обагрените рози помагат при различни болежки.
Белите розови цветове съдържат смолисти и слузни вещества с пургативно действие и се използуват като ефикасно средство без нежелани последствия при хроничен запек- особено при деца. Помагат стрити на прах, но един приятен начин за приемането им е под формата на сладко. Прах от бели розови листагони глистите - оксиури(острицу) и аскари(обикновени детски глисти).Конкретът от бели рози подтиска гнойните бактерии, поради което ускорява епителизацията на трудно заздравяващи рани, изгаряния, варикозни и декубитусни язви, лъчови некрози, радиодермити( възпаления от облъчвания).
Червените цветове имат затягащо действие, помагат при стомашно-чревни възпаления и диарии. Добро лекарство са при ангини, възпаления на венците и парадонтоза. Приготвя се запарка от свежи или стрити сухи цветове-2супени лъжици цвят киснат 1 час в 1 чаена чаша вода. Според случая тази доза се изпива на части за 1 ден, или с нея се жабурка възпаленото място в устата. розовият конкрет от червената маслодайна роза се получава под формата на 1% паста "Розолин", която има същото кожно антисептично и заздравяващо действие като при белите рози.
Широко фармакологично действие има розовото масло- при колики и болки на жлъчката, червата, пикочния мехур, матката, бъбреците,след операция на жлъчния мехур. Лечението се извършва с разработения на основа на розовото масло български препарат "Розонол" - задължително по лекарско предписание, тъй като има ред противопоказания.
При дестилация на розовото масло се извлича розова вода. Тя намира приложение при промивки на очни възпаления (конюнктивити, блефарити),при възпаления в устата (гингивит, кървяща парадонтоза).
Розите със светли цветове имат изчистващо, избелващо и освежаващо действие върху кожата и се използуват като козметично средство. С тях се правят парни бани и маски на лицето- но само при нормална кожа. При мазна кожа се препоръчват червените рози.
д-р Неделка Митрева в."В-к за жената"бр.24/13.06.97г.
Шипките се берат през септември, без да се чака пълното им узряване. Именно тогава те са най-богати на вит. С - ще познаете това по яркочервения им цвят. В следващия период, когато омекнат и станат тъмночервени, шипките губят голяма част от съдържанието на този витамин.
Пo отношение на вит. С шипките чупят всички рекорди в 100г плод се съдържат 2500мг. Казано с други думи, те са около 30-40 пъти по-богати на вит. С в сравнение с лимоните и червените домати и около 300 пъти по-богати в сравнение с ябълките. Шипките изобилстват на каротин (провит.А), от вит.В1 и В2, както и от витамините Р, К, Е, РР и др. Плодовете на шипката имат още тлъсто масло, дъбилни вещества, захари (предимно захароза), пектини, плодови киселини. Високо е съдържанието на минерални соли - най-вече калиеви, калциеви, фосфорни, магнезиеви и др.
Шипковите плодове се сушат веднага след брането. За да се запази най-добре вит. С, сушенето трябва да става бързо в сушилня - във вакуум сушилня 5-6часа при температура 65-70'С, а в обикновена сушилня с добра вентилация 4-5часа при температура 30-40'С. След това шипките се досушават на 100'С, като температурата се повишава постепенно за да не прегори материалът.
В случай, че не разполагате със сушилня, шипките-целите плодове или само люспите можете да изсушите на слънце, разстлани на тънък слой като често ги разбърквате.
След изсушаването шипките се оставят да престоят няколко часа накуп, а после се прибират в книжни кесии, които не пропускат влага и се затварят добре. Пазят се в хладни, сухи и тъмни помещения, като от време на време се проверяват.
Какво цери шипката?
Традиционната тибетска медицина е използувала шипковия плод като лечебно средство при туберкулоза но белите дробове, дизентерия, жлъчно- и пикочо- каменна болест, сърдечни заболявания, малария и хипертония
Учените свързват лечебния ефект на шипката с високото съдържание на вит.С Именно поради това шипковия плод се препоръчва при простудни заболявания, нервно-психична умора, атеросклероза, високо кръвно налягане. Действието навит.С,подсилено от това на вит.Р влияе благотворно върху пропускливостта на капилярите и предотвратява образуването на отоци.Пектините в шипката образуват защитен слой върху стомашно-чревната и бронхиалната лигавица и са изпитано лечебно средство при възпалението им. Витамин К подпомага процесите на кръвосъсирването, минералните соли увеличават диурезата, а таниновите в-ва пречат за образуване на гнилостни процеси в червата.
Шипката понижава кръвната захар, стимулира образуването на червени кръвни клетки повишава работоспособността и засилва съпротивителните сили на организма. Затова се препоръчва на болни от диабет, анемии, умствена и физическа преумора.Шипката помага при грип и треска, при кашлица и при маточни и носни кръвотечения.
Отвара от шипкови плодове се използува в българската народна медицина при чернодробни, бъбречни и стомашни заболявания.Много ефектна е и при вътрешни кръвоизливи, обилна менструация, трудно уриниране, кървящи хемороиди, коклюш, нефрит, витаминен недостиг,трудно зарастващи язви и рани, при счупване на костите. Впечатляващо е, че синтетичния вит. С,прилаган при лечението на цироза, не е толкова ефикасен както шипковата отвара.
Как да си приготвим лекове от шипка?
Отвара: В съд с 250мл вряща вода се слага 1 с.л. изсушен шипков плод (или само люспи).Вари се 10-15мин. в захлупен съд. След като изстине се прецежда и се пие (без да се подслажда) по половин чаена чаша два пъти дневно преди хранене.
Запарка: Една супена лъжица раздробени сушени люспи се заливат с една чаена чаша вряща вода. Съдът се захлупва и престоява на топло 24 часа. След прецеждане запарката може да се подслади. Пие се както в предния случай, а ако сте направили по-голямо количество, може да го съхраните 3-4 дни в хладилник.
Чай от шипков плод: Две чаени лъжици цели шипки или шипкови люспи се слагат в емайлиран съд. Заливат се с една чаена чаша вода и се варят 10мин. След прецеждане, чаят се подслажда на вкус.
в."В-к за дома"бр.39/96г.
Шипката - фабрика за витамини
Пo отношение на вит. С шипките чупят всички рекорди в 100г плод се съдържат 2500мг. Казано с други думи, те са около 30-40 пъти по-богати на вит. С в сравнение с лимоните и червените домати и около 300 пъти по-богати в сравнение с ябълките. Шипките изобилстват на каротин (провит.А), от вит.В1 и В2, както и от витамините Р, К, Е, РР и др. Плодовете на шипката имат още тлъсто масло, дъбилни вещества, захари (предимно захароза), пектини, плодови киселини. Високо е съдържанието на минерални соли - най-вече калиеви, калциеви, фосфорни, магнезиеви и др.
Шипковите плодове се сушат веднага след брането. За да се запази най-добре вит. С, сушенето трябва да става бързо в сушилня - във вакуум сушилня 5-6часа при температура 65-70'С, а в обикновена сушилня с добра вентилация 4-5часа при температура 30-40'С. След това шипките се досушават на 100'С, като температурата се повишава постепенно за да не прегори материалът.
В случай, че не разполагате със сушилня, шипките-целите плодове или само люспите можете да изсушите на слънце, разстлани на тънък слой като често ги разбърквате.
След изсушаването шипките се оставят да престоят няколко часа накуп, а после се прибират в книжни кесии, които не пропускат влага и се затварят добре. Пазят се в хладни, сухи и тъмни помещения, като от време на време се проверяват.
Какво цери шипката?
Традиционната тибетска медицина е използувала шипковия плод като лечебно средство при туберкулоза но белите дробове, дизентерия, жлъчно- и пикочо- каменна болест, сърдечни заболявания, малария и хипертония
Учените свързват лечебния ефект на шипката с високото съдържание на вит.С Именно поради това шипковия плод се препоръчва при простудни заболявания, нервно-психична умора, атеросклероза, високо кръвно налягане. Действието навит.С,подсилено от това на вит.Р влияе благотворно върху пропускливостта на капилярите и предотвратява образуването на отоци.Пектините в шипката образуват защитен слой върху стомашно-чревната и бронхиалната лигавица и са изпитано лечебно средство при възпалението им. Витамин К подпомага процесите на кръвосъсирването, минералните соли увеличават диурезата, а таниновите в-ва пречат за образуване на гнилостни процеси в червата.
Шипката понижава кръвната захар, стимулира образуването на червени кръвни клетки повишава работоспособността и засилва съпротивителните сили на организма. Затова се препоръчва на болни от диабет, анемии, умствена и физическа преумора.Шипката помага при грип и треска, при кашлица и при маточни и носни кръвотечения.
Отвара от шипкови плодове се използува в българската народна медицина при чернодробни, бъбречни и стомашни заболявания.Много ефектна е и при вътрешни кръвоизливи, обилна менструация, трудно уриниране, кървящи хемороиди, коклюш, нефрит, витаминен недостиг,трудно зарастващи язви и рани, при счупване на костите. Впечатляващо е, че синтетичния вит. С,прилаган при лечението на цироза, не е толкова ефикасен както шипковата отвара.
Как да си приготвим лекове от шипка?
Отвара: В съд с 250мл вряща вода се слага 1 с.л. изсушен шипков плод (или само люспи).Вари се 10-15мин. в захлупен съд. След като изстине се прецежда и се пие (без да се подслажда) по половин чаена чаша два пъти дневно преди хранене.
Запарка: Една супена лъжица раздробени сушени люспи се заливат с една чаена чаша вряща вода. Съдът се захлупва и престоява на топло 24 часа. След прецеждане запарката може да се подслади. Пие се както в предния случай, а ако сте направили по-голямо количество, може да го съхраните 3-4 дни в хладилник.
Чай от шипков плод: Две чаени лъжици цели шипки или шипкови люспи се слагат в емайлиран съд. Заливат се с една чаена чаша вода и се варят 10мин. След прецеждане, чаят се подслажда на вкус.
в."В-к за дома"бр.39/96г.
Шипката - фабрика за витамини
По разнообразие и количество на витамини, шипките превъзхождат всички растения у нас. Отделно плодовете съдържат захари, лимонена и ябълчна киселина, целулоза, пектин, етерични масла. Богати са на минерални соли.
Мармалад
Добре изчистените и измити в две, три води шипки се варят в съд с вода, колкото да ги покрие. Когато омекнат още докато са горещи, се претриват през рядко сито. Получената каша се прецежда още два пъти, за да се отстранят и дребните влакънца и се вари в плитка тава на умерен огън. Бърка се непрекъснато, за да не загори. Рогато се посгъсти, се прибавя захарта- на 3 кг плодове (сурови) 1 кг захар. Мармаладът е готов, когато след бъркалката по дъното на тавата се образува бразда, която се закрива бавно. Насипва се горещ в буркани и се затваря след като изстине.
Желе
Плодовете се варят 30мин до омекване. Оставят се да престоят във водата си една нощ, след което се прецеждат през гъста цедка или сито. На 1л сок се прибавят 500-700 г захар и се вари до получаване на необходимата гъстота(като изстине, желето трябва да се реже, а не да се провлича).Две мин. преди да се свали от огъня се прибавя 1 чаена лъжичка лимонтузу. Желето се насипва горещо в затоплени буркани.
Сироп
Почистените шипки се заливат с вряла вода и се варят 20мин. След това се изстискват в марля на 2-3 пласта. Полученият сок се оставя да се утаи за едно денонощие.Горният прозрачен слой се отлива и в него се поставя захарта на 1 л сок, 1,5 кг захар.Вари се до получаване на гъст сироп. Докато е още горещ се излива в затоплени бутилки,които се затварят херметически.
Питие
Около 500г сухи шипки (1кг пресни) и 500г захар се заливат с 4л вода. Оставят се да престоят 5-6 дни, като от време на време се разбъркват.Питието се прецежда през марля. То може да се пие вместо вода. Ако се прибавят и 50г сушени боровинки, се получава освежително и ароматно питие.
Вино
Шипковия квас, наричан погрешно вино, се приготвя от добре узрели твърди плодове, от сушени цели шипки или шипкови люспи по всяко време на годината. Той съдържа захар, малко количество алкохол и активни дрожди, които го правят ценна белтъчна и витаминозна храна. Може да се пие и от деца. Съотношението на продуктите е :1кг прясно набрани шипки или 400г шипкови люспи, 1кг захар и 6-7л вода. Сиропът (от захар и вода) се вари в продължение на 5мин. и му се добавя 1 чаена лъжичка лимонтузу.Почистените шипки се слагат в дамаджана, заливат се с охладения сироп и се държат при стайна температура.
След няколко дни, сместа започва да шуми, а на повърхността се образува пяна. Питието добива приятен резлив и сладък вкус и е готово за консумация. Прецежда се и се налива в плътно затворени бутилки. Съхранява се на хладно място.
в."Новини+"бр.43/96г.
Мармалад
Добре изчистените и измити в две, три води шипки се варят в съд с вода, колкото да ги покрие. Когато омекнат още докато са горещи, се претриват през рядко сито. Получената каша се прецежда още два пъти, за да се отстранят и дребните влакънца и се вари в плитка тава на умерен огън. Бърка се непрекъснато, за да не загори. Рогато се посгъсти, се прибавя захарта- на 3 кг плодове (сурови) 1 кг захар. Мармаладът е готов, когато след бъркалката по дъното на тавата се образува бразда, която се закрива бавно. Насипва се горещ в буркани и се затваря след като изстине.
Желе
Плодовете се варят 30мин до омекване. Оставят се да престоят във водата си една нощ, след което се прецеждат през гъста цедка или сито. На 1л сок се прибавят 500-700 г захар и се вари до получаване на необходимата гъстота(като изстине, желето трябва да се реже, а не да се провлича).Две мин. преди да се свали от огъня се прибавя 1 чаена лъжичка лимонтузу. Желето се насипва горещо в затоплени буркани.
Сироп
Почистените шипки се заливат с вряла вода и се варят 20мин. След това се изстискват в марля на 2-3 пласта. Полученият сок се оставя да се утаи за едно денонощие.Горният прозрачен слой се отлива и в него се поставя захарта на 1 л сок, 1,5 кг захар.Вари се до получаване на гъст сироп. Докато е още горещ се излива в затоплени бутилки,които се затварят херметически.
Питие
Около 500г сухи шипки (1кг пресни) и 500г захар се заливат с 4л вода. Оставят се да престоят 5-6 дни, като от време на време се разбъркват.Питието се прецежда през марля. То може да се пие вместо вода. Ако се прибавят и 50г сушени боровинки, се получава освежително и ароматно питие.
Вино
Шипковия квас, наричан погрешно вино, се приготвя от добре узрели твърди плодове, от сушени цели шипки или шипкови люспи по всяко време на годината. Той съдържа захар, малко количество алкохол и активни дрожди, които го правят ценна белтъчна и витаминозна храна. Може да се пие и от деца. Съотношението на продуктите е :1кг прясно набрани шипки или 400г шипкови люспи, 1кг захар и 6-7л вода. Сиропът (от захар и вода) се вари в продължение на 5мин. и му се добавя 1 чаена лъжичка лимонтузу.Почистените шипки се слагат в дамаджана, заливат се с охладения сироп и се държат при стайна температура.
След няколко дни, сместа започва да шуми, а на повърхността се образува пяна. Питието добива приятен резлив и сладък вкус и е готово за консумация. Прецежда се и се налива в плътно затворени бутилки. Съхранява се на хладно място.
в."Новини+"бр.43/96г.
Шипките помагат на черния дроб
Този извънредно ценен плод е ефикасно средство за тези, които страдат от заболяване на черния дроб и смущения в отделителната система. Може да се ядат узрели или изсушени, а също така да се пие отвара от шипките. Варят се на слаб огън (една супена лъжица плод на един литър вода). Изпива се на три-четири пъти през деня.
сп."Жилища"бр.5/05.03.97г.
сп."Жилища"бр.5/05.03.97г.
Ликьор от шипки
Продукти: 500г плод от шипки (почистени), 1л чиста ракия или водка, 3/4 кг захар.
Оставете плода в ракията 14-15 дни.Прецедете сока. Сварете гъст сироп от захарта и 1/2л. вода.
Когато изстина напълно, го прибавете към шипковия сироп.
Прецедете ликьора през филтър или през дебел пласт памук и марля. Ако течността не се избистри, повторете процедурата. Сервирайте с лед.
сп."Дева"бр.9/96г.
Шипката подсилва организма и спира инфекциите
Оставете плода в ракията 14-15 дни.Прецедете сока. Сварете гъст сироп от захарта и 1/2л. вода.
Когато изстина напълно, го прибавете към шипковия сироп.
Прецедете ликьора през филтър или през дебел пласт памук и марля. Ако течността не се избистри, повторете процедурата. Сервирайте с лед.
сп."Дева"бр.9/96г.
Шипката подсилва организма и спира инфекциите
Шипките са плодове на диво растящия вид на розата,разпространени в неподозирано разнообразие на формите си. Най-често срещащия се вид е този на Rosa canina, или "Кучешка роза".
Знае се, че в стари времена шипката е била използувана като средство против кучешки бяс. През есента блестящите и коралово червени плодове отдалече привличат погледа. Богати на ценни вещества,те са добра храна не само за птиците, но и за човека. Още от древността, без да са познавали детайлно свойствата и , хората инстинктивно са причислили шипката към лекарствената съкровищница най-вече поради качествата и да лекува болестни прояви известни днес като авитаминози. Сега се знае, че действието и се основава на високото съдържание на вит.С (от 400 до 2000 мг%), което е забележително количество, като се има в предвид, че всекидневната ни нужда се покрива със100мг. В началото на пълната зрелост на плодовете, когато те са червени,но още твърди, съдържанието на вит.С е най-високо. То намалява толкова по-бързо,колкото по-узрели са те и особено ако са осланени и омекнали. Витаминът е относително устойчив,така че даже и през зимата високият му % в мармалада и пюретата се запазва.
Шипката стои начело на всички диворастящи храсти не само по съдържание на вит.С. Каротинът(5-7мг%),както и минералните вещества(3,25%) пресметнати спрямо масата на плода, надвишават тези количества във всички останали плодове: калий около 512мг%, магнезий-122мг%, фосфор-54мг%, калций -50мг%, натрий-47мг%.
Шипката стимулира кръвообръщението и обмяната на веществата и е в състояние да предизвика положителна промяна в тонуса на целия организъм. Като максимален дарител на вит.С и на минерални в-ва под формата на сок,чай или пюре плодът е незаменим за болния на легло.Тя цери треска,чувствително намалява предразположението към инфекции, облекчава оплакванията при високо кръвно налягане, сърдечни и бъбречни страдания. Само няколко шипки покриват всекидневната нужда на човешкия организъм от всички ценни витамини.
Как да използуваме лечебните свойства на този есенен плод? За чай се използуват цели шипки или само кожицата им. За целта слагаме в подходящ съд 2 чаени лъжици дрога на една чаена чаша вода,заливаме със студена вода и варим 10мин. Чай може да се свари и от семките, който приготвен правилно,има деликатния аромат на ванилия. За да се почистят от косъмчетата,семките предварително
се измиват,изсушават се и кипват. След това се счукват,заливат се със студена вода (2чаени лъжички на 1 чаша вода) и се оставят да пренощуват. На следващия ден се варят в продължение на половин час. Този чай се препоръчва при хронични заболявания на бъбреците и пикочния мехур, пясък в бъбреците,както и при задържане на вода в организма вследствие на нарушена бъбречна или сърдечна дейност.
При употреба на шипките обаче, трябва добре да ги измием,да изрежем дръжките и чашелистчетата, да разрежем всеки плод с остър неръждаем нож, да извадим семчиците и да почистим особено старателно от косъмчетата, които ако попаднат в организма, могат да предизвикат неприятно разстройство. Люспите от шипките измиваме още веднъж и ги оставяме да се отцедят.
в."В-к за дома" бр.39/18.10.97г.
Знае се, че в стари времена шипката е била използувана като средство против кучешки бяс. През есента блестящите и коралово червени плодове отдалече привличат погледа. Богати на ценни вещества,те са добра храна не само за птиците, но и за човека. Още от древността, без да са познавали детайлно свойствата и , хората инстинктивно са причислили шипката към лекарствената съкровищница най-вече поради качествата и да лекува болестни прояви известни днес като авитаминози. Сега се знае, че действието и се основава на високото съдържание на вит.С (от 400 до 2000 мг%), което е забележително количество, като се има в предвид, че всекидневната ни нужда се покрива със100мг. В началото на пълната зрелост на плодовете, когато те са червени,но още твърди, съдържанието на вит.С е най-високо. То намалява толкова по-бързо,колкото по-узрели са те и особено ако са осланени и омекнали. Витаминът е относително устойчив,така че даже и през зимата високият му % в мармалада и пюретата се запазва.
Шипката стои начело на всички диворастящи храсти не само по съдържание на вит.С. Каротинът(5-7мг%),както и минералните вещества(3,25%) пресметнати спрямо масата на плода, надвишават тези количества във всички останали плодове: калий около 512мг%, магнезий-122мг%, фосфор-54мг%, калций -50мг%, натрий-47мг%.
Шипката стимулира кръвообръщението и обмяната на веществата и е в състояние да предизвика положителна промяна в тонуса на целия организъм. Като максимален дарител на вит.С и на минерални в-ва под формата на сок,чай или пюре плодът е незаменим за болния на легло.Тя цери треска,чувствително намалява предразположението към инфекции, облекчава оплакванията при високо кръвно налягане, сърдечни и бъбречни страдания. Само няколко шипки покриват всекидневната нужда на човешкия организъм от всички ценни витамини.
Как да използуваме лечебните свойства на този есенен плод? За чай се използуват цели шипки или само кожицата им. За целта слагаме в подходящ съд 2 чаени лъжици дрога на една чаена чаша вода,заливаме със студена вода и варим 10мин. Чай може да се свари и от семките, който приготвен правилно,има деликатния аромат на ванилия. За да се почистят от косъмчетата,семките предварително
се измиват,изсушават се и кипват. След това се счукват,заливат се със студена вода (2чаени лъжички на 1 чаша вода) и се оставят да пренощуват. На следващия ден се варят в продължение на половин час. Този чай се препоръчва при хронични заболявания на бъбреците и пикочния мехур, пясък в бъбреците,както и при задържане на вода в организма вследствие на нарушена бъбречна или сърдечна дейност.
При употреба на шипките обаче, трябва добре да ги измием,да изрежем дръжките и чашелистчетата, да разрежем всеки плод с остър неръждаем нож, да извадим семчиците и да почистим особено старателно от косъмчетата, които ако попаднат в организма, могат да предизвикат неприятно разстройство. Люспите от шипките измиваме още веднъж и ги оставяме да се отцедят.
в."В-к за дома" бр.39/18.10.97г.
Малко храстче с вкусни ароматни плодове. Времето на бране е август-септември.
Плодовете съдържат дъбилни вещества, органични киселини- лимонена, ябълчна, янтарна, оксалова,много захари, вит.С, каротин, витамини от групата В, калий,натрий, магнезий, калций, фосфор, желязо, манган и мн. др. биологично активни вещества.
Листата също имат богато съдържание на полезни вещества- дъбилни в-ва, захари, минерални соли, органични киселини, витамини.
Отвара от сухите листа има стимулиращо сърцето действие, пикочогонно, жлъчегонно, противовъзпалително, противоглистно действие. Прилага се при възпалителни заболявания на стомаха и червата, при чести диарии, хемороиди, при бъбречни възпаления, цистит, както и при хроничен бронхит. Черните боровинки имат добър ефект за стимулиране на яйчниковата функция, при недостатъчна и нередовна менструация , както и при лечение на захарен диабет.При диабета обаче, лечението трябва да става под ръководството на лекар, за да се направи пълноценна индивидуална комбинация и винаги то да се съпровожда с редовно проследяване на нивото на кръвната захар.
Плодовете на боровинката имат отличен ефект за подобряване на зрението и особено на нощното зрение, затова се препоръчват на хора с определени професии-например летци.
Особено ценно е приложението на отвара от листата и плода при бъбречни и жлъчни камъни, благодарение на богатството на магнезиеви соли. Пак заради магнезия, боровинките са чудесно средство против стрес и сърдечни заболявания.
Листата се използуват и за външна употреба при лечение на язви и изгаряния.
Отвара се приготвя от 500мл кипяща вода и 2с.л. сухи листа. Ври 5мин.,кисне 2часа и се прецежда.
Пие се по 100-150мл, 20мин. преди ядене.
в."Агро пари"бр40/96г.
Плодовете съдържат дъбилни вещества, органични киселини- лимонена, ябълчна, янтарна, оксалова,много захари, вит.С, каротин, витамини от групата В, калий,натрий, магнезий, калций, фосфор, желязо, манган и мн. др. биологично активни вещества.
Листата също имат богато съдържание на полезни вещества- дъбилни в-ва, захари, минерални соли, органични киселини, витамини.
Отвара от сухите листа има стимулиращо сърцето действие, пикочогонно, жлъчегонно, противовъзпалително, противоглистно действие. Прилага се при възпалителни заболявания на стомаха и червата, при чести диарии, хемороиди, при бъбречни възпаления, цистит, както и при хроничен бронхит. Черните боровинки имат добър ефект за стимулиране на яйчниковата функция, при недостатъчна и нередовна менструация , както и при лечение на захарен диабет.При диабета обаче, лечението трябва да става под ръководството на лекар, за да се направи пълноценна индивидуална комбинация и винаги то да се съпровожда с редовно проследяване на нивото на кръвната захар.
Плодовете на боровинката имат отличен ефект за подобряване на зрението и особено на нощното зрение, затова се препоръчват на хора с определени професии-например летци.
Особено ценно е приложението на отвара от листата и плода при бъбречни и жлъчни камъни, благодарение на богатството на магнезиеви соли. Пак заради магнезия, боровинките са чудесно средство против стрес и сърдечни заболявания.
Листата се използуват и за външна употреба при лечение на язви и изгаряния.
Отвара се приготвя от 500мл кипяща вода и 2с.л. сухи листа. Ври 5мин.,кисне 2часа и се прецежда.
Пие се по 100-150мл, 20мин. преди ядене.
в."Агро пари"бр40/96г.
За една доза са необходими 1кг дренки, 1кг захар, 3л вода. Залейте плодовете с водата. Наръсете със захарта и ги оставете 15-20 дни в отворен буркан. От време на време ги разбърквайте за да се разтвори захарта. След това ги прецедете през гъста цедка. Течността налейте в дамаджана, като оставите малко празно място до отвора. Затворете с тапа, през която минава маркуч допрян до течността. Другият му край сложете в съд с вода. Когато започнат да излизат мехурчета във водата, е започнала ферментацията. В хладно помещение тя ще трае повече от 20 дни, а при стайна температура- 3-4 дни по-малко. Прецедете виното и налейте в бутилки. Затворете ги и залейте гърлата им с парафин. Дръжте ги в легнало положение.
в."За жената"бр.38/96г.
Плодове лекарства - дренки
в."За жената"бр.38/96г.
Плодове лекарства - дренки
Дренките се берат, щом придобият естествения си цвят, без да се чака да потъмнеят или омекнат. За предпочитане е да се откъснат заедно с дръжките в сухо време и след като се е вдигнала росата, тъй като навлажнените плодове лесно се повреждат. При обикновени условия прясно набраните дренки могат да се съхраняват не повече от 10 дни. В никакъв случай не бива да се мият, тъй като при съхраняване бързо плесенясват. През това време в тях протичат биологични процеси, в резултат на което плодовете потъмняват, омекват и стават много по-сладки и вкусни , тръпчивостта им почти изчезва. В това състояние са най-приятни за консумация. При сушене от 1кг пресни плодове се получават средно около 100 -150г сухи.
Богато е съдържанието на калиеви и железни соли. Прилага се при всички заболявания протичащи със задържане на течности в организма, при анемия. Те влияят значително и върху алкално-киселинното равновесие на организма.Високо е съдържанието на вит. С.
Виното от дренки е богато на вит.С както шипковото вино. С лечебна цел се приготвят отвари и запарки.
в."В-к за дома"бр.37/96г.
Богато е съдържанието на калиеви и железни соли. Прилага се при всички заболявания протичащи със задържане на течности в организма, при анемия. Те влияят значително и върху алкално-киселинното равновесие на организма.Високо е съдържанието на вит. С.
Виното от дренки е богато на вит.С както шипковото вино. С лечебна цел се приготвят отвари и запарки.
в."В-к за дома"бр.37/96г.
Дренки
В диво състояние дрянът се среща из цялата страна до 1500м надморска височина. Като културно растение се отглежда в дворните и вилните места. плодовете му узряват през август-октомври.
Захарите в тях достигат 10% като преобладаващи са фруктозата и захарозата, които лесно се усвояват от организма. По съдържание на вит.С отстъпва само на пиперките, шипките и касиса. С увеличаване на надморската височина количеството му в плодовете се увеличава. При кулинарна преработка съдържанието на вит.С остава непроменено и се запазва дълго време след това(при сушене се губи почти напълно). Наличието на киселини (преобладава ябълчната) дава възможност вит.С да се запази продължително. Дренките са много богати на пектин. В диворастящите той е повече.
Костилките на дренките имат много ценен състав:мазнини, белтъчини, целулоза и др. Изпечените и смлени костилки могат да се използуват като заместител на кафето или за ароматизиране на сладкиши, защото имат миризма подобна на ванилията.
Макар и добре узрели, плодовете имат кисел и тръпчив вкус. Могат да се съхраняват 5-10 дни след брането. Благодарение на протеклите биохимични процеси, те омекват придобиват приятен аромат и сладко-кисел вкус. Използуват се за приготвяне на чудесни сладка, компоти, желета и др.
В народната медицина плодовете се използуват при треска, простудни заболявания и стомашно-чревни разстройства. Имат силно противовъзпалително, запичащо и кръвоспиращо действие.
в."Лечител"бр.39/96г.
Захарите в тях достигат 10% като преобладаващи са фруктозата и захарозата, които лесно се усвояват от организма. По съдържание на вит.С отстъпва само на пиперките, шипките и касиса. С увеличаване на надморската височина количеството му в плодовете се увеличава. При кулинарна преработка съдържанието на вит.С остава непроменено и се запазва дълго време след това(при сушене се губи почти напълно). Наличието на киселини (преобладава ябълчната) дава възможност вит.С да се запази продължително. Дренките са много богати на пектин. В диворастящите той е повече.
Костилките на дренките имат много ценен състав:мазнини, белтъчини, целулоза и др. Изпечените и смлени костилки могат да се използуват като заместител на кафето или за ароматизиране на сладкиши, защото имат миризма подобна на ванилията.
Макар и добре узрели, плодовете имат кисел и тръпчив вкус. Могат да се съхраняват 5-10 дни след брането. Благодарение на протеклите биохимични процеси, те омекват придобиват приятен аромат и сладко-кисел вкус. Използуват се за приготвяне на чудесни сладка, компоти, желета и др.
В народната медицина плодовете се използуват при треска, простудни заболявания и стомашно-чревни разстройства. Имат силно противовъзпалително, запичащо и кръвоспиращо действие.
в."Лечител"бр.39/96г.
Лечебен ефект имат цъфтящите връхчета. Може да се използува за чай - 5г се попарват за 15мин. в 250мл вода. Пие се по една чаша сутрин и вечер.
Цветните връхчета на глога имат успокояващо въздействие върху централната нервна система и регулиращо по отношение на сърдечно-съдовата. Снижават кръвното налягане, коригират сърдечния ритъм, подобряват кръвообращението поради съдоразширяващото си въздействие, увеличават амплитудата и силата на сърдечните контракции. Помагат при безсъние нервно напрежение, агресивни състояния, преумора, вегетативни нервни смущения (безпокойство,световъртеж, емоционална тахикардия). Дозите не бива да се превишават,защото има опасност от спадане на кръвното налягане и забавена сърдечна дейност.
У нас глогът се среща навсякъде в горите и храсталаците. Достига 1,5 - 4м височина. Листата му са дълбоко разсечени с 3 до 5 дяла, плодовете са червени, събрани в групи (глогинки). Цветовете са ароматни, бели или розови, събрани в съцветия. Появяват се през май-юни. Не трябва да се забравя, че поленът при цъфтежа на глога има алергично действие поради съдържание на полифеноли.
в."Стопанин"бр.44/96г.
Глог за сърцето-природна аптека
Цветните връхчета на глога имат успокояващо въздействие върху централната нервна система и регулиращо по отношение на сърдечно-съдовата. Снижават кръвното налягане, коригират сърдечния ритъм, подобряват кръвообращението поради съдоразширяващото си въздействие, увеличават амплитудата и силата на сърдечните контракции. Помагат при безсъние нервно напрежение, агресивни състояния, преумора, вегетативни нервни смущения (безпокойство,световъртеж, емоционална тахикардия). Дозите не бива да се превишават,защото има опасност от спадане на кръвното налягане и забавена сърдечна дейност.
У нас глогът се среща навсякъде в горите и храсталаците. Достига 1,5 - 4м височина. Листата му са дълбоко разсечени с 3 до 5 дяла, плодовете са червени, събрани в групи (глогинки). Цветовете са ароматни, бели или розови, събрани в съцветия. Появяват се през май-юни. Не трябва да се забравя, че поленът при цъфтежа на глога има алергично действие поради съдържание на полифеноли.
в."Стопанин"бр.44/96г.
Глог за сърцето-природна аптека
Всичко в него лекува- листа, цветове, плодове. Научната и народната медицина са единодушни- глогът е великолепно сърдечно средство. Той подобрява работата на коронарните артерии,сърдечния мускул получава повече кислород. Увеличава се и силата на сърдечните съкращения и сърцето изпомпва повече кръв. Особено подходящ е глогът при възрастни болни с изтощени сърца. В първи и втори стадий на сърдечна декомпенсация, когато оплакванията настъпват след физически претоварвания, тази билка е най-подходяща. Не бива да се пренебрегват и младите подложени на непрекъснат стрес. Освен, че засилва сърдечните съкращения има регулиращо действие върху сърдечния ритъм и артериалното налягане. Глогът и препаратите от него са идеални за продължително лечение. Тъй като ефектът не е мигновен, е добре да се взема седмици и повече.Може да се съчетава с други лекарства, самата билка няма странични ефекти и не засилва страничните ефекти на лекарствата. Това е важно за хора с начална форма на сърдечна недостатъчност и придружаващи заболявания, изискващи разнообразно лекарствено лечение. Друго предимство на глога е ,че при продължителна употреба, не се развива ефектът на привикването т. е. не се налага непрекъснато увеличаване на дозите, за да се постигне първоначалното действие на билката.
Как се пие билката?
Една чаена лъжичка цвят и листа от глог, се накисват в чаша вряла вода(около 150мл) за 15 мин.Пие се 3 пъти дневно по една такава доза. След няколко седмици може да се съкрати обедната порция. Всяка доза се приготвя непосредствено преди употреба, пие се топло.
За засилване на противостресовия и регулиращия ефект глогът може да се комбинира с други билки. Цвят и листа от глог-50г, седефче, мащерка, маточина -по 30г, бял имел и валериана -20г. Билките се смесват и две супени лъжици от сместа се варят 3 мин. в половин литър вода. Добре е накрая да се добави и щипка настъргано индийско орехче-това е средството за бързо "пренасяне" на лекарствени средства до сърцето. Посоченото количество се разпределя на 3 порции, последната от тях се пие непосредствено преди сън.
в."Национален куриер О'кей"бр.42/12.03.97г.
Как се пие билката?
Една чаена лъжичка цвят и листа от глог, се накисват в чаша вряла вода(около 150мл) за 15 мин.Пие се 3 пъти дневно по една такава доза. След няколко седмици може да се съкрати обедната порция. Всяка доза се приготвя непосредствено преди употреба, пие се топло.
За засилване на противостресовия и регулиращия ефект глогът може да се комбинира с други билки. Цвят и листа от глог-50г, седефче, мащерка, маточина -по 30г, бял имел и валериана -20г. Билките се смесват и две супени лъжици от сместа се варят 3 мин. в половин литър вода. Добре е накрая да се добави и щипка настъргано индийско орехче-това е средството за бързо "пренасяне" на лекарствени средства до сърцето. Посоченото количество се разпределя на 3 порции, последната от тях се пие непосредствено преди сън.
в."Национален куриер О'кей"бр.42/12.03.97г.
В този великолепен плод има: вит.С, Е, от групата В, органични киселини, пектинови и дъбилни в-ва, големи количества калий, калций, желязо и мед. Чудно ли е тогава, че още в дълбока древност са наричали сока от къпина "Титанова кръв" и са го използували най-рационално: за укрепване на нервите - срещу истерия и невроза, склероза, високо кръвно налягане, диабет, ангина, стомашни заболявания. Модерната медицина допълни този списък: при сърдечно-съдови и бъбречни заболявания, възпалителни процеси в ставите, нарушена обмяна на в-вата, за укрепване на костите и зъбите у децата, анемия, слаби кръвоносни съдове, грип, пясък и камъни в бъбреците.
Можете да направите и компоти и сиропи за зимата. От полза ще е. При това за 1 висок буркан компот ви трябват само 150г от скъпата захар.
в."Домашен лекар"бр.39/96г.
Черната къпина цери бяло течение
Можете да направите и компоти и сиропи за зимата. От полза ще е. При това за 1 висок буркан компот ви трябват само 150г от скъпата захар.
в."Домашен лекар"бр.39/96г.
Черната къпина цери бяло течение
Листата и помагат при смущения в менструацията, а корените-при разширени вени и хемороиди.
Къпиновият храст е ценно целебно растение. Използуват се плодовете, листата и корените.
Плодовете зреят от юли до октомври. Понеже лесно се увреждат, трябва да се берат с ръкавица, в малки щайги или кошници, в слънчево и сухо време. В метални съдове те се окисляват, а от влагата плесенясват. Богати са на органични киселини (ябълчна, винена, лимонова, салицилова), захари (глюкоза, фруктоза, захароза), фенолни съединения, белтъци, пектини, дъбилни вещества, витамини-А, В, С, Р, К, РР, калий, калций, фосфор, магнезий, желязо, натрий. Листата могат да се берат по всяко време, но за предпочитане са младите. корените се вадят през октомври и ноември. Сушат се дребно нарязани на сянка или в сушилня (до 50'С) и се опаковат в кожени торбички. Съдържат скорбяла, танини, и други полезни в-ва.
Отвари и запарки и от трите части на растението се използуват при възпаление на червата, диарии от различен произход, дизентерия, стомашен кръвоизлив, диабет. Те действат противовъзпалително при инфекции в устата и на венците (афти, ангини, стоматити), при херпес, церят бяло течение, успокояват хистерията. Плодовете са природно средство и при температури и простудни заболявания, срещу грип, бъбречни, жлъчни, чернодробни и сърдечно съдови заболявания, атеросклероза, рахит, хиповитаминози, обща слабост.
Нар. медицина препоръчва къпината и при хронични гастрити и колити, апендицит, хипертония. Запарка от листата регулира обилната или продължителната менструация, а отвара от корените се пие при разширени вени, с нея също така се правят компреси и бани при хемороиди.
* Запарка от листа (или плодове). Приготвя се, като 20г се заливат с 500мл вряла вода. След като изстине се прецежда. Дозата се изпива на части за един ден, независимо от броя на храненията.
* Отвара от листа с плодове или само от корени. В 500мл вода 20г се оставят да врат 3минути. След като се прецеди, се пиепо150мл, 3пъти дневно преди хранене.
* Къпинов чай от свежи или изсушени листа. Той наподобява вкуса на китайския. Листата се поставят в затворен съд и се изчаква да поувехнат и да потъмнеят. След това се сушат на открито. От тях се приготвя чай, като се изчаква водата да кипне (дозата е 1-2суп. лъжици на 500 мл вода).
д-р Детелин Йончев в."В-к за жената"бр.33/96г.
Къпина
Къпиновият храст е ценно целебно растение. Използуват се плодовете, листата и корените.
Плодовете зреят от юли до октомври. Понеже лесно се увреждат, трябва да се берат с ръкавица, в малки щайги или кошници, в слънчево и сухо време. В метални съдове те се окисляват, а от влагата плесенясват. Богати са на органични киселини (ябълчна, винена, лимонова, салицилова), захари (глюкоза, фруктоза, захароза), фенолни съединения, белтъци, пектини, дъбилни вещества, витамини-А, В, С, Р, К, РР, калий, калций, фосфор, магнезий, желязо, натрий. Листата могат да се берат по всяко време, но за предпочитане са младите. корените се вадят през октомври и ноември. Сушат се дребно нарязани на сянка или в сушилня (до 50'С) и се опаковат в кожени торбички. Съдържат скорбяла, танини, и други полезни в-ва.
Отвари и запарки и от трите части на растението се използуват при възпаление на червата, диарии от различен произход, дизентерия, стомашен кръвоизлив, диабет. Те действат противовъзпалително при инфекции в устата и на венците (афти, ангини, стоматити), при херпес, церят бяло течение, успокояват хистерията. Плодовете са природно средство и при температури и простудни заболявания, срещу грип, бъбречни, жлъчни, чернодробни и сърдечно съдови заболявания, атеросклероза, рахит, хиповитаминози, обща слабост.
Нар. медицина препоръчва къпината и при хронични гастрити и колити, апендицит, хипертония. Запарка от листата регулира обилната или продължителната менструация, а отвара от корените се пие при разширени вени, с нея също така се правят компреси и бани при хемороиди.
* Запарка от листа (или плодове). Приготвя се, като 20г се заливат с 500мл вряла вода. След като изстине се прецежда. Дозата се изпива на части за един ден, независимо от броя на храненията.
* Отвара от листа с плодове или само от корени. В 500мл вода 20г се оставят да врат 3минути. След като се прецеди, се пиепо150мл, 3пъти дневно преди хранене.
* Къпинов чай от свежи или изсушени листа. Той наподобява вкуса на китайския. Листата се поставят в затворен съд и се изчаква да поувехнат и да потъмнеят. След това се сушат на открито. От тях се приготвя чай, като се изчаква водата да кипне (дозата е 1-2суп. лъжици на 500 мл вода).
д-р Детелин Йончев в."В-к за жената"бр.33/96г.
Къпина
При възпаление на горните дихателни пътища, стомашно-чревни разстройства, екземи, лишеи, трудно заздравяващи рани, гастрит
Лечебните свойства на къпината- корените, листата и плодовете, са познати от най-стари времена. Дъвчели са млади къпинови листа за заякване на венците и против стомашни разстройства. С отвара от корени са чистели камъни в бъбреците. А арабските народи са ползували листата за събуждане на любовни страсти. Листата съдържат около 14% танинови вещества, флавони, вит.С и инозит, както и органични киселини.Плодовете са богати на органични киселини(лимонена, ябълчна, млечна), плодова захар, багрилни вещества и пектин. Пресните плодове изобилстват и на минерални соли и провит.А (каротин), В1, В2, РР, С, Р и др.
Корените се изкопават късно през есента, след обирането на плодовете. Почистват се от надземните части и тънките коренчета, измиват се и се нарязват на парчета с големина около 10см.,а по-дебелите се режат и по дължина, за да се сушат по-бързо. Листата се берат през лятото, напълно развити, но още докато са зелени на цвят. Берат се без дръжки или с къси дръжки по 4см. Трябва да се събират в сухо време, след вдигане на росата и да се пренасят в рехави торби, за да не се запарват. Плодовете се берат в сухите дни на септември-октомври. Това става периодично тъй като плодът не узрява едновременно.
В народната медицина къпиновите листа се използуват като затягащо средство против диария и други стомашно-чревни разстройства. Запарката от листата се предписва при заболяване на горните дихателни пътища, за изчистване на храчките, като успокояващо средство при повишена възбудимост и безсъние.
Студени компреси с отвара от листата или счукани пресни листа се налагат върху поразените участъци от кожата при лишеи, екземи или незаздравяващи рани. Този начин на лечение е твърде ефикасен и при очистването на раните и по-бързото им зарастване. Бактерицидното действие на листата е свързано с наличието на фитонциди.
Рецепти:
3суп. лъжици листа и плодове,ситно нарязани се запарват в 400мл вряща вода. Киснат 2часа и течността се изпива на два пъти сутрин и вечер по 200г.
Корените на къпината, които се вадят през октомври-ноември, се използуват чрез бани за лекуване на разширени вени. Къпината се използува още при кръвотечение от матката и дизентерия, придружена с кръв. За целта се препоръчват корени, стебла и листа, сварени с вино, да се приемат преди обяд и след вечеря в продължение на 10-15 дни.
При гастрит е полезна билкова комбинация от равни количества корен от бял оман, листа от къпина, цикория и планинска чубрица.Една супена лъжица от сместа се запарва с 300г вряща вода. След изстиване, отварата се прецежда и се изпива на 3пъти по 100мл 30мин преди хранене.
Ликьорът от къпина е много ароматично питие и се приготвя от 2кг плод, 2кг захар и 200мл 95' спирт, като за целта пречистения и измит плод се нарежда в съд на редове със захар и отгоре се насипва също захар. Отворът на стъкления съд се покрива с целофан и стои на слънце 40дни. Разклаща се и след размачкване на плода, сиропът се прецежда. Към всеки литър сироп се прибавят по 400мл чист спирт. Добре затворен, ликьорът се съхранява на тъмно и се консумира след отлежаване минимум 3-4 месеца.
в."Феномен"бр.13/03.04.97г.
Малина
Лечебните свойства на къпината- корените, листата и плодовете, са познати от най-стари времена. Дъвчели са млади къпинови листа за заякване на венците и против стомашни разстройства. С отвара от корени са чистели камъни в бъбреците. А арабските народи са ползували листата за събуждане на любовни страсти. Листата съдържат около 14% танинови вещества, флавони, вит.С и инозит, както и органични киселини.Плодовете са богати на органични киселини(лимонена, ябълчна, млечна), плодова захар, багрилни вещества и пектин. Пресните плодове изобилстват и на минерални соли и провит.А (каротин), В1, В2, РР, С, Р и др.
Корените се изкопават късно през есента, след обирането на плодовете. Почистват се от надземните части и тънките коренчета, измиват се и се нарязват на парчета с големина около 10см.,а по-дебелите се режат и по дължина, за да се сушат по-бързо. Листата се берат през лятото, напълно развити, но още докато са зелени на цвят. Берат се без дръжки или с къси дръжки по 4см. Трябва да се събират в сухо време, след вдигане на росата и да се пренасят в рехави торби, за да не се запарват. Плодовете се берат в сухите дни на септември-октомври. Това става периодично тъй като плодът не узрява едновременно.
В народната медицина къпиновите листа се използуват като затягащо средство против диария и други стомашно-чревни разстройства. Запарката от листата се предписва при заболяване на горните дихателни пътища, за изчистване на храчките, като успокояващо средство при повишена възбудимост и безсъние.
Студени компреси с отвара от листата или счукани пресни листа се налагат върху поразените участъци от кожата при лишеи, екземи или незаздравяващи рани. Този начин на лечение е твърде ефикасен и при очистването на раните и по-бързото им зарастване. Бактерицидното действие на листата е свързано с наличието на фитонциди.
Рецепти:
3суп. лъжици листа и плодове,ситно нарязани се запарват в 400мл вряща вода. Киснат 2часа и течността се изпива на два пъти сутрин и вечер по 200г.
Корените на къпината, които се вадят през октомври-ноември, се използуват чрез бани за лекуване на разширени вени. Къпината се използува още при кръвотечение от матката и дизентерия, придружена с кръв. За целта се препоръчват корени, стебла и листа, сварени с вино, да се приемат преди обяд и след вечеря в продължение на 10-15 дни.
При гастрит е полезна билкова комбинация от равни количества корен от бял оман, листа от къпина, цикория и планинска чубрица.Една супена лъжица от сместа се запарва с 300г вряща вода. След изстиване, отварата се прецежда и се изпива на 3пъти по 100мл 30мин преди хранене.
Ликьорът от къпина е много ароматично питие и се приготвя от 2кг плод, 2кг захар и 200мл 95' спирт, като за целта пречистения и измит плод се нарежда в съд на редове със захар и отгоре се насипва също захар. Отворът на стъкления съд се покрива с целофан и стои на слънце 40дни. Разклаща се и след размачкване на плода, сиропът се прецежда. Към всеки литър сироп се прибавят по 400мл чист спирт. Добре затворен, ликьорът се съхранява на тъмно и се консумира след отлежаване минимум 3-4 месеца.
в."Феномен"бр.13/03.04.97г.
Малина
Първите писмени сведения за малините са от древногръцките писатели. Гърците и римляните са я употребявали не само за храна, но и като лекарство. В Западна Европа се е появила през шестнадесети век, но е получила широко разпространение, едва през деветнадесети век.
Нежните и сочни плодове на малината се ценят, заради приятния им аромат и своеобразния им кисело-сладък вкус. Те съдържат до 9-10 на сто захар, състояща се главно от гликоза и фруктоза, органични киселини, дъбилни вещества, минерални соли (железни, калиеви, медни), много пектин, целулоза, витамините С, В1, В2, РР, фолиева киселина и каротин.
Малините трябва да се консумират главно близо до районите, където се отглеждат, тъй като плодовете се повреждат при продължително транспортиране. Замразените плодове запазват полезните си вещества, вкуса и аромата, присъщи на пресните малини. От плодовете се правят компоти, кисели, сладка, конфитюри, желета, мармалади, пълнеж за бонбони, сокове, сиропи, квас и домашни ликьори.
Предназначени за лекарствена суровина малини се сушат през слънчевите дни в тавански помещения с ламаринен покрив или в топли пещи. Сушените плодове се съхраняват в буркани или кутии в сухо помещение. Плодовете на дивата малина са по-ароматни и при сушене, те по-добре запазват формата си, отколкото тези на културните сортове.
Пресните плодове добре утоляват жаждата и подобряват храносмилането. Малината се използува често в диетичното хранене, особено в детското. Болните от подагра и нефрит обаче не трябва да употребяват за храна малини поради високото съдържание на пуринови основи в тях.
Чаят от сухите плодове е прекрасно средство против простудни болести. В началния стадий на заболяването се препоръчва да се изпият в течение на един час 2-3 чаши горещ чай от малини (2суп.лъжици сушени малини на 1 чаша вряла вода.)
В народната медицина плодовете се употребяват за подобряване на храносмилането, при скорбут, малокръвие,стомашни болки и като отрезвяващо средство при алкохолно опиянение.
Запарките и отварите от цветовете се използуват външно при възпаление на кожата от рода на червения вятър и при младежки пъпки на лицето. Против тях се прилага и мехлем, приготвен от една част пресен сок от малинови листа и четири части вазелин или краве масло.
Водната запарка (в съотношение 1:20) от листа служи за гаргара на гърлото при ангина и други възпаления на гръкляна, пие се при остри разстройства и възпаление на червата, дихателните органи и при кожни болести (изриви, младежки пъпки, дерматити). Понякога запарките се употребяват като кръвоспиращо средство при стомашни и други кръвотечения.
Хранителните и лечебни свойства на малината са най-убедителния аргумент, че туристите трябва не само да ги консумират в прясно състояние, но и да опазват горските малинови насаждения.
в."Практична домакиня" бр.22/19.06.97г.
Нежните и сочни плодове на малината се ценят, заради приятния им аромат и своеобразния им кисело-сладък вкус. Те съдържат до 9-10 на сто захар, състояща се главно от гликоза и фруктоза, органични киселини, дъбилни вещества, минерални соли (железни, калиеви, медни), много пектин, целулоза, витамините С, В1, В2, РР, фолиева киселина и каротин.
Малините трябва да се консумират главно близо до районите, където се отглеждат, тъй като плодовете се повреждат при продължително транспортиране. Замразените плодове запазват полезните си вещества, вкуса и аромата, присъщи на пресните малини. От плодовете се правят компоти, кисели, сладка, конфитюри, желета, мармалади, пълнеж за бонбони, сокове, сиропи, квас и домашни ликьори.
Предназначени за лекарствена суровина малини се сушат през слънчевите дни в тавански помещения с ламаринен покрив или в топли пещи. Сушените плодове се съхраняват в буркани или кутии в сухо помещение. Плодовете на дивата малина са по-ароматни и при сушене, те по-добре запазват формата си, отколкото тези на културните сортове.
Пресните плодове добре утоляват жаждата и подобряват храносмилането. Малината се използува често в диетичното хранене, особено в детското. Болните от подагра и нефрит обаче не трябва да употребяват за храна малини поради високото съдържание на пуринови основи в тях.
Чаят от сухите плодове е прекрасно средство против простудни болести. В началния стадий на заболяването се препоръчва да се изпият в течение на един час 2-3 чаши горещ чай от малини (2суп.лъжици сушени малини на 1 чаша вряла вода.)
В народната медицина плодовете се употребяват за подобряване на храносмилането, при скорбут, малокръвие,стомашни болки и като отрезвяващо средство при алкохолно опиянение.
Запарките и отварите от цветовете се използуват външно при възпаление на кожата от рода на червения вятър и при младежки пъпки на лицето. Против тях се прилага и мехлем, приготвен от една част пресен сок от малинови листа и четири части вазелин или краве масло.
Водната запарка (в съотношение 1:20) от листа служи за гаргара на гърлото при ангина и други възпаления на гръкляна, пие се при остри разстройства и възпаление на червата, дихателните органи и при кожни болести (изриви, младежки пъпки, дерматити). Понякога запарките се употребяват като кръвоспиращо средство при стомашни и други кръвотечения.
Хранителните и лечебни свойства на малината са най-убедителния аргумент, че туристите трябва не само да ги консумират в прясно състояние, но и да опазват горските малинови насаждения.
в."Практична домакиня" бр.22/19.06.97г.
Плодовете на мушмулата зреят през септември, но остават на дървото и след окапване на листата, до към ноември. Те са кафяво-зеленикави кълбовидни, навърха с остатък от чашката, със сладко-тръпчив вкус и семена с твърдост на костилка. Мушмулите се берат през септември и октомври. В началото са твърди, но след падане на първите слани, стават по-меки,сладки и ароматни, а тръпчивият им вкус намалява. Трябва да се берат внимателно, без брулене и тръскане,защото лесно се набиват. Когато брането е преди осланяване, плодовете трябва да се поставят в съндъчета или касетки на дебели от 40 до 50см пластове и да се съхраняват на хладно и проветриво място. По този начин могат да се запазят до два месеца. Ако са разстлани много на тънко,мушмулите изсъхват, спаружват се и стават негодни за консумация. Повремe на доузряването мушмулите трябва редовно да се преглеждат,като силно омекналите и смачкани плодове, веднага се отстраняват и консумират,тъй като плесенясват и повреждат останалите.
При бране след слана, когато вече са омекнали, мушмулите трябва да се консумират или преработят веднага,понеже са нетрайни и бързо загниват.
Плодовете и приготвяните от тях хранителни продукти действат възбуждащо в/у жлезите с вътрешна секреция и храносмилателната система и са особено полезни при намалени функции на тези органи. Препоръчват се при болести на жлъчката, бъбреците и черния дроб. Органичните киселини в плодовете, от които преобладават ябълчната, лимонената и винената, влияят благоприятно на кръвоносните съдове и нервната система. В неомекналите и недоузрели плодове се съдържат по-големи количества дъбилни вещества, които действат затягащо при стомашно-чревни разстройства.
Мушмулите се консумират предимно сурови, но ако разполагате с по-големи количества плодове, които ви е невъзможно да съхранявате дълго. Бихме ви предложили някои лесни рецепти за тяхното оползотворяване.
Мармалад от мушмули:
На 3 кг омекнали плодове се слага 1 кг захар. Плодовете се задушават с малко вода, за да омекнат съвсем и се претриват през сито или гевгир. Кашата се оставя да поври, след което се прибавя захарта. Вари се, докато след бъркалката започне да се образува бразда на дъното на тавата. Мармаладът се сипва още топъл в затоплени буркани, които се затварят, след като напълно е изстинал.
Вино от мушмули:
За всеки кг прясно набрани, узрели плодове е нужен захарен разтвор от 5 л вода, която е вряла около 15 мин. с 600г захар. Накрая се прибавя 1 ч.л.лимонена киселина. Плодовете се поставят в подходящ стъклен съд с широко гърло, заливат се със захарния разтвор и се държат при стайна температура. За да се ускори ферментацията, добре е още в началото да се прибавят 5- 10 г прясна мая за хляб, размита в чаша хладка вода. Само след 2-3 дни питието започва да ферментира, вследствие на което получава приятно резлив вкус и вече е готово за консумация.
в."В-к за дома"бр.44/96г.
При бране след слана, когато вече са омекнали, мушмулите трябва да се консумират или преработят веднага,понеже са нетрайни и бързо загниват.
Плодовете и приготвяните от тях хранителни продукти действат възбуждащо в/у жлезите с вътрешна секреция и храносмилателната система и са особено полезни при намалени функции на тези органи. Препоръчват се при болести на жлъчката, бъбреците и черния дроб. Органичните киселини в плодовете, от които преобладават ябълчната, лимонената и винената, влияят благоприятно на кръвоносните съдове и нервната система. В неомекналите и недоузрели плодове се съдържат по-големи количества дъбилни вещества, които действат затягащо при стомашно-чревни разстройства.
Мушмулите се консумират предимно сурови, но ако разполагате с по-големи количества плодове, които ви е невъзможно да съхранявате дълго. Бихме ви предложили някои лесни рецепти за тяхното оползотворяване.
Мармалад от мушмули:
На 3 кг омекнали плодове се слага 1 кг захар. Плодовете се задушават с малко вода, за да омекнат съвсем и се претриват през сито или гевгир. Кашата се оставя да поври, след което се прибавя захарта. Вари се, докато след бъркалката започне да се образува бразда на дъното на тавата. Мармаладът се сипва още топъл в затоплени буркани, които се затварят, след като напълно е изстинал.
Вино от мушмули:
За всеки кг прясно набрани, узрели плодове е нужен захарен разтвор от 5 л вода, която е вряла около 15 мин. с 600г захар. Накрая се прибавя 1 ч.л.лимонена киселина. Плодовете се поставят в подходящ стъклен съд с широко гърло, заливат се със захарния разтвор и се държат при стайна температура. За да се ускори ферментацията, добре е още в началото да се прибавят 5- 10 г прясна мая за хляб, размита в чаша хладка вода. Само след 2-3 дни питието започва да ферментира, вследствие на което получава приятно резлив вкус и вече е готово за консумация.
в."В-к за дома"бр.44/96г.
Всяка година в нашата страна изгниват стотици тонове горски плодове - едно неоползотворено богатство. Тази полезна напитка от трънки, глогинки и шипки, която ви предлагаме, ще обогати с витамини трапезата ви през късната есен и зимата, а и ще ви помогне, ако имате оплаквания от храносмилателните органи, сърдечно-съдови или често боледувате от простудни заболявания
Плодовете на трънката съдържат гликоза, фруктоза, пентозан, пектин, вит.С, танинови вещества, плодови киселини (главно ябълчна) минерални соли (калциеви, фосфорни и магнезиеви). Трънките са били използувани от древните гърци и римляни като регулиращо работата на храносмилателните органи в-во.
Плодовете на глога съдържат (изсушената месеста част): захари (глюкоза, фруктоза и малко захароза), минерални соли (натриеви, калиеви, калциеви, фосфорни,алуминиеви) пектини, танинови в-ва, органични киселини, вит.С, вит. А, ензими. Глогът е известен на медиците като укрепващо и регулиращо сърдечносъдовата и централната нервна система средство.
Изсушените плодове на шипката съдържат:вит.С, вит.В1 и В2, вит.РР, вит.Е, вит.К, пектин, плодова киселина (лимонена и ябълчна), танинови вещества, захароза, флавони, минерални соли, микроелементи и др. Тя регулира бъбречните и чернодробните функции, повишава съпротивителните сили на организма срещу инфекциозни заболявания.
От трънките, глогинките и шипките се прави питие, което съчетава сполучливо лечебните им качества. Хора с оплаквания от страна на храносмилателния тракт е целесъобразно да увеличат съотношението на трънките в питието, при сърдечно-съдови оплаквания, трябва да преобладават глогинките, а често боледуващите от простудни и грипни заболявания трябва да увеличат % на шипките. Особено полезно е питието през зимните месеци, като източник на толкова необходимия през този сезон вит.С Ако се спази дадения по-долу начин на приготвяне, вит.С се запазва до голяма степен. За това спомагат таниновите вещества, каквито в питието има в достатъчно количество и прибавянето на лимонена киселина, която го стабилизира. От останалите вит.съдържащи се в плодовете, практически значение има вит.Р, вит.К, вит. Е и провит. А в напитката няма, защото те са водонеразтворими, а вит.В1,В2 и РР са в малки количества. Почти всички биологично активни съставки на плодовете минават в питието.
Напитката се приготвя по следния начин:
Плодовете на трънката съдържат гликоза, фруктоза, пентозан, пектин, вит.С, танинови вещества, плодови киселини (главно ябълчна) минерални соли (калциеви, фосфорни и магнезиеви). Трънките са били използувани от древните гърци и римляни като регулиращо работата на храносмилателните органи в-во.
Плодовете на глога съдържат (изсушената месеста част): захари (глюкоза, фруктоза и малко захароза), минерални соли (натриеви, калиеви, калциеви, фосфорни,алуминиеви) пектини, танинови в-ва, органични киселини, вит.С, вит. А, ензими. Глогът е известен на медиците като укрепващо и регулиращо сърдечносъдовата и централната нервна система средство.
Изсушените плодове на шипката съдържат:вит.С, вит.В1 и В2, вит.РР, вит.Е, вит.К, пектин, плодова киселина (лимонена и ябълчна), танинови вещества, захароза, флавони, минерални соли, микроелементи и др. Тя регулира бъбречните и чернодробните функции, повишава съпротивителните сили на организма срещу инфекциозни заболявания.
От трънките, глогинките и шипките се прави питие, което съчетава сполучливо лечебните им качества. Хора с оплаквания от страна на храносмилателния тракт е целесъобразно да увеличат съотношението на трънките в питието, при сърдечно-съдови оплаквания, трябва да преобладават глогинките, а често боледуващите от простудни и грипни заболявания трябва да увеличат % на шипките. Особено полезно е питието през зимните месеци, като източник на толкова необходимия през този сезон вит.С Ако се спази дадения по-долу начин на приготвяне, вит.С се запазва до голяма степен. За това спомагат таниновите вещества, каквито в питието има в достатъчно количество и прибавянето на лимонена киселина, която го стабилизира. От останалите вит.съдържащи се в плодовете, практически значение има вит.Р, вит.К, вит. Е и провит. А в напитката няма, защото те са водонеразтворими, а вит.В1,В2 и РР са в малки количества. Почти всички биологично активни съставки на плодовете минават в питието.
Напитката се приготвя по следния начин:
В стъклена дамаджана от 5 л се поставят 1,5-2кг смес от пресни шипки,трънки и глогинки (или 0,7 до 1кг изсушени) и се долива с престояла или преварена вода,250 кг захар и една чаена лъжичка лимонена киселина. Около 1/10 от обема на дамаджаната се оставя празен. Запушва се неплътно и се държи при стайна температура на защитено от светлина място. Готово е след 4-6 дни.
В никакъв случай, не се прибавя грозде или шира, с цел да се подобрят цветът и ферментацията, както правят някои при приготвянето на шипковото вино! Гроздето съдържа ензима аскорбиноксидоза, който разрушава бързо вит. С. Не бива да се прибавят за ароматизиране и някои плодове като дюли, ябълки, защото съдържащите се в тях ензими също намаляват количеството на този химично не много стабилен витамин. Разбъркването трябва да става през ден, чрез внимателно обръщане на съда със запушалката надолу. Тъй като вит.С е неустойчив на светлина и в присъствие на въздух дамаджаната трябва да се държи на тъмно, а при приготвянето на питието да се използува преварена вода, от която въздухът се е отделил. В съда с напитката се извършва слаба алкохолна ферментация, при която се образува малко етилов алкохол (колкото в бозата) и въглероден двуокис.
След като изпиете течността в дамаджаната, може отново да прибавите захар, лимонена киселина и вода и така плодовете да се използуват, два, три пъти. Това е възможно, защото в-вата в клетките намаляват с всяко ново добавяне на вода, но не се извличат напълно.
Цветът, вкусът и ароматът на напитката са превъзходни, но по желание може да се подобрят още чрез прибавяне на дренки, зрели плодчета от кисел трън (недозрелите горчат), касис, зелени орехчета. Споменатите плодове съдържат стабилизатори на вит.С ,а не вещества които го разрушават.
От трънките, глогинките и шипките, може да се приготви и хубаво плодово вино, като се прибави повече захар и дамаджаната се запуши с ферментационна запушалка. Оставя се да престои, докато спре ферментацията. Полученото вино може и да се шампанизира.
в."Стопанин"бр.47/96г.
В никакъв случай, не се прибавя грозде или шира, с цел да се подобрят цветът и ферментацията, както правят някои при приготвянето на шипковото вино! Гроздето съдържа ензима аскорбиноксидоза, който разрушава бързо вит. С. Не бива да се прибавят за ароматизиране и някои плодове като дюли, ябълки, защото съдържащите се в тях ензими също намаляват количеството на този химично не много стабилен витамин. Разбъркването трябва да става през ден, чрез внимателно обръщане на съда със запушалката надолу. Тъй като вит.С е неустойчив на светлина и в присъствие на въздух дамаджаната трябва да се държи на тъмно, а при приготвянето на питието да се използува преварена вода, от която въздухът се е отделил. В съда с напитката се извършва слаба алкохолна ферментация, при която се образува малко етилов алкохол (колкото в бозата) и въглероден двуокис.
След като изпиете течността в дамаджаната, може отново да прибавите захар, лимонена киселина и вода и така плодовете да се използуват, два, три пъти. Това е възможно, защото в-вата в клетките намаляват с всяко ново добавяне на вода, но не се извличат напълно.
Цветът, вкусът и ароматът на напитката са превъзходни, но по желание може да се подобрят още чрез прибавяне на дренки, зрели плодчета от кисел трън (недозрелите горчат), касис, зелени орехчета. Споменатите плодове съдържат стабилизатори на вит.С ,а не вещества които го разрушават.
От трънките, глогинките и шипките, може да се приготви и хубаво плодово вино, като се прибави повече захар и дамаджаната се запуши с ферментационна запушалка. Оставя се да престои, докато спре ферментацията. Полученото вино може и да се шампанизира.
в."Стопанин"бр.47/96г.
Тайната на горските плодове
Горските плодове са изкушение, от което рядко някой се отказва. Скрити зад зелените си листа, те срамежливо чакат някой да ги откъсне. Къпината, червената и синята боровинка привличат не само с вкуса си, но и с разнообразието си от лечебни качества.
Къпината е малко изучена. Плодовете и се употребяват в свеж вид или се сушат на слънце. В нар. медицина лечебните с-ва на къпината се използуват при простудни заболявания, подагра, възпаление на ставите и т. н. Отварата от нейните листа помага за заздравяване на косъма на косата и премахване на пърхота.
Червената и синя боровинка, макар и от един род, нямат едни и същи лечебни свойства.
В медицината червената боровинка често се използува при авитаминоза и гастрит. Настойката и отварата от нейните листа притежава антисептични свойства, които спомагат при овладяване на процеси свързани с уринирането. В нар.медицина плодовете на червената боровинка се използуват при болен стомах, подагра, възпалено гърло и т.н.
Синята боровинка пък заема първо място сред всички други плодове по съдържание по съдържание на манган, а по количеството на вит. А, тя е два пъти по богата от млякото. Плодовете и се използуват във вид на кисел или настойка, като изпитано средство против диария, особено при децата. В нар.медицина синята боровинка се употребява също при камъни в бъбреците,
ревматизъм, кожни и други заболявания.
Лекарствено значение при диабет имат и листата на тази боровинка, тъй като притежават свойства подобни на инсулина. Екстрактът от синя боровинка подобрява зрението, препоръчва се при профилактика на хора, чиято работа е свързана със значително напрежение на зрението - шофьори, пилоти и т. н.
сп."Еко"бр.5/12.96г.
Чубрицата - най-българската билка и подправка
Къпината е малко изучена. Плодовете и се употребяват в свеж вид или се сушат на слънце. В нар. медицина лечебните с-ва на къпината се използуват при простудни заболявания, подагра, възпаление на ставите и т. н. Отварата от нейните листа помага за заздравяване на косъма на косата и премахване на пърхота.
Червената и синя боровинка, макар и от един род, нямат едни и същи лечебни свойства.
В медицината червената боровинка често се използува при авитаминоза и гастрит. Настойката и отварата от нейните листа притежава антисептични свойства, които спомагат при овладяване на процеси свързани с уринирането. В нар.медицина плодовете на червената боровинка се използуват при болен стомах, подагра, възпалено гърло и т.н.
Синята боровинка пък заема първо място сред всички други плодове по съдържание по съдържание на манган, а по количеството на вит. А, тя е два пъти по богата от млякото. Плодовете и се използуват във вид на кисел или настойка, като изпитано средство против диария, особено при децата. В нар.медицина синята боровинка се употребява също при камъни в бъбреците,
ревматизъм, кожни и други заболявания.
Лекарствено значение при диабет имат и листата на тази боровинка, тъй като притежават свойства подобни на инсулина. Екстрактът от синя боровинка подобрява зрението, препоръчва се при профилактика на хора, чиято работа е свързана със значително напрежение на зрението - шофьори, пилоти и т. н.
сп."Еко"бр.5/12.96г.
Чубрицата - най-българската билка и подправка
Определението в превъзходна степен (най-българската, най-българското) възниква поради някаква необяснима на пръв поглед потребност, но навярно дълбоко естествена за народа и затова се внедри май завинаги в езика ни.Употребявам го в случая уверено, като ще се постарая да приведа достатъчно доводи в текста си по-нататък.
Източни славяни (руси, белоруси и украинци) употребяват думите чебрец, чебер, чобер и др. за обозначение на мащерката (бабина душица), но често пренасят названието и върху чубрицата, макар че е от друго семейство. Сърбите и хърватите наричат растението чубал, чубрич, чупар и др. У нас то се знае само под името чубрица или чубрика, като се правят уточнения балканска, планинска, алпийска и градинска чубрица. Балканската е разпространена в Централна Стара планина и Родопите - цялото растение е голо с розови цветове. Планинската се среща по сухите каменливи места в цялата западна половина на страната. Стъблото и има власинки, листата са широки и остри, цветовете белезникави и розови. Алпийската расте по планинските ливади - листата са голи или със сравнително малко власинки. Цветовете са виолетови или розови. Градинската чубрица е с храстовидна надземна част. Цветовете са лилави или бели.
Тъй като в последно време чубрицата се употребява повсеместно и почти без изключение,само като подправка, първо ще наблегна на позабравените магически вярвания. Народът не е забравил съвсем за голямата предпазна сила на чубрицата- знае се доста от врачки и баячки. За баялски и лечебни цели се прилагат дивите чубрици, брани по Кръстовден (14 септември). Чубрица се сварява и се пие при забавена менструация или когато жената пометне, или в малки количества, когато трудна жена има някакви болки в утробата. Вярва се много, че първескиня ще роди леко и лесно ако пие вода , в която е била накисната кръстовденска чубрица. Предимно в планинските райони на страната е прието първите седем дни след раждането, родилката и бебето да се прекаждат с босилек, чубрица и карамфил - това е с очистителна цел. При ежедневното къпане на детенцето, на много места във водата се турят стръкове от босилек и чубрица- прави се за здраве и якост. Когато в някое село възникне епидемия, прекажда се с чубрица стаята, където спят малките деца. При ритуали за магическо отваряне на болестта на 40-ия ден след ритуала се извършва кадене с чубрица- така се вижда дали ще оздравее или ще умре болния. Когато се носи за умрелите вечерта на Велики четвъртък, задължително се слага в китката цветя и стрък чубрица- за успокоение на Бъдни вечер перустията (верига над огнището) се потопява във вода където има босилек и чубрица- прави се срещу таласъми и зли сили.
Планинците от Рила и Пирин вярват, че ако някой е убит от гръм, мястото следва да се прекади с богоявленска водица (пазена от 6 януари за такава цел)и с босилек, чубрица и косъм от вол без белег, за да не се повтаря това там. Много е интересно вярването за лекуване на очебол: в зелена паница се поставят стрък чубрица, стрък очанка и една жълтица. Паницата трябва да пренощува в кошера с пчелите. С тази вода заранта пред изгрев слънце болният следва да си измие очите.
Чубрицата притежава спазмолитично, хипотензивно, антисептично и потогонно действие. Използува се при високо артериално налягане, сърцебиене, главоболие, хрема, кашлица и др. Народната медицина прилага чубрицата при повръшане, катари на лигавицата на стомаха и червата, летни диарии, глисти и др.
Иван Щонов в."Агро пари"бр.46/14.11.96г.
Подправки - лечители - чубрица
Източни славяни (руси, белоруси и украинци) употребяват думите чебрец, чебер, чобер и др. за обозначение на мащерката (бабина душица), но често пренасят названието и върху чубрицата, макар че е от друго семейство. Сърбите и хърватите наричат растението чубал, чубрич, чупар и др. У нас то се знае само под името чубрица или чубрика, като се правят уточнения балканска, планинска, алпийска и градинска чубрица. Балканската е разпространена в Централна Стара планина и Родопите - цялото растение е голо с розови цветове. Планинската се среща по сухите каменливи места в цялата западна половина на страната. Стъблото и има власинки, листата са широки и остри, цветовете белезникави и розови. Алпийската расте по планинските ливади - листата са голи или със сравнително малко власинки. Цветовете са виолетови или розови. Градинската чубрица е с храстовидна надземна част. Цветовете са лилави или бели.
Тъй като в последно време чубрицата се употребява повсеместно и почти без изключение,само като подправка, първо ще наблегна на позабравените магически вярвания. Народът не е забравил съвсем за голямата предпазна сила на чубрицата- знае се доста от врачки и баячки. За баялски и лечебни цели се прилагат дивите чубрици, брани по Кръстовден (14 септември). Чубрица се сварява и се пие при забавена менструация или когато жената пометне, или в малки количества, когато трудна жена има някакви болки в утробата. Вярва се много, че първескиня ще роди леко и лесно ако пие вода , в която е била накисната кръстовденска чубрица. Предимно в планинските райони на страната е прието първите седем дни след раждането, родилката и бебето да се прекаждат с босилек, чубрица и карамфил - това е с очистителна цел. При ежедневното къпане на детенцето, на много места във водата се турят стръкове от босилек и чубрица- прави се за здраве и якост. Когато в някое село възникне епидемия, прекажда се с чубрица стаята, където спят малките деца. При ритуали за магическо отваряне на болестта на 40-ия ден след ритуала се извършва кадене с чубрица- така се вижда дали ще оздравее или ще умре болния. Когато се носи за умрелите вечерта на Велики четвъртък, задължително се слага в китката цветя и стрък чубрица- за успокоение на Бъдни вечер перустията (верига над огнището) се потопява във вода където има босилек и чубрица- прави се срещу таласъми и зли сили.
Планинците от Рила и Пирин вярват, че ако някой е убит от гръм, мястото следва да се прекади с богоявленска водица (пазена от 6 януари за такава цел)и с босилек, чубрица и косъм от вол без белег, за да не се повтаря това там. Много е интересно вярването за лекуване на очебол: в зелена паница се поставят стрък чубрица, стрък очанка и една жълтица. Паницата трябва да пренощува в кошера с пчелите. С тази вода заранта пред изгрев слънце болният следва да си измие очите.
Чубрицата притежава спазмолитично, хипотензивно, антисептично и потогонно действие. Използува се при високо артериално налягане, сърцебиене, главоболие, хрема, кашлица и др. Народната медицина прилага чубрицата при повръшане, катари на лигавицата на стомаха и червата, летни диарии, глисти и др.
Иван Щонов в."Агро пари"бр.46/14.11.96г.
Подправки - лечители - чубрица
Тя намалява плоските плантарни брадавици по кожата (диагностицирани от дерматолог). За пиене се прави отвара от половин чаена лъжица суха наситнена чубрица в 300 мл вода при варене 5 мин.( доза за един ден на три пъти и в продължение на 10дни.) Външно брадавиците се мажат внимателно с пресен сок или смес от една част сок и 9 части свинска мас.
сп."Еко"бр.5/12.96г.
сп."Еко"бр.5/12.96г.
Ако кожата е суха, лющеща се или с черни точки по лицето, за осочняване, почистване и заздравяване се прави маска от кашичката: една супена лъжица ситно нарязано свежо растение и по една чаена лъжица растително олио и овесено брашно. След престой 20-30 мин. лицето се изплаква с чешмяна вода.
сп."Еко"бр5/12.96г.
С копър се лекуват бъбреци
сп."Еко"бр5/12.96г.
С копър се лекуват бъбреци
Това е приятна подправка и растение с широко лечебно въздействие. Първите сведения за употребата на копъра идват от Вавилон, където цар Мардукапалитин Втори (772-710г. пр.н. е. )уредил градина, в която между другите лечебни растения отглеждал и копър. Растението е известно на древните гърци и римляни. У нас се отглежда от незапомнени времена. Използуват се връхните части на стеблото и плодовете, които имат характерен мирис и сладникаво парлив вкус, което се дължи на етеричното масло. Копърът съдържа вит.С и Д, поливит.А, пектин, фуранокумарини, смоли. Още от древността използуват това растение за лекарства при пиелонефрити, цистити и образуване на камъни в бъбреците. И днес при такива заболявания се приготвя настойка от семена на копър: 1 супена лъжица семена се заливат с 200 мл кипяща вода, похлупва се за 15 минути, прецежда се . След това се взема по една супена лъжица 5-6 пъти дневно. Нашата народна медицина използува копъра при високо кръвно налягане, при заболявания на жлъчката, при газова в стомаха и в червата, както и за възбуждане на апетита: 3 супени лъжици пресни листа се приемат с кисело мляко 3 пъти на ден 15-20 минути преди хранене.
в."Български фермер" бр.284/12.03.97г.
в."Български фермер" бр.284/12.03.97г.
При лош дъх в устата след добро почистване се жабурка със запарка (две чаени лъжички пресен нарязан джоджен в чаена чаша вряла вода след киснене до охлаждане и прибавяне по 20 капки оцет).
сп."Еко"бр.5/12.96г.
сп."Еко"бр.5/12.96г.
Ябълковият оцет съдържа 19 от 22-та най-необходими за здравето ни минерали. Най-важният от тези минерали е калият. Другите са фосфор, хлор, натрий, магнезий, желязо, флуор и силоксан. С цялото това многообразие от оръжия срещу болестите не е чудно, че ябълковия оцет подобрява кръвообращението, нормализира кръвното налягане и драстично намалява риска от инфаркт. Освен това ябълковият оцет унищожава бактериите, вирусите и други вредни микроорганизми и предотвратява навлизането на отрови в организма. Богатия на минерали оцет помага за разграждането на натрупаните в тялото мазнини и не позволява понататъшно натрупване на тлъстини. Специалистите дори смятат, че с помощта на ябълковия оцет, човек може да отслабне, без да спазва диета. Лекарите препоръчват при всяко ядене да се пият по два чаени лъжички оцет в чаша вода. Резултатът според тях ще бъде на лице още след два месеца. Ябълковият оцет помага и за освобождаване от напрежението, стреса, главоболието и мигрените. Причината за тези проблеми често се крие в натрупаните в тялото вредни вещества. Но като вземате всяка сутрин и вечер или при всяко хранене по лъжичка ябълков оцет, разтворена във вода вие ще възстановите естествената киселинна среда в организма си. Оцетът е безценен и за храносмилателната система, бъбреците и пикочния мехур поради способността да неутрализира микробите и отровите. Той се използува и за лекуване на артрит и за облекчаване на болки.
сп."Блясък"бр.50/12.12.96г.
сп."Блясък"бр.50/12.12.96г.
Ябълковият оцет успокоява кашлицата
Сварете един лимон на бавен огън за около 10минути-така той ще омекне и от него ще изстискате максимално количество сок. Добавете към сока две супени лъжици глицерин (от аптеката). Внимателно размесете двете съставки, после долейте чашата до горе с чист пчелен мед. Ако не разполагате с лимон, използувайте ябълков оцет. Той поне е български и не е прекалено скъп
Дозата от този вече готов сироп за кашлица е според степента на заболяването. Преди употреба разбърквайте добре. При по-редки пристъпи приемайте по една чаена лъжичка дневно. Ако кашлицата е по-силна и упорита, ако ви измъчва и през нощта, вземайте по 2 лъжички през деня и една нощем. Ако направо се задушавате, гълтайте по 1 лъжичка след ставане, към 10-11 часа сутринта, преди обяда, след обяд, след вечеря и преди лягане.
в."Жълт труд"бр.48/96г.
Ябълковият оцет е много полезен
Дозата от този вече готов сироп за кашлица е според степента на заболяването. Преди употреба разбърквайте добре. При по-редки пристъпи приемайте по една чаена лъжичка дневно. Ако кашлицата е по-силна и упорита, ако ви измъчва и през нощта, вземайте по 2 лъжички през деня и една нощем. Ако направо се задушавате, гълтайте по 1 лъжичка след ставане, към 10-11 часа сутринта, преди обяда, след обяд, след вечеря и преди лягане.
в."Жълт труд"бр.48/96г.
Ябълковият оцет е много полезен
Той е силно средство за борба с такива заболявания като артрит, простуда, затлъстяване. Това не е никак случайно, защото в ябълковия оцет се съдържа калий, който разрушава кристалчетата на киселините в ставите и тъканта. калият задържа влагата в организма и спира проникването на бактерии в него. С това се засилва съпротивата на нашия организъм срещу настинки, грип, инфекциозни болести.
Ябълковия оцет влияе на храносмилането. Той стимулира работата на бъбреците. Намиращата се в оцета киселина пък дезинфекцира пътищата на урината и пикочния мехур, предпазва от инфекциозни и възпалителни процеси.
Рецепти
Ако ви боли стомахът, на всеки пет минути си сръбвайте по малко смес от две чаени лъжички ябълков оцет, разреден в чаша вода. Правете това докато болката затихне.
За подсилване корените на косата си използувайте смес от половин чаша вода и половин чаша ябълков оцет.Преди да си измиете главата, втрийте сместа в косите си.
При безсъние и главоболие. В чаша с мед се сипват три чаени лъжички ябълков оцет. Вечер преди лягане изяждайте по една- две чаени лъжички от лекарството - то ще ви помогне да заспите и е добро профилактично средство против мигрена.
в."Психо+"бр.45/96г.
Ябълковия оцет влияе на храносмилането. Той стимулира работата на бъбреците. Намиращата се в оцета киселина пък дезинфекцира пътищата на урината и пикочния мехур, предпазва от инфекциозни и възпалителни процеси.
Рецепти
Ако ви боли стомахът, на всеки пет минути си сръбвайте по малко смес от две чаени лъжички ябълков оцет, разреден в чаша вода. Правете това докато болката затихне.
За подсилване корените на косата си използувайте смес от половин чаша вода и половин чаша ябълков оцет.Преди да си измиете главата, втрийте сместа в косите си.
При безсъние и главоболие. В чаша с мед се сипват три чаени лъжички ябълков оцет. Вечер преди лягане изяждайте по една- две чаени лъжички от лекарството - то ще ви помогне да заспите и е добро профилактично средство против мигрена.
в."Психо+"бр.45/96г.
Време е да си приготвим ябълков оцет
Смелете определено количество почистени ябълки, поставете ги в емайлиран съд и ги залейте с вряла вода - на половин литър вода 400г ябълки. На всеки литър вода прибавете по 100г мед, или захар и по 10г хлебна мая. Получената смес оставете в открит съд на тъмно място при температура 20-30'С. През първите 10 дни разбърквайте с дървена лъжица сместа 2-3 пъти дневно, след това поставете кашата в торбичка от марля и изстискайте. Сокът се филтрира отново с цедка и се поставя в тенджера. На всеки литър сок се добавят още 50-100г мед или захар, като се разбърква до пълното разтваряне. След това тенджерата се покрива с марля и се пази на място с нормална температура, докато течността се избистри. След 40-60 денонощия ябълковия оцет е готов, разлива се в бутилки, запечатват се и се пази на прохладно място.
в."Жена"бр.42/96г.
в."Жена"бр.42/96г.
Ябълков оцет
Кипнете 250мл вода с 50г захар. Измийте 10 кг ябълки, изчистете от дръжките и ги смелете в месомелачка заедно със семките. Сложете в емайлиран съд или стъклен съд и залейте с изстиналата вода. Покрийте с кърпа. Оставете на топло, или на място изложено на слънце. От време на време разбърквайте. Когато премине ферментацията и оцетът е достатъчно кисел, прецежда се най-напред през по-рядка цедка, след това през по-гъста и накрая през марля, сгъната на 3-4 пласта. Получената бистра течност налейте в сухи бутилки и затворете добре. Съхранявайте на тъмно. Ако се появи утайка, прецедете отново и прелейте в друга бутилка.
За препоръчване е ябълките да не са пръскани. Най-добрия оцет става от диви ябълки.
в."Практична домакиня"бр.5/97г.
За препоръчване е ябълките да не са пръскани. Най-добрия оцет става от диви ябълки.
в."Практична домакиня"бр.5/97г.
То е едно от любимите средства в българската народна медицина- а е и все още евтино. Знаем го като синоним на слабително. Но то има много по-широк спектър на действие. Ето само част от приложенията му:
1. Ако ви се появят брадавици, втривайте леко в тях рициново масло два пъти дневно, сутрин и вечер преди лягане, в продължение на 20 минути, докато мазнината попие добре. След известно време неприятните кожни образувания постепенно ще изчезнат.
2. При гнойни рани и язви по кожата използувайте рициновото масло по същия начин.
3. Ако пъпчето на новороденото се прибира и зараства трудно, помогнете му, като втривате рициново масло.
4. Рициновото масло укрепва слабите коси. Може да се втрива вечер, преди лягане,два пъти в седмицата. На сутринта, косата трябва да се измие с мек сапун или шампоан
5. При простуда или бронхит смесете супена лъжица терпентин с две супени лъжици рициново масло. Леко разтрийте гърдите си, после се завийте добре с вълнено одеало или топла дреха. При силна простуда тази разтривка направете и през нощта- общо три пъти през денонощието. А можете и това е по-добрия начин - да затоплите предварително рициновото масло и после да добавите терпентина (незатоплен) и с тази смес да извършите процедурата.
6. Винаги имайте под ръка у дома си бутилка с рициново масло, когато се порежете или нараните, веднага намажете пострадалото място с птиче перо, натопено в рицина. Това е стара рецепта на американските фермери.
7. При хемороиди можете редовно да намазвате външната част на ануса с рицин. Той смекчава възпалението и постепенно способства за изчезването на хемороидите.
8. Ако страдате от мазоли, редовно използувайте тази евтина и ефикасна мазнина.
9. Рициновото масло помага и при лечението на папиломи. При редовната му употреба (чрез намазване) те могат да намалеят и дори напълно да изчезнат. Рициновото масло премахва още старческите (кафявите) петна по кожата на ръцете и по тялото.
10. При напукани пети- намазвайте ги два пъти седмично. Обувайте памучни чорапи и лягайте така, без да избърсвате петите си. На сутринта ще установите, че кожата ви е станала по-мека и еластична и че краката (стъпалата) ви са отпочинали.
Стефан Теодоров в."Практична домакиня"бр.14/18.04.97г.
1. Ако ви се появят брадавици, втривайте леко в тях рициново масло два пъти дневно, сутрин и вечер преди лягане, в продължение на 20 минути, докато мазнината попие добре. След известно време неприятните кожни образувания постепенно ще изчезнат.
2. При гнойни рани и язви по кожата използувайте рициновото масло по същия начин.
3. Ако пъпчето на новороденото се прибира и зараства трудно, помогнете му, като втривате рициново масло.
4. Рициновото масло укрепва слабите коси. Може да се втрива вечер, преди лягане,два пъти в седмицата. На сутринта, косата трябва да се измие с мек сапун или шампоан
5. При простуда или бронхит смесете супена лъжица терпентин с две супени лъжици рициново масло. Леко разтрийте гърдите си, после се завийте добре с вълнено одеало или топла дреха. При силна простуда тази разтривка направете и през нощта- общо три пъти през денонощието. А можете и това е по-добрия начин - да затоплите предварително рициновото масло и после да добавите терпентина (незатоплен) и с тази смес да извършите процедурата.
6. Винаги имайте под ръка у дома си бутилка с рициново масло, когато се порежете или нараните, веднага намажете пострадалото място с птиче перо, натопено в рицина. Това е стара рецепта на американските фермери.
7. При хемороиди можете редовно да намазвате външната част на ануса с рицин. Той смекчава възпалението и постепенно способства за изчезването на хемороидите.
8. Ако страдате от мазоли, редовно използувайте тази евтина и ефикасна мазнина.
9. Рициновото масло помага и при лечението на папиломи. При редовната му употреба (чрез намазване) те могат да намалеят и дори напълно да изчезнат. Рициновото масло премахва още старческите (кафявите) петна по кожата на ръцете и по тялото.
10. При напукани пети- намазвайте ги два пъти седмично. Обувайте памучни чорапи и лягайте така, без да избърсвате петите си. На сутринта ще установите, че кожата ви е станала по-мека и еластична и че краката (стъпалата) ви са отпочинали.
Стефан Теодоров в."Практична домакиня"бр.14/18.04.97г.
Изплакването на устата със слънчогледово олио лекува много болести- главоболие, парадонтоза, болни сливици, синузит, хроничен бронхит, болести на стомаха, червата, сърцето и дробовете, ставни заболявания.
Въздействието му се дължи на унищожаване на токсините в слюнката и в целия организъм. Взимаме лъжица слънчогледово олио в уста и жабуркаме добре зъбите и устната кухина ( 15-20 минути). След това олиото се изхвърля и изплакваме устата с вода. Повтаряме процедурата два, три пъти дневно.
в."Жена"бр.4/27.01.97г.
Предпочитайте олио пред зехтин
Въздействието му се дължи на унищожаване на токсините в слюнката и в целия организъм. Взимаме лъжица слънчогледово олио в уста и жабуркаме добре зъбите и устната кухина ( 15-20 минути). След това олиото се изхвърля и изплакваме устата с вода. Повтаряме процедурата два, три пъти дневно.
в."Жена"бр.4/27.01.97г.
Предпочитайте олио пред зехтин
Жените, които включват в храната си голямо количество витамин Е, са по-малко изложени на риска от сърдечно-съдови болести. Учените забелязали, че при еднакви условия на живот броят на сърдечно болните жени се различава. Започнало широко мащабно проучване и се оказало, че тези които консумират много ядки, по-рядко получават инфаркт. Разширили проучването и се открила пряката връзка между традиционното хранене и болестта. Храни богати на витамин Е, пазят от сърдечно-съдови болести.
В нашата българска кухня такава храна е слънчогледовото олио. То съдържа четири пъти повече витамин Е, отколкото зехтина, независимо дали е или не е рафинирано.
в."Домашен лекар"бр.52/28.12.96г.
Неочакван защитник на здравето
В нашата българска кухня такава храна е слънчогледовото олио. То съдържа четири пъти повече витамин Е, отколкото зехтина, независимо дали е или не е рафинирано.
в."Домашен лекар"бр.52/28.12.96г.
Неочакван защитник на здравето
Направете малък тест.
Потъркайте с ръка кожата на ръцете или краката. Ако по ръката ви останат люспи или кожата изглежда като разрошена значи, че ви липсва витамин F. Този витамин влиза в състава на мембраната на всяка клетка. Качеството на мембраната осигурява здравето. Отблъсква нападението на микробите, помага клетката да усвои хранителните съставки и да изхвърли отпадъците. Това е особено важно за състоянието на червата, които често са най-голямата входна врата за болестите.
Потъркайте с ръка кожата на ръцете или краката. Ако по ръката ви останат люспи или кожата изглежда като разрошена значи, че ви липсва витамин F. Този витамин влиза в състава на мембраната на всяка клетка. Качеството на мембраната осигурява здравето. Отблъсква нападението на микробите, помага клетката да усвои хранителните съставки и да изхвърли отпадъците. Това е особено важно за състоянието на червата, които често са най-голямата входна врата за болестите.
Тайната на слънчогледовото олио.
Витамин F осигурява образуването на простагландин- вещество изключително важно за защитата на организма. Същото вещество осигурява дейността на мозъка и нервите, намалява холестерина, пази съдовете. Необходимата дневна доза е 10-20г и се съдържа в суровото слънчогледово олио. 3 супени лъжици от него са идеална профилактика. Съхранявайте олиото на тъмно и студено място. Загрято, то губи свойствата си. Същото за орехи, лешници и слънчогледово семе.
в."Домашен лекар"бр.37/96г.
в."Домашен лекар"бр.37/96г.
Пийте, но каквото трябва
Изобилното приемане на течности е важна предпазна мярка срещу камъни в бъбреците. Медици от Харвардския университет (САЩ) неотдавна установиха, че различните напитки различно "защитават" организма. В течение на 6 години са били наблюдавани 45000 души. През това време при 753 от тях се появили камъни в бъбреците. Оказало се, че повечето пациенти с много камъни са пили предимно сок от ябълки и от грейпфрут,докато виното, бирата, и съдържащите кофеин напитки намаляват риска от това заболяване.
в."Домашен лекар" бр.49/04.12.96г.
в."Домашен лекар" бр.49/04.12.96г.
Още твърде рано в различните култури на древността е била схваната зависимостта между виното и здравето. Проф. д-р Х.Крайскот от университета в Майнц е резюмирал всичко, което днес е доказано от науката по този въпрос.
* Рецепторите на човешкия организъм регистрират близо 800 доказани ароматни вещества във виното.Възбудените от тях дразнения биват отведени в центровете на мозъка, които управляват настроението, доброто здраве и импулсите, а така също и отделянето на слюнчените и стомашните сокове.
* Като аперитив виното възбужда апетита, като стимулира отделянето на стомашни сокове. При мазни и тежки храни, са се утвърдили като подпомагащи храносмилането предимно червените вина. Освен това клиничните изследвания са показали, че всекидневната консумация на вино е свързана с намален риск от образуване на камъни в жлъчката.
* Въздействията върху централната нервна система са обусловени преди всичко от съдържащия се във виното етилов алкохол. Етанолът действа като успокояващо и сънотворно средство.
* Различните проучвания на кръвообращението са довели до резултата, че умерената консумация на вино (за жените около 1/4л,дневно, а за мъжете около 1/2л )действа укрепващо върху сърцето.
* Умереното пиене на вино, забавя процеса на стареене на мозъка и запазва по дълго време бодростта на духа, отколкото при въздържателите. (Изследване е правено измежду 4000 души над 65 годишна възраст. Доза: 1/4л вино дневно.)
* Едно проучване в Дания, провеждано в продължение на 12 години, е показало: умерената консумация на вино намалява риска от ранна смърт вследствие на съдови заболявания на сърцето и мозъка, отколкото е средният риск за цялото население.
в."Земя" бр.18.11.96г.
Винотерапия - здраве,сбрано в чаша с божествено питие
* Рецепторите на човешкия организъм регистрират близо 800 доказани ароматни вещества във виното.Възбудените от тях дразнения биват отведени в центровете на мозъка, които управляват настроението, доброто здраве и импулсите, а така също и отделянето на слюнчените и стомашните сокове.
* Като аперитив виното възбужда апетита, като стимулира отделянето на стомашни сокове. При мазни и тежки храни, са се утвърдили като подпомагащи храносмилането предимно червените вина. Освен това клиничните изследвания са показали, че всекидневната консумация на вино е свързана с намален риск от образуване на камъни в жлъчката.
* Въздействията върху централната нервна система са обусловени преди всичко от съдържащия се във виното етилов алкохол. Етанолът действа като успокояващо и сънотворно средство.
* Различните проучвания на кръвообращението са довели до резултата, че умерената консумация на вино (за жените около 1/4л,дневно, а за мъжете около 1/2л )действа укрепващо върху сърцето.
* Умереното пиене на вино, забавя процеса на стареене на мозъка и запазва по дълго време бодростта на духа, отколкото при въздържателите. (Изследване е правено измежду 4000 души над 65 годишна възраст. Доза: 1/4л вино дневно.)
* Едно проучване в Дания, провеждано в продължение на 12 години, е показало: умерената консумация на вино намалява риска от ранна смърт вследствие на съдови заболявания на сърцето и мозъка, отколкото е средният риск за цялото население.
в."Земя" бр.18.11.96г.
Винотерапия - здраве,сбрано в чаша с божествено питие
Като лечебно средство виното е било препоръчвано още от Хипократ. По-късно римляните също са го използували за тази цел. В средните векове виното е било широко използувано в медицината като съставна част на лекарствата. Като терапевтично средство, то притежава много качества.Още през 1882г. било установено, че тифусния бацил, поставен в обикновено бяло или червено вино, умира в продължение на половин до два часа. Обеззаразяващото действие на виното се проявява и по отношение на паратифусните бацили, холерните вибриони, коли-бацилите и др. Това се дължи на съдържащите се в него киселини, дъбилни вещества и алкохол.
Виното е биоенергетична храна. При изгарянето в организма един грам алкохол развива 7 калории, а един литър вино-600 до 800 калории. Тази енергия позволява да се увеличи мускулната работа или да се отложат глициди и мазнини в организма. Виното засилва апетита и благоприятства бързото смилане на храната. Първо то действа върху жлезите, отделящи слюнката, а след това - върху стомашната секреция, благодарение на съдържащите се в него алкохол, киселини, витамини и др.Виното възбужда функционирането на черния дроб, притока на секреция в дуоденума и неизползуваемите токсични остатъци от храносмилането се отделят по-бързо. Виното действа върху нервната система, като предизвиква еуфория, разположение на духа, активизиране на всички психични способности, когато не се прекали с количеството.
Най-подходящи за винотерапия са вината с алкохолно съдържание 10-11% и обща киселинност 7,5г/л, изразена във винена. Дневните дози вино за болните се движат от 300 до 500 куб.см. Червените вина се дават в по-голямо количество от белите. Шампанското вино тип полусладко и сладко е много подходящо за винотерапия, тъй като отделящия се въглероден двуокис успокоява стомашните болки. Подсладеното със захар или с мед горещо вино се препоръчва при заболяване на ларингса, при грип и др. Виното служи за приготвяне на медицински вина, активният елемент в които е хинин, кока-кола и др.
Виното играе известна роля в профилактиката. При епидемии, чиито причинител се разпространява главно чрез водата за пиене, се препоръчва пиене на чисто вино или разредено наполовина с вода поне два часа преди консумация. Освен това по време на грипна епидемия консумацията на горещо подсладено вино прави организма по-устойчив на заболяването. Виното може да се дава и на страдащите от захарна болест в количество 0,5 до 0,7л за денонощие. То задоволява от части нуждата от калории, без да смущава обмяната в организма. Виното е полезно и при туберкулозно болните в количество 0,5л дневно въпреки повишената температура. При силно кръвохрачене се допуска пиене на изстудено шампанско вино.
Виното играе важна роля в хранителния режим на оздравяващите от тифус или друга инфекциозна болест. То повишава апетита, помага на храносмилането, дава калории на организма и ускорява възстановяването на здравето.
Според едно изследване на датски лекари любителите на виното живеят по-дълго от въздържателите. Група лекари и учени от Института по профилактични грижи за здравето в Копенхаген в продължение на 10 години е наблюдавала 13 285 мъже и жени и е установила, че 50 на сто от тези, които консумират дневно от 3 до5 чаши вино, живеят по-дълго от онези, които въобще не са вкусвали вино.
в."Български фермер" бр.282/28.02.97г.
Виното е биоенергетична храна. При изгарянето в организма един грам алкохол развива 7 калории, а един литър вино-600 до 800 калории. Тази енергия позволява да се увеличи мускулната работа или да се отложат глициди и мазнини в организма. Виното засилва апетита и благоприятства бързото смилане на храната. Първо то действа върху жлезите, отделящи слюнката, а след това - върху стомашната секреция, благодарение на съдържащите се в него алкохол, киселини, витамини и др.Виното възбужда функционирането на черния дроб, притока на секреция в дуоденума и неизползуваемите токсични остатъци от храносмилането се отделят по-бързо. Виното действа върху нервната система, като предизвиква еуфория, разположение на духа, активизиране на всички психични способности, когато не се прекали с количеството.
Най-подходящи за винотерапия са вината с алкохолно съдържание 10-11% и обща киселинност 7,5г/л, изразена във винена. Дневните дози вино за болните се движат от 300 до 500 куб.см. Червените вина се дават в по-голямо количество от белите. Шампанското вино тип полусладко и сладко е много подходящо за винотерапия, тъй като отделящия се въглероден двуокис успокоява стомашните болки. Подсладеното със захар или с мед горещо вино се препоръчва при заболяване на ларингса, при грип и др. Виното служи за приготвяне на медицински вина, активният елемент в които е хинин, кока-кола и др.
Виното играе известна роля в профилактиката. При епидемии, чиито причинител се разпространява главно чрез водата за пиене, се препоръчва пиене на чисто вино или разредено наполовина с вода поне два часа преди консумация. Освен това по време на грипна епидемия консумацията на горещо подсладено вино прави организма по-устойчив на заболяването. Виното може да се дава и на страдащите от захарна болест в количество 0,5 до 0,7л за денонощие. То задоволява от части нуждата от калории, без да смущава обмяната в организма. Виното е полезно и при туберкулозно болните в количество 0,5л дневно въпреки повишената температура. При силно кръвохрачене се допуска пиене на изстудено шампанско вино.
Виното играе важна роля в хранителния режим на оздравяващите от тифус или друга инфекциозна болест. То повишава апетита, помага на храносмилането, дава калории на организма и ускорява възстановяването на здравето.
Според едно изследване на датски лекари любителите на виното живеят по-дълго от въздържателите. Група лекари и учени от Института по профилактични грижи за здравето в Копенхаген в продължение на 10 години е наблюдавала 13 285 мъже и жени и е установила, че 50 на сто от тези, които консумират дневно от 3 до5 чаши вино, живеят по-дълго от онези, които въобще не са вкусвали вино.
в."Български фермер" бр.282/28.02.97г.
Лютиво вино срещу висока температура
Чаша и половина (чаена) качествено червено вино се вари 5 минути с малка лютива червена чушка, слага се и щипка захар. Пие се топличко на малки глътки. След това легнете и се завийте добре. Ефектът е сигурен- ще се изпотите и температурата ще спадне.
сп."Гора"бр.1/97г.
При херпес - червено вино
сп."Гора"бр.1/97г.
При херпес - червено вино
Компреси със сок от черно грозде или още по-добре - с червено вино, наложени директно върху устните, поразени от вируса на херпес симплекс, намаляват болката и пречат да се образува грозна коричка. Благодарение на танина, същото действие имат и люспите от черно грозде или поставена върху херпеса ягода.
в."Новинар"бр.17.01.97г.
Червеното вино - единственият полезен алкохол
в."Новинар"бр.17.01.97г.
Червеното вино - единственият полезен алкохол
Открити са доказателства, че червеното вино пречи на мазнините в кръвта да стесняват артериите и по този начин предпазва сърцето от увреждане и инфаркт. Кардиолозите са на мнение, че съдържащите се в червеното вино флавоноиди (аниген и лутеонин) са веществата, които пречат на мазнините в кръвта да се окисляват и да се превръщат в рискови за здравето плаки.
Не е излишно да се спомене обаче, че алкохолът си е алкохол и въпреки полезните му качества червеното вино също трябва да се пие разумно. Оптималното количество не бива да надвишава 250 мл по време или след хранене.
в. "В-к за дома"бр.37/96г.
Чаша вино за атеросклероза
Не е излишно да се спомене обаче, че алкохолът си е алкохол и въпреки полезните му качества червеното вино също трябва да се пие разумно. Оптималното количество не бива да надвишава 250 мл по време или след хранене.
в. "В-к за дома"бр.37/96г.
Чаша вино за атеросклероза
Не звучи вече като парадокс, препоръката да се приема малко концентрат (50г) или чаша вино при известни здравословни проблеми на хора с напреднали атеросклерозни проблеми на мозъчните артерии.
До намаляване на оплакванията от главоболие, притъмняване пред очите и световъртеж води и приемането на съдоразширяващи лекарства и чайове ( от стръкове от дяволска уста, корени от валериана и др,) консумация на чесън. За ползата от малките количества концентрат или чаша вино се появяват все повече съобщения в медицинската литература.
в."Домашен лекар"бр.5/19.12.96г.
Вино от дренки
До намаляване на оплакванията от главоболие, притъмняване пред очите и световъртеж води и приемането на съдоразширяващи лекарства и чайове ( от стръкове от дяволска уста, корени от валериана и др,) консумация на чесън. За ползата от малките количества концентрат или чаша вино се появяват все повече съобщения в медицинската литература.
в."Домашен лекар"бр.5/19.12.96г.
Вино от дренки
За една доза са необходими 1кг дренки, 1кг захар, 3л вода. Залейте плодовете с водата. Наръсете със захарта и ги оставете 15-20 дни в отворен буркан. От време на време ги разбърквайте за да се разтвори захарта. След това ги прецедете през гъста цедка. Течността налейте в дамаджана, като оставите малко празно място до отвора. Затворете с тапа, през която минава маркуч допрян до течността. Другият му край сложете в съд с вода. Когато започнат да излизат мехурчета във водата, е започнала ферментацията. В хладно помещение тя ще трае повече от 20 дни, а при стайна температура- 3-4 дни по-малко. Прецедете виното и налейте в бутилки. Затворете ги и залейте гърлата им с парафин. Дръжте ги в легнало положение.
в."За жената"бр.38/96г.
Вино от мушмули
в."За жената"бр.38/96г.
Вино от мушмули
За всеки кг прясно набрани, узрели плодове е нужен захарен разтвор от 5 л вода, която е вряла около 15 мин. с 600г захар. Накрая се прибавя 1 ч.л.лимонена киселина. Плодовете се поставят в подходящ стъклен съд с широко гърло, заливат се със захарния разтвор и се държат при стайна температура. За да се ускори ферментацията, добре е още в началото да се прибавят 5- 10 г прясна мая за хляб, размита в чаша хладка вода. Само след 2-3 дни питието започва да ферментира, вследствие на което получава приятно резлив вкус и вече е готово за консумация.
в."В-к за дома"бр.44/96г.
в."В-к за дома"бр.44/96г.
* Много важно за вашето здраве!
* Освен, че е приятна и вкусна, тя и лекува
Много древни племена, населявали предна Азия, Закавказието и Балканския полуостров са познавали бозата. Старите траки, гърци и славяни са използували просото за приготвяне на боза.
Днес бозата се приготвя главно от просо, но се използува нашироко и ръжта, а дори и царевицата.
Просото от което се прави бозата, има следния химичен състав: белтъци 8,4г% мазнини 2,3г%, въглехидрати 65,42г%, калций14мг%, фосфор 327мг%. Калцият има противовъзпалително действие, магнезият успокоява нервната система, калият оказва пикочогонно действие, натрият е необходим за водното равновесие на организма, фосфорът участва в работата на мускулната и нервната система.
Обикновено се приема от 1 кг просо да се приготвят 5-8 кг боза. При приготвяне на бозата се цели, скорбялата да се разпадне на дикстрин, дизахариди, монозахариди (гликоза) които по-лесно се усвояват от храносмилателната система;белтъците да се разпаднат на пептони, полипептидите до аминокиселини, които именно се усвояват. Казаните изменения стават под влияние на гъбички, които предизвикват спиртна ферментация, млечно-кисели бактерии и др.
Химическия състав на бозата след 48 часа ферментация е следният:вода 87,96г% сухи в-ва 12,04г%, мазнини 0,41г%, пепел 0,27г%, белтъци 1,2г%, алкохол 0,16г%, въглехидрати 9,58г%. Освен това бозата съдържа в променливи неголеми количества витамини от група В( В1, В2, В6, противопелагрен и др.) 100г боза доставя на организма 45 калории.
Бозата бива гъста, рядка и малцова. Гъстата боза трябва да съдържа не по-малко от 10г% захар и 15/17г% сухо вещество. Рядката боза трябва да съдържа не по-малко от 8г% захар и 13/15г% сухо вещество. Малцовата боза е тази за приготвянето на която се използува ечемичен малц.
Приготвената боза не бива да стои повече от 3-4 дни неупотребена. Държана дори в хладилника продължително време, тя променя вкуса си,понеже увеличава киселините си,става неприятна за пиене.
Млечнокиселите бактерии, поети с храната под форма кисело мляко или боза, след като достигнат до червата, задържат се там и при благоприятни условия проявяват дейността си, като произвеждат млечна киселина. Тази киселина възпира развитието на гнилостните микроби, които се развиват особено при употребата на храна, обилна на белтъци, и постепенно изпъждат тези микроби. Посредством млечнокиселите бактерии се постига естествена дезинфекция на червата.
С дългогодишни наблюдения с боза, приготвена от просо, при лекуване на диария, дизентерия, ескудативни диатези, кожни болести д-р И.Танев е получил много добри резултати. Особено добре се влияят от лечението с боза диарии, причинени от гнилостни бактерии.
Със своята бедност на мазнини и богатството си на въглехидрати на млечната киселина, бозата е много добро питие за предпазване от стомашно-чревни разстройства особено през горещите летни месеци.
в."Спасител"бр.9-10/14.05.97г.
Домашна боза
* Освен, че е приятна и вкусна, тя и лекува
Много древни племена, населявали предна Азия, Закавказието и Балканския полуостров са познавали бозата. Старите траки, гърци и славяни са използували просото за приготвяне на боза.
Днес бозата се приготвя главно от просо, но се използува нашироко и ръжта, а дори и царевицата.
Просото от което се прави бозата, има следния химичен състав: белтъци 8,4г% мазнини 2,3г%, въглехидрати 65,42г%, калций14мг%, фосфор 327мг%. Калцият има противовъзпалително действие, магнезият успокоява нервната система, калият оказва пикочогонно действие, натрият е необходим за водното равновесие на организма, фосфорът участва в работата на мускулната и нервната система.
Обикновено се приема от 1 кг просо да се приготвят 5-8 кг боза. При приготвяне на бозата се цели, скорбялата да се разпадне на дикстрин, дизахариди, монозахариди (гликоза) които по-лесно се усвояват от храносмилателната система;белтъците да се разпаднат на пептони, полипептидите до аминокиселини, които именно се усвояват. Казаните изменения стават под влияние на гъбички, които предизвикват спиртна ферментация, млечно-кисели бактерии и др.
Химическия състав на бозата след 48 часа ферментация е следният:вода 87,96г% сухи в-ва 12,04г%, мазнини 0,41г%, пепел 0,27г%, белтъци 1,2г%, алкохол 0,16г%, въглехидрати 9,58г%. Освен това бозата съдържа в променливи неголеми количества витамини от група В( В1, В2, В6, противопелагрен и др.) 100г боза доставя на организма 45 калории.
Бозата бива гъста, рядка и малцова. Гъстата боза трябва да съдържа не по-малко от 10г% захар и 15/17г% сухо вещество. Рядката боза трябва да съдържа не по-малко от 8г% захар и 13/15г% сухо вещество. Малцовата боза е тази за приготвянето на която се използува ечемичен малц.
Приготвената боза не бива да стои повече от 3-4 дни неупотребена. Държана дори в хладилника продължително време, тя променя вкуса си,понеже увеличава киселините си,става неприятна за пиене.
Млечнокиселите бактерии, поети с храната под форма кисело мляко или боза, след като достигнат до червата, задържат се там и при благоприятни условия проявяват дейността си, като произвеждат млечна киселина. Тази киселина възпира развитието на гнилостните микроби, които се развиват особено при употребата на храна, обилна на белтъци, и постепенно изпъждат тези микроби. Посредством млечнокиселите бактерии се постига естествена дезинфекция на червата.
С дългогодишни наблюдения с боза, приготвена от просо, при лекуване на диария, дизентерия, ескудативни диатези, кожни болести д-р И.Танев е получил много добри резултати. Особено добре се влияят от лечението с боза диарии, причинени от гнилостни бактерии.
Със своята бедност на мазнини и богатството си на въглехидрати на млечната киселина, бозата е много добро питие за предпазване от стомашно-чревни разстройства особено през горещите летни месеци.
в."Спасител"бр.9-10/14.05.97г.
Домашна боза
Продукти: 1кофичка( от к.м.) брашно, 1 кофичка захар, 500мл боза.
Приготвяне: Брашното се препича до златисто и се разбива с 3 кофички студена вода. В 5 кофички вода се слага една кофичка захар да заври. След това се прибавя разбитото брашно. Бърка се, докато започне да завира цялата смес. След като изстине се прибавя шишенцето с боза. Оставя се на топло една нощ да ферментира и е готова за пиене. След известно време започва да се сгъстява и може да и се долива по малко преварена вода.
в."В-к за дома"бр.7/27.02.97г.
Как преместих кварталната сладкарница у дома
Приготвяне: Брашното се препича до златисто и се разбива с 3 кофички студена вода. В 5 кофички вода се слага една кофичка захар да заври. След това се прибавя разбитото брашно. Бърка се, докато започне да завира цялата смес. След като изстине се прибавя шишенцето с боза. Оставя се на топло една нощ да ферментира и е готова за пиене. След известно време започва да се сгъстява и може да и се долива по малко преварена вода.
в."В-к за дома"бр.7/27.02.97г.
Как преместих кварталната сладкарница у дома
Вземете две чаени чаши пшенично брашно и го препечете до кафяво. Разбъркайте го с две чаени чаши захар и постепенно налейте 1л студена вода, докато получите рядка каша. Сипете в по-голяма тенджера 3л вода и сложете да заври. Добавете кашата и докато ври бъркайте непрекъснато поне 10мин. Сложете бозата да изстине до стайна температура и тогава налейте 1/2л истинска боза за подкваса. Оставете сместа да престои 24часа, после я излейте в бутилки и ги сложете на прохладно място. От тези продукти ще получите около 4л боза.
в."В-к за жената" бр.11/12.03.97г.
в."В-к за жената" бр.11/12.03.97г.
За разлика от черния чай зеленият е изсушен без ферментация.Затова дъбилните вещества , както и витамините В, Е, Д, при него са напълно запазени. Мнозина не харесват неговия вкус и предпочитат черния, но не знаят,че зеленият чай действа благотворно върху стомашно-чревния тракт и поглъща вредните токсични вещества, попаднали в нашия организъм. Той пречиства жлъчката, черния дроб, бъбреците. Много е полезен когато сме поели тежки мазни храни. Според уролози от Китай и Япония,предпазва организма от образуването и натрупването на пясък и камъни в пикочния мехур и бъбреците. В тези страни, където редовно се консумира чай,урологичните болести се срещат много рядко, а на места са дори непознати. Зеленият чай е балсам за дихателната система, предпазва от грип, катари, простуди и други инфекциозни заболявания. Интересно е ,че селяните в районите около Хирошима и Нагазаки, които редовно са консумирали от него, не са се разболели от лъчева болест след американските бомбардировки през 1945г.
Много полезен е чаят и за кожата. Като стимулира потоотделянето, той пречиства не само химически,но и биохимично организма, предизвиква разширяване на порите.
Няколко чаши зелен чай дневно укрепват сърдечно-съдовата система, защото поддържат еластичността на кръвоносните съдове и заздравяват стените им. Освен това полифенолът, съдържащ се в него, ускорява разлагането на кръвния холестерин и на мастите,понижава кръвното налягане ( за разлика от черния,който го повишава), предпазва от кариес.
в."Жълт труд"бр.47/96г.
Много полезен е чаят и за кожата. Като стимулира потоотделянето, той пречиства не само химически,но и биохимично организма, предизвиква разширяване на порите.
Няколко чаши зелен чай дневно укрепват сърдечно-съдовата система, защото поддържат еластичността на кръвоносните съдове и заздравяват стените им. Освен това полифенолът, съдържащ се в него, ускорява разлагането на кръвния холестерин и на мастите,понижава кръвното налягане ( за разлика от черния,който го повишава), предпазва от кариес.
в."Жълт труд"бр.47/96г.
Още Хипократ е описал меда като отлично средство за укрепване на организма.Според него медът действа подмладяващо на организма и благоприятно при стомашно-чревни и чернодробни заболявания. За това медът се е смятал като основна храна на боговете на Олимп. А това, че медът действа едновременно като храна и като лекарство, може да се убедим, ако разгледаме по-внимателно неговия химичен състав. От него ще видим, че той представлява сложен продукт в който основната съставка са въглехидратите, които представляват 95-99% от сухото му вещество. Те го правят високоенергиен продукт. В 100г мед се съдържат 300калории. Водното съдържание на меда е от 15 до 18%. Медът съдържа най-важните за човешкия организъм микроелементи: йод, манган, фосфор, желязо, калций, натрий, хлор, сяра, силиций. В меда има антибиотични в-ва( това са така наречените фитонциди). Видът на тези антибиотични в-ва зависи от това, от какъв вид растение е събиран медът. Той съдържа етерични масла и органични киселини-ябълкова, лимонена, винена, оксалова, млечна и др.
За разлика от обикновената захар, която попаднала в стомаха, за да бъде усвоена от организма се нуждае от разграждане и при големи количества повишава съдържанието на холестерина в кръвта и води до затлъстяване, захарите в меда в комбинация с фитонцидите, минералните в-ва, витамините и органичните киселини го правят много по-ценно са човешкия организъм енергетично и лечебно средство. Той е по-полезен дори от лекарствената. Известно е, че при снижаването на количеството на захарта в кръвта се намаляват както физическата така и умствената работоспособност на човека. В това отношение захарите на меда са отличен основен енергиен материал за сърцето, нервната система и мускулите. Захарите на меда увеличават гликогена в черния дроб и с това подпомагат обменните процеси. Пълното изгаряне на захарите освобождава бъбреците от допълнителна дейност, което води до подобряване на отделителните им функции. Медът има и защитни с-ва, благодарение на което се повишават имунните сили на организма. Той увеличава нивото на хемоглобина и броя на еритроцитите в кръвта. В малки дози той има антиалергично, антимикробно и антигнилостно действие.
Съвременните изследвания са установили, че антимикробните с-ва на меда се дължат на високото съдържание на захари и на антибиотичните в-ва, които се съдържат в него.
Съвременната медицина е установила, че медът може да се използува самостоятелно или като помощно средство при лечение на редица заболявания като гастрит, стомашна и дуоденална язва, заболявания на горните и долните дихателни пътища,заболявания на сърдечно- съдовата система, гинекологични заболявания и др.Лекарите препоръчват меда в диетата на бъбречно и чернодробно болните, при невроза и др.
в."Куриер, О'кей" бр.83/96г.
Медът - най-вкусното лекарство
За разлика от обикновената захар, която попаднала в стомаха, за да бъде усвоена от организма се нуждае от разграждане и при големи количества повишава съдържанието на холестерина в кръвта и води до затлъстяване, захарите в меда в комбинация с фитонцидите, минералните в-ва, витамините и органичните киселини го правят много по-ценно са човешкия организъм енергетично и лечебно средство. Той е по-полезен дори от лекарствената. Известно е, че при снижаването на количеството на захарта в кръвта се намаляват както физическата така и умствената работоспособност на човека. В това отношение захарите на меда са отличен основен енергиен материал за сърцето, нервната система и мускулите. Захарите на меда увеличават гликогена в черния дроб и с това подпомагат обменните процеси. Пълното изгаряне на захарите освобождава бъбреците от допълнителна дейност, което води до подобряване на отделителните им функции. Медът има и защитни с-ва, благодарение на което се повишават имунните сили на организма. Той увеличава нивото на хемоглобина и броя на еритроцитите в кръвта. В малки дози той има антиалергично, антимикробно и антигнилостно действие.
Съвременните изследвания са установили, че антимикробните с-ва на меда се дължат на високото съдържание на захари и на антибиотичните в-ва, които се съдържат в него.
Съвременната медицина е установила, че медът може да се използува самостоятелно или като помощно средство при лечение на редица заболявания като гастрит, стомашна и дуоденална язва, заболявания на горните и долните дихателни пътища,заболявания на сърдечно- съдовата система, гинекологични заболявания и др.Лекарите препоръчват меда в диетата на бъбречно и чернодробно болните, при невроза и др.
в."Куриер, О'кей" бр.83/96г.
Медът - най-вкусното лекарство
Един от основните енергийни източници на човешкия организъм е пчелния мед. Един кг има около 3350калории. Високата калоричност на меда се дължи на въглехидратите, предимно глюкоза и фруктоза, които се усвояват от организма без да се нуждаят от разграждане. Това е и съществената разлика между пчелния мед и индустриалната захар, която за да се усвои от организма, трябва да бъде предварително разградена. Медът освен въглехидрати съдържа още и вода, минерални соли,ензими, витамини,етерични и смолисти в-ва и др. Медът изобилства и от минерални вещества и микроелементи, които са градивни в-ва в организма и влизат в състава на клетките. В меда са установени алуминий, калий, калций,бор, желязо, злато, мед, манган, олово, сребро, цинк, фосфор и много др., които го правят незаменим биологичен стимулатор, много подходящ при диетично хранене. Включва се в диетата на тежко и хронично болни, на преболедували и изтощени хора, на слаби и злояди деца, които не се развиват добре и т.н. Това се дължи на свойството на меда да подобрява усвояването на белтъчините, мазнините и въглехидратите от храната. Медът съдейства за увеличаване на хемоглобина в кръвта, укрепва сърдечно-съдовата дейност, подпомага усвояването на калция при децата. Поради алкалното си действие, медът се препоръчва при стомашно-чревни заболявания. Витамините от меда-В1, В2, В6, К, С, Д, подпомагат обмяната на веществата и дейността на жлезите с вътрешна секреция. Етеричните и смолисти вещества леко възбуждат кръвоносната и нервната система, действат ободряващо на хора, умствено и физически преуморени или пък изтощени от дълго залежаване и тежко боледуване.
Медът е особено ценен и заради силното си антимикробно и противоплесенно действие.Попадналите в меда бактерии и плесени загиват само за няколко часа, а други замръзват и престават да се развиват. Противомикробното му действие се дължи на фитонцидите, намиращи се в нектара и цветния прашец. Тези "растителни антибиотици", както ги наричат изследователите, попадат в меда при преработката на нектара от пчелите, но запазват своите целебни свойства.
Ако посягате към бурканчето с мед почти при всяка болка, няма да сбъркате - при възпаления на дихателните пътища, при стомашно-чревни колики, при мигрена, неврастения, при бъбречни и жлъчни болести,при анемия,слабост, язва, атеросклероза и т.н.
в."В-к за дома"бр.7/27.02.97г.
Медът е особено ценен и заради силното си антимикробно и противоплесенно действие.Попадналите в меда бактерии и плесени загиват само за няколко часа, а други замръзват и престават да се развиват. Противомикробното му действие се дължи на фитонцидите, намиращи се в нектара и цветния прашец. Тези "растителни антибиотици", както ги наричат изследователите, попадат в меда при преработката на нектара от пчелите, но запазват своите целебни свойства.
Ако посягате към бурканчето с мед почти при всяка болка, няма да сбъркате - при възпаления на дихателните пътища, при стомашно-чревни колики, при мигрена, неврастения, при бъбречни и жлъчни болести,при анемия,слабост, язва, атеросклероза и т.н.
в."В-к за дома"бр.7/27.02.97г.
В резултат на дългогодишни изследвания американски и израелски медици стигнаха до извода, че алкохолът потиска разрастването на раковите клетки. По неизвестна за сега причина, това химическо съединение мобилизира човешката имунна система и така възпрепятства уголемяването на злокачествените образувания. Неговото действие обаче продължава до определен момент - когато настъпи състоянието на пълно напиване, спиртът губи чудодейното си качество.
в."Стандарт"бр.27.11.96г.
в."Стандарт"бр.27.11.96г.
Според редица проучвания консумацията на шоколад и изобщо на сладки храни води до повишаване на нивото на адреналина в кръвта. Става въпрос за хормона, който се отделя и в стресова ситуация и който предизвиква поява на сърцебиене,на спазъм на кръвоносните съдове, на разтреперване и на повишена нервност. Тези ефекти, които се забелязват и след консумация на сладки неща, са още по-осезаеми, ако тази консумация е на гладно.
За нервните хора остава успокоението, че все пак могат да си похапнат шоколад, без това да се отрази значително на нервната им система, ако преди това са се нахранили добре.
Сред останалите действащи превъзбуждащо храни и напитки спадат пикантнитеястия, кафето, колата, черният и зеленият чай. За любителите на кафето е добре да знаят, че на нашия пазар се продава и безкофеиново кафе и то действа много по-меко и по-щадящо както върху нервната система, така и върху сърдечно-съдовата и храносмилателната.
в."У дома"бр.26/30.06.97г.
За нервните хора остава успокоението, че все пак могат да си похапнат шоколад, без това да се отрази значително на нервната им система, ако преди това са се нахранили добре.
Сред останалите действащи превъзбуждащо храни и напитки спадат пикантнитеястия, кафето, колата, черният и зеленият чай. За любителите на кафето е добре да знаят, че на нашия пазар се продава и безкофеиново кафе и то действа много по-меко и по-щадящо както върху нервната система, така и върху сърдечно-съдовата и храносмилателната.
в."У дома"бр.26/30.06.97г.
Повече хром, за да прогоните болестите
Той влиза в състава на инсулина, чиято липса предизвиква диабет. Това обяснява антихолестеролния му ефект и способността да предпазва от сърдечни заболявания и високо кръвно.
С какви храни да си го набавите? Най-вече консумирайте нерафинирана, кафява захар. Макар и трудно, тя може да се намери в някои магазини за диетични храни. Освен в нерафинираната захар, се съдържа в зърнените храни, бирената мая, червените чушки и гъбите.
Не забравяйте, че желязото намалява ефекта му. Ето защо трябва да избягвате едновременният им прием. Най-често дефицит на хром се наблюдава при бременни и при мъже след 40 годишна възраст.
в."Домаш. лекар"бр.52/28.12.96г.
Не забравяйте че и семките са храна
С какви храни да си го набавите? Най-вече консумирайте нерафинирана, кафява захар. Макар и трудно, тя може да се намери в някои магазини за диетични храни. Освен в нерафинираната захар, се съдържа в зърнените храни, бирената мая, червените чушки и гъбите.
Не забравяйте, че желязото намалява ефекта му. Ето защо трябва да избягвате едновременният им прием. Най-често дефицит на хром се наблюдава при бременни и при мъже след 40 годишна възраст.
в."Домаш. лекар"бр.52/28.12.96г.
Не забравяйте че и семките са храна
Слънчогледовите семки - Те са много вкусни, ако сурови и обелени ги изпържите без мазнина за кратко. И са по-богати на витамини от печените. След тази "манипулация" ги използувайте като прибавка към овесените ядки и киселото мляко както и към всяка зимна салата. Счукани или смлени, те вървят към спагетите и всякакво ядене с картофи. Използувайте ги също в плънките на плодовите сладкиши и кексовете. Поръсете с тях настърганите ябълки или крушите, сливите, илипрасковите от компот. Може да ги оставите и да покълнат.Залейте ги със студена вода и ги оставете през нощта така.
След това поставете съда на тъмно и топло място и ако е необходимо доливайте с вода. Когато покълнат добавяйте ги към киселото мляко на децата, към овесените ядки, зелената или зелевата салата, или ги смесете с извара и подправете на вкус с черен пипер.
Тиквените семки - Със сурови и обелени семки поръсвайте плодовите салати, овесените ядки, зеленчуковите салати, а ситно смлени ги употребявайте за подправяне на варени и задушени зеленчуци и студени млечни сосове.
Сусамът - Много е вкусен за соленки и солен кекс, но също като прибавка към оризови ястия, спагети и пържени картофи. "Запържете" семето без мазнина в тиган, смелете го след това в кафемелачката и подправяйте зелените салати и задушените зеленчуци.
Тъй като и трите вида семки са много богати на мазнини, лесно гранясват. Съхранявайте ги в добре затворени стъклени буркани.
в."у дома"бр.45/96г.
Червена калина
След това поставете съда на тъмно и топло място и ако е необходимо доливайте с вода. Когато покълнат добавяйте ги към киселото мляко на децата, към овесените ядки, зелената или зелевата салата, или ги смесете с извара и подправете на вкус с черен пипер.
Тиквените семки - Със сурови и обелени семки поръсвайте плодовите салати, овесените ядки, зеленчуковите салати, а ситно смлени ги употребявайте за подправяне на варени и задушени зеленчуци и студени млечни сосове.
Сусамът - Много е вкусен за соленки и солен кекс, но също като прибавка към оризови ястия, спагети и пържени картофи. "Запържете" семето без мазнина в тиган, смелете го след това в кафемелачката и подправяйте зелените салати и задушените зеленчуци.
Тъй като и трите вида семки са много богати на мазнини, лесно гранясват. Съхранявайте ги в добре затворени стъклени буркани.
в."у дома"бр.45/96г.
Червена калина
Червената калина е широко разпространен храст из цялата страна. Среща се на влажни места, край потоци, в покрайнините на горите. Съществуват два вида - едроплодна и дребноплодна. Не бива да се бърка с картопа , който е разновидност на червената калина и се отглежда декоративно из паркове и градини.
Дървото достига 3-6м височина. Плодовете са светлочервени, сочни, топчести и лъскави, с малка костилка. Узряват през септември - октомври, но се задържат дълго време след опадане на листата-понякога до февруари на следващата година. За препоръчване е да се берат когато са в пълна зрелост. Тъй като са много сочни и лесно се нараняват и смачкват, китките се отрязват с нож или ножица в плитки кошници. След падането на сланите и настъпването на силните студове плодовете измръзват, но не се повреждат, а стават още по-сочни и нежни и горчивината им намалява. Презрелите и осланени плодове дори са още по-подходящи за преработване, особено за приготвяне на вино.
Плодовете на червената калина съдържат много полезни вещества, пектин, органични киселини, минерални соли - калий, натрий, калций, магнезий, фосфор, желязо, както и витамините В1, В2, С, Р и провит. А. По съдържание на вит. С калината изпреварва цитрусовите плодове. Поради високото си съдържание на дъбилни вещества и органични киселини при пряка консумация калината горчи като хинин, особено когато плодовете са недоузрели. Но след лагеруване омекват, дъбилните вещества се разграждат и горчивината изчезва почти напълно. В мармаладите, желетата и конфитюрите тя изобщо не се усеща.
Плодовете се сушат на проветриви места, като клонките се връзват на китки. През зимата от тях може да се приготви ароматичен и приятно оцветен чай, който подсладен с мед е отлично средство при простуда на горните дихателни пътища. Същият може да се използува и за гаргара при пресипнал глас и възпалени венци.
Отварата от плодовете подобрява работата на сърдечната мускулатура, тонизира организма и има диуретично действие. Това свойство на калината я прави подходяща съставка при диети свързани с начална фаза на сърдечна недостатъчност. Препоръчва се още за подобряване на храносмилането, като затягащо средство при диария, болки и спазми на червата, обилна и болезнена менструация.
Запарка от калина се пие при язва на стомаха и дванадесетопръстника, колит и гнойни пъпки по кожата.
При акне, като ефикасно външно дезинфекциращо средство може да се приготви спиртен извлек. Плодовете се заливат с водка в съотношение 1:5. След две седмици течността се прецежда и с напоен в нея памучен тампон се обтрива лицето. Ако извлекът е много силен, може евентуално да се разреди с дестилирана вода.
Като кръвоспиращо, противовъзпалително и успокояващо средство се използува и запарка от кората на стъблото и клонките. Тази запарка е полезна при хистерия, гърчове и безсъние. Дневната доза се приготвя от една чаена лъжичка обелена през пролетта, изсушена и стрита кора, която се залива с 200мл вряща вода. След 15 мин. се прецежда и се изпива на глътки.Смята се, че успокоява също маточни контракции при заплашващ аборт или лъжливи родилни напъни.
в."В-к за дома"бр.46/96г.
Дървото достига 3-6м височина. Плодовете са светлочервени, сочни, топчести и лъскави, с малка костилка. Узряват през септември - октомври, но се задържат дълго време след опадане на листата-понякога до февруари на следващата година. За препоръчване е да се берат когато са в пълна зрелост. Тъй като са много сочни и лесно се нараняват и смачкват, китките се отрязват с нож или ножица в плитки кошници. След падането на сланите и настъпването на силните студове плодовете измръзват, но не се повреждат, а стават още по-сочни и нежни и горчивината им намалява. Презрелите и осланени плодове дори са още по-подходящи за преработване, особено за приготвяне на вино.
Плодовете на червената калина съдържат много полезни вещества, пектин, органични киселини, минерални соли - калий, натрий, калций, магнезий, фосфор, желязо, както и витамините В1, В2, С, Р и провит. А. По съдържание на вит. С калината изпреварва цитрусовите плодове. Поради високото си съдържание на дъбилни вещества и органични киселини при пряка консумация калината горчи като хинин, особено когато плодовете са недоузрели. Но след лагеруване омекват, дъбилните вещества се разграждат и горчивината изчезва почти напълно. В мармаладите, желетата и конфитюрите тя изобщо не се усеща.
Плодовете се сушат на проветриви места, като клонките се връзват на китки. През зимата от тях може да се приготви ароматичен и приятно оцветен чай, който подсладен с мед е отлично средство при простуда на горните дихателни пътища. Същият може да се използува и за гаргара при пресипнал глас и възпалени венци.
Отварата от плодовете подобрява работата на сърдечната мускулатура, тонизира организма и има диуретично действие. Това свойство на калината я прави подходяща съставка при диети свързани с начална фаза на сърдечна недостатъчност. Препоръчва се още за подобряване на храносмилането, като затягащо средство при диария, болки и спазми на червата, обилна и болезнена менструация.
Запарка от калина се пие при язва на стомаха и дванадесетопръстника, колит и гнойни пъпки по кожата.
При акне, като ефикасно външно дезинфекциращо средство може да се приготви спиртен извлек. Плодовете се заливат с водка в съотношение 1:5. След две седмици течността се прецежда и с напоен в нея памучен тампон се обтрива лицето. Ако извлекът е много силен, може евентуално да се разреди с дестилирана вода.
Като кръвоспиращо, противовъзпалително и успокояващо средство се използува и запарка от кората на стъблото и клонките. Тази запарка е полезна при хистерия, гърчове и безсъние. Дневната доза се приготвя от една чаена лъжичка обелена през пролетта, изсушена и стрита кора, която се залива с 200мл вряща вода. След 15 мин. се прецежда и се изпива на глътки.Смята се, че успокоява също маточни контракции при заплашващ аборт или лъжливи родилни напъни.
в."В-к за дома"бр.46/96г.
Народно наименование - свирчовина
Черният бъз е храст или дребно дърво, високо 3-5 м, със силно разклонена корона пепеляво сива кора с жълтеникави петна и широка сърцевина. Листата са срещуположни леко перести, остри, тъмнозелени, силно назъбени по периферията листни петури. Цветовете са бели или кремави, дребни, ароматични, събрани в едри щитовидни съцветия, разположени по върховете на разклоненията. Плодовете са сочни ягодовидни, топчести с лъскава черна окраска. Съдържат 3 семена. Цъфти в края на пролетта. Расте из ниските зони на редките широколистни гори с влажна почва и край населените места. Отглежда се като декоративно растение в паркове и градини, заради приятната му миризма.
За лечебни цели се използуват най-често цветовете (по-рядко корените), които след изсушаване на сянка се пресяват през сито, за да преминават само цветовете, а цветните дръжки се отстраняват. Цветовете съдържат етерично масло, глюкозидите целдрин, рутин, самбунитрин, слузни и дъбилни вещества, органични киселини и др. Дрогата се използува като омекчително средство припростудни заболявания - ангина, хрема, кашлица, пресипнал глас, против ревматизъм, кожни обриви, кръвно налягане и затлъстяване. От нар. медицина е известно, че чаят от цветовете на бъз действа потогонно, омекчаващо и отхрачващо, при лечение на пикочните пътища, при хемороиди, подагра, импотенция.
Отвара от листа се използува външно при хемороиди, ревматизъм, за бани при кожни обриви, а зелената прясна кора за рани от изгорено и при червен вятър.
Начин на употреба: От цветовете се приготвя запарка (чай) като 2 чаени лъжички се заливат с 250мл вряща вода. След 15 мин. се прецежда и се пие горещо. Може да се приготви приятен полезен сироп:15-20 пресни съцветия се накисват за една вечер в 3 л вода, прецеждат се и се смесват със захарен сироп (от 3 кг захар) като се прибавят и 10 г лимонена киселина. Получава се сироп, който се разрежда с вода и се пие като безалкохолно питие.
в."Пенсионери"бр.4/97г.
За лечебни цели се използуват най-често цветовете (по-рядко корените), които след изсушаване на сянка се пресяват през сито, за да преминават само цветовете, а цветните дръжки се отстраняват. Цветовете съдържат етерично масло, глюкозидите целдрин, рутин, самбунитрин, слузни и дъбилни вещества, органични киселини и др. Дрогата се използува като омекчително средство припростудни заболявания - ангина, хрема, кашлица, пресипнал глас, против ревматизъм, кожни обриви, кръвно налягане и затлъстяване. От нар. медицина е известно, че чаят от цветовете на бъз действа потогонно, омекчаващо и отхрачващо, при лечение на пикочните пътища, при хемороиди, подагра, импотенция.
Отвара от листа се използува външно при хемороиди, ревматизъм, за бани при кожни обриви, а зелената прясна кора за рани от изгорено и при червен вятър.
Начин на употреба: От цветовете се приготвя запарка (чай) като 2 чаени лъжички се заливат с 250мл вряща вода. След 15 мин. се прецежда и се пие горещо. Може да се приготви приятен полезен сироп:15-20 пресни съцветия се накисват за една вечер в 3 л вода, прецеждат се и се смесват със захарен сироп (от 3 кг захар) като се прибавят и 10 г лимонена киселина. Получава се сироп, който се разрежда с вода и се пие като безалкохолно питие.
в."Пенсионери"бр.4/97г.
Сироп от бъз за укрепване
Сега той се приготвя от плодовете на ниския тревист бъз, известен в някои краища като бъзунек, ниско бъзе, мастилница. Не го бъркайте с дървовидния, от чиито цветове също се приготвя сироп.
За сиропа ви трябват добре узрели плодчета, събрани по-далеч от оживени пътища. Измийте ги с течаща вода и в съд с широко гърло редете ред плодчета, ред захар. Затворете съда с марля, а не с капачка. Оставете го на хладно да се разтопи захарта. Прецедете отделилата се течност през двойна марля, без да изстисквате.
Налейте сиропа в бутилки, но не ги затваряйте с тапи- ще гръмнат, а завържете гърлото им с двойна марля. Съхранявайте на хладно.
Два са начините по които може да използувате сиропа: -сутрин на гладно се изпиват две супени лъжици разтворени в чаена чаша вода. Това е дневната доза. Другият начин е 3пъти на ден да се пие по 1 супена лъжица най-малко половин час след храна. Сиропът се препоръчва като противораково средство и за укрепване след боледуване.
в."Домашен лекар"бр.40/96г.
Пригответе си кафе от жълъди
За сиропа ви трябват добре узрели плодчета, събрани по-далеч от оживени пътища. Измийте ги с течаща вода и в съд с широко гърло редете ред плодчета, ред захар. Затворете съда с марля, а не с капачка. Оставете го на хладно да се разтопи захарта. Прецедете отделилата се течност през двойна марля, без да изстисквате.
Налейте сиропа в бутилки, но не ги затваряйте с тапи- ще гръмнат, а завържете гърлото им с двойна марля. Съхранявайте на хладно.
Два са начините по които може да използувате сиропа: -сутрин на гладно се изпиват две супени лъжици разтворени в чаена чаша вода. Това е дневната доза. Другият начин е 3пъти на ден да се пие по 1 супена лъжица най-малко половин час след храна. Сиропът се препоръчва като противораково средство и за укрепване след боледуване.
в."Домашен лекар"бр.40/96г.
Пригответе си кафе от жълъди
У много народи дъбът от незапомнени времена е символ на могъщество и сила. Една от причините са това е, че от хилядолетия неговите плодове са служили за храна на хората. Сравнително скоро от 3-4 хиляди години, житните растения започват да го изместват и да разширяват своите територии. Днес дъбът се използува широко във фитотерапията и в народната медицина.
Отвара от кората на дъба има приложение при трудно заздравяващи рани, при афти и възпалени венци, при фарингити и възпалени сливици, а също така и при пърхот. В много малки концентрации отвара от дъбови кори се използува и като затягащо средство. Но особено полезна е тази отвара (1ч.л. на 500мл кипяща вода - дневна доза) за хора които са натрупали в организма си олово, било то от производството на оловни руди, или пък като особен белег на живеещите в големите градове с голям и необезопасен транспорт, отделящ в атмосферата много отровни изпарения. Оловото остава в организма, фиксира се в черния дроб, костите, зъбите и съдейства за тяхното разрушаване. Почти няма средства, които да изваждат оловото от организма. Отвара от дъбова кора, приемана в продължение на 2-3 месеца всяка година, има този чудотворен ефект.
А ако обичате да пиете кафе и се нуждаете от неговия ободряващ ефект, но искате да избегнете неприятните му странични действия, пригответе си кафе от жълъди.
Очистете ги от корите, нарежете ги на малки парченца и ги изсушете. След това ги потопете за няколко минути във вряла вода и отново ги изсушете. По този начин ще се освободите от горчивите вещества, които се съдържат в жълъдите и нарушават приятния вкус.
Изсушените на сянка парченца се изпичат добре, след което се смилат. Приготовлението е както при обикновено турско кафе. Това кафе е препоръчително при хора с големи физически натоварвания, при хора, прекарали тежки заболявания - с отпаднали физически сили, а също така и при професии, свързани с голям разход на нервна енергия - учители, икономисти, журналисти и т.н.
Това кафе особено ако е подсладено с мед, може да се дава за засилване на деца и на болни от сърдечно-съдови заболявания.
д-р Гергана Гешанова в."Агро пари"бр.47/22.11.96г.
Кафе от жълъди
Отвара от кората на дъба има приложение при трудно заздравяващи рани, при афти и възпалени венци, при фарингити и възпалени сливици, а също така и при пърхот. В много малки концентрации отвара от дъбови кори се използува и като затягащо средство. Но особено полезна е тази отвара (1ч.л. на 500мл кипяща вода - дневна доза) за хора които са натрупали в организма си олово, било то от производството на оловни руди, или пък като особен белег на живеещите в големите градове с голям и необезопасен транспорт, отделящ в атмосферата много отровни изпарения. Оловото остава в организма, фиксира се в черния дроб, костите, зъбите и съдейства за тяхното разрушаване. Почти няма средства, които да изваждат оловото от организма. Отвара от дъбова кора, приемана в продължение на 2-3 месеца всяка година, има този чудотворен ефект.
А ако обичате да пиете кафе и се нуждаете от неговия ободряващ ефект, но искате да избегнете неприятните му странични действия, пригответе си кафе от жълъди.
Очистете ги от корите, нарежете ги на малки парченца и ги изсушете. След това ги потопете за няколко минути във вряла вода и отново ги изсушете. По този начин ще се освободите от горчивите вещества, които се съдържат в жълъдите и нарушават приятния вкус.
Изсушените на сянка парченца се изпичат добре, след което се смилат. Приготовлението е както при обикновено турско кафе. Това кафе е препоръчително при хора с големи физически натоварвания, при хора, прекарали тежки заболявания - с отпаднали физически сили, а също така и при професии, свързани с голям разход на нервна енергия - учители, икономисти, журналисти и т.н.
Това кафе особено ако е подсладено с мед, може да се дава за засилване на деца и на болни от сърдечно-съдови заболявания.
д-р Гергана Гешанова в."Агро пари"бр.47/22.11.96г.
Кафе от жълъди
Кнайп препоръчва кафето от жълъди като най-доброто, най-сладкото и най-хранителното от всички кафета.
Зрелите жълъди се изтръскват от дърветата, събират се , поставят се на слънце, докато излязат от кутийките си. След това се накълцват и отново се сушат на слънце или във фурна (или пещ). После се смилат в мелачка за кафе. При варенето кафето от жълъди се поставя в кафеничето, докато водата е студена, а не след като е завряла.
Това кафе може да съперничи на кафето от Малта. То е твърде силно,полезно и толкова здравословно, че без страх може да се дава и на децата, дори се препоръчва пред кафето от цикория.
Деца, събирайте жълъди!
Йохан Кюнцле кн."Билколечение" 1991
Дяволското дърво
Зрелите жълъди се изтръскват от дърветата, събират се , поставят се на слънце, докато излязат от кутийките си. След това се накълцват и отново се сушат на слънце или във фурна (или пещ). После се смилат в мелачка за кафе. При варенето кафето от жълъди се поставя в кафеничето, докато водата е студена, а не след като е завряла.
Това кафе може да съперничи на кафето от Малта. То е твърде силно,полезно и толкова здравословно, че без страх може да се дава и на децата, дори се препоръчва пред кафето от цикория.
Деца, събирайте жълъди!
Йохан Кюнцле кн."Билколечение" 1991
Дяволското дърво
Когато Аллах започнал да разпределя растенията между първите хора, дяволът си изпросил дрянът, съблазнен от ранния цъфтеж. Мислел, че първи плод ще хапне. И зачакал. Узрели крушите, ябълките, вишните, ...Плодовете на неговото дърво още били зелени и кисели. Разгневен, той плюл от досада и се отказал от дървото, което го измамило. И не щеш ли -то взело, че узряло. Хората събрали наесен богата реколта и за присмех на неудачника нарекли дряна "шейтаново" или "дяволско" дърво. Така хората започнали да използуват дряновия плод от незапомнени времена.
Овидий описал в поемата си "Златния век" церемониала, при който съпрузите Филимон и Бавкида си приготвят дряново сладко. Костилки от дрян са намерени в Крим при разкопките на древния град Херсонес, а също и в Швейцария в строежи, изградени преди повече от 5 хиляди години.
Ботаниците нарекли дряна "Корнус", което значи рог, заради твърдостта на дървесината- добре ползувано качество още в древна Гърция и Рим, където от нея са изработвали оръжия. Омир въоръжил Одисей със стрела от дрян. Ромул пък начертал с дряново копие границите на бъдещия "вечен град", като накрая забил копието на Палестинския хълм и то веднага се превърнало в цъфтящо дряново дърво.
Днес създателите на музикални инструменти използуват дряновата дървесина за направа на кларнети, флейти и свирки. Твърдата дървесина се използува още в столарството и в стругарството за правене на совалки. От млади тънки клони кошничари плетат произведенията си. Дървесината дава доброкачествен въглен, използуван в барутното производство. От костилките се прави засъхващо мастило, а от него специален безир при приготвяне на фини бои.
Химическия анализ потвърди научно, че дрянът съдържа ценни дъбилни вещества(танини) в кората и листата, които нямат равни на себе си. Кожа, обработена с тях има хубава текстура и оригинална жълта или сивозелена разцветка. От кората и листата промишлено се получава отлична жълта боя, а в бита от начукани кори се боядисва вълната в бежово
Най-голяма заслуга за уважението на дряна имат древните лекари. Хипократпредписва отвара от листа на дрян при стомашни болки. Днес е широко известно, че 5-10 г сухи дренки в чаша вода са отлично затягащо средство.
Месестата част на плода съдържа много вит.С, захари, органични киселини, минерални соли, а от тях и окиси- калий, калций, фосфор, магнезий, желязо. Наличния пектин притежава силно желиращи свойства. От плодовете се приготвят чудесни пулпове, мармалади, пюрета, компоти, шербети, вина, ракии и подправки.
Дрянът е на голяма почит в Кавказ, където приготвят националния продукт-дрянов лаваш, който в миналото е имал и военно значение. По време на Първатасветовна война, чрез лаваша, са се справили с широко разпространения скорбут.
Чудесни са през пролетта първите дръвчета -букети, някои от които са на възраст до 150 години. Няма дъбова, габърова и борова гора, където да не се е заселил този храст или дърво високо до 7 метра. Не по-малко красиво е и през септември, окичено с рубинени или тъмночервени плодове, за което го нарекли "казъл", червен.
...Ако имате зимен празник и не можете да си позволите скъпо струващи живи цветя, срежете дрянова клонка, оставете я в топла вода седмица преди празника, тя ще надене златната си риза, от ситни нежни цветчета, които ще блестят за вас в празничната вечер, на пук.
в."Агро вестник" бр.38/96г.
Похапнете кестени! Лекуват анемия и ревматизъм
Овидий описал в поемата си "Златния век" церемониала, при който съпрузите Филимон и Бавкида си приготвят дряново сладко. Костилки от дрян са намерени в Крим при разкопките на древния град Херсонес, а също и в Швейцария в строежи, изградени преди повече от 5 хиляди години.
Ботаниците нарекли дряна "Корнус", което значи рог, заради твърдостта на дървесината- добре ползувано качество още в древна Гърция и Рим, където от нея са изработвали оръжия. Омир въоръжил Одисей със стрела от дрян. Ромул пък начертал с дряново копие границите на бъдещия "вечен град", като накрая забил копието на Палестинския хълм и то веднага се превърнало в цъфтящо дряново дърво.
Днес създателите на музикални инструменти използуват дряновата дървесина за направа на кларнети, флейти и свирки. Твърдата дървесина се използува още в столарството и в стругарството за правене на совалки. От млади тънки клони кошничари плетат произведенията си. Дървесината дава доброкачествен въглен, използуван в барутното производство. От костилките се прави засъхващо мастило, а от него специален безир при приготвяне на фини бои.
Химическия анализ потвърди научно, че дрянът съдържа ценни дъбилни вещества(танини) в кората и листата, които нямат равни на себе си. Кожа, обработена с тях има хубава текстура и оригинална жълта или сивозелена разцветка. От кората и листата промишлено се получава отлична жълта боя, а в бита от начукани кори се боядисва вълната в бежово
Най-голяма заслуга за уважението на дряна имат древните лекари. Хипократпредписва отвара от листа на дрян при стомашни болки. Днес е широко известно, че 5-10 г сухи дренки в чаша вода са отлично затягащо средство.
Месестата част на плода съдържа много вит.С, захари, органични киселини, минерални соли, а от тях и окиси- калий, калций, фосфор, магнезий, желязо. Наличния пектин притежава силно желиращи свойства. От плодовете се приготвят чудесни пулпове, мармалади, пюрета, компоти, шербети, вина, ракии и подправки.
Дрянът е на голяма почит в Кавказ, където приготвят националния продукт-дрянов лаваш, който в миналото е имал и военно значение. По време на Първатасветовна война, чрез лаваша, са се справили с широко разпространения скорбут.
Чудесни са през пролетта първите дръвчета -букети, някои от които са на възраст до 150 години. Няма дъбова, габърова и борова гора, където да не се е заселил този храст или дърво високо до 7 метра. Не по-малко красиво е и през септември, окичено с рубинени или тъмночервени плодове, за което го нарекли "казъл", червен.
...Ако имате зимен празник и не можете да си позволите скъпо струващи живи цветя, срежете дрянова клонка, оставете я в топла вода седмица преди празника, тя ще надене златната си риза, от ситни нежни цветчета, които ще блестят за вас в празничната вечер, на пук.
в."Агро вестник" бр.38/96г.
Похапнете кестени! Лекуват анемия и ревматизъм
Уж знаем всичко за кестените, пък бързо откриваме, че непретенциозният плод несправедливо е подценяван. Правило ли ви е впечатление например, че кафявия деликатес е една от най-калоричните храни 200кал на 100г! Знаете ли, че той е истински естествен резервоар на желязо, цинк, мед, фосфор, магнезий, калций и то във вида , в който тези елементи най-пълноценно се усвояват от човешкия организъм ? И накрая подозирали ли сте, че твърдият кестен съдържа толкова витамин С в единица тегло, колкото има само в лимона.
В страни като Франция, където кестените са на особена почит, отглеждането на плодоносните дървета се наблюдава от сладкарската гилдия. Защо ли ? Защото кестените имат изключително висока захарност и от тях се правят повече от 50 вида сладкиши.
Лекарите са единодушни с природо лечителите - кестенът е чудесно естествено лекарство, което няма вредни странични действия. Препоръчват го на болните от малокръвие (анемия)-тогава кестените трябва да се консумират всекидневно през есента и началото на зимата.
Лапи от смлени кестени облекчават ревматичните болки. Варените или печени кестени имат антидиарично действие поради богатството на танин и пектин в тях .
Лековити са и кестеновите листа, както и кората на дървото. Отвара от тях успокоява болките и лекува ревматизъм. Приготвя се като 10г кестенова шума се заливат с половин литър вряла вода.
в."Ние жените"бр.45/96г.
Див кестен
В страни като Франция, където кестените са на особена почит, отглеждането на плодоносните дървета се наблюдава от сладкарската гилдия. Защо ли ? Защото кестените имат изключително висока захарност и от тях се правят повече от 50 вида сладкиши.
Лекарите са единодушни с природо лечителите - кестенът е чудесно естествено лекарство, което няма вредни странични действия. Препоръчват го на болните от малокръвие (анемия)-тогава кестените трябва да се консумират всекидневно през есента и началото на зимата.
Лапи от смлени кестени облекчават ревматичните болки. Варените или печени кестени имат антидиарично действие поради богатството на танин и пектин в тях .
Лековити са и кестеновите листа, както и кората на дървото. Отвара от тях успокоява болките и лекува ревматизъм. Приготвя се като 10г кестенова шума се заливат с половин литър вряла вода.
в."Ние жените"бр.45/96г.
Див кестен
При разширени вени, тромбофлебит, трудно заздравяващи рани, хемороиди, кашлица.
Дивите кестени, широко известни с недотам привлекателното име конски кестени, са едни от най-разпространените дървета из улиците, парковете и градините на цялата страна. Масовото им култивиране води началото си от 1906г., когато в София бил сменен общинския градоначалник и встъпилият в длъжност елзасец Йосиф Фрай изкоренил позасъхналите бодливи акации и ги заменил със сегашните кестени. Освен конски кестен у нас расте и се култивира и обикновен "питомен" кестен. Най-голямото му естествено находище се намира по северните склонове на Беласица, среща се нарядко и по Огражден, в полите на Пирин и Берковския балкан. Двете дървета нямат по между си никакви родствени връзки-те се отнасят не само към два различни рода, но и към две различни растителни семейства. Сходството в българските им имена идва навярно от приликата на техните плодове и семена.
В диворастящо състояние конският кестен бил намерен най-напред в Гърция през 1806г. Близо 300г.преди това обаче дървото било култивирано в Холандия от семена донесени от Цариград. От данните на палеоботаниците може да се съди, че през терциерния период, конският кестен е бил широко разпространен в почти цяла Европа. С настъпването на огромните скандинавски ледници и последвалото силно захлаждане на климата, той повсеместно загинал, като се запазил само на няколко места в природата на балканските страни.
Конският кестен е дърво с разклонена корона и достига до 30 м височина. Листата му са 5-7делни слабо назъбени листчета с дълги дръжки. Цветовете са бели или розовочервени, а плодът е разпуклива кутийка с остри шипчета и с 1-3 семена. За лечение се използуват зелените листа, кората и семената. Кората се бели рано напролет-март, преди развитието на растението и при започване на сокодвижението. Семената се берат след узряване, през месец септември-октомври.
Кората съдържа гликозидите ескулин и фраксин, сапонини, дъбилни вещества, мазнини, смола, до 3% ескулин, витамините С, В, К и др.Този сложен и разнообразен състав обяснява лечебното действие на дивия кестен, което е съдосвиващо, болкоуспокояващо и противовъзпалително. Има също капиляро и веноукрепващ ефект,действа и противосъсирващо. Това се дължи на ескулина, който намалява пропускливостта и чупливостта на капилярите. Дивия кестен е старо средство за лекуване на хемороиди, разширени вени, тромбофебит и труднозаздравяващи рани, възникнали в резултат на нарушено кръвоснабдяване.
Народната медицина препоръчва семената на дивия кестен при бронхит, кашлица, болестта на Бюргер, подагра, а напоследък при тумори.
Външно приложение - Настойка от ситно нарязани кестени кисне 15 дни в силна ракия (1:10) се прилага за мазане при ревматизъм, флебит, хемороиди. Корите под формата на отвара и компреси се препоръчват при разширени вени. Счукани пресни листа се използуват за компреси при разширени вени и язви.
Вътрешно се използува запарка от нарязани на ситно кестени- една кафена лъжичка залети с 500мл вряла вода. След като киснат 2 часа, се пие по 100мл, 15 минути преди ядене, 4 пъти дневно. Кората се употребява по същия начин, като ври 10 минути.
Внимание: В големи дози билката е отровна!
в."Феномен"бр.49/05.12.96г.
Дивият кестен лекува разширени вени
Дивите кестени, широко известни с недотам привлекателното име конски кестени, са едни от най-разпространените дървета из улиците, парковете и градините на цялата страна. Масовото им култивиране води началото си от 1906г., когато в София бил сменен общинския градоначалник и встъпилият в длъжност елзасец Йосиф Фрай изкоренил позасъхналите бодливи акации и ги заменил със сегашните кестени. Освен конски кестен у нас расте и се култивира и обикновен "питомен" кестен. Най-голямото му естествено находище се намира по северните склонове на Беласица, среща се нарядко и по Огражден, в полите на Пирин и Берковския балкан. Двете дървета нямат по между си никакви родствени връзки-те се отнасят не само към два различни рода, но и към две различни растителни семейства. Сходството в българските им имена идва навярно от приликата на техните плодове и семена.
В диворастящо състояние конският кестен бил намерен най-напред в Гърция през 1806г. Близо 300г.преди това обаче дървото било култивирано в Холандия от семена донесени от Цариград. От данните на палеоботаниците може да се съди, че през терциерния период, конският кестен е бил широко разпространен в почти цяла Европа. С настъпването на огромните скандинавски ледници и последвалото силно захлаждане на климата, той повсеместно загинал, като се запазил само на няколко места в природата на балканските страни.
Конският кестен е дърво с разклонена корона и достига до 30 м височина. Листата му са 5-7делни слабо назъбени листчета с дълги дръжки. Цветовете са бели или розовочервени, а плодът е разпуклива кутийка с остри шипчета и с 1-3 семена. За лечение се използуват зелените листа, кората и семената. Кората се бели рано напролет-март, преди развитието на растението и при започване на сокодвижението. Семената се берат след узряване, през месец септември-октомври.
Кората съдържа гликозидите ескулин и фраксин, сапонини, дъбилни вещества, мазнини, смола, до 3% ескулин, витамините С, В, К и др.Този сложен и разнообразен състав обяснява лечебното действие на дивия кестен, което е съдосвиващо, болкоуспокояващо и противовъзпалително. Има също капиляро и веноукрепващ ефект,действа и противосъсирващо. Това се дължи на ескулина, който намалява пропускливостта и чупливостта на капилярите. Дивия кестен е старо средство за лекуване на хемороиди, разширени вени, тромбофебит и труднозаздравяващи рани, възникнали в резултат на нарушено кръвоснабдяване.
Народната медицина препоръчва семената на дивия кестен при бронхит, кашлица, болестта на Бюргер, подагра, а напоследък при тумори.
Външно приложение - Настойка от ситно нарязани кестени кисне 15 дни в силна ракия (1:10) се прилага за мазане при ревматизъм, флебит, хемороиди. Корите под формата на отвара и компреси се препоръчват при разширени вени. Счукани пресни листа се използуват за компреси при разширени вени и язви.
Вътрешно се използува запарка от нарязани на ситно кестени- една кафена лъжичка залети с 500мл вряла вода. След като киснат 2 часа, се пие по 100мл, 15 минути преди ядене, 4 пъти дневно. Кората се употребява по същия начин, като ври 10 минути.
Внимание: В големи дози билката е отровна!
в."Феномен"бр.49/05.12.96г.
Дивият кестен лекува разширени вени
Разширените вени на долните крайници днес са един много често срещан проблем при условията на общата обездвиженост на населението, наднорменото тегло, непълноценното и често неправилно хранене.
Съществена роля играе и наследствения фактор, както и професионалните особености- например при стоматолози, учители и др. Лечението на разширените вени е трудно и изисква продължително, упорито участие на самия пациент.Разбира се , възможно е и бързо разрешение на въпроса чрез оперативна интервенция, но това не винаги е най-добрия вариант, поради възможност от странични нежелани ефекти.
Природолечението предлага следните билкови комбинации:
Плодове от див кестен -100г (това всъщност са семената на кестена) ситно нарязани и изсушени, стръкове от водно пипериче и клонки от бял имел - 80г , стръкове от бял равнец - 50г и листа от мента - 30г. Приготвя се отвара от 700мл кипяща вода и 2 суп.лъжици от сместа. Ври 5мин., кисне 1 час и се прецежда. Отварата се приема три пъти дневно по 200мл преди храна.
Друга комбинация включва 100г сухи кори от див кестен, по 80г кори от върба и плод от трънки, 50г корени от кисел трън и 30г кори от дъб. Приготовлението е по същия начин.
За външна употреба се препоръчва и спиртен екстракт от плодовете на кестена. Залейте 30г ситно нарязани и изсушени плодове от кестен с 96'спирт. Да престои 2 седмици, след което може да се използува за външно намазване на засегнатите участъци. Ефектът може да се засили, ако към кестена се прибавят и 30гситно натрошен прополис(пчелен клей). За външна употреба се препоръчват и бани с отвара от кори от див кестен, листа от орех и кори от дъб - по 50г.
На 1 л кипяща вода се поставят 3пълни супени лъжици от сместа.Ври 10мин., кисне 1час и се прецежда. След като изстине напълно, отварата се използува за бани и компреси. Със същата отвара могат да се направят ледчета в камерата на хладилника и с тях леко да се поглаждат засегнатите участъци в посока от периферията към центъра.
Много добър ефект в природолечението на разширените вени има редовното движение, особено енергичното ходене пеша, упражнения с поставяне на краката по-високо-например свещ и спане с възглавница под краката. Добре е сутрин след събуждане още в леглото да се поставят ластични чорапи, които да подпомагат разхлабената съединителна тъкан. Необходима е употреба на много сурови плодове и зеленчуци, които ни снабдяват с необходимите витамини и микроелементи. Препоръчва се и поне един ден на седмица - разтоварен ден за нормализиране на теглото. Позволени са само леки поглаждащи движения и в никакъв случай енергичен масаж. Хидротерапията препоръчва обливане с хладка магнитна вода 2пъти дневно.
д-р Гергана Гешанова в."Агро пари"бр.48/96г.
Природни сънотворни
Съществена роля играе и наследствения фактор, както и професионалните особености- например при стоматолози, учители и др. Лечението на разширените вени е трудно и изисква продължително, упорито участие на самия пациент.Разбира се , възможно е и бързо разрешение на въпроса чрез оперативна интервенция, но това не винаги е най-добрия вариант, поради възможност от странични нежелани ефекти.
Природолечението предлага следните билкови комбинации:
Плодове от див кестен -100г (това всъщност са семената на кестена) ситно нарязани и изсушени, стръкове от водно пипериче и клонки от бял имел - 80г , стръкове от бял равнец - 50г и листа от мента - 30г. Приготвя се отвара от 700мл кипяща вода и 2 суп.лъжици от сместа. Ври 5мин., кисне 1 час и се прецежда. Отварата се приема три пъти дневно по 200мл преди храна.
Друга комбинация включва 100г сухи кори от див кестен, по 80г кори от върба и плод от трънки, 50г корени от кисел трън и 30г кори от дъб. Приготовлението е по същия начин.
За външна употреба се препоръчва и спиртен екстракт от плодовете на кестена. Залейте 30г ситно нарязани и изсушени плодове от кестен с 96'спирт. Да престои 2 седмици, след което може да се използува за външно намазване на засегнатите участъци. Ефектът може да се засили, ако към кестена се прибавят и 30гситно натрошен прополис(пчелен клей). За външна употреба се препоръчват и бани с отвара от кори от див кестен, листа от орех и кори от дъб - по 50г.
На 1 л кипяща вода се поставят 3пълни супени лъжици от сместа.Ври 10мин., кисне 1час и се прецежда. След като изстине напълно, отварата се използува за бани и компреси. Със същата отвара могат да се направят ледчета в камерата на хладилника и с тях леко да се поглаждат засегнатите участъци в посока от периферията към центъра.
Много добър ефект в природолечението на разширените вени има редовното движение, особено енергичното ходене пеша, упражнения с поставяне на краката по-високо-например свещ и спане с възглавница под краката. Добре е сутрин след събуждане още в леглото да се поставят ластични чорапи, които да подпомагат разхлабената съединителна тъкан. Необходима е употреба на много сурови плодове и зеленчуци, които ни снабдяват с необходимите витамини и микроелементи. Препоръчва се и поне един ден на седмица - разтоварен ден за нормализиране на теглото. Позволени са само леки поглаждащи движения и в никакъв случай енергичен масаж. Хидротерапията препоръчва обливане с хладка магнитна вода 2пъти дневно.
д-р Гергана Гешанова в."Агро пари"бр.48/96г.
Природни сънотворни
Дивият кестен
Плодът на дивия кестен бе една от най-тачените билки на народния лечител Петър Димков. Той носеше в джобовете си по няколко кестена. Понякога ги вадеше и после пъхаше обратно.
Убеден бе, че поставен там, кестенът излъчва с нищо не сравнима енергия, която благоприятно влияе върху ставите, сухожилията, мускулатурата и нервната система.
"Тези малки, кафяви, лъскави топчици са удивителни акумулатори на слънце, енергия и живот и я отдават щедро, с постоянно лъчение цялата година"- споделяше той. Те са незаменими успокоителни. Ето защо Петър Димков съветваше да ги има под възглавницата- 5-6, най-много 10.Но не повече, защото лъчението може да стане много силно и да предизвика главоболие.
За добър сън Лечителят използуваше шапка от двоен тензух, в която кестените бяха двойно съшити и доста повече на брой от тези които препоръчваше. Вечер слагаше тази шапка на главата си. "Заспивам мигновено"- отбелязваше той.
в."Дар"бр.1/97г.
Кестените помагат на чувствителна кожа
Убеден бе, че поставен там, кестенът излъчва с нищо не сравнима енергия, която благоприятно влияе върху ставите, сухожилията, мускулатурата и нервната система.
"Тези малки, кафяви, лъскави топчици са удивителни акумулатори на слънце, енергия и живот и я отдават щедро, с постоянно лъчение цялата година"- споделяше той. Те са незаменими успокоителни. Ето защо Петър Димков съветваше да ги има под възглавницата- 5-6, най-много 10.Но не повече, защото лъчението може да стане много силно и да предизвика главоболие.
За добър сън Лечителят използуваше шапка от двоен тензух, в която кестените бяха двойно съшити и доста повече на брой от тези които препоръчваше. Вечер слагаше тази шапка на главата си. "Заспивам мигновено"- отбелязваше той.
в."Дар"бр.1/97г.
Кестените помагат на чувствителна кожа
Кестените са подходящи за приготвяне на различни маски и лосиони. Те се употребяват обикновено в комбинация сладки и диви. Оказват благоприятен ефект върху отпуснатата, суха и чувствителна кожа. Кестените помагат при поява на характерна червенина по бузите и носа. Имат свойството да свиват капилярите и в същото време да тонизират. Маските се правят през ден, а лосионите се ползуват всеки ден в продължение на две седмици.
За отпусната и чувствителна кожа - Сварете шепа сладки и шепа диви кестени. Обелете ги и върнете люспите във водата от варенето. Поставете на слаб огън и варете, докато течността стане на половина. Прецедете и охладете. Пасирайте белените кестени и разредете с част от отварата.
Нанесете маската върху лицето и след 20 мин. измийте с хладка вода. Останалата част от отварата сипете в тъмно стъклено шише и я дръжте в хладилника. Използувайте я като лосион, с който да обтривате лицето си.
Лосион за укрепване стените на кръвоносните съдове
Нарежете по една шепа диви и сладки кестени и ги залейте със спирт. Дръжте сместа на тъмно и хладно място 25дни. Прецедете и разредете с розова вода. Обтривайте лицето сутрин и вечер.
в."Жълт труд"бр.45/96г.
За отпусната и чувствителна кожа - Сварете шепа сладки и шепа диви кестени. Обелете ги и върнете люспите във водата от варенето. Поставете на слаб огън и варете, докато течността стане на половина. Прецедете и охладете. Пасирайте белените кестени и разредете с част от отварата.
Нанесете маската върху лицето и след 20 мин. измийте с хладка вода. Останалата част от отварата сипете в тъмно стъклено шише и я дръжте в хладилника. Използувайте я като лосион, с който да обтривате лицето си.
Лосион за укрепване стените на кръвоносните съдове
Нарежете по една шепа диви и сладки кестени и ги залейте със спирт. Дръжте сместа на тъмно и хладно място 25дни. Прецедете и разредете с розова вода. Обтривайте лицето сутрин и вечер.
в."Жълт труд"бр.45/96г.
Сезонът на кестените
Есента е кестеновия сезон. Точно сега можете да си купите от всеки пазар, при това на приемливи цени. А те са вкусни всякак:печени, варени, глазирани (особено като гарнитура за дивеч и птици). Предлагаме ви, три варианта за приготвяне на кестени:
Печени: Измивате ги и с ножче правите кръстовиден срез в горната им част. Поставете ги в тавичка и запичате за десетина минути, докато кората започне да се отлепва. След това много лесно ще може да го добелите. Удоволствие е да ги поднесете топли с бяло вино и всеки един на трапезата да си ги бели сам.
Варени: (по същия начин се приготвят и когато се употребяват за пълнежи и десерти).Врат около половин час в кипяща вода, след което се белят. Ако вътрешната люспа не се маха, потопете ги още веднъж във вряла вода.
Глазирани: Кестените се варят само 5мин и се белят. На огъня се сгорещяват 50г масло и 20г захар, докато сместа стане светло кафява. Прибавят се кестените с малко от водата, в която са врели.Цялата смес ври още 20 минути.
в."Практична домакиня"бр.47/20.11.96г.
Печени: Измивате ги и с ножче правите кръстовиден срез в горната им част. Поставете ги в тавичка и запичате за десетина минути, докато кората започне да се отлепва. След това много лесно ще може да го добелите. Удоволствие е да ги поднесете топли с бяло вино и всеки един на трапезата да си ги бели сам.
Варени: (по същия начин се приготвят и когато се употребяват за пълнежи и десерти).Врат около половин час в кипяща вода, след което се белят. Ако вътрешната люспа не се маха, потопете ги още веднъж във вряла вода.
Глазирани: Кестените се варят само 5мин и се белят. На огъня се сгорещяват 50г масло и 20г захар, докато сместа стане светло кафява. Прибавят се кестените с малко от водата, в която са врели.Цялата смес ври още 20 минути.
в."Практична домакиня"бр.47/20.11.96г.
Учените открили, че листата и кората на зелените орехи съдържа отровата юглон. Но както е в природата, в малки количества почти всяка отрова е целебна. Сега от неузрелите орехи се получават витамини-концентрати, а от екстракта от листата се приготвя препаратът "Карион" за лечение на туберкулоза.
Народната медицина:
Настойка от пресни листа (2чаени лъжички дрога на 200мл вода) може да се пие като витаминозен чай, като съдоразширяващо средство, за подобряване на храносмилането или при нарушена обмяна на веществата. Освен това този екстракт е идеален за промивка на очите при конюнктивит, за лекуване на венците и при разклатени и болни зъби. В по-концентриран вид се използува за лекуване на тежки, хронични екземи и се разтваря във ваната при подагра и ревматизъм.
Но нека да не забравяме и плодовете: Всеки ден можем да ядем поне два, три ореха с малко мед. Калориите на три ореха се равняват на едно яйце или на един хубав сандвич. И са много по-полезни, усвояват се пълноценно без остатък. В този вълшебен плод има цял набор от витамини, важни микроелементи, до 20% белтъчини, а в ореховото масло 75%. То също е много полезно и лековито. Тъкмо то лекува склерозата и превръща планинците в дълголетници. С орехи се хранят и руските и американските космонавти.
Християните ползуват този ценен плод по време на постите. Именно орехите са давали здраве и сила на нашите баби и дядовци и те по-рядко от нас са боледували от диабет, склероза, затлъстяване, хипертония.
Огн. Стамболиев в."Ние жените"бр.34/21.08.97г.
Народната медицина:
Настойка от пресни листа (2чаени лъжички дрога на 200мл вода) може да се пие като витаминозен чай, като съдоразширяващо средство, за подобряване на храносмилането или при нарушена обмяна на веществата. Освен това този екстракт е идеален за промивка на очите при конюнктивит, за лекуване на венците и при разклатени и болни зъби. В по-концентриран вид се използува за лекуване на тежки, хронични екземи и се разтваря във ваната при подагра и ревматизъм.
Но нека да не забравяме и плодовете: Всеки ден можем да ядем поне два, три ореха с малко мед. Калориите на три ореха се равняват на едно яйце или на един хубав сандвич. И са много по-полезни, усвояват се пълноценно без остатък. В този вълшебен плод има цял набор от витамини, важни микроелементи, до 20% белтъчини, а в ореховото масло 75%. То също е много полезно и лековито. Тъкмо то лекува склерозата и превръща планинците в дълголетници. С орехи се хранят и руските и американските космонавти.
Християните ползуват този ценен плод по време на постите. Именно орехите са давали здраве и сила на нашите баби и дядовци и те по-рядко от нас са боледували от диабет, склероза, затлъстяване, хипертония.
Огн. Стамболиев в."Ние жените"бр.34/21.08.97г.
У нас се срещат три вида липи - дребнолистна, едролистна и сребролистна. С лечебна цел се използуват цветовете, заедно с прицветника. Берат се по време на цъфтежа - от средата на юни, до към средата на август, като по-късно цъфти сребролистната липа. (Тя е най-лековита. бел. д-р Михайлов) При бране, цветовете не бива да се тъпчят в торби, мачкат и напластяват, защото се запарват и при сушене потъмняват. Сушат се на сенчесто, топло и проветриво място. Билката е добре изсушена, когато при огъване цветните дръжки започнат да се чупят. Дрогата трябва да се пази от пряка слънчева светлина, защото избелява и губи качествата си. Цветът и трябва да бъде: светложълти цветчетаи жълтозелен прилистник. Миризмата приятна, а вкусът, сладникаво горчив.Съхранява се в амбалажни пликове или стъклени буркани на тъмно и сухо място. В липовия цвят се съдържат слузни и дъбилни вещества, захари, етерично масло, каротин, витамин С и др.
Дрогата има леко дезинфекционно и противовъзпалително действие, сваля температурата. Под формата на чай подпомага лечението на простуда, грип, ангина, пневмония. Като леко диуретично средство, липовият цвят се предписва и при възпаление на бъбреците и пикочния мехур. Как да използуваме лечебните свойства на липата? Чай - Приготвя се като запарка - една супена лъжица натрошена билка се залива с 250мл кипяща вода и кисне около 20 минути. Прецежда се и се изпива гореща наведнъж. Дневната доза е 2-3 чаши. Отвара - Две супени лъжици билка се заливат с 250мл кипяща вода, киснат 10 мин., след което течността се прецежда. За подсилване на ефекта, към топлата отвара може да се прибави 1 чаена лъжичка цода бикарбонат. Препоръчва се при възпаление на устната кухина и гърлото. За бани при възпалени хемороиди, кожни обриви, изгаряния и ставни болки отварата се приготвя от 100г липов цвят и 2л вода. Маслен извлек - Набират се свежи цветове сутрин, преди да ги е напекло слънцето. Слагат се в шише с широко гърло или бурканче и се заливат със зехтин (може и загрято на водна баня до кипване и охладено олио) два пръста над билката. Съдът се затваря и се оставя на слънце за 2 седмици, след което течността се прецежда. За предпочитане е да се съхранява в хладилник. Срокът на годност на така приготвеното липово масло е около 3 год. Прилага се при слънчево изгаряне, загрубяла кожа на ръцете, лактите и особено петите. Действа като балсам на сухата, зачервена и застаряваща кожа - тонизира я , изглажда бръчките и успокоява възпаленията.
в."В-к за дома"бр.22/20.06.97г.
Черница за силни мускули и зорки очи
Дрогата има леко дезинфекционно и противовъзпалително действие, сваля температурата. Под формата на чай подпомага лечението на простуда, грип, ангина, пневмония. Като леко диуретично средство, липовият цвят се предписва и при възпаление на бъбреците и пикочния мехур. Как да използуваме лечебните свойства на липата? Чай - Приготвя се като запарка - една супена лъжица натрошена билка се залива с 250мл кипяща вода и кисне около 20 минути. Прецежда се и се изпива гореща наведнъж. Дневната доза е 2-3 чаши. Отвара - Две супени лъжици билка се заливат с 250мл кипяща вода, киснат 10 мин., след което течността се прецежда. За подсилване на ефекта, към топлата отвара може да се прибави 1 чаена лъжичка цода бикарбонат. Препоръчва се при възпаление на устната кухина и гърлото. За бани при възпалени хемороиди, кожни обриви, изгаряния и ставни болки отварата се приготвя от 100г липов цвят и 2л вода. Маслен извлек - Набират се свежи цветове сутрин, преди да ги е напекло слънцето. Слагат се в шише с широко гърло или бурканче и се заливат със зехтин (може и загрято на водна баня до кипване и охладено олио) два пръста над билката. Съдът се затваря и се оставя на слънце за 2 седмици, след което течността се прецежда. За предпочитане е да се съхранява в хладилник. Срокът на годност на така приготвеното липово масло е около 3 год. Прилага се при слънчево изгаряне, загрубяла кожа на ръцете, лактите и особено петите. Действа като балсам на сухата, зачервена и застаряваща кожа - тонизира я , изглажда бръчките и успокоява възпаленията.
в."В-к за дома"бр.22/20.06.97г.
Черница за силни мускули и зорки очи
Черницата заема важно място във фитотерапията. Освен сочните плодове се използуват и пъпките, листата, кората и корените и . Доказано е , че ако сърдечно болните в продължение на месец изяждат всеки ден по 300-400г черници, разделени на 3-4 приема,работата на сърцето и трудоспособността значително се подобряват, усилва се потентността. Плодовете на бялата черница подобряват зрението. Зрелите имат разхлабващо действие и се препоръчват при запек, а недоузрелите-затягащо и се препоръчват при стомашно разстройство. Сокът и екстрактът от плодовете на двата вида черница имат антисептично действие. С тях се прави гаргара при афти в устната кухина и възпалено гърло.
Листата се използуват при леки форми на диабет. Берат се в началото на лятото и се сушат на сянка. Съдържащият се в тях вит. В2 спомага за задържането на гликозата в тъканите.
Пъпките се берат през зимата и в ранна пролет. От изсушените пъпки се приготвя отвара при затлъстяване и сърдечно-съдови смущения.
От кората на черничевото дърво става мехлем, с който се мажат порезни рани,драскотини, леки изгаряния. Приготвя се от стрита на прах кора, разбъркана с зехтин в съотношение 1:30. Кората на корените се използува за приготвяне на отвара за регулиране на нередовна и оскъдна менструация.
Как се използуват лечебните свойства на черницата?
* Отвара: Една две чаени лъжички нарязани листа или кора от корени се заливат с 250мл кипяща вода и се варят 10мин.Прецедената течност се пие на глътки през целия ден.
* Запарка: Две супени лъжици листа се заливат с 400мл кипяща вода и захлупени киснат 1 час. Прецедената запарка се изпива на 4 пъти преди хранене.
* Сироп: Изцеждат се 1 кг плодове, прибавят се 1 кг захар и сокът на 1-2лимона. Бърка се до стопяване на захарта и се наливат в сухи бутилки, които се запечатват добре.
* Вино: Един кг плод и 1кг захар се заливат с 3 литра вода и се оставят в покрит с марля съд 15-20 дни,като често се разбъркват. Течността се прецежда през марля и се налива в дамаджана, където престоява около 20 дни, за да ферментира отново. Прецежда се през двойна марля и се налива в сухи бутилки, които се запечатват добре.
в."В-к за дома"бр.23/27.06.97г.
Листата се използуват при леки форми на диабет. Берат се в началото на лятото и се сушат на сянка. Съдържащият се в тях вит. В2 спомага за задържането на гликозата в тъканите.
Пъпките се берат през зимата и в ранна пролет. От изсушените пъпки се приготвя отвара при затлъстяване и сърдечно-съдови смущения.
От кората на черничевото дърво става мехлем, с който се мажат порезни рани,драскотини, леки изгаряния. Приготвя се от стрита на прах кора, разбъркана с зехтин в съотношение 1:30. Кората на корените се използува за приготвяне на отвара за регулиране на нередовна и оскъдна менструация.
Как се използуват лечебните свойства на черницата?
* Отвара: Една две чаени лъжички нарязани листа или кора от корени се заливат с 250мл кипяща вода и се варят 10мин.Прецедената течност се пие на глътки през целия ден.
* Запарка: Две супени лъжици листа се заливат с 400мл кипяща вода и захлупени киснат 1 час. Прецедената запарка се изпива на 4 пъти преди хранене.
* Сироп: Изцеждат се 1 кг плодове, прибавят се 1 кг захар и сокът на 1-2лимона. Бърка се до стопяване на захарта и се наливат в сухи бутилки, които се запечатват добре.
* Вино: Един кг плод и 1кг захар се заливат с 3 литра вода и се оставят в покрит с марля съд 15-20 дни,като често се разбъркват. Течността се прецежда през марля и се налива в дамаджана, където престоява около 20 дни, за да ферментира отново. Прецежда се през двойна марля и се налива в сухи бутилки, които се запечатват добре.
в."В-к за дома"бр.23/27.06.97г.
Тази сила е позната още от древните гърци. Днес все повече лекари и знахари доразвиват древните лечебни методи.
Борът лекува кашлица и действа успокояващо. При простуда разходката в борова гора веднага регулира дишането. Смолните изпарения регулират кръвното налягане, гневът минава. А боровото масло, може да се вдишва в парна баня. Лечебно действие има и магнитното поле на 5 м около бора.
Дъбът активизира кръвообращението. Доближи ли се човек до дъб, веднага усеща тихо и нежно раздвижване на дървото. Той активизира вътрешната енергия и ускорява кръвообращението. След голямо напрежение или болест се препоръчва да се обгърне ствола на дъб за 7-8 мин. дневно. След седмица настъпва чувство на освежаване и обновление.
Върбата - създава усещане за щастие. Силното магнитно поле на върбата действа пряко върху душата. Чай от върбови кори действа болкоуспокояващо и помага при артрита и невралгия. Според някои върбата усилва депресията при хората и агресивността при животните. Препоръчва се децата да не играят близо до върба.
в."Трета възраст"бр.42/96г.
Борът лекува кашлица и действа успокояващо. При простуда разходката в борова гора веднага регулира дишането. Смолните изпарения регулират кръвното налягане, гневът минава. А боровото масло, може да се вдишва в парна баня. Лечебно действие има и магнитното поле на 5 м около бора.
Дъбът активизира кръвообращението. Доближи ли се човек до дъб, веднага усеща тихо и нежно раздвижване на дървото. Той активизира вътрешната енергия и ускорява кръвообращението. След голямо напрежение или болест се препоръчва да се обгърне ствола на дъб за 7-8 мин. дневно. След седмица настъпва чувство на освежаване и обновление.
Върбата - създава усещане за щастие. Силното магнитно поле на върбата действа пряко върху душата. Чай от върбови кори действа болкоуспокояващо и помага при артрита и невралгия. Според някои върбата усилва депресията при хората и агресивността при животните. Препоръчва се децата да не играят близо до върба.
в."Трета възраст"бр.42/96г.
Вълшебната сила на дърветата
Някои хора смятат бряста за лошо дърво. Въпреки че е красив на хората не действа много добре. Неговото място си е в гората, а не в градината край къщата.
Друго нещо е ябълката, с нейните розови цветове и сладки плодове. Тя винаги е била добър приятел на човека. Щом сте научили, че някой човек е решил да отсече ябълката си, помолете го да ви даде няколко клона от нея. Накиснете ги в морска или солена вода и нека престоят така 28 дни. След това ги изсушете и ги сложете в камината. Сега ябълката не само ще ви радва с разноцветния си пламък и приятна миризма, а в течение на една година ще имате късмет. Това казва народната мъдрост.
Добре влияят върху човека брезата, кленът и дъбът. Смята се, първите два вида дървета спомагат за просперирането, а последното е добър пазител. Добър съсед е зелениката. Тя ни дава шанс в печалбата. Негова противоположност е платанът, може би за това често го наричат дървото на бедността. Много добра е репутацията на ясена. Той често се споменава в заклинанията и легендите. Съществува например старинна рецепта за премахване на брадавици. По време на намаляващия месец, тайно от всички (иначе заклинанието няма да стане) прекръстете с игла три пъти всяка от брадавиците си като повтаряте шепнешком: "Ясене, ясене, вземи ми брадавиците". След това забийте иглата в кората му и чакайте. Постепенно брадавиците ви ще изчезнат и ще се появят върху дървото.
Медиците вече са признали помощта на магията. Какъв е механизмът на действието и обаче не е известно.
Такива великани като ясена днес по-рядко се срещат в градините, затова той може да бъде заместен с офиката. Нейните чудесни гроздове радват очите през есента.Офиката е мразена от злите духове и никаква черна магия не може да вирее край нея. Плодовете на офиката са любимо лакомство за птиците. Собствениците на градини не обичат много птичите ята. Все пак не прогонвайте пернатите. Когато в градината има много птици, това е свидетелство за добра атмосфера царяща там. В местата където се е заселило злото, птиците не пеят.
в."Психо+"бр.4/29.01.97г.
Друго нещо е ябълката, с нейните розови цветове и сладки плодове. Тя винаги е била добър приятел на човека. Щом сте научили, че някой човек е решил да отсече ябълката си, помолете го да ви даде няколко клона от нея. Накиснете ги в морска или солена вода и нека престоят така 28 дни. След това ги изсушете и ги сложете в камината. Сега ябълката не само ще ви радва с разноцветния си пламък и приятна миризма, а в течение на една година ще имате късмет. Това казва народната мъдрост.
Добре влияят върху човека брезата, кленът и дъбът. Смята се, първите два вида дървета спомагат за просперирането, а последното е добър пазител. Добър съсед е зелениката. Тя ни дава шанс в печалбата. Негова противоположност е платанът, може би за това често го наричат дървото на бедността. Много добра е репутацията на ясена. Той често се споменава в заклинанията и легендите. Съществува например старинна рецепта за премахване на брадавици. По време на намаляващия месец, тайно от всички (иначе заклинанието няма да стане) прекръстете с игла три пъти всяка от брадавиците си като повтаряте шепнешком: "Ясене, ясене, вземи ми брадавиците". След това забийте иглата в кората му и чакайте. Постепенно брадавиците ви ще изчезнат и ще се появят върху дървото.
Медиците вече са признали помощта на магията. Какъв е механизмът на действието и обаче не е известно.
Такива великани като ясена днес по-рядко се срещат в градините, затова той може да бъде заместен с офиката. Нейните чудесни гроздове радват очите през есента.Офиката е мразена от злите духове и никаква черна магия не може да вирее край нея. Плодовете на офиката са любимо лакомство за птиците. Собствениците на градини не обичат много птичите ята. Все пак не прогонвайте пернатите. Когато в градината има много птици, това е свидетелство за добра атмосфера царяща там. В местата където се е заселило злото, птиците не пеят.
в."Психо+"бр.4/29.01.97г.
Дървета доктори бдят над човешкото здраве
Отдавна се знае, че ако човек стои в гората до бреза, дъб, бор или ела, се изпълва със сила. Когато е ядосан и му е трудно да се успокои, помага не само чашка силно питие, но и "прегръдка" с топола, трепетлика, смрадлика които отнемат напрежението.
Руснакът инж. Б. Додонов се заинтересувал от биоенергетиката на дърветата. Той започнал да експериментира и открил техни учудващи свойства. Чаша с вода, поставена в брезово трупче с дупка в средата, зеленясва по-бързо от вода оставена на страна. Но сложи ли се в трупче трепетлика, водата се запазва по-дълго време.
Изследвали въздействието на дърветата върху кръв и открили, че брезата окислява лесно липидите. Това води до подмладяване на клетките. Затова медиците вече препоръчват да се поставя брезово трупче или парче от дърво върху тялото при хронични заболявания като атеросклероза, хепатит, гастрит, язва, колит, простатит, пиелонефрит. Трепетликата прочиства клетките от шлаката и се препоръчва при остри възпалителни процеси: ангина, грип, пневмония. Опитите показват, че трепетликата и тополата "изсмукват" енергия от почти всички хора. За някои с такова действие е елата. Но шампион по отнемане на енергия, както от човек така и от бактериите е трепетликата. Дъбът, брезата, борът и кестенът пък подхранват с енергия. Любопитен факт е, че и едното и другото свойство са присъщи не само на живите дървета, но и на мебелите направени от тях. За това не поставяйте в стаята вещи и растения, отнемащи от енергията ви- може да се разболеете.
За да намерите "изсмукващи" и "отдаващи"енергия дървета, изрежете лентичка станиол с дължина 10-15см и ширина 2-5мм.
Хванете я за единия край с палеца и показалеца и внимателно пристъпете към дървото. Ако свободния край се насочи към растението, значи то притежава изсмукващи свойства, ако бъде отблъснат, дървото е "подхранващо". Не избирайте малки и болни екземпляри- насочете се към големи и красиви- те имат повече енергия.
Инж.Додонов съветва още да се сприятелите с дървото, което сте избрали, да му поприказвате, са да влезете в силен биоенергетичен обмен с него. Снемане на енергия с "изсмукващи" растения се прави, когато тя е твърде много в организма. Признаците са главоболие, невроза на сърцето, болка в черния
дроб, гуша, възпаления, изгаряния, травми.
Подхранване е нужно, когато енергията на организма не достига.Тогава се явяват простуди, ангини, стомашно-чревни разстройства, артрити.
в."Жълт труд"бр.13/28.03.97г.
Руснакът инж. Б. Додонов се заинтересувал от биоенергетиката на дърветата. Той започнал да експериментира и открил техни учудващи свойства. Чаша с вода, поставена в брезово трупче с дупка в средата, зеленясва по-бързо от вода оставена на страна. Но сложи ли се в трупче трепетлика, водата се запазва по-дълго време.
Изследвали въздействието на дърветата върху кръв и открили, че брезата окислява лесно липидите. Това води до подмладяване на клетките. Затова медиците вече препоръчват да се поставя брезово трупче или парче от дърво върху тялото при хронични заболявания като атеросклероза, хепатит, гастрит, язва, колит, простатит, пиелонефрит. Трепетликата прочиства клетките от шлаката и се препоръчва при остри възпалителни процеси: ангина, грип, пневмония. Опитите показват, че трепетликата и тополата "изсмукват" енергия от почти всички хора. За някои с такова действие е елата. Но шампион по отнемане на енергия, както от човек така и от бактериите е трепетликата. Дъбът, брезата, борът и кестенът пък подхранват с енергия. Любопитен факт е, че и едното и другото свойство са присъщи не само на живите дървета, но и на мебелите направени от тях. За това не поставяйте в стаята вещи и растения, отнемащи от енергията ви- може да се разболеете.
За да намерите "изсмукващи" и "отдаващи"енергия дървета, изрежете лентичка станиол с дължина 10-15см и ширина 2-5мм.
Хванете я за единия край с палеца и показалеца и внимателно пристъпете към дървото. Ако свободния край се насочи към растението, значи то притежава изсмукващи свойства, ако бъде отблъснат, дървото е "подхранващо". Не избирайте малки и болни екземпляри- насочете се към големи и красиви- те имат повече енергия.
Инж.Додонов съветва още да се сприятелите с дървото, което сте избрали, да му поприказвате, са да влезете в силен биоенергетичен обмен с него. Снемане на енергия с "изсмукващи" растения се прави, когато тя е твърде много в организма. Признаците са главоболие, невроза на сърцето, болка в черния
дроб, гуша, възпаления, изгаряния, травми.
Подхранване е нужно, когато енергията на организма не достига.Тогава се явяват простуди, ангини, стомашно-чревни разстройства, артрити.
в."Жълт труд"бр.13/28.03.97г.
Гората лекува
Много хора отиват в гората да подишат свеж въздух, да се полюбуват на зеленината и главно - да се полекуват с помощта на дърветата. Според нашите предци растенията не са равнодушни към хората. Борът и брезата отдават най-хармонично енергия на човека (не в излишъци както дъбът), а елата, трепетликата и тополата я отнемат. По най-нови данни радиусът на това въздействие на здраво дърво е 2-3 метра, а на болно много по-малко.
Не избягвайте елата, трепетликата и тополата -те не са вампири! Тези дървета добре поемат болката при възпалителни процеси, отделят излишъка от енергия, натрупана в някой орган.
Борът не само зарежда човека с енергия, но го и лекува. Запарката от борови иглички отстранява умората, укрепва тялото и "очиства душата"- такива качества и се приписват в Корея. Тя стимулира храносмилането, укрепва кръвоносните съдове, отстранява ставните болки. Напитката е ефикасна при
лекуване на артрит, парализа на ръцете и краката, неврастения.
Начинът на приготвяне е прост: боровите иглички се измиват добре със студена вода; потопяват се за кратко време във вряла вода; подсушават се и се нарязват на ситно. Слагат се в дървен или емайлиран съд. Заливат се с преварена изстинала до 60'С вода в пропорция: 4-5 части иглички на 1 част вода. Кисне 5-6 часа. След това се филтрира и се добавя малко захар. Пие се.
Могат да се използуват и сушени иглички. Тогава се прави отвара - варят се 10-20минути, прецеждат се, добавя се малко захар и се пие.
в."Лечител" бр.19/27.06.97г.
За всяка болка и дърво
Не избягвайте елата, трепетликата и тополата -те не са вампири! Тези дървета добре поемат болката при възпалителни процеси, отделят излишъка от енергия, натрупана в някой орган.
Борът не само зарежда човека с енергия, но го и лекува. Запарката от борови иглички отстранява умората, укрепва тялото и "очиства душата"- такива качества и се приписват в Корея. Тя стимулира храносмилането, укрепва кръвоносните съдове, отстранява ставните болки. Напитката е ефикасна при
лекуване на артрит, парализа на ръцете и краката, неврастения.
Начинът на приготвяне е прост: боровите иглички се измиват добре със студена вода; потопяват се за кратко време във вряла вода; подсушават се и се нарязват на ситно. Слагат се в дървен или емайлиран съд. Заливат се с преварена изстинала до 60'С вода в пропорция: 4-5 части иглички на 1 част вода. Кисне 5-6 часа. След това се филтрира и се добавя малко захар. Пие се.
Могат да се използуват и сушени иглички. Тогава се прави отвара - варят се 10-20минути, прецеждат се, добавя се малко захар и се пие.
в."Лечител" бр.19/27.06.97г.
За всяка болка и дърво
Брястът- срещу злото, храстче от глог -за късмет, орехови листа - за здрав сън.
От древни времена за човека дърветата са живи същества, те чувстват, мислят и страдат, притежават чудодейна сила и присъствието им в живота му има особен смисъл. Някои обреди и важни празнични събития трябва да се извършват до определен вид дърво-неговото присъствие ще прогони силите на злото и ще осигури здраве и благоденствие. И въпреки, че всеки народ си има свои поверия, те си приличат по вярата в добрата закрила на природата.
Когато българинът започвал да гради нова къща или загражда нов двор, непременно трябвало да посади бряст. Така къщата не запустява и в нея не влиза ни зло, ни болест. Оброчните места също са под брястови дървета. Това дърво е свещено и самодивско, то не бива да се отсича. Под него може да се спи и почива спокойно,без страх,че ще се случи нещо лошо.Трънката също пази от чума и холера, затова с нея ограждат дворовете. А по време на вършитба, за да не се извие вихрушка или змей да грабне мома или невеста, премитали хамбарите с клонки от трънка.
Глогът, червен или черен също има магическа сила - разгонва зли духове. В чийто двор расте черен глог, там таласъми не влизат,а клонка от червен глог, сложена под прага на къщата, спира болестите. От него се правят и кръстчета за късмет и здраве. Който носи глогова пръчка може без страх да пътува нощно време.
Не спете под орех, защото под него си почиват лошите духове и човек се разболява от лоша болест. През русалийската неделя момите и булките трябва да носят в пазвите си орехови листа и пелин, за да прогонят змейовете и самодивите. Това дърво обаче е и много лековито.
Със запарка от листа (1чаена лъжичка на100мл вода)се правят компреси при възпаление на кожата и разширени вени. В хомеопатията от орехово масло се приготвят лекарства за черния дроб и против главоболие. Народната медицина препоръчва орехов чай при диабет и ревматизъм, а според езотериците, ако искате да имате здрав сън, напълнете възглавницата си с орехови листа.
Българският народ смятал старите дъбове за свещени- курбани и други религиозни празници трябвало да се правят при тях. Бухалката за пране и кобилицата за вода също трябвало да е от дъбово дърво. А отварата от жълъдите му се използува при кожни заболявания, рани в устата и при разстройство.
Борът заради здравината и вечната си зеленина е символ на светлината, надеждата и безсмъртието. Той олицетворява младостта, силата и красотата.
Под сянката му си почиват самовилите, сърните и елените. Етеричните масла в иглите му действат антисептично и откашлящо - с тях се правят инхалации и чай. В хомеопатията боровата есенция се препоръчва при ревматизъм и екземи. Баня с нея помага при настинка и кожни проблеми. Езотериците смятат, че който стои под бор, ще забрави тъгата и тялото му ще се зареди с енергия.
Сравняват стройната мома с тополата- "снагата и - тънка топола", а най-доброто пожелание са малкото момиче е да порасне като това дърво. Листата и корените на тополата съдържат вещества, които успокояват болките и действат антибактериално.Употребяват се при ревматични болки и възпаление на простатата.Балсам от топола се прилага в хомеопатията при херпес. Народната медицина препоръчва чай от кората при камъни в бъбреците.
в."Феномен"бр.19/22.05.97г.
От древни времена за човека дърветата са живи същества, те чувстват, мислят и страдат, притежават чудодейна сила и присъствието им в живота му има особен смисъл. Някои обреди и важни празнични събития трябва да се извършват до определен вид дърво-неговото присъствие ще прогони силите на злото и ще осигури здраве и благоденствие. И въпреки, че всеки народ си има свои поверия, те си приличат по вярата в добрата закрила на природата.
Когато българинът започвал да гради нова къща или загражда нов двор, непременно трябвало да посади бряст. Така къщата не запустява и в нея не влиза ни зло, ни болест. Оброчните места също са под брястови дървета. Това дърво е свещено и самодивско, то не бива да се отсича. Под него може да се спи и почива спокойно,без страх,че ще се случи нещо лошо.Трънката също пази от чума и холера, затова с нея ограждат дворовете. А по време на вършитба, за да не се извие вихрушка или змей да грабне мома или невеста, премитали хамбарите с клонки от трънка.
Глогът, червен или черен също има магическа сила - разгонва зли духове. В чийто двор расте черен глог, там таласъми не влизат,а клонка от червен глог, сложена под прага на къщата, спира болестите. От него се правят и кръстчета за късмет и здраве. Който носи глогова пръчка може без страх да пътува нощно време.
Не спете под орех, защото под него си почиват лошите духове и човек се разболява от лоша болест. През русалийската неделя момите и булките трябва да носят в пазвите си орехови листа и пелин, за да прогонят змейовете и самодивите. Това дърво обаче е и много лековито.
Със запарка от листа (1чаена лъжичка на100мл вода)се правят компреси при възпаление на кожата и разширени вени. В хомеопатията от орехово масло се приготвят лекарства за черния дроб и против главоболие. Народната медицина препоръчва орехов чай при диабет и ревматизъм, а според езотериците, ако искате да имате здрав сън, напълнете възглавницата си с орехови листа.
Българският народ смятал старите дъбове за свещени- курбани и други религиозни празници трябвало да се правят при тях. Бухалката за пране и кобилицата за вода също трябвало да е от дъбово дърво. А отварата от жълъдите му се използува при кожни заболявания, рани в устата и при разстройство.
Борът заради здравината и вечната си зеленина е символ на светлината, надеждата и безсмъртието. Той олицетворява младостта, силата и красотата.
Под сянката му си почиват самовилите, сърните и елените. Етеричните масла в иглите му действат антисептично и откашлящо - с тях се правят инхалации и чай. В хомеопатията боровата есенция се препоръчва при ревматизъм и екземи. Баня с нея помага при настинка и кожни проблеми. Езотериците смятат, че който стои под бор, ще забрави тъгата и тялото му ще се зареди с енергия.
Сравняват стройната мома с тополата- "снагата и - тънка топола", а най-доброто пожелание са малкото момиче е да порасне като това дърво. Листата и корените на тополата съдържат вещества, които успокояват болките и действат антибактериално.Употребяват се при ревматични болки и възпаление на простатата.Балсам от топола се прилага в хомеопатията при херпес. Народната медицина препоръчва чай от кората при камъни в бъбреците.
в."Феномен"бр.19/22.05.97г.
Избрахте ли своето дърво?
Потрябва ли ви жизнена енергия можете да се заредите от него.
Отидете на разходка в гората, парка. Разгледайте дърветата наоколо- тяхната форма, короната им, клоните, листата, корените, пресичащи земята наоколо. След това забравете всичко, което сте видели и се отдайте на спокойствието и силата излъчени от леса. Изберете из между многото едно дърво- това което усещате, че ви привлича неустоимо. Изучете го внимателно, прегърнете го - от сега нататък то ще е "вашето дърво". Облегнете гръб на дънера му, задръжте дланта на дясната си ръка върху слънчевия сплит (във вдлъбнатината малко над стомаха ), горната част на лявата си ръка поставете в областта на бъбреците, а дланта и допрете до дървото. Отпуснете се. Би трябвало скоро да почувствате как жизнената енергия на растението преминава във вас. Останете така 20 мин., концентрирани и спокойни. Това има регенериращ ефект, помага при стрес и преумора.
При своето дърво може да се връщате винаги, когато имате нужда от сили. То винаги ще ви откликва. Достатъчно е дори само да го връщате в съзнанието си. Запомнете го добре, и ще можете да правите упражнения у дома си. Първо ще трябва да си представите дървото, а след това мислено да се уподобите на него. Гръбначният ви стълб символизира стеблото му, разперените ръце клоните му, а краката - корените му. Добре е да имате в себе си лист от своето дърво.
Това упражнение за релаксация и възстановяване е от времето на древните келти. Те вярвали, че гората е най-доброто място за отмора и за зареждане на човека с жизнени сили. До такава степен издигали в култ дърветата, че налагали тежки физически наказания на всеки, който наранял дърво. В Ирландия техните последователи днес стават все повече, познанията на древните се популяризират в клубове на природолюбителите.
в."В-к за жената 168"бр.20/16.05.97г.
Отидете на разходка в гората, парка. Разгледайте дърветата наоколо- тяхната форма, короната им, клоните, листата, корените, пресичащи земята наоколо. След това забравете всичко, което сте видели и се отдайте на спокойствието и силата излъчени от леса. Изберете из между многото едно дърво- това което усещате, че ви привлича неустоимо. Изучете го внимателно, прегърнете го - от сега нататък то ще е "вашето дърво". Облегнете гръб на дънера му, задръжте дланта на дясната си ръка върху слънчевия сплит (във вдлъбнатината малко над стомаха ), горната част на лявата си ръка поставете в областта на бъбреците, а дланта и допрете до дървото. Отпуснете се. Би трябвало скоро да почувствате как жизнената енергия на растението преминава във вас. Останете така 20 мин., концентрирани и спокойни. Това има регенериращ ефект, помага при стрес и преумора.
При своето дърво може да се връщате винаги, когато имате нужда от сили. То винаги ще ви откликва. Достатъчно е дори само да го връщате в съзнанието си. Запомнете го добре, и ще можете да правите упражнения у дома си. Първо ще трябва да си представите дървото, а след това мислено да се уподобите на него. Гръбначният ви стълб символизира стеблото му, разперените ръце клоните му, а краката - корените му. Добре е да имате в себе си лист от своето дърво.
Това упражнение за релаксация и възстановяване е от времето на древните келти. Те вярвали, че гората е най-доброто място за отмора и за зареждане на човека с жизнени сили. До такава степен издигали в култ дърветата, че налагали тежки физически наказания на всеки, който наранял дърво. В Ирландия техните последователи днес стават все повече, познанията на древните се популяризират в клубове на природолюбителите.
в."В-к за жената 168"бр.20/16.05.97г.
Древни духовни практики на американските индианци
Намерете си тихо място сред природата между дърветата, на хълм или близо до река, или поточе. Ако това е трудно, защото вие живеете в голям град, наблизо трябва да има парк , където можете да се измъкнете от врявата и темпото на модерната цивилизация и да се насладите на красотата на природата. Потърсете дърво с голям дънер и пространство около себе си. Седнете и се облегнете с гръб на него, нека лицето ви да е в посока към слънцето. Целта е да се концентрирате върху всяко от вашите сетива. Да започнем от очите.
Наблюдавайте как слънчевата светлина танцува върху листата на дърветата, забележете голямата гама от нюанси в зелени и кафяви тонове. Изучете цветовете на цветята и храстите и нагънатата повърхност на цветята. Ако е зима, проучете тъканта на стволовете на дърветата, големите клони и малките вейки. Наблюдавайте облаците по небето. Огледайте тревата около краката си. Просто концентрирайте цялото си внимание върху наблюдаване.
След това превключете към слушане.Чуйте шепота на вятъра в дърветата, песните на птичките, мелодията на течащата вода, бръмченето на насекомите. Просто слушайте звуците на природата.
След това концентрирайте вниманието си върху усещането за докосване. Почувствайте топлината на слънцето върху бузите, ласката на вятъра в косите или целувката на дъжда на устните. Свалете обувките си. Нека нозете ви потънат в меката пружинираща почва. Почувствайте вашето единство с природата. Насочете вниманието си към ноздрите. Усетете мириса на тревата, приятното благоухание на цветята, монолитната естественост на почвата под нозете си. Насочете цялото си внимание върху чувството за мир, за да вдъхнете от благоуханието на природата.
След това тренирайте вкусовите си качества. Вашите вкусови възприятия ще откликнат на истинската свежест на природата. Открийте тази на свежия въздух, който кара слюнката ви да потече.
Отделяйте по 5мин. всеки ден за всяко свое сетиво и вие ще преживеете съприкосновението с природата, непознато за вас преди! Ако практикувате всеки ден тези занимания на спокойствие, след няколко седмици ще усетите как сетивата ви се отварят, как интуицията и творческите ви сили се засилват и ще получите усещане за духа на нещата.
Из дълбокото духовно наследство на американските индианци
в."Спасител"бр.1/97г.
Намерете си тихо място сред природата между дърветата, на хълм или близо до река, или поточе. Ако това е трудно, защото вие живеете в голям град, наблизо трябва да има парк , където можете да се измъкнете от врявата и темпото на модерната цивилизация и да се насладите на красотата на природата. Потърсете дърво с голям дънер и пространство около себе си. Седнете и се облегнете с гръб на него, нека лицето ви да е в посока към слънцето. Целта е да се концентрирате върху всяко от вашите сетива. Да започнем от очите.
Наблюдавайте как слънчевата светлина танцува върху листата на дърветата, забележете голямата гама от нюанси в зелени и кафяви тонове. Изучете цветовете на цветята и храстите и нагънатата повърхност на цветята. Ако е зима, проучете тъканта на стволовете на дърветата, големите клони и малките вейки. Наблюдавайте облаците по небето. Огледайте тревата около краката си. Просто концентрирайте цялото си внимание върху наблюдаване.
След това превключете към слушане.Чуйте шепота на вятъра в дърветата, песните на птичките, мелодията на течащата вода, бръмченето на насекомите. Просто слушайте звуците на природата.
След това концентрирайте вниманието си върху усещането за докосване. Почувствайте топлината на слънцето върху бузите, ласката на вятъра в косите или целувката на дъжда на устните. Свалете обувките си. Нека нозете ви потънат в меката пружинираща почва. Почувствайте вашето единство с природата. Насочете вниманието си към ноздрите. Усетете мириса на тревата, приятното благоухание на цветята, монолитната естественост на почвата под нозете си. Насочете цялото си внимание върху чувството за мир, за да вдъхнете от благоуханието на природата.
След това тренирайте вкусовите си качества. Вашите вкусови възприятия ще откликнат на истинската свежест на природата. Открийте тази на свежия въздух, който кара слюнката ви да потече.
Отделяйте по 5мин. всеки ден за всяко свое сетиво и вие ще преживеете съприкосновението с природата, непознато за вас преди! Ако практикувате всеки ден тези занимания на спокойствие, след няколко седмици ще усетите как сетивата ви се отварят, как интуицията и творческите ви сили се засилват и ще получите усещане за духа на нещата.
Из дълбокото духовно наследство на американските индианци
в."Спасител"бр.1/97г.
Захарната болест е сериозно хронично заболяване. Освен основното медикаментозно лечение в помощ са и някои лечебни растения, които намаляват кръвната захар, стимулират обмяната на веществата и общо усилват организма със своите витамини, минерални соли и биологично активни вещества.
Прилагат се в дома само под лекарско наблюдение и с контролни изследвания. Обикновен фасул - сухите шушулки след узряване и оронване на зърната имат противозахарно и диуретично действие. (намалява захарта в кръвта за 6-7 часа с около 30%). Отвара: 2с.л. ситно нарязани шушулки залети с 3-4 чаени чаши вода, след варене 10 мин. и прецеждане се пие по 100мл 4 пъти дневно, преди ядене.
Черница - Лечебни части са плодовете и листата на бялата и черната черница, понижават кръвната захар и кръвното налягане, усилват уринирането, особено отварата от листата или кората на корените: 2-3г изсушени билки в чаена чаша вода - дневна доза - на части за деня се изпива.
Жаблек - (конски ребра) С хипогликемично действие са цъфтящите връхни стръкове, сухи и наситнени, което се проявява от 3 до 9 часа. Билката проявява умерено диуретично и противосъсирващо действие. Запарка: 1с.л. билка кисне в 2 чаени чаши вряща вода и след охлаждане се прецежда и изпива на части за един ден.
Глухарче - Свежи листа се накисват в топла засолена вода за 30 мин. изцеждат се и се изсушават на въздух, нарязват се на ситно и се смесват в салатата с нарязани репички, зелен лук, майонеза или сметана, олио, сол и нарязано твърдо яйце.
Билкова смес - Равни количества изсушени листа от коприва, черница, черни боровинки, бреза, обикновен пелин и стръкове глухарче. Запарка: 1суп.лъжица от сместа в 1чаена чаша вряща вода след изстудяване е доза за един ден, на 3 пъти се изпива.
д-р Неделка Митрева в."Пенсионери"бр.27/03.07.97г.
Прилагат се в дома само под лекарско наблюдение и с контролни изследвания. Обикновен фасул - сухите шушулки след узряване и оронване на зърната имат противозахарно и диуретично действие. (намалява захарта в кръвта за 6-7 часа с около 30%). Отвара: 2с.л. ситно нарязани шушулки залети с 3-4 чаени чаши вода, след варене 10 мин. и прецеждане се пие по 100мл 4 пъти дневно, преди ядене.
Черница - Лечебни части са плодовете и листата на бялата и черната черница, понижават кръвната захар и кръвното налягане, усилват уринирането, особено отварата от листата или кората на корените: 2-3г изсушени билки в чаена чаша вода - дневна доза - на части за деня се изпива.
Жаблек - (конски ребра) С хипогликемично действие са цъфтящите връхни стръкове, сухи и наситнени, което се проявява от 3 до 9 часа. Билката проявява умерено диуретично и противосъсирващо действие. Запарка: 1с.л. билка кисне в 2 чаени чаши вряща вода и след охлаждане се прецежда и изпива на части за един ден.
Глухарче - Свежи листа се накисват в топла засолена вода за 30 мин. изцеждат се и се изсушават на въздух, нарязват се на ситно и се смесват в салатата с нарязани репички, зелен лук, майонеза или сметана, олио, сол и нарязано твърдо яйце.
Билкова смес - Равни количества изсушени листа от коприва, черница, черни боровинки, бреза, обикновен пелин и стръкове глухарче. Запарка: 1суп.лъжица от сместа в 1чаена чаша вряща вода след изстудяване е доза за един ден, на 3 пъти се изпива.
д-р Неделка Митрева в."Пенсионери"бр.27/03.07.97г.
Черния дроб е главната пречиствателна станция в нашия организъм. Всичко което попада в кръвния ток чрез храна, лекарства, заобикаляща среда, в края на краищата се представя в черния дроб и ако е опасно за организма, бива неутрализирано. Черният дроб е единствен орган и ако нещо се случи с него, няма друг който да го замени. А твърде много са факторите, които изискват неговата постоянно активна функция, което ежедневно и в продължение на годините го натоварва твърде много. Затова напоследък зачестиха случаите на поява на твърде сериозни заболявания на черния дроб привидно без някакво съществено предварително боледуване, без конкретна причина и без каквито и да било оплаквания. Всичко това налага да се замислим по-сериозно за това, как живеем, с какво се храним, почиваме ли достатъчно, за да можем да осигурим добър комфорт в дейността на черния дроб.
При хора с професии, налагащи присъствие в токсични среди, и такива, които чрез хранене, пиене, тютюн са замърсили твърде много средата си , препоръчваме следната детоксикираща фитопрофилактика, която в отделни случаи може да играе роля и на терапия.
Вземете 100г изсушени ситно нарязани корени от глухарче. 30г стръкове от змийско мляко, може и пресни или скоро изсушени и 50г стръкове от пчелник и плод от шипка. В 600мл кипяща вода се поставят 2 супени лъжици от сместа. Ври 3-5 мин. и се оставя да изстине, след това се прецежда и се пие 6 пъти дневно по 100мл 15 мин.преди и 30 мин. след храна.
Друга билкова комбинация, която помага за прочистване на черния дроб е, 100г цвят от невен и 50г сухи стръкове от цикория (синя жлъчка), листа от мента, стръкове от камшик.Приготовлението е по-същия начин. Могат да се пият и отделно чайове от лайка, жълт кантарион и шипка. Напоследък науката установи извънредно силен ефект на семената от белия трън върху черния дроб. От него започнаха да се произвеждат и медикаментозни препарати, но употребата на една чаена лъжичка семенца сутрин на гладно е изключително полезна, както за профилактика, така също и за лечение на хронични чернодробни заболявания.
Особено полезни са добре узрелите домати, морковите, ряпата, ябълките, сурови или печени (без захар) и цитрусовите плодове. Трябва да знаем, че растителните масла - слънчогледово, царевично, маслинено (зехтин) - не вредят на черния дроб, а напротив - подпомагат го. Обратния ефект имат месата, дори и крехките наглед, които имат много скрити мазнини, животинските мазнини и особено много свинската мас. Не е препоръчителна постоянната и в големи количества употреба на пълномаслено краве масло. Редовната употреба на необходимите за организма 6-8 чаши вода дневно, също е от голямо значение, за преодоляване на интоксикацията на черния дроб. Употребата на алкохол (даже и в малки, лечебни количества ), тютюн и кафе е опасна.
в."Агро пари"бр.46/96г.
При хора с професии, налагащи присъствие в токсични среди, и такива, които чрез хранене, пиене, тютюн са замърсили твърде много средата си , препоръчваме следната детоксикираща фитопрофилактика, която в отделни случаи може да играе роля и на терапия.
Вземете 100г изсушени ситно нарязани корени от глухарче. 30г стръкове от змийско мляко, може и пресни или скоро изсушени и 50г стръкове от пчелник и плод от шипка. В 600мл кипяща вода се поставят 2 супени лъжици от сместа. Ври 3-5 мин. и се оставя да изстине, след това се прецежда и се пие 6 пъти дневно по 100мл 15 мин.преди и 30 мин. след храна.
Друга билкова комбинация, която помага за прочистване на черния дроб е, 100г цвят от невен и 50г сухи стръкове от цикория (синя жлъчка), листа от мента, стръкове от камшик.Приготовлението е по-същия начин. Могат да се пият и отделно чайове от лайка, жълт кантарион и шипка. Напоследък науката установи извънредно силен ефект на семената от белия трън върху черния дроб. От него започнаха да се произвеждат и медикаментозни препарати, но употребата на една чаена лъжичка семенца сутрин на гладно е изключително полезна, както за профилактика, така също и за лечение на хронични чернодробни заболявания.
Особено полезни са добре узрелите домати, морковите, ряпата, ябълките, сурови или печени (без захар) и цитрусовите плодове. Трябва да знаем, че растителните масла - слънчогледово, царевично, маслинено (зехтин) - не вредят на черния дроб, а напротив - подпомагат го. Обратния ефект имат месата, дори и крехките наглед, които имат много скрити мазнини, животинските мазнини и особено много свинската мас. Не е препоръчителна постоянната и в големи количества употреба на пълномаслено краве масло. Редовната употреба на необходимите за организма 6-8 чаши вода дневно, също е от голямо значение, за преодоляване на интоксикацията на черния дроб. Употребата на алкохол (даже и в малки, лечебни количества ), тютюн и кафе е опасна.
в."Агро пари"бр.46/96г.
При възпаление на черния дроб
В 3 чаени чаши вряща вода се слага по 1 чаена лъжичка от следните билки: маточина, лайка, глухарче, невен, мента, бял оман, шипка, зърнастец. Варят се 3 да 5 мин., след което се оставят да киснат един час. Отварата се прецежда и се дава на болния да пие по една кафеена чашка 6 пъти дневно, 15мин.преди хранене и 30 мин.след храна. Лечението трае 2 до 3 месеца и след прекъсване от 15 дни може да се повтори до пълно оздравяване.
в."Жена"бр.9/17.03.97г.
в."Жена"бр.9/17.03.97г.
1. Ако искате да избегнете атеросклерозата, вашата храна трябва да бъде предимно млечно-вегетарианска: Мляко (особено кисело), плодове, зеленчуци, зърнени храни - овес, пшеница, соя и др., бобови - фасул, леща, грах и тн. Предимства :
* Те са богати на целулоза, пектин и други съединения, спадащи към така наречените баластни вещества, които не се разграждат или слабо се разграждат в стомашно-чревния тракт. Тези в-ва имат свойството да извличат холестерола от човешкия организъм и да го изхвърлят навън чрез изпражненията.
* Повечето от тях са нискокалорични и в същото време, поради големия си обем, бързо създават чувство за ситост.
* Много от тях съдържат витамини, минерални вещества, химични съединения, които по един или друг начин възпрепятстват развитието на атеросклерозата.
2. На вашата трапеза рибата трябва да присъства поне 2 пъти седмично. Изследвания проведени в различни държави сочат, че мастните киселини съдържащи се в рибеното масло водят до намаляване на холестерола и триглицеридите в кръвта. Това става чрез потискане на синтезата на липопротеините с ниска плътност в черния дроб.(рисков фактор номер едно за атеросклероза) Потиска се и прикрепването на бели кръвни клетки, към увредените вътрешни стени на кръвоносните съдове. Препятства се слепването на тромбоцитите.
3. Консумирайте само крехки меса - пилешко без кожичката, телешко без тлъстини, агнешко, и то не по-често от 3 пъти седмично.
4. Гответе с растително масло и намалете животинското.
5. Ограничете яйцата. Заменете жълтъците с белтъци, а цели яйца мажете да си позволите 2-3 пъти седмично.
6. Не прекалявайте с хайвера, животинските вътрешности, мозъка, сланината, силните местни бульони и т.н.
7. Намалете захарта и захарните изделия. Те много бързо се превръщат в мазнини.
8. Заместете белия хляб с ръжен.
9.Специално внимание отделете на чесъна и лука, които имат научно доказан силен противосклерозен ефект
10. Добре е всяка седмица да имате по един разтоварващ ден, в който да се храните само с плодове, само със зеленчуци, или само с кисело мляко. Ако страдате от язва, гастрит, колит, или друго заболяване, поради което не можете да консумирате плодове и зеленчуци в големи количества, вместо тях поемете само соковете им.
в."Знахар у дома"бр.6/01.04.97г.
Движение и билки против атеросклероза
* Те са богати на целулоза, пектин и други съединения, спадащи към така наречените баластни вещества, които не се разграждат или слабо се разграждат в стомашно-чревния тракт. Тези в-ва имат свойството да извличат холестерола от човешкия организъм и да го изхвърлят навън чрез изпражненията.
* Повечето от тях са нискокалорични и в същото време, поради големия си обем, бързо създават чувство за ситост.
* Много от тях съдържат витамини, минерални вещества, химични съединения, които по един или друг начин възпрепятстват развитието на атеросклерозата.
2. На вашата трапеза рибата трябва да присъства поне 2 пъти седмично. Изследвания проведени в различни държави сочат, че мастните киселини съдържащи се в рибеното масло водят до намаляване на холестерола и триглицеридите в кръвта. Това става чрез потискане на синтезата на липопротеините с ниска плътност в черния дроб.(рисков фактор номер едно за атеросклероза) Потиска се и прикрепването на бели кръвни клетки, към увредените вътрешни стени на кръвоносните съдове. Препятства се слепването на тромбоцитите.
3. Консумирайте само крехки меса - пилешко без кожичката, телешко без тлъстини, агнешко, и то не по-често от 3 пъти седмично.
4. Гответе с растително масло и намалете животинското.
5. Ограничете яйцата. Заменете жълтъците с белтъци, а цели яйца мажете да си позволите 2-3 пъти седмично.
6. Не прекалявайте с хайвера, животинските вътрешности, мозъка, сланината, силните местни бульони и т.н.
7. Намалете захарта и захарните изделия. Те много бързо се превръщат в мазнини.
8. Заместете белия хляб с ръжен.
9.Специално внимание отделете на чесъна и лука, които имат научно доказан силен противосклерозен ефект
10. Добре е всяка седмица да имате по един разтоварващ ден, в който да се храните само с плодове, само със зеленчуци, или само с кисело мляко. Ако страдате от язва, гастрит, колит, или друго заболяване, поради което не можете да консумирате плодове и зеленчуци в големи количества, вместо тях поемете само соковете им.
в."Знахар у дома"бр.6/01.04.97г.
Движение и билки против атеросклероза
Многобройните изследвания, проведени в различни страни, сочат категорично, че един подходящ двигателен режим, ако е съчетан и с подходяща диета, би могъл да спре развитието на атеросклерозните процеси в човешкия организъм. Най-подходящи за тази цел са така наречените "циклични" натоварвания. При тях едни и същи движения се повтарят многократно - бързо ходене, бягане, плуване, ски-бягане, колоездене и др. За да имат добър и траен ефект "цикличните" натоварвания трябва да се практикуват системно поне 3 пъти седмично в продължение на 20-30 минути.
Глог - една супена лъжица цветове от глог се залива с 200-250мл кипяща вода. Оставя се да престои 20-30 мин., прецежда се и се изпива. Дневната доза е 2-3 пъти по 200мл.
Маточина - една супена лъжица листа от маточина се заливат с 200мл кипяща вода. Оставя се да престои 20-30 мин., прецежда се и се изпива. Дневната дозировка е 2-3 пъти по 200мл.
Валериана - две чаени лъжички наситнени корени се заливат с 250мл студена вода и се оставят да престоят 24 часа. От така приготвения студен извлек се приема по една супена лъжица 3-4пъти дневно.
В аптеките се продават готови спиртни извлеци (тинктури ) от глог и валериана. От тях се приемат по 15-20 капки на гладно с малко вода. Възможно е смесването на двете тинктури и от така приготвената смес се пие 3 пъти по 15-20 капки дневно.
Дяволска уста - използува се надземната част с листата. Две супени лъжици от тази дрога се заливат с 500мл кипяща вода и се оставят да престоят 20-30 минути. Така приготвената запарка се разделя на 3 дози и се изпива сутрин, обед и вечер.
Орех - две супени лъжици листа от орех се заливат с 400мл кипяща вода. Престояват 30-60мин., прецежда се и така приготвената запарка се изпива на 3 пъти - сутрин, обед и вечер.
Бял имел - една супена лъжица наситнени клонки и листа се залива с 250 - 300мл кипяща вода и се вари 5мин. Оставя се да престои 20-30 мин., прецежда се и отварата се изпива на 3пъти - сутрин, обед и вечер.
д-р М. Иванов в."Знахар у дома"бр.7/16.04.97г.
Глог - една супена лъжица цветове от глог се залива с 200-250мл кипяща вода. Оставя се да престои 20-30 мин., прецежда се и се изпива. Дневната доза е 2-3 пъти по 200мл.
Маточина - една супена лъжица листа от маточина се заливат с 200мл кипяща вода. Оставя се да престои 20-30 мин., прецежда се и се изпива. Дневната дозировка е 2-3 пъти по 200мл.
Валериана - две чаени лъжички наситнени корени се заливат с 250мл студена вода и се оставят да престоят 24 часа. От така приготвения студен извлек се приема по една супена лъжица 3-4пъти дневно.
В аптеките се продават готови спиртни извлеци (тинктури ) от глог и валериана. От тях се приемат по 15-20 капки на гладно с малко вода. Възможно е смесването на двете тинктури и от така приготвената смес се пие 3 пъти по 15-20 капки дневно.
Дяволска уста - използува се надземната част с листата. Две супени лъжици от тази дрога се заливат с 500мл кипяща вода и се оставят да престоят 20-30 минути. Така приготвената запарка се разделя на 3 дози и се изпива сутрин, обед и вечер.
Орех - две супени лъжици листа от орех се заливат с 400мл кипяща вода. Престояват 30-60мин., прецежда се и така приготвената запарка се изпива на 3 пъти - сутрин, обед и вечер.
Бял имел - една супена лъжица наситнени клонки и листа се залива с 250 - 300мл кипяща вода и се вари 5мин. Оставя се да престои 20-30 мин., прецежда се и отварата се изпива на 3пъти - сутрин, обед и вечер.
д-р М. Иванов в."Знахар у дома"бр.7/16.04.97г.
* Физическото натоварване е изпитание за артериите, а умственото предсказва усложненията.
* Стресът - повратна точка
* Техники за отпускане
Хората, които се оплакват от сърцето си, се подлагат на изследване на сърдечно-съдовата система с физическо натоварване, т.нар. изследване с велоергометър. Нови проучвания показват, че състоянието на сърцето може да се прецени и чрез тест за умствено натоварване.Психическото напрежение свива съдовете на сърцето, особено на участъците които вече са болни: там е намалено снабдяването с кръв и кислород и се повишава рискът от инфаркт. Така че, за много хора на умствения труд новото изследване - чрез тест на умствено и психическо напрежение, може да се окаже животоспасяващо.
Как да се намали напрежението? Най-добре е да усвоите техниките за понижаване на стреса - релаксация, умение за градиране на натоварването, редуване на умствения с физически труд и откриване на най-подходящите за вас, успокоителни лекарства. Към медикаментите никога не прибягвайте без лекарска консултация. А релаксацията не е трудно да се усвои. Но ако нямате време специално да се занимавате с нея, правете простички неща:
* Намерете си тихо място на открито и се опитайте за 5-10 мин.да възприемате само природните звуци.
* Ако животът ви преминава сред шум, поне 10 мин. през деня прекарайте в абсолютна тишина.
* Два пъти седмично излизайте без цел, разходете себе си. Облечете се удобно. Особено обувките да са удобни - никаква релакса. Ако сте в канцелария, или на закрито, разгледайте подробно картина - а, ако няма, може и петно на стената пред вас. Оприличете го на нещо познато и доразвивайте образа. Това също намалява напрежението.
д-р Иванка Василева в."Домашен лекар"бр.14/10.07.97г.
Помогнете на сърцето с билки
* Стресът - повратна точка
* Техники за отпускане
Хората, които се оплакват от сърцето си, се подлагат на изследване на сърдечно-съдовата система с физическо натоварване, т.нар. изследване с велоергометър. Нови проучвания показват, че състоянието на сърцето може да се прецени и чрез тест за умствено натоварване.Психическото напрежение свива съдовете на сърцето, особено на участъците които вече са болни: там е намалено снабдяването с кръв и кислород и се повишава рискът от инфаркт. Така че, за много хора на умствения труд новото изследване - чрез тест на умствено и психическо напрежение, може да се окаже животоспасяващо.
Как да се намали напрежението? Най-добре е да усвоите техниките за понижаване на стреса - релаксация, умение за градиране на натоварването, редуване на умствения с физически труд и откриване на най-подходящите за вас, успокоителни лекарства. Към медикаментите никога не прибягвайте без лекарска консултация. А релаксацията не е трудно да се усвои. Но ако нямате време специално да се занимавате с нея, правете простички неща:
* Намерете си тихо място на открито и се опитайте за 5-10 мин.да възприемате само природните звуци.
* Ако животът ви преминава сред шум, поне 10 мин. през деня прекарайте в абсолютна тишина.
* Два пъти седмично излизайте без цел, разходете себе си. Облечете се удобно. Особено обувките да са удобни - никаква релакса. Ако сте в канцелария, или на закрито, разгледайте подробно картина - а, ако няма, може и петно на стената пред вас. Оприличете го на нещо познато и доразвивайте образа. Това също намалява напрежението.
д-р Иванка Василева в."Домашен лекар"бр.14/10.07.97г.
Помогнете на сърцето с билки
Маточина, глог и пащърнак заменят скъпи лекарства.Не са малко билките които помагат при сърдечни заболявания. Те се включват като допълнителна терапия към основното медикаментозно лечение, предимно при леко или хронично болни, след предозиране на лекарства или непоносимост към тях. За билколечение у дома са нужни консултация и наблюдение на лекуващ лекар. Кои билки действат най- ефикасно при определени сърдечно-съдови заболявания?
* Тахокардия (ускорен пулс) - неврогенно, хипертонично или пристъпно. Пие се чай от маточина. В запарка изсушените листа на билката действат успокояващо и обезболяващо (тахикардията понякога се придружава от спастични болки), понижава кръвното налягане, повлияват благотворно сърдечния ритъм и задуха. 2суп. лъжици наситнена билка се попарват с 2 чаени чаши вряла вода. Запарката се оставя да изстине и се прецежда. Изпива се за един ден на 4части.
* Исхемична болест (недостатъчно кръвооросяване на сърдечния мускул поради стеснени кръвоносни съдове). Цветове и плодове на глог и семена на пащърнак могат да заменят временно или да продължат медикаментозното лечение на болестта. Глогът (бял, червен, глогинка, разширява кръвоносните съдове на сърдечния мускул, увеличава кръвоснабдяването и кислорода, намалява умерено кръвното налягане. Препоръчва се и при хронична сърдечна недостатъчност, миокардиосклероза, хипертония, след сърдечен инфаркт, аритмия, болкови спазми, старческо сърце. Приготвя се запарка от 2равни суп. лъжици цветове или листа (или семена със сух плод) и 500мл вряла вода. Билката кисне 2 часа и се прецежда.Пие се по 1 винена чаша 3 пъти дневно 30мин.преди хранене. Действието се усилва с няколко семена на пащърнак в запарката.
* Стенокардия (сърдечни пристъпни болки зад гръдната кост и в сърцето). Добре се влияе от дилянка (валериана). 2ч. лъжички изсушени, наситнени корени от билката се киснат в 1 чаена чаша вряла вода, докато се утаят добре. Охладената течност се прецежда и от нея се пие по 1 суп. лъжица 3-4 пъти дневно. За облекчаване на пристъпите се препоръчва да се пие по 1-2чаени чаши морковен сок, а в храната да се добавя малко пащърнак.
* Хронична сърдечна слабост - С доказан ефект е смес от 50г глогов цвят и изсушен плод, 30г пача трева, 20г полски хвощ и 5г корен от валериана. Приготвя се запарка, като 2 чаени лъжички от сместа се киснат в 250мл вряла вода и след като изстинат се прецеждат. Дозата се изпива на глътки за 24 часа.
д-р Н. Митрева в."В-к за жената"бр.18/02.05.97г.
* Тахокардия (ускорен пулс) - неврогенно, хипертонично или пристъпно. Пие се чай от маточина. В запарка изсушените листа на билката действат успокояващо и обезболяващо (тахикардията понякога се придружава от спастични болки), понижава кръвното налягане, повлияват благотворно сърдечния ритъм и задуха. 2суп. лъжици наситнена билка се попарват с 2 чаени чаши вряла вода. Запарката се оставя да изстине и се прецежда. Изпива се за един ден на 4части.
* Исхемична болест (недостатъчно кръвооросяване на сърдечния мускул поради стеснени кръвоносни съдове). Цветове и плодове на глог и семена на пащърнак могат да заменят временно или да продължат медикаментозното лечение на болестта. Глогът (бял, червен, глогинка, разширява кръвоносните съдове на сърдечния мускул, увеличава кръвоснабдяването и кислорода, намалява умерено кръвното налягане. Препоръчва се и при хронична сърдечна недостатъчност, миокардиосклероза, хипертония, след сърдечен инфаркт, аритмия, болкови спазми, старческо сърце. Приготвя се запарка от 2равни суп. лъжици цветове или листа (или семена със сух плод) и 500мл вряла вода. Билката кисне 2 часа и се прецежда.Пие се по 1 винена чаша 3 пъти дневно 30мин.преди хранене. Действието се усилва с няколко семена на пащърнак в запарката.
* Стенокардия (сърдечни пристъпни болки зад гръдната кост и в сърцето). Добре се влияе от дилянка (валериана). 2ч. лъжички изсушени, наситнени корени от билката се киснат в 1 чаена чаша вряла вода, докато се утаят добре. Охладената течност се прецежда и от нея се пие по 1 суп. лъжица 3-4 пъти дневно. За облекчаване на пристъпите се препоръчва да се пие по 1-2чаени чаши морковен сок, а в храната да се добавя малко пащърнак.
* Хронична сърдечна слабост - С доказан ефект е смес от 50г глогов цвят и изсушен плод, 30г пача трева, 20г полски хвощ и 5г корен от валериана. Приготвя се запарка, като 2 чаени лъжички от сместа се киснат в 250мл вряла вода и след като изстинат се прецеждат. Дозата се изпива на глътки за 24 часа.
д-р Н. Митрева в."В-к за жената"бр.18/02.05.97г.
Вино за сърце
Помага при слабо сърце, сърдечни бодежи, предизвикани от метеорологични промени на времето или силно емоционално напрежение, дори и при по-сериозни сърдечни страдания.
Приготвя се по следния начин: В тенджера се слагат 10 пресни стръка от магданоз. Заливат се с 1 литър чисто натурално вино, като се прибавят и 1-2 супени лъжици чист винен оцет. По отношение на виното няма никакво значение дали е бяло или червено, важното е в него да няма захар. Съдът се слага на слаб огън, докато заври. Трябва да се има в предвид, че при завирането се образува доста пяна. Сваля се от котлона, прибавят се 300г чист пчелен мед и се оставя да поври още 5 минути. Веднага се прецежда и още горещо, виното се налива в малки бутилки, които трябва преди това да са изплакнати със силен алкохол или 90' спирт. Бутилките се запушват много плътно. Образувалата се на дъното утайка не е вредна и може да се изпие. Приемат се от1 до4 супени лъжици дневно, в зависимост от нуждата. При по-сериозни оплаквания виното може да се взема, но само след лекарски съвет.
в."В-к за дома" бр.17/16.05.97г.
Приготвя се по следния начин: В тенджера се слагат 10 пресни стръка от магданоз. Заливат се с 1 литър чисто натурално вино, като се прибавят и 1-2 супени лъжици чист винен оцет. По отношение на виното няма никакво значение дали е бяло или червено, важното е в него да няма захар. Съдът се слага на слаб огън, докато заври. Трябва да се има в предвид, че при завирането се образува доста пяна. Сваля се от котлона, прибавят се 300г чист пчелен мед и се оставя да поври още 5 минути. Веднага се прецежда и още горещо, виното се налива в малки бутилки, които трябва преди това да са изплакнати със силен алкохол или 90' спирт. Бутилките се запушват много плътно. Образувалата се на дъното утайка не е вредна и може да се изпие. Приемат се от1 до4 супени лъжици дневно, в зависимост от нуждата. При по-сериозни оплаквания виното може да се взема, но само след лекарски съвет.
в."В-к за дома" бр.17/16.05.97г.
Нищо прекалено, живейте умерено
Като направили обширен и задълбочен анализ на огромен статистически материал, канадски лекари и учени препоръчват умерено натоварване. На обикновен език, това означава движения, които не изискват особено големи усилия: ходене, танци, домашна работа. Така нареченото бягане за здраве също е вредно, тъй като е силно натоварващо. Учените дори са разработили точкова система, като се започне от бързото ходене и се стигне до миенето на прозорците. Те определят заседналия живот, като четвърта по важност причина за сърдечни болести и инфаркти. Другите три са: високо кръвно налягане, пушене и голямо съдържание на холестерол в кръвта. Когато умереното хранене се съчетае с умерено движение, рискът от инфаркт се отдалечава с около 25 на сто.
в."В-к за жената "бр.27/04.07.97г.
в."В-к за жената "бр.27/04.07.97г.
Пийте четвърт аспирин на ден
Известно е, че един аспирин на ден, предпазва от сърдечен удар. Обаче е установено, че и четвърт аспирин върши същата работа. Стандартната 325мг таблетка се препоръчва на хора, прекарали инфаркт, или заплашени от атеросклероза. Оказва се, че 40-60мг са също толкова ефикасни, колкото и цялата таблетка.
Тази редукция е особено важна за хора, които приемат редовно аспирин, но страдат от стомашни проблеми.
в."Жена"бр.24/07.07.97г.
Глогът регулира сърдечната дейност
Тази редукция е особено важна за хора, които приемат редовно аспирин, но страдат от стомашни проблеми.
в."Жена"бр.24/07.07.97г.
Глогът регулира сърдечната дейност
Глогът е малко дърво, което цъфти с многобройни бели цветове. Плодът му е червен с 3 до 5 костилки. Плодовете и цветовете на глога съдържат много витамини и минерални вещества. В народната медицина се употребява за регулиране на сърдечната дейност при атеросклероза, при хипертония, при задух, при увеличение на простатата, прибъбречни заболявания. Освен това понижава възбудимостта на централната нервна система и отстранява аритмия и тахикардия. Отварата се приготвя по следната рецепта: 2 суп. лъжици от цвета се заливат с 500мл вряла вода, като след изстиване се прецежда. Пие се по 100мл преди ядене, подсладено с мед. Плодът се използува по същия начин като се вари 10 мин.
в."Жена"бр.27/28.07.97г.
в."Жена"бр.27/28.07.97г.
Вземат се:
Глог-цвят
Маточина- стрък по 100г
Дилянка- корени по 30г
Да се смеси.
Начин на употреба - 2 супени лъжици от билките се заливат с 400мл вряла вода и се оставят да киснат един час. Прецежда се и се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.
Елена Иванова в."Ние жените"бр.25/08.07.97г.
Билкови рецепти при хипертония
Глог-цвят
Маточина- стрък по 100г
Дилянка- корени по 30г
Да се смеси.
Начин на употреба - 2 супени лъжици от билките се заливат с 400мл вряла вода и се оставят да киснат един час. Прецежда се и се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.
Елена Иванова в."Ние жените"бр.25/08.07.97г.
Билкови рецепти при хипертония
Копър - Супена лъжица свеж или изсушен копър, киснат в 200мл гореща вода, след охлаждане се пие на глътки на 3пъти през деня.
Билкова смес (при висока хипертония) - Кимион и седефче по 50г, маточина и валериана по 15г, глог и зимзелен по20г, бял имел 30г. Пълно лъжица от сместа се запарва до кипване в чаена чаша с вода и охладена и прецедена се изпива на части за един ден.
Комбиниран чай - (за леко повишено кръвно, без медикаменти). Листа от маточина 100г, цвят и листа глог 30г, бял имел 20г. Препълнена чаена лъжичка от сместа се слага в чаена чаша вряща вода да кисне 10 мин. Прецежда се и се подслажда с лъжичка мед. Дневно се пият на глътки 2 чаши хладен чай. (Диабетиците да не подслаждат.)
Билкова смес (при хипертония с атеросклероза). Бял равнец и нарязан кромид лук по 30г, полски хвощ, глог, листа зимзелен и бял имел по 15г.Чаят се приготвя, като пълна лъжица смес кисне 3часа в чаена чаша вода, вари се 5минути, пак кисне 15 минути и се изпива за един ден на глътки.
в."Жълт труд"бр.12/21.03.97г.
Билкова смес (при висока хипертония) - Кимион и седефче по 50г, маточина и валериана по 15г, глог и зимзелен по20г, бял имел 30г. Пълно лъжица от сместа се запарва до кипване в чаена чаша с вода и охладена и прецедена се изпива на части за един ден.
Комбиниран чай - (за леко повишено кръвно, без медикаменти). Листа от маточина 100г, цвят и листа глог 30г, бял имел 20г. Препълнена чаена лъжичка от сместа се слага в чаена чаша вряща вода да кисне 10 мин. Прецежда се и се подслажда с лъжичка мед. Дневно се пият на глътки 2 чаши хладен чай. (Диабетиците да не подслаждат.)
Билкова смес (при хипертония с атеросклероза). Бял равнец и нарязан кромид лук по 30г, полски хвощ, глог, листа зимзелен и бял имел по 15г.Чаят се приготвя, като пълна лъжица смес кисне 3часа в чаена чаша вода, вари се 5минути, пак кисне 15 минути и се изпива за един ден на глътки.
в."Жълт труд"бр.12/21.03.97г.
Високо кръвно. Билков коктейл
Една чаена лъжичка семе от копър се залива с 250мл вряща вода и се вари 3-4 минути. След това само да се попарят, се прибавят по 1 чаена лъжичка листа от маточина и цвят от невен. Съдът се сваля от огъня и билките киснат най-малко 2 часа, след което течността се прецежда. Пие се по 2 супени лъжици 3 пъти дневно преди ядене.
в."В-к за дома" бр.23/27.06.97г.
в."В-к за дома" бр.23/27.06.97г.
Високо кръвно налягане
1. Сутрин,обед и вечер - 10-15 минути преди ядене - да се изпива по една кафееена чашка отвара от: по 1суп.лъжица маточина, чубрица, бъзов цвят и 2суп. лъжици млади клонки от бъз (свирчовина) в 800мл вряща вода и на тих огън врат 20 минути. Като изстине се прецежда. Диета: - вегетарианска храна, слабо солена. Алкохол, тютюн, люто, кисело не! Първите три дни от започване на лечението добре е болният да яде сутрин, обед и вечер по 500г кисело мляко, разбъркано с 1/2 до 1 непълна супена лъжица хрян, настърган и то без хляб. От тази диета, артериалното налягане спада бързо, след което може да се приложи казаната диета и разнообразявана така: Преди обяда и вечерята да се изяжда по една салата с чесън и пресен лук с магданоз по равни части с малко винен оцет и зехтин на вкус, а след ядене да се взима по 1-2 чаени лъжички балканска чубрица стрита на прах.
Вместо вода: - да пие отвара от полски хвощ, дива коприва, пача трева и шипки плод по 100г. От тази смес 2супени лъжици се запарват в 600мл вряща вода, врат 10 мин. Като изстине се прецежда. Ефикасно е да се пие отвара от две издънки по 30 см бяла черница, нарязват се и се варят в 1 литър вода , да остане на половина. Оставя се да изстине и се изпива за половин ден.
2. Два часа след ядене: да изпива по 1 чашка от 75мл отвара от: исландски лишей, глог -цвят, листа и плод, и бъзов цвят по 100г, буков мъх, дилянка - корени и мащерка по50г. От тази смес 2 супени лъжици се запарват с 500мл вряща вода и врат заедно с 3 ядки от праскова 10 минути. Като изстине се прецежда.
3. Вечер преди лягане - на черния дроб се поставя торбичка напълнена с топла лапа от печен, обелен, нарязан и полуизстискан кромид лук, забъркан с 1/2 чаена лъжичка пудра захар. Такива торбички се поставят на бъбреците, отгоре им се поставя вестник и вълнен бинт, а на главата се поставя "шапка" като торбичка, напълнена или с пресен хлебен селски квас (забъркан отпреди 4 часа, за да тегли по-добре) от типово брашно, засилен с една чаена лъжичка настърган хрян; или пък шапка напълнена с бяла глина - хума, забъркана с вода и оцет на половина и отгоре вълнена шапка и така се спи. Лапите се държат цяла нощ или докато досадят.
4. Сутрин - сух четков масаж на цялото тяло, последван от фрикция на подмишниците, корема, половите органи и сърцето с хладка вода, а след обличане 10 дълбоки вдишвания с бавни движения.
Важни добавки:
* На слънце (от 9 до 17 часа), а също при вятър, мъгла, студ, сняг - без шапка да не се ходи, влошава болестта.
* Преди да започнете лечението, не забравяйте главното правило: билките лекуват само 50% от болестта ви. Останалите приложения, като диета, бани, лапи, самовнушение и природосъобразен живот ще излекуват останалите 50%. Достатъчно е само половината от билките да си набавите за да имате нужния резултат от лекуването. За препоръчване е билките да се варят с дестилирана вода от аптеката, защото лековитостта им се увеличава най-
малко с 25%.
Внукът на д-р Петър Димков в."Ние жените"бр.23/05.06.96г.
Вместо вода: - да пие отвара от полски хвощ, дива коприва, пача трева и шипки плод по 100г. От тази смес 2супени лъжици се запарват в 600мл вряща вода, врат 10 мин. Като изстине се прецежда. Ефикасно е да се пие отвара от две издънки по 30 см бяла черница, нарязват се и се варят в 1 литър вода , да остане на половина. Оставя се да изстине и се изпива за половин ден.
2. Два часа след ядене: да изпива по 1 чашка от 75мл отвара от: исландски лишей, глог -цвят, листа и плод, и бъзов цвят по 100г, буков мъх, дилянка - корени и мащерка по50г. От тази смес 2 супени лъжици се запарват с 500мл вряща вода и врат заедно с 3 ядки от праскова 10 минути. Като изстине се прецежда.
3. Вечер преди лягане - на черния дроб се поставя торбичка напълнена с топла лапа от печен, обелен, нарязан и полуизстискан кромид лук, забъркан с 1/2 чаена лъжичка пудра захар. Такива торбички се поставят на бъбреците, отгоре им се поставя вестник и вълнен бинт, а на главата се поставя "шапка" като торбичка, напълнена или с пресен хлебен селски квас (забъркан отпреди 4 часа, за да тегли по-добре) от типово брашно, засилен с една чаена лъжичка настърган хрян; или пък шапка напълнена с бяла глина - хума, забъркана с вода и оцет на половина и отгоре вълнена шапка и така се спи. Лапите се държат цяла нощ или докато досадят.
4. Сутрин - сух четков масаж на цялото тяло, последван от фрикция на подмишниците, корема, половите органи и сърцето с хладка вода, а след обличане 10 дълбоки вдишвания с бавни движения.
Важни добавки:
* На слънце (от 9 до 17 часа), а също при вятър, мъгла, студ, сняг - без шапка да не се ходи, влошава болестта.
* Преди да започнете лечението, не забравяйте главното правило: билките лекуват само 50% от болестта ви. Останалите приложения, като диета, бани, лапи, самовнушение и природосъобразен живот ще излекуват останалите 50%. Достатъчно е само половината от билките да си набавите за да имате нужния резултат от лекуването. За препоръчване е билките да се варят с дестилирана вода от аптеката, защото лековитостта им се увеличава най-
малко с 25%.
Внукът на д-р Петър Димков в."Ние жените"бр.23/05.06.96г.
Високо кръвно налягане
С 200мл вряла вода се заливат 3 листа от лимон. Ври 10 мин. Прецежда се и се прибавят чаена лъжичка канела и супена лъжица мед. Изпива се на два пъти - сутрин след ставане и вечер преди лягане.
в."Жълт труд"бр.23/06.06.97г.
в."Жълт труд"бр.23/06.06.97г.
Киселото мляко е най-здравословната храна, заключиха италиански учени. Типично българската пикантерия е богата на всички полезни за организма елементи. Само в една чаена лъжичка се съдържат милиарди "добри" бактерии, които достигайки до стомаха, започват усърдна работа. Киселото мляко поставя в ред чревната микрофлора, регулира дейността на стомаха, като го прави устойчив на всички погълнати химични съединения. Неговите положителни качества обаче не свършват до тук. Тази храна е много подходяща за възприемане от малки деца. За дамите в третата възраст е задължително веднъж дневно да хапват поне по една чаша мляко. Лактозата и протеините които се съдържат в състава му, спомагат за по-добрата усвояемост на калция и по този начин предпазват от остеопороза. Освен това киселото мляко е бариера срещу инфекциозните заболявания, усилвайки естествения имунитет на организма.
в."Новинар"бр. от 23.10.96г.
в."Новинар"бр. от 23.10.96г.
Общо укрепване
В 800 мл вода се поставят 1 ч. л. пресен здравец, 2 ч. л. пресен магданоз, 4 ч. л. кора от бук, 1с. л. кора от бреза и една гъба пачи крак. Вари се и се пие след прецеждане по 200мл 4пъти дневно.
в."Жълт труд"бр.23/06.06.97г.
Живейте в съгласие с биоритмите
в."Жълт труд"бр.23/06.06.97г.
Живейте в съгласие с биоритмите
6-8 часа сутрин: чудесно време за секс. Нивото на хормоните е най-високо.
9-10ч. - главата работи най-добре, защото тялото синтезира най-активно адреналин.
11-12ч. - чарът се разпръсква на вълни около вас - повторно се освобождават секс хормони. Идеално време за флирт.
12-15ч. - пълна релаксация. Сърцето и нервите искат да почиват. Подходящо време за медитация и автогенен тренинг.
16-17ч. - учи се много добре. Активира се повторно за деня кръвооросяването,всяка мозъчна клетка работи в оптимален режим.
17-18ч. - време за решаване на конфликтни проблеми. Кривата на агресивността спада, чарът се засилва.
18-19ч - шансове за победа в секса и спорта, тъй като това е най-силното време на сърцето. Ако използувате тези знания и се храните съобразно биоритмите, ще жънете само успехи.
Идеална дневна рецепта:
Закуска 8-10ч.: можете да ядете колкото искате пресни плодове в комбинация с чай или кафе.
Обяд 12-14ч.:Яжте колкото ви е вкусно, например пържени картофи, месо със сос.Организмът се справя по-лесно с вкусните вредности.
Вечеря 17-19ч.: Непременно голяма салата с пресни зеленчуци
в."Национален куриер О'кей"бр.54/09.04.97г.
9-10ч. - главата работи най-добре, защото тялото синтезира най-активно адреналин.
11-12ч. - чарът се разпръсква на вълни около вас - повторно се освобождават секс хормони. Идеално време за флирт.
12-15ч. - пълна релаксация. Сърцето и нервите искат да почиват. Подходящо време за медитация и автогенен тренинг.
16-17ч. - учи се много добре. Активира се повторно за деня кръвооросяването,всяка мозъчна клетка работи в оптимален режим.
17-18ч. - време за решаване на конфликтни проблеми. Кривата на агресивността спада, чарът се засилва.
18-19ч - шансове за победа в секса и спорта, тъй като това е най-силното време на сърцето. Ако използувате тези знания и се храните съобразно биоритмите, ще жънете само успехи.
Идеална дневна рецепта:
Закуска 8-10ч.: можете да ядете колкото искате пресни плодове в комбинация с чай или кафе.
Обяд 12-14ч.:Яжте колкото ви е вкусно, например пържени картофи, месо със сос.Организмът се справя по-лесно с вкусните вредности.
Вечеря 17-19ч.: Непременно голяма салата с пресни зеленчуци
в."Национален куриер О'кей"бр.54/09.04.97г.
За самовъздействие върху двигателния анализатор с цел да се предизвика заспиване, могат да се използуват редица упражнения, разхлабващи мускулите. Това могат да бъдат и отделни фрагменти от т.нар.изометрична гимнастика. Например: в легнало положение свийте с напрежение ръцете си в китките и пребройте до 6. След това отпуснете ръцете си. Ще усетите приятен покой. Сега свийте краката си в коленете и силно с две ръце ги притиснете към тялото.Задръжте дишането си и отново пребройте до 6. Издишайте, отпуснете мускулите си и протегнете краката си. Сънят ще се приближи още повече към вас.
Московският учен Р.Деметер е разработил система от статични упражнения, въздействащи на двигателния анализатор и предизвикващи отначало лека умора, а по-късно потискане на дейността на процесите в мозъчната кора. Характерът на упражненията се определя от това в каква поза сте привикнали да заспивате:
А.Упражнения за хора, които спят на едната си страна -
1. Лежейки, повдигнете свободната си ръка на 5-10 см над тялото и я дръжте(на собственото и тегло, без да напрягате мускулите си) 2 мин.
2. Същата процедура направете след това със свободния си крак (този върху който не лежите). Дръжте го до настъпване на умора, а това става обикновено до изтичане на 2 мин. С оглед съкращаване на времето, можете да свиете краката си в колянната става. Това ускорява умората.
3. След това отпуснете мускулите си за няколко секунди и повторете двете упражнения.
Б. Упражнения за хора привикнали да спят по гръб
1. Повдигнете едната или двете си ръце и ги задръжте над себе си (в легнало положение) 2 мин.
2. Лежейки с разтворени крака, отпуснете петите си и ги задръжте в това положение 2мин.
3. След това отпуснете мускулите си за няколко секунди и повторете упражненията.
Тези занимания повече ще подпомогнат заспиването на хора упражняващи умствен труд. За хората на тежкия физически труд се препоръчват упражнения за пръстите. Ето някои от тях:
* В легнало положение сложете ръцете си върху тялото или постелката (от двете страни на тялото). Един след друг повдигайте пръстите си, задържайте ги в това положение за 5сек. Тази процедура, освобождаваща съзнанието от тежки мисли протича така: Всеки пръст се повдига и се задържа последователно 1,2,3,4,5 сек. Заедно с това мислено се произнася: "Повдигам палеца - раз, отпускам го два"...
* Друг вариант на този начин за подпомагане на заспиването е чрез последователно свиване и разпускане на пръстите (със задържане от 1 до 5 сек.) по описаната схема.
Петър Георгиев в."У дома"бр.30.06.97г.
14 начина да се избавите от безсънието
Московският учен Р.Деметер е разработил система от статични упражнения, въздействащи на двигателния анализатор и предизвикващи отначало лека умора, а по-късно потискане на дейността на процесите в мозъчната кора. Характерът на упражненията се определя от това в каква поза сте привикнали да заспивате:
А.Упражнения за хора, които спят на едната си страна -
1. Лежейки, повдигнете свободната си ръка на 5-10 см над тялото и я дръжте(на собственото и тегло, без да напрягате мускулите си) 2 мин.
2. Същата процедура направете след това със свободния си крак (този върху който не лежите). Дръжте го до настъпване на умора, а това става обикновено до изтичане на 2 мин. С оглед съкращаване на времето, можете да свиете краката си в колянната става. Това ускорява умората.
3. След това отпуснете мускулите си за няколко секунди и повторете двете упражнения.
Б. Упражнения за хора привикнали да спят по гръб
1. Повдигнете едната или двете си ръце и ги задръжте над себе си (в легнало положение) 2 мин.
2. Лежейки с разтворени крака, отпуснете петите си и ги задръжте в това положение 2мин.
3. След това отпуснете мускулите си за няколко секунди и повторете упражненията.
Тези занимания повече ще подпомогнат заспиването на хора упражняващи умствен труд. За хората на тежкия физически труд се препоръчват упражнения за пръстите. Ето някои от тях:
* В легнало положение сложете ръцете си върху тялото или постелката (от двете страни на тялото). Един след друг повдигайте пръстите си, задържайте ги в това положение за 5сек. Тази процедура, освобождаваща съзнанието от тежки мисли протича така: Всеки пръст се повдига и се задържа последователно 1,2,3,4,5 сек. Заедно с това мислено се произнася: "Повдигам палеца - раз, отпускам го два"...
* Друг вариант на този начин за подпомагане на заспиването е чрез последователно свиване и разпускане на пръстите (със задържане от 1 до 5 сек.) по описаната схема.
Петър Георгиев в."У дома"бр.30.06.97г.
14 начина да се избавите от безсънието
Положителния ефект на прилаганите рецепти е доказан от вековната практика на народните лечители, но все пак онези, които имат и други болежки, особено ако са хронични, трябва предварително да се консултират с личния си лекар.
1. Преди лягане вземете приятно топла (но да не е гореща) вана, в която сте добавили 50-100 мл валериан. Не стойте повече от 10-12 мин.
2. Петдесет грама съплодия хмел залейте с 250мл чист спирт, оставете на тъмно място две седмици, като периодично разклащате съда. Прецедете и пийте по 10 капки (с глътка вода), преди да обядвате, или по 10-15 капки преди лягане.
3. Пийте по 15-20 капки валериан (с глътка вода) 3пъти на ден, 30 минути преди хранене.
4. Втрийте затоплено олио в тилната ямичка, разтрийте с него коленните и лакътните стави, дланите и петите.
5. Ако безсънието е предизвикано от прилив на кръв в главата, налагайте синапени лапи или хрян, смачкан на каша върху прасците.Едновременно с това изпийте 1чаша саламура от кисели краставички и 1 супена лъжица мед.
6. Залейте в 3 л. вряла вода шепа нарязан на дребно риган, завийте съда с вълнено парче, оставете един час и след това прецедете. Пийте през целия ден.
7. След къпане не сушете косата си със сешоар, а си направете тюрбан със затоплена хавлиена кърпа до пълно изсъхване на косата.
8. Вземете по 1 супена лъжица ръжени и овесени зърна, залейте ги с 0,6литра вода и ги варете, докато зърната се пукнат. Веднага прецедете, пийте вместо вода.
9. Ако безсънието ви е свързано със сексуални проблеми, смесете равни части нарязани на дребно плодове хмел, маточина и мента. Една супена лъжица от сместа залейте с 0,5л бира оставете 12 часа, като периодично разтръсквате съда, прецедете. Пийте по половин чаша два пъти на ден.
10. Чаша сок от тиква разбъркайте с 2 супени лъжици мед. Сложете да заври, след което варете на водна баня 20мин. Пийте по 1/4 чаша 3-4 пъти на ден 30 мин. преди хранене.
11. Залейте една супена лъжица лайка с 1,5 чаени чаши вряла вода и сложете да ври на водна баня 30мин.Пийте по 1/2 чаша преди хранене. Тази рецепта е ефикасна и при мигрена.
12. На вечеря изяждайте по 2-3 скилидки чесън.Така се застраховате и срещу грип.
13. Един час преди лягане изпивайте по 1 чаша току-що изцеден сок от прясно зеле.
14. Вечер изпивайте по половин чаша прясно изцеден сок от сурови картофи. Веднага след това ще почувствате дразнене на гърлото, за това си направете гаргара с вода или пийте малко сок от моркови или друг плод. Тази рецепта помага и при упорито главоболие.
в."Български фермер"бр.294/29.05.97г.
1. Преди лягане вземете приятно топла (но да не е гореща) вана, в която сте добавили 50-100 мл валериан. Не стойте повече от 10-12 мин.
2. Петдесет грама съплодия хмел залейте с 250мл чист спирт, оставете на тъмно място две седмици, като периодично разклащате съда. Прецедете и пийте по 10 капки (с глътка вода), преди да обядвате, или по 10-15 капки преди лягане.
3. Пийте по 15-20 капки валериан (с глътка вода) 3пъти на ден, 30 минути преди хранене.
4. Втрийте затоплено олио в тилната ямичка, разтрийте с него коленните и лакътните стави, дланите и петите.
5. Ако безсънието е предизвикано от прилив на кръв в главата, налагайте синапени лапи или хрян, смачкан на каша върху прасците.Едновременно с това изпийте 1чаша саламура от кисели краставички и 1 супена лъжица мед.
6. Залейте в 3 л. вряла вода шепа нарязан на дребно риган, завийте съда с вълнено парче, оставете един час и след това прецедете. Пийте през целия ден.
7. След къпане не сушете косата си със сешоар, а си направете тюрбан със затоплена хавлиена кърпа до пълно изсъхване на косата.
8. Вземете по 1 супена лъжица ръжени и овесени зърна, залейте ги с 0,6литра вода и ги варете, докато зърната се пукнат. Веднага прецедете, пийте вместо вода.
9. Ако безсънието ви е свързано със сексуални проблеми, смесете равни части нарязани на дребно плодове хмел, маточина и мента. Една супена лъжица от сместа залейте с 0,5л бира оставете 12 часа, като периодично разтръсквате съда, прецедете. Пийте по половин чаша два пъти на ден.
10. Чаша сок от тиква разбъркайте с 2 супени лъжици мед. Сложете да заври, след което варете на водна баня 20мин. Пийте по 1/4 чаша 3-4 пъти на ден 30 мин. преди хранене.
11. Залейте една супена лъжица лайка с 1,5 чаени чаши вряла вода и сложете да ври на водна баня 30мин.Пийте по 1/2 чаша преди хранене. Тази рецепта е ефикасна и при мигрена.
12. На вечеря изяждайте по 2-3 скилидки чесън.Така се застраховате и срещу грип.
13. Един час преди лягане изпивайте по 1 чаша току-що изцеден сок от прясно зеле.
14. Вечер изпивайте по половин чаша прясно изцеден сок от сурови картофи. Веднага след това ще почувствате дразнене на гърлото, за това си направете гаргара с вода или пийте малко сок от моркови или друг плод. Тази рецепта помага и при упорито главоболие.
в."Български фермер"бр.294/29.05.97г.
Кажи ми как спиш, за да ти кажа как си
Жените спят средно с 1 час повече от мъжете. Вероятно това е една от причините, че средната продължителност на живота им е с 5-7 години по-дълга. Американските специалисти твърдят, че най-чудодейния елексир на младостта е сънят. За възстановяване на нервната система са необходими 7-8 часа дълбок сън.
Учените които изследват влиянието на съня върху здравето на човека, са разработили прости правила, към които трябва да се придържа всяка жена, която държи на своето здраве и красота.
* Най-добре се почива през нощта, когато в организма на човека става размножаване на клетки и отделяне на вредните вещества.
* Преди сън се опитайте да се освободите от всички грижи и неприятности. Не четете вълнуващи книги, не гледайте страшни филми. Те натоварват подсъзнанието и предизвикват кошмари.
* Вечер избягвайте обилната храна. По време на съня, хранителните вещества се превръщат в излишни натрупвания и мазнини.
* Спете в пълна тъмнина. Препоръчват се плътни завеси. Идеалната температура в спалнята е около 20'С. По-висока или по-ниска, прави сънят неспокоен. В добре проветрена стая сънят е по-здрав.
* Леглото трябва да бъде равно. Високите възглавници и твърде меките дюшеци изкривяват гръбначния стълб, което пречи на тялото да се отпусне.
* Магнитното поле на Земята оказва силно влияние върху спящия. Ако главата му е обърната на изток, сънят му ще бъде дълбок и здрав. Ако главата ви по време на сън е обърната на север ще се чувствате през целия ден угнетен и апатичен.
сп."Жилища"бр.11/08.06.97г.
10 съвета за побеждаване на безсънието
Учените които изследват влиянието на съня върху здравето на човека, са разработили прости правила, към които трябва да се придържа всяка жена, която държи на своето здраве и красота.
* Най-добре се почива през нощта, когато в организма на човека става размножаване на клетки и отделяне на вредните вещества.
* Преди сън се опитайте да се освободите от всички грижи и неприятности. Не четете вълнуващи книги, не гледайте страшни филми. Те натоварват подсъзнанието и предизвикват кошмари.
* Вечер избягвайте обилната храна. По време на съня, хранителните вещества се превръщат в излишни натрупвания и мазнини.
* Спете в пълна тъмнина. Препоръчват се плътни завеси. Идеалната температура в спалнята е около 20'С. По-висока или по-ниска, прави сънят неспокоен. В добре проветрена стая сънят е по-здрав.
* Леглото трябва да бъде равно. Високите възглавници и твърде меките дюшеци изкривяват гръбначния стълб, което пречи на тялото да се отпусне.
* Магнитното поле на Земята оказва силно влияние върху спящия. Ако главата му е обърната на изток, сънят му ще бъде дълбок и здрав. Ако главата ви по време на сън е обърната на север ще се чувствате през целия ден угнетен и апатичен.
сп."Жилища"бр.11/08.06.97г.
10 съвета за побеждаване на безсънието
Италиански специалисти твърдят, че при хората страдащи от хронично безсъние, синдромът на "белите нощи" рязко се обостря в пролетния сезон. Конкретно обяснение на факта няма, но се предполага, че страдащите силно се повлияват от т. нар. общо пробуждане на Земята. Дестабилизиращите фактори в атмосферата рязко се повишават: повече и по-дълготрайни пълнолуния, слънчеви затъмнения и изригвания, магнитни бури, въздушни завихряния на топлия и студен въздух. В резултат се получава ускорено сърцебиене, аритмия, алергични и общи дихателни спазми, обостряне на нервната система, трайно главоболие, нестабилност на кръвното налягане, обща слабост на организма, световъртежи и т.н.
По общото мнение на специалистите кофеинът, тютюнът, свикването с транквилантите и сънотворните влияят зле, но когато към тях се добавят особеностите на пролетния сезон и стресът във всичките му форми, положението става наистина критично. Какви мерки могат да се вземат:
1. Когато отивате да си лягате, не мислете, не си внушавайте, че няма да заспите.
2. Дори първите минути, половин или един час да подсказват за симптомите на познатото ви безсъние, сменете позата, настанете се по-удобно (без палене на лампа, четене на книга, пускане на радио и други подобни все разсънващи прояви) и лежете със затворени очи, като избягвате мъчителните мисли.
3. В спалнята ви в никакъв случай не бива да има телевизор. Неговото излъчване е пагубно за общата атмосфера в нея.
4. Добре е помещението да се използува само и единствено за спалня и за нищо друго - да не служи за хол, всекидневна, трапезария, въпреки жилищната криза. В нея трябва да се влиза за да се спи. Смяната на помещението влияе на заспиването.
5. Много важно е спалнята да е в най-тихата стая в цялото жилище, където да не долита шум нито от вътре, а още по-малко от вън.
6. Ако сте женени, хубаво е да спите на две отделни легла, или на два матрака върху обща спалня. И обезателно с отделни завивки, така че да не се влияете много от другия до вас.
7. Някои смятат, че присъствието на цветя в спалнята не е желателно, но всеобщо е мнението, че те пречистват и освежават въздуха.
8. В никакъв случай не внасяйте в спалнята аквариуми с рибки, освен ако не сте констатирали, че приятният ромон при обмена на водата ви влияе благоприятно. Домашните ви любимци може да спят дълбоко, но не до зори. Те причиняват много шум излишен и вреден.
9. Преди сън изпийте чаша, две минерална вода, а още по-добре чай от лайка или маточина.
10. В случай, че нищо до тук не ви помогне, обърнете се към лекар, защото дори пролетта да си отиде, безсънието ви пак ще остане.
Нона Апостолова в."В-к за жената" бр.19/15.05.97г.
Билки при безсъние
По общото мнение на специалистите кофеинът, тютюнът, свикването с транквилантите и сънотворните влияят зле, но когато към тях се добавят особеностите на пролетния сезон и стресът във всичките му форми, положението става наистина критично. Какви мерки могат да се вземат:
1. Когато отивате да си лягате, не мислете, не си внушавайте, че няма да заспите.
2. Дори първите минути, половин или един час да подсказват за симптомите на познатото ви безсъние, сменете позата, настанете се по-удобно (без палене на лампа, четене на книга, пускане на радио и други подобни все разсънващи прояви) и лежете със затворени очи, като избягвате мъчителните мисли.
3. В спалнята ви в никакъв случай не бива да има телевизор. Неговото излъчване е пагубно за общата атмосфера в нея.
4. Добре е помещението да се използува само и единствено за спалня и за нищо друго - да не служи за хол, всекидневна, трапезария, въпреки жилищната криза. В нея трябва да се влиза за да се спи. Смяната на помещението влияе на заспиването.
5. Много важно е спалнята да е в най-тихата стая в цялото жилище, където да не долита шум нито от вътре, а още по-малко от вън.
6. Ако сте женени, хубаво е да спите на две отделни легла, или на два матрака върху обща спалня. И обезателно с отделни завивки, така че да не се влияете много от другия до вас.
7. Някои смятат, че присъствието на цветя в спалнята не е желателно, но всеобщо е мнението, че те пречистват и освежават въздуха.
8. В никакъв случай не внасяйте в спалнята аквариуми с рибки, освен ако не сте констатирали, че приятният ромон при обмена на водата ви влияе благоприятно. Домашните ви любимци може да спят дълбоко, но не до зори. Те причиняват много шум излишен и вреден.
9. Преди сън изпийте чаша, две минерална вода, а още по-добре чай от лайка или маточина.
10. В случай, че нищо до тук не ви помогне, обърнете се към лекар, защото дори пролетта да си отиде, безсънието ви пак ще остане.
Нона Апостолова в."В-к за жената" бр.19/15.05.97г.
Билки при безсъние
* Маточина: 2 супени лъжици листа се заливат с 500мл вряща вода. Оставя се да престои 30-60мин.,прецежда се и се разделя на 4 дози, които се изпиват сутрин, обед и вечер преди хранене, а последната доза се изпива 30 минути преди лягане.
* Хмел: 2 супени лъжици наситнени шишарки от хмел се заливат с 500мл вряща вода. Престоява 60 мин.,прецежда се и се разделя на 4 дози, които се приемат като запарката от маточината.
* Дилянка (валериана): 2 супени лъжици корени от валериана се заливат в 500 мл вряща вода. По нататък виж маточина и хмел. С валерианата не бива да се прекалява, тъй като тя може да даде нежелателни странични действия.
* Лавандула - 1 суп. лъжица цветове от лавандула се залива с 400мл.вряща вода Приготовление и начин на приложение - виж маточината. Добро действие при безсъние имат и мащерката, жълтият кантарион, жълтата комунига и др.
* Хмел: 2 супени лъжици наситнени шишарки от хмел се заливат с 500мл вряща вода. Престоява 60 мин.,прецежда се и се разделя на 4 дози, които се приемат като запарката от маточината.
* Дилянка (валериана): 2 супени лъжици корени от валериана се заливат в 500 мл вряща вода. По нататък виж маточина и хмел. С валерианата не бива да се прекалява, тъй като тя може да даде нежелателни странични действия.
* Лавандула - 1 суп. лъжица цветове от лавандула се залива с 400мл.вряща вода Приготовление и начин на приложение - виж маточината. Добро действие при безсъние имат и мащерката, жълтият кантарион, жълтата комунига и др.
Комбинирана билкова рецепта
Смесват се равни количества листа от маточина, стръкове мащерка, шишарки от хмел и корени от валериана, всички добре наситнени. Вземат се 2 супени лъжици от така приготвената смес и се заливат с 500мл вряща вода. Престоява 30-60 мин., прецежда се и се разделя на 4 дози, които се изпиват сутрин, обед и вечер преди хранене и преди лягане. Доказан е ефектът при безсъние на т. нар. "билкови възглавници", които съдържат стръкове от риган и мащерка, стръкове от жълта комунига, шишарки от хмел, корени валериана, стръкове от лавандула и др. Под влияние на топлината, те започват да отделят етерични масла, които имат много благоприятно въздействие върху нервната система.
д-р Мариян Иванов в."Знахар у дома"бр.12/12.06.97г.
5 съвета да надхитрите безсънието
д-р Мариян Иванов в."Знахар у дома"бр.12/12.06.97г.
5 съвета да надхитрите безсънието
* Оставайте на слънце през деня. Светлината преминава през ретината до мозъка и спомага за сверяване на вътрешния биологичен часовник, регулатор на процесите на съня.
* Ставайте сутрин винаги по едно и също време, включително и през почивните дни.
* Правете гимнастически упражнения. Те носят физическа умора и улесняват заспиването.
* Избягвайте питателни вечери. При храносмилането се отделя енергия и се повишава вътрешната температура на тялото - два фактора които са противопоказни за доброто качество на съня.
* Накрая ако сънят ви бяга, не се насилвайте да заспите на всяка цена. Той идва в определени часове като влакът (приблизително на всеки 45 мин.). Решавайте кръстословици и чакайте.
в."Феномен"бр.44/96г.
* Ставайте сутрин винаги по едно и също време, включително и през почивните дни.
* Правете гимнастически упражнения. Те носят физическа умора и улесняват заспиването.
* Избягвайте питателни вечери. При храносмилането се отделя енергия и се повишава вътрешната температура на тялото - два фактора които са противопоказни за доброто качество на съня.
* Накрая ако сънят ви бяга, не се насилвайте да заспите на всяка цена. Той идва в определени часове като влакът (приблизително на всеки 45 мин.). Решавайте кръстословици и чакайте.
в."Феномен"бр.44/96г.
Безсъние, запек и успокояване на нервите
В една чаена чаша със студена вода се слагат две чаени лъжички мед и две чаени лъжички ябълков оцет. Разбърква се добре и се изпива на глътки по време на ядене. На един ден се приемат три дози. Ползува се три месеца, един месец се почива след това пак се прилага три месеца и т.н. (може да се прави цял живот). Изпълнявам рецептата вече няколко години и продължавам. Така се излекувах и от трите болести.
в."Лечител"бр.36/96г.
в."Лечител"бр.36/96г.
Цветята, ароматите им и сънят
Всеизвестно е , че сънят е жизнено необходим за здравето и работоспособността на индивида. В това отношение цветята и растенията могат да допринесат много за подобряването на съня. Установено е , че под въздействието на растенията и цветята се променят някои жизнени процеси в организма на човека.
Напълно е доказано, че ароматът на някои растения, любимите, приятните усещания, които цветята пораждат у човека, успокояват нервната система и подобряват съня. Миризмата на лимона, индришето, маточината, ментата, се сравняват с приятен полъх на вечерния прохладен вятър. Изпаренията на розата освежават и повишават настроението.
Установено е ,че ароматните вещества и фитонцидите, които те излъчват, действат на слизестата ципа на носа и на определени центрове на главния мозък. Ароматът на лимона, здравеца, мушкатото и индришето, действат на централната нервна система, понижават артериалното кръвно налягане при болни от хипертония и ги предразполагат към спокоен сън.
Много добър и успокояващ ефект се получава, когато вниманието ни е насочено върху успокояващите и любимите ни цветя и растения, чийто аромат и цвят са в любими тонове (син, светлосин, зелен, лилав и др.) За по-бързото заспиване се препоръчва да се стрие между пръстите лист от лимон или индрише и да се вдишва ароматът. В много страни са разпространени успокояващи билкови възглавници, в които се слагат листата на мъжка папрат, дафинови листа, борови връхчета, шишарки от хмел, стръкчета лавандула, мента, здравец, индрише и риган. Малки билкови възглавнички могат да се поставят и върху радиатора за ароматизиране на въздуха. За подобряване на съня се употребява балсамът, който се явява сигурен защитник на нервната система и предпазва от повишена възбудимост, главоболие, раздразнителност, безсъние,лека хипертония неврози и др.
Начин на приготвяне: Една чаена лъжичка нарязана лимонова кора, или листа, клонки от хвойна, две равни лъжички босилек и тамян, по две чаени лъжички борови връхчета или иглички. Всичко се залива с един литър кипяща вода, престоява с затворен съд или термус шест часа, след това се прецежда. Настойката се разпръсква из стаята няколко минути преди лягане.
доц. Константин Костов сп."Жилища"бр.9/о6.05.97г.
Не се плашете от безсънието
Напълно е доказано, че ароматът на някои растения, любимите, приятните усещания, които цветята пораждат у човека, успокояват нервната система и подобряват съня. Миризмата на лимона, индришето, маточината, ментата, се сравняват с приятен полъх на вечерния прохладен вятър. Изпаренията на розата освежават и повишават настроението.
Установено е ,че ароматните вещества и фитонцидите, които те излъчват, действат на слизестата ципа на носа и на определени центрове на главния мозък. Ароматът на лимона, здравеца, мушкатото и индришето, действат на централната нервна система, понижават артериалното кръвно налягане при болни от хипертония и ги предразполагат към спокоен сън.
Много добър и успокояващ ефект се получава, когато вниманието ни е насочено върху успокояващите и любимите ни цветя и растения, чийто аромат и цвят са в любими тонове (син, светлосин, зелен, лилав и др.) За по-бързото заспиване се препоръчва да се стрие между пръстите лист от лимон или индрише и да се вдишва ароматът. В много страни са разпространени успокояващи билкови възглавници, в които се слагат листата на мъжка папрат, дафинови листа, борови връхчета, шишарки от хмел, стръкчета лавандула, мента, здравец, индрише и риган. Малки билкови възглавнички могат да се поставят и върху радиатора за ароматизиране на въздуха. За подобряване на съня се употребява балсамът, който се явява сигурен защитник на нервната система и предпазва от повишена възбудимост, главоболие, раздразнителност, безсъние,лека хипертония неврози и др.
Начин на приготвяне: Една чаена лъжичка нарязана лимонова кора, или листа, клонки от хвойна, две равни лъжички босилек и тамян, по две чаени лъжички борови връхчета или иглички. Всичко се залива с един литър кипяща вода, престоява с затворен съд или термус шест часа, след това се прецежда. Настойката се разпръсква из стаята няколко минути преди лягане.
доц. Константин Костов сп."Жилища"бр.9/о6.05.97г.
Не се плашете от безсънието
Все повече хора се оплакват от безсъние и нарушения в съня - събуждане посред нощ или 2-3 часа преди часовникът да е звъннал за ставане. Обикновено след безсънната нощ, човек се чувства зле през целия ден и в много случаи посяга към таблетката с приспивателно за следващата вечер. Но този изкуствено предизвикан сън, близък до наркозата, не донася жадуваното чувство за бодрост на сутринта, напротив, на втория ден умората и чувството за опустошение са още по-силни.
Как да се излезе от омагьосания кръг? Преди да посегнете отново към таблетката, се опитайте да си помогнете с други, прости и лесно изпълними неща. Не вечеряйте късно. Внимавайте да не претоварвате храносмилателната система с трудно смилаема храна. Ако не можете да се откажете от месото, нека то да не е тлъсто, да е добре обработено - печено или варено и да е в малко количество. Суровите зеленчуци натоварват стомаха вечер, но една зеленчукова супа и парче сирене, могат да бъдат чудесна лека вечеря.
За добрия сън помагат чаша хубаво вино или бира - една чаша, не повече, защото в противен случай ще постигнете обратния ефект. Откажете се от кафето - последното кафе или кола, трябва да се изпият преди седемнадесет часа. Можете да си позволите да хапнете нещо сладко преди заспиване - въглехидратите създават чувство за ситост и спокойствие. Плодовете по-добре оставете за закуска, тогава те са по-полезни. Разходете се поне за 15 минути, преди да си легнете. Вземете топъл душ, изпийте чаша чай от маточина с лъжичка мед, пуснете тиха музика, изберете книга, която ви се иска да прочетете още веднъж, не мислете за тревогите на изминалия ден и няма да забележите как сънят ще дойде при вас.
д-р Иван Маринов в."Жена"бр.15/05.05.97г.
Който вечеря, спи добре!
Как да се излезе от омагьосания кръг? Преди да посегнете отново към таблетката, се опитайте да си помогнете с други, прости и лесно изпълними неща. Не вечеряйте късно. Внимавайте да не претоварвате храносмилателната система с трудно смилаема храна. Ако не можете да се откажете от месото, нека то да не е тлъсто, да е добре обработено - печено или варено и да е в малко количество. Суровите зеленчуци натоварват стомаха вечер, но една зеленчукова супа и парче сирене, могат да бъдат чудесна лека вечеря.
За добрия сън помагат чаша хубаво вино или бира - една чаша, не повече, защото в противен случай ще постигнете обратния ефект. Откажете се от кафето - последното кафе или кола, трябва да се изпият преди седемнадесет часа. Можете да си позволите да хапнете нещо сладко преди заспиване - въглехидратите създават чувство за ситост и спокойствие. Плодовете по-добре оставете за закуска, тогава те са по-полезни. Разходете се поне за 15 минути, преди да си легнете. Вземете топъл душ, изпийте чаша чай от маточина с лъжичка мед, пуснете тиха музика, изберете книга, която ви се иска да прочетете още веднъж, не мислете за тревогите на изминалия ден и няма да забележите как сънят ще дойде при вас.
д-р Иван Маринов в."Жена"бр.15/05.05.97г.
Който вечеря, спи добре!
Кой не е почувствал умора след обилно хранене? Обратно, значителният прием на напитки със съдържание на кофеин, не ви пращат в прегръдките на Морфей. До днес връзката между храненето и качеството на съня е малко изследвана при човека. Получените данни за животните подсказват, че храната влияе силно върху добрия сън.
Какво да разбираме под качествен или равновесен сън? Една нощ с подобен сън изисква адекватно разпределение между двете основни фази на съня: парадоксалната и на бавните "вълни", т.е. дълбокия, продължителен сън. Двете фази се сменят в много точен ритъм. С първата е свързано сънуването, с втората - физическото възстановяване. Най-новите изследвания внушават, че основните типове храни - протеини и глюциди - могат да влияят върху продължителността на тези две фази на съня. Как? Интересно е, че тук мазнините нямат значение. Изследванията при плъхове с богато на протеини хранене показват, че то фаворизира секрецията на един хормон и чрез него парадоксалния сън. Обратно, богатото на глюциди хранене е благоприятно за продължителния дълбок сън. На практика тези наблюдения се потвърждават: хищниците, които се хранят с протеини, показват увеличена "пропорция" на парадоксалния сън, тревопасните - предимно на другата фаза. Сънят на човека е между двете
крайности.
Какво може да се заключи от тези данни? За сега се правят само случайни екстраполации. Известно е ,че парадоксалния сън се скъсява с възрастта, и някои специалисти виждат в това причините за нарушения сън на хора в напреднала възраст. При увеличаване дела на протеините в храната им се наблюдава подобрение на съня. Те, т.е. месото, рибата, яйцата, сирената...освен върху съня, влияят и на имунната защита и предпазват от стопяване на мускулната маса при стареене. Протеините контролират и ефекта на алкохола върху парадоксалния сън, т.е. по-добре е да се пие на маса с меню, вместо чист алкохол извън храненията. Глюцидите в храната биха представлявали стимул за дълбок сън след интензивно, изтощително физическо усилие. Но и двата типа основни храни трябва да участват в менюто, тъй като равновесното хранене е необходимо за организма, също както двете фази за една нощ, изпълнена със сънища.
в."Феномен"бр.23/19.06.97г.
Летни сънища
Какво да разбираме под качествен или равновесен сън? Една нощ с подобен сън изисква адекватно разпределение между двете основни фази на съня: парадоксалната и на бавните "вълни", т.е. дълбокия, продължителен сън. Двете фази се сменят в много точен ритъм. С първата е свързано сънуването, с втората - физическото възстановяване. Най-новите изследвания внушават, че основните типове храни - протеини и глюциди - могат да влияят върху продължителността на тези две фази на съня. Как? Интересно е, че тук мазнините нямат значение. Изследванията при плъхове с богато на протеини хранене показват, че то фаворизира секрецията на един хормон и чрез него парадоксалния сън. Обратно, богатото на глюциди хранене е благоприятно за продължителния дълбок сън. На практика тези наблюдения се потвърждават: хищниците, които се хранят с протеини, показват увеличена "пропорция" на парадоксалния сън, тревопасните - предимно на другата фаза. Сънят на човека е между двете
крайности.
Какво може да се заключи от тези данни? За сега се правят само случайни екстраполации. Известно е ,че парадоксалния сън се скъсява с възрастта, и някои специалисти виждат в това причините за нарушения сън на хора в напреднала възраст. При увеличаване дела на протеините в храната им се наблюдава подобрение на съня. Те, т.е. месото, рибата, яйцата, сирената...освен върху съня, влияят и на имунната защита и предпазват от стопяване на мускулната маса при стареене. Протеините контролират и ефекта на алкохола върху парадоксалния сън, т.е. по-добре е да се пие на маса с меню, вместо чист алкохол извън храненията. Глюцидите в храната биха представлявали стимул за дълбок сън след интензивно, изтощително физическо усилие. Но и двата типа основни храни трябва да участват в менюто, тъй като равновесното хранене е необходимо за организма, също както двете фази за една нощ, изпълнена със сънища.
в."Феномен"бр.23/19.06.97г.
Летни сънища
Летните нощи са твърде къси и ние спим средно с час и 10мин. по-малко. Най-напред птиците, а после слънчевата светлина влизат в сънищата ни и направо крадат от нощната почивка. Но въпреки това организмът не се изтощава. Защото слънцето ни зарежда с допълнителна енергия през деня. А освен това, бавното преминаване от сън към бодърствуване е здравословно. Оставете прозореца отворен, не пускайте пердетата и вижте какво става с нас през този преход. 4часът - Навън е още тъмно. Въздухът е вече прочистен от вредните газове. Още спим дълбоко. Пулсът и дишането са забавени. Артериалното налягане също е ниско. Сега е време за сънищата. С тях пречистваме душата си. Който не умее да сънува много и дълги сънища, изпада в депресия. Малко преди 5 часа, най- ранобудните птички, като червеношийките се наместват в сънищата ни.
5 часът - Небето е вече синьо. Щиглеците, косовете, орехчето пеят в хор. Десетки различни видове чуруликане, грачене, цвърчене атакуват ушите ни и се възприемат от подсъзнанието. Мнението на психолозите: това действа уравновесяващо на психиката, защото не ни изтръгва рязко от дълбокия сън, както го прави будилникът.
6 часът - Небето порозовява, после слънцето бавно изгрява. Подсъзнателно възприемаме слънчевите лъчи. Птичият шум и олелията се засилват, най-силно цвърчи най-малкото птиче - орехчето.Мнението на психолога:Най- хубавото време на деня. Ние сме между съня и бодърствуването. Можем да влияем на
сънищата, да си поръчваме чудесни изживявания, които ще определят душевното ни състояние през деня.
7 часът - Слънцето грее 10 пъти по-силно, отколкото при самото изгряване. Озонът във въздуха също се увеличава. Край на сънищата. Шумът и топлината са проникнали в цялото тяло. Организмът е зареден с енергия до пръсване. Идеално време за любов.
8 часът - Всички са будни, дори и кучето - известен поспаланко. Психологът: Колкото и късно да сте легнали, време е да ставате. Шумът и светлината вече са ви разсънили. Ако се опитвате да заспите отново, следващото събуждане ще бъде стрес за организма.
в."К5 - О'кей"бр.86/25.06.97г.
"Гладен стомах сън не го хваща"
5 часът - Небето е вече синьо. Щиглеците, косовете, орехчето пеят в хор. Десетки различни видове чуруликане, грачене, цвърчене атакуват ушите ни и се възприемат от подсъзнанието. Мнението на психолозите: това действа уравновесяващо на психиката, защото не ни изтръгва рязко от дълбокия сън, както го прави будилникът.
6 часът - Небето порозовява, после слънцето бавно изгрява. Подсъзнателно възприемаме слънчевите лъчи. Птичият шум и олелията се засилват, най-силно цвърчи най-малкото птиче - орехчето.Мнението на психолога:Най- хубавото време на деня. Ние сме между съня и бодърствуването. Можем да влияем на
сънищата, да си поръчваме чудесни изживявания, които ще определят душевното ни състояние през деня.
7 часът - Слънцето грее 10 пъти по-силно, отколкото при самото изгряване. Озонът във въздуха също се увеличава. Край на сънищата. Шумът и топлината са проникнали в цялото тяло. Организмът е зареден с енергия до пръсване. Идеално време за любов.
8 часът - Всички са будни, дори и кучето - известен поспаланко. Психологът: Колкото и късно да сте легнали, време е да ставате. Шумът и светлината вече са ви разсънили. Ако се опитвате да заспите отново, следващото събуждане ще бъде стрес за организма.
в."К5 - О'кей"бр.86/25.06.97г.
"Гладен стомах сън не го хваща"
Ако диетата на която сте се подложили било заради кризата, или пък защото искате да сте по-елегантни през лятото, ви измъчва, има няколко хитрости които ще ви помогнат, да я понесете с по-голяма лекота.
* След изпиването вечер на чаша хладка вода или сок от лимон, разреден с чаша студена вода, вие наистина ще заспите. По този начин си гарантирате 9-11 часа сън в денонощие, през които няма да си мислите за храна.
* Зелената салата е известна от древността с наркотичните си и сънотворни свойства. Консумирайте я вечер, когато ви е най- трудно да не си похапнете!*Някои видове билков чай като липа, лайка и мента действат успокояващо на целия организъм. Употребявайте ги преди сън, като ги мените през няколко дни.
* Ако диетите, които спазвате ви напрягат значително, то преди сън направете следното: Седнете на пети, затворете очи, протегнете ръце напред и останете в това положение няколко минути, като дишате дълбоко и спокойно.
* Когато след вечеря се почувствате още много гладни, направете си горещ душ, като по същото време пиете 1-2чаши вода със същата температура. Ще се почувствате сити и сънливи. Легнете си по възможност веднага.
* В дни на строги и разтоварващи диети отвличайте съзнанието си с четене на любима книга, с дълго гледане на телевизия, разглеждане на модни списания. Ходете на кино и театър.
* При всяко изгладняване по време на изпълнение на диетите може да си позволявате извън тях 1-2 домата, чаша айрян, чаша билков чай, или просто хладка вода, които пиете на глътки.
* За да залъжете чувството на глад, преди всяко ядене консумирайте по една ябълка или круша, печени на фурна.
*Преди да седнете на масата, съберете цялата определена за консумация храна в голяма чиния. Помислете си, че при това огромно количество храна не е възможно да останете гладни. После започнете бавно да се храните.
* За служители които изпълняват диета: Пригответе си за целия работен ден 1 литър айрян или билков чай без захар, или пакет солети. Отпивайте или изяждайте по две солети при всяко по-сериозно чувство на глад.
Вал. Фиданова-Коларова в."Ние жените" бр.22/18.06.97г.
С гири срещу безсъние
* След изпиването вечер на чаша хладка вода или сок от лимон, разреден с чаша студена вода, вие наистина ще заспите. По този начин си гарантирате 9-11 часа сън в денонощие, през които няма да си мислите за храна.
* Зелената салата е известна от древността с наркотичните си и сънотворни свойства. Консумирайте я вечер, когато ви е най- трудно да не си похапнете!*Някои видове билков чай като липа, лайка и мента действат успокояващо на целия организъм. Употребявайте ги преди сън, като ги мените през няколко дни.
* Ако диетите, които спазвате ви напрягат значително, то преди сън направете следното: Седнете на пети, затворете очи, протегнете ръце напред и останете в това положение няколко минути, като дишате дълбоко и спокойно.
* Когато след вечеря се почувствате още много гладни, направете си горещ душ, като по същото време пиете 1-2чаши вода със същата температура. Ще се почувствате сити и сънливи. Легнете си по възможност веднага.
* В дни на строги и разтоварващи диети отвличайте съзнанието си с четене на любима книга, с дълго гледане на телевизия, разглеждане на модни списания. Ходете на кино и театър.
* При всяко изгладняване по време на изпълнение на диетите може да си позволявате извън тях 1-2 домата, чаша айрян, чаша билков чай, или просто хладка вода, които пиете на глътки.
* За да залъжете чувството на глад, преди всяко ядене консумирайте по една ябълка или круша, печени на фурна.
*Преди да седнете на масата, съберете цялата определена за консумация храна в голяма чиния. Помислете си, че при това огромно количество храна не е възможно да останете гладни. После започнете бавно да се храните.
* За служители които изпълняват диета: Пригответе си за целия работен ден 1 литър айрян или билков чай без захар, или пакет солети. Отпивайте или изяждайте по две солети при всяко по-сериозно чувство на глад.
Вал. Фиданова-Коларова в."Ние жените" бр.22/18.06.97г.
С гири срещу безсъние
Всички които страдат от безсъние, твърдят че са опитали "какво ли не". Нищо не им пречи да опитат още едно лекарство срещу безсънието си. То се препоръчва от английските лекари и се нарича силова гимнастика. Достатъчно е да вземете две гири или две шишета с по 1,5 л вода и да ги вдигате и смъквате, докато ръцете и краката ви затреперят. Можете да правите и лицеви опори до отказ, ако ви харесва повече от гирите.
При тези физкултурни процедури, рязко се засилва кръвообращението,вследствие на което обилно се оросява главния мозък. След упражненията съзнанието се прояснява, което пък помага да се отдръпне "някъде си" усещането , че не можете да заспите. Засилената умствена дейност е временна и води съзнанието до фаза на "зацикляне". Човек започва да мисли гладко и това действа като наркотик. Минути по-късно, той вече е спокоен и готов за сън. За това помага и усещането, че мускулите са разхлабени, че тялото е отпуснато след напрежението от гимнастиката.
Такива физкултурни подвизи се препоръчват и когато сте препили алкохол. С изпотяването от натоварването се излъчва алкохолът и организмът по-бързо се "изчиства". Освен това алкохолът води често до проблеми със съня, а ако веднъж силовата гимнастика ви подейства, вие ще можете да я използувате винаги, когато трябва да заспите. Не е за пренебрегване и фактът, че се създава нещо като навик, като ритуал преди сън.
Антон Колев в."Домашен лекар"бр.12/25.06.97г.
При тези физкултурни процедури, рязко се засилва кръвообращението,вследствие на което обилно се оросява главния мозък. След упражненията съзнанието се прояснява, което пък помага да се отдръпне "някъде си" усещането , че не можете да заспите. Засилената умствена дейност е временна и води съзнанието до фаза на "зацикляне". Човек започва да мисли гладко и това действа като наркотик. Минути по-късно, той вече е спокоен и готов за сън. За това помага и усещането, че мускулите са разхлабени, че тялото е отпуснато след напрежението от гимнастиката.
Такива физкултурни подвизи се препоръчват и когато сте препили алкохол. С изпотяването от натоварването се излъчва алкохолът и организмът по-бързо се "изчиства". Освен това алкохолът води често до проблеми със съня, а ако веднъж силовата гимнастика ви подейства, вие ще можете да я използувате винаги, когато трябва да заспите. Не е за пренебрегване и фактът, че се създава нещо като навик, като ритуал преди сън.
Антон Колев в."Домашен лекар"бр.12/25.06.97г.
В два литра вода се изварява половин килограм царевица на зърна, докато течността остане на половина. Прецежда се и се пие три пъти дневно преди ядене.
сп."Гора"бр.2/20.02.97г.
сп."Гора"бр.2/20.02.97г.
Яжте покълнали храни. Те правят чудеса
В най-луксозните ресторанти по света, се предлагат покълнали храни. Който ги е опитал, става техен поклонник за цял живот. Този вид храни влияе идеално на кожата,зъбите и косите. Кожата се опъва, зъбите укрепват,а имаме случаи когато побелели коси възвръщат цвета си.
Как да си приготвим покълнали храни? Вземаме шепа зърна и след като ги измием, ги поставяме в глинена чиния. Сипваме вода, колкото да ги покрием и захлупваме отгоре. Поставяме глинения съд на топло, понеже сега е зима, а лете той трябва да бъде на сянка. На другия ден измиваме зърната, но този
път върху сито и пак ги връщаме в чинията. Задължително е да са влажни! За едно денонощие кълновете са готови. Това е вече деликатесът, който ни е нужен. Изяждаме го с голям апетит.Хубаво ще е, ако най-малко две седмици в месеца радваме тялото си с този специалитет.
в."Жена"бр.47/16.12.96г.
Покълнали семена
Как да си приготвим покълнали храни? Вземаме шепа зърна и след като ги измием, ги поставяме в глинена чиния. Сипваме вода, колкото да ги покрием и захлупваме отгоре. Поставяме глинения съд на топло, понеже сега е зима, а лете той трябва да бъде на сянка. На другия ден измиваме зърната, но този
път върху сито и пак ги връщаме в чинията. Задължително е да са влажни! За едно денонощие кълновете са готови. Това е вече деликатесът, който ни е нужен. Изяждаме го с голям апетит.Хубаво ще е, ако най-малко две седмици в месеца радваме тялото си с този специалитет.
в."Жена"бр.47/16.12.96г.
Покълнали семена
Винаги и особено през зимата и в периоди на икономическа криза, която сега преживяваме, покълналите семена отговарят на две основни изисквания: изключителна полезност за организма и минимални разходи за храна.
Известно е, че покълналото семе в много отношения се отличава от инертното - в него настъпват редица положителни изменения в състава му, гарантиращи живота на бъдещото растение. Същите тези жизнено важни съставки са необходими и на човека: аминокиселини, мастни киселини, прости захари, голям набор от витамини, минерални соли, ензими и др. И още по-важен е фактът, че всички тези хранителни и биологично активни вещества, особено в житното зърно, са в пропорции, както и в човешкото тяло и много лесно се усвояват от организма.
Освен житото могат да се използуват като покълнали слънчогледовото семе (обелено), лещата, соята, фасулът, царевицата, сусамът, тиквеното семе и др. Очевидно е, че шепа покълнало жито, превъзхожда по своята полезност за организма и във всяко друго отношение цял хляб, особено ако той е бял. Сравнете обаче обема на шепа зърно и на един самун хляб.
в."Дар"бр.4/29.01.97г.
Пшеничен зародиш за добра имунна система
Известно е, че покълналото семе в много отношения се отличава от инертното - в него настъпват редица положителни изменения в състава му, гарантиращи живота на бъдещото растение. Същите тези жизнено важни съставки са необходими и на човека: аминокиселини, мастни киселини, прости захари, голям набор от витамини, минерални соли, ензими и др. И още по-важен е фактът, че всички тези хранителни и биологично активни вещества, особено в житното зърно, са в пропорции, както и в човешкото тяло и много лесно се усвояват от организма.
Освен житото могат да се използуват като покълнали слънчогледовото семе (обелено), лещата, соята, фасулът, царевицата, сусамът, тиквеното семе и др. Очевидно е, че шепа покълнало жито, превъзхожда по своята полезност за организма и във всяко друго отношение цял хляб, особено ако той е бял. Сравнете обаче обема на шепа зърно и на един самун хляб.
в."Дар"бр.4/29.01.97г.
Пшеничен зародиш за добра имунна система
Напоследък се заговори твърде много за ефекта от употребата на покълнали семена и особено на покълнали пшенични зърна. Всъщност ние не откриваме нищо ново. Още най-древните цивилизации във възхода на своето развитие са ги използували в бита си. Есеите в древния Израел и Египет, после древните гърци, а някои източници твърдят, че в по-нови времена капитан Кук е спасил своите моряци от скорбут чрез употребата на покълнали семена. В Индия те също са били познати и използувани от много векове. На какво се дължи този ефект и защо хората, които веднъж са ги употребявали,постепенно ги включват в своето меню като редовна хранителна добавка? По време на покълването се активизират всички биохимични процеси в зърното. Под действие на влагата, температура около 20 градуса С и кислорода на въздуха започва усилено образуване на ензими, които от своя страна активизират разграждането на белтъчините в зърното до аминокиселини, включително и незаменими аминокиселини, на мазнините- до мастни киселини, включително и растителните есенциални мастни киселини, на скорбялата до прости захари. Същевременно се подпомага образуването на нови ензими и много витамини и микроелементи. Всъщност настъпва един истински взрив в биохимичния състав и активността на веществата в зърното, което осигурява в близко бъдеще израстване на цяло ново растение от мъничкото зърно, акумулиращо в себе си големи потенции. Всичко това прави покълналите семена, изключително богата и пълноценна храна за човека, много по -добра от свареното, смляното или обработено по друг начин зърно. Научни изследвания показват, че съдържанието на вит.С, витамините от групата В, бета-каротин (провитамин А) и най-важните незаменими аминокиселини в първите дни след покълването рязко се увеличават. Затова покълналите семена са много полезни при хора с намален имунитет, прекарали сериозни заболявания, при хронични заболявания, особено туберкулоза, анемия, нарушения в храносмилането, при хора с високо ниво на кръвния холестерол и от там опастност за развитие на хипертония, инфаркт, инсулт или атеросклероза. Покълналите семена са особено полезна добавка към храната на децата.
Как да покълнат семената при домашни условия? Вземете 2-3 супени лъжици негрухана пшеница и ги поставете в чист стъклен буркан. Залейте ги с вода около 10-12 часа. След това покрийте буркана с
тензух. Изцедете водата и промийте добре зърната. След около едно денонощие ще се получат кълнове с големина 1-2 милиметра. В следващия брой на в-ка ще ви предложим и различни рецепти за използуване на покълналите зърна.
д-р Гергана Гешанова в."Агро пари"бр.7/20.02.97г.
Рецепти с покълнали семена
Как да покълнат семената при домашни условия? Вземете 2-3 супени лъжици негрухана пшеница и ги поставете в чист стъклен буркан. Залейте ги с вода около 10-12 часа. След това покрийте буркана с
тензух. Изцедете водата и промийте добре зърната. След около едно денонощие ще се получат кълнове с големина 1-2 милиметра. В следващия брой на в-ка ще ви предложим и различни рецепти за използуване на покълналите зърна.
д-р Гергана Гешанова в."Агро пари"бр.7/20.02.97г.
Рецепти с покълнали семена
Закуска
* Поставете 1-2 супени лъжици сушени плодове(стафиди, смокини), 1 супена лъжица ядки (бадеми, лешници, орехи) и 1 супена лъжица овесени ядки, залети с вода за една нощ. На сутринта прибавете една супена лъжица покълнало жито, настъргана ябълка и по желание половин чаена лъжичка мед. Получава се силна хранителна закуска, от която не се дебелее и не ни се приспива, а напротив - до обяд се чувстваме заредени със сила и енергия. Редовната употреба на такава храна ни осигурява добър внос на всички микро - и макроелементи, от които се нуждаем и необходимите витамини и ензими. Тази рецепта може да се използува и за десерт в по-тържествени случаи.
* 1 супена лъжица смлени покълнали пшенични семена и 1 чаена лъжичка мед се заливат с чаша кисело мляко. Това е пълноценна закуска, както за деца така и за възрастни хора.
Обяд
* Сурова салата от 2 каф. чашки покълнало жито, 1 каф. чашка ситно нарязан лук, 1/2 връзка нарязан магданоз, 1/2 връзка нарязан джоджен, 1/2 връзка нарязани листа от целина и една нарязана червена пиперка. Добавя се малко сол, олио и лимонов сок. За някои това може да играе роля и на пълноценен
обяд.
* Смляно покълнало жито може да се добави на всякаква салата от листни зеленчуци или настъргани корени и особено там, където е подходяща и добавката от 1-2 супени лъжици кисело мляко.
* Добавка от смляно покълнало жито може да се направи към сместа за кюфтенца от соя или някой друг вид постни кюфтенца или сърмички. Това дава много специфичен приятен вкус и въпреки топлинната обработка много биологично активни вещества се запазват.
* Смляно покълнало жито може да участва и в приготвянето на соев пастет заедно с предварително накиснатата, сварена и двукратно смляна соя и подправки от лук, чесън, олио, сол, лимонов сок и малко вода.
Десерти
Покълналото жито по-ситно или по-едро смляно може да присъства като богата хранителна добавка към всички видове тестени десерти-кексове, рула, питки, и други сладкиши. То им придава вкус подобен на орехите и много полезни за здравето ни добавъчни вещества. Всеки който иска да има добро здраве, добри защитни сили, правилно храносмилане, да няма анемия, повишен холестерол и опастност от атеросклероза и инфаркт, трябва редовно да включва в менюто си под някаква форма (за предпочитане сурово) покълнало жито, както и всякакви други видове покълнали семена и зърна. Това ще му даде сили, жизненост и енергия.
д-р Гергана Гешанова в."Агро пари" бр.11/19.03.97г.
Царевицата
* 1 супена лъжица смлени покълнали пшенични семена и 1 чаена лъжичка мед се заливат с чаша кисело мляко. Това е пълноценна закуска, както за деца така и за възрастни хора.
Обяд
* Сурова салата от 2 каф. чашки покълнало жито, 1 каф. чашка ситно нарязан лук, 1/2 връзка нарязан магданоз, 1/2 връзка нарязан джоджен, 1/2 връзка нарязани листа от целина и една нарязана червена пиперка. Добавя се малко сол, олио и лимонов сок. За някои това може да играе роля и на пълноценен
обяд.
* Смляно покълнало жито може да се добави на всякаква салата от листни зеленчуци или настъргани корени и особено там, където е подходяща и добавката от 1-2 супени лъжици кисело мляко.
* Добавка от смляно покълнало жито може да се направи към сместа за кюфтенца от соя или някой друг вид постни кюфтенца или сърмички. Това дава много специфичен приятен вкус и въпреки топлинната обработка много биологично активни вещества се запазват.
* Смляно покълнало жито може да участва и в приготвянето на соев пастет заедно с предварително накиснатата, сварена и двукратно смляна соя и подправки от лук, чесън, олио, сол, лимонов сок и малко вода.
Десерти
Покълналото жито по-ситно или по-едро смляно може да присъства като богата хранителна добавка към всички видове тестени десерти-кексове, рула, питки, и други сладкиши. То им придава вкус подобен на орехите и много полезни за здравето ни добавъчни вещества. Всеки който иска да има добро здраве, добри защитни сили, правилно храносмилане, да няма анемия, повишен холестерол и опастност от атеросклероза и инфаркт, трябва редовно да включва в менюто си под някаква форма (за предпочитане сурово) покълнало жито, както и всякакви други видове покълнали семена и зърна. Това ще му даде сили, жизненост и енергия.
д-р Гергана Гешанова в."Агро пари" бр.11/19.03.97г.
Царевицата
При възпаление на жлъчката и жлъчните пътища, захарен диабет, простатит, отоци, атеросклероза. Първите европейци, които са я видели, били моряците на Колумб, стъпили на бреговете на Америка преди 500 години. Те срещали това растение навсякъде : в Перу, Чили, Хаити, Мексико- от северните граници на днешна Канада, на юг до Патагония. В която и колиба да влезели испанците виждали изображението на това растение.
Особено почитали царевицата в държавата на инките. В деня преди засаждането и на площада пред храма на Слънцето се събирали огромни тълпи. Рано сутринта в тържествената тишина се чували три равномерни удара на меден гонг. От широко разтворените двери на храма излизали жреците с бели одежди, като носели над главите си блестящ царевичен кочан. На колене, с протегнати към Слънцето ръце хилядната тълпа запявала химн, славещ божеството, което дава храната. А в центъра на площада девойки започвали танц, символично представящ сеитбата.
Родината на царевицата е Мексико, в пещерите там били намерени остатъци от царевица, отгледана преди 3хил. години. От второто си пътуване до Америка Колумб донесъл царевица, която отначало отглеждали в дворцовата градина като рядкост, но скоро тя се разпространила из цяла Испания, Франция, Португалия, на Балканите и в Турция. Появила се в Индия, а от там попаднала в Русия. В 18-ти век шведския природоизпитател Карл Линей и дал названието Зеа макс, образувано от гръцката дума "живот" и хаитянското название на растението. А думата "кукуруз" според някои учени е дошла от Турция, други смятат произхода и за неясен. За сравнително кратко време царевицата става основен източник на храна в много страни, а приготвяните от нея румънска и молдовска мамалига, грузински хляб (мчади) и други изделия са станали национални ястия.
Близалцата на цвета на царевицата (свилата), в които се съдържат етерични масла, камедоподобни в-ва (от камед-изсъхнал гъст сок от кората на различни дървета) аскорбинова(вит.С) и пантотенова киселина, вит. К, инозид и още десетки биологично активни в-ва, се използуват при възпаление на жлъчката и жлъчните пътища и подобряване качеството на жлъчния сок. Те притежават и добри кръвоспиращи с-ва. А царевичното масло, освен че има отличен вкус и широко се използува в кулинарията, е профилактично средство за предпазване от атеросклероза, защото понижава холестерина в кръвта. В нашата народна медицина царевичната коса се употребява още при захарен диабет, отоци, за отслабване и при болести на простатата, а царевичните зърна се приемат за усилване. В хранителната промишленост от царевица се произвеждат нишесте, декстрин, течна и медицинска гликоза. От царевичното масло се добива маргарин. Тя е суровина за производство на спирт, хартия, изкуствени влакна и различни лекарства. Няма друго културно растение у нас, от което да се получават толкова много продукти, както от царевицата.
Вътрешно приложение: 2 супени лъжици сушена свила завират 5 мин. в 500мл вода. Пие се по 1 винена чаша преди ядене, 4 пъти дневно.
Внимание: Да не се употребява при тромбофлебит и повишена съсирваемост на кръвта.
в."Феномен"бр.41/96г.
Царевицата срещу атеросклероза
Особено почитали царевицата в държавата на инките. В деня преди засаждането и на площада пред храма на Слънцето се събирали огромни тълпи. Рано сутринта в тържествената тишина се чували три равномерни удара на меден гонг. От широко разтворените двери на храма излизали жреците с бели одежди, като носели над главите си блестящ царевичен кочан. На колене, с протегнати към Слънцето ръце хилядната тълпа запявала химн, славещ божеството, което дава храната. А в центъра на площада девойки започвали танц, символично представящ сеитбата.
Родината на царевицата е Мексико, в пещерите там били намерени остатъци от царевица, отгледана преди 3хил. години. От второто си пътуване до Америка Колумб донесъл царевица, която отначало отглеждали в дворцовата градина като рядкост, но скоро тя се разпространила из цяла Испания, Франция, Португалия, на Балканите и в Турция. Появила се в Индия, а от там попаднала в Русия. В 18-ти век шведския природоизпитател Карл Линей и дал названието Зеа макс, образувано от гръцката дума "живот" и хаитянското название на растението. А думата "кукуруз" според някои учени е дошла от Турция, други смятат произхода и за неясен. За сравнително кратко време царевицата става основен източник на храна в много страни, а приготвяните от нея румънска и молдовска мамалига, грузински хляб (мчади) и други изделия са станали национални ястия.
Близалцата на цвета на царевицата (свилата), в които се съдържат етерични масла, камедоподобни в-ва (от камед-изсъхнал гъст сок от кората на различни дървета) аскорбинова(вит.С) и пантотенова киселина, вит. К, инозид и още десетки биологично активни в-ва, се използуват при възпаление на жлъчката и жлъчните пътища и подобряване качеството на жлъчния сок. Те притежават и добри кръвоспиращи с-ва. А царевичното масло, освен че има отличен вкус и широко се използува в кулинарията, е профилактично средство за предпазване от атеросклероза, защото понижава холестерина в кръвта. В нашата народна медицина царевичната коса се употребява още при захарен диабет, отоци, за отслабване и при болести на простатата, а царевичните зърна се приемат за усилване. В хранителната промишленост от царевица се произвеждат нишесте, декстрин, течна и медицинска гликоза. От царевичното масло се добива маргарин. Тя е суровина за производство на спирт, хартия, изкуствени влакна и различни лекарства. Няма друго културно растение у нас, от което да се получават толкова много продукти, както от царевицата.
Вътрешно приложение: 2 супени лъжици сушена свила завират 5 мин. в 500мл вода. Пие се по 1 винена чаша преди ядене, 4 пъти дневно.
Внимание: Да не се употребява при тромбофлебит и повишена съсирваемост на кръвта.
в."Феномен"бр.41/96г.
Царевицата срещу атеросклероза
Зърната на царевицата са богати на пълноценни лесносмилаеми белтъчини, сложни въглехидрати, влакнини, жизненонеобходими ненаситени масти, които не увеличават, а напротив намаляват лошия холестерол и също така много витамини, микро- и макроелементи. Царевицата съдържа големи количества вит.К, което предпазва от кръвоизливи, вит.С, провитамин А, които са едни отглавните оксиданти в човешкия организъм, водещи активна борба с канцерогенните фактори. Тя съдържа етерични масла с фитонциден характер, а т. нар.тлъсти масла активират дейността на черния дроб и жлъчката и предпазват от образуване на жлъчни камъни. Царевичните зърна съдържат и вит.от групата В, много целулозни влакна, които активират храносмилателната система и ускоряват изхвърлянето на ненужното.
Във фитотерапията голямо приложение намира и царевичната коса, т.нар. свила. Запарка от нея се използува при бъбречни възпаления и бъбречни камъни поради противовъзпалителния и диуретичен ефект. Използува се при чернодробни възпаления и особено при възпаления и камъни в жлъчния мехур. Тя има голям успех като кръвоспиращо средство, независимо от произхода на кървенето, поради високото съдържание на вит. К.
Царевичната коса се прилага и за намаляване нивото на холестерола в кръвта, което ако е съпроводено и с подходяща диета, оказва много бърз и добър ефект. Поради същия ефект тя се прилага с успех и при начална форма на атеросклероза. Запарката от царевична коса в известна степен убива апетита и създава чувство за ситост, за това се използува за установяване на контрол върху теглото. Тя оказва добър ефект и при гъбични заболявания и трихомоназа, затова намира приложение и в гинекологията.
Запарката се приготвя от 2 суп. лъжици изсушена, ситно нарязана царевична коса (като черните участъци предварително се премахват). Тя се залива с 600мл кипяща вода. След като изстине, се прецежда и това е дневната доза, която трябва да се раздели на 3 или 4 приема на гладно, 15-20мин. преди ядене или 1 час след хранене. При необходимост да се засили ефектът на действието, може да се приготви билкова комбинация с други лечебни растения, което трябва да стане с помощта на лекар.
д-р Гергана Гешанова в."Агро пари"бр.45/96г.
Пукане на пуканки
Във фитотерапията голямо приложение намира и царевичната коса, т.нар. свила. Запарка от нея се използува при бъбречни възпаления и бъбречни камъни поради противовъзпалителния и диуретичен ефект. Използува се при чернодробни възпаления и особено при възпаления и камъни в жлъчния мехур. Тя има голям успех като кръвоспиращо средство, независимо от произхода на кървенето, поради високото съдържание на вит. К.
Царевичната коса се прилага и за намаляване нивото на холестерола в кръвта, което ако е съпроводено и с подходяща диета, оказва много бърз и добър ефект. Поради същия ефект тя се прилага с успех и при начална форма на атеросклероза. Запарката от царевична коса в известна степен убива апетита и създава чувство за ситост, за това се използува за установяване на контрол върху теглото. Тя оказва добър ефект и при гъбични заболявания и трихомоназа, затова намира приложение и в гинекологията.
Запарката се приготвя от 2 суп. лъжици изсушена, ситно нарязана царевична коса (като черните участъци предварително се премахват). Тя се залива с 600мл кипяща вода. След като изстине, се прецежда и това е дневната доза, която трябва да се раздели на 3 или 4 приема на гладно, 15-20мин. преди ядене или 1 час след хранене. При необходимост да се засили ефектът на действието, може да се приготви билкова комбинация с други лечебни растения, което трябва да стане с помощта на лекар.
д-р Гергана Гешанова в."Агро пари"бр.45/96г.
Пукане на пуканки
1. Оронете царевицата и оставете семената да изсъхнат известно време, за да се отстрани остатъчната влага, която би влошила изпукването.
2. Съдът в който ще пукате трябва да бъде сух, с тънки стени, с капак и дръжка
3. Мазнината която ще използувате (олио или масло ) не трябва да бъде повече от една супена лъжица
4. Изчакайте мазнината да се загрее силно и тогава изсипете царевичните зърна
5. Движете с кръгови движения, докато шумът от пукането на зърната спре
6. При всяко ново зареждане поставете отново мазнина
7. Съхранявайте изстиналите пуканки в полиетиленов плик
в."Ние жените"бр.36/96г.
Царевица (обредна трапеза - Андреев ден-30 ноември)
2. Съдът в който ще пукате трябва да бъде сух, с тънки стени, с капак и дръжка
3. Мазнината която ще използувате (олио или масло ) не трябва да бъде повече от една супена лъжица
4. Изчакайте мазнината да се загрее силно и тогава изсипете царевичните зърна
5. Движете с кръгови движения, докато шумът от пукането на зърната спре
6. При всяко ново зареждане поставете отново мазнина
7. Съхранявайте изстиналите пуканки в полиетиленов плик
в."Ние жените"бр.36/96г.
Царевица (обредна трапеза - Андреев ден-30 ноември)
Сладки варени зърна
Сваряват се равни количества царевични зърна и счукано жито. Настъргват се ябълки. Смесват се трите съставки с малко орехи, пудра захар и канела.
Варени царевични зърна по шуменски
Продукти: 400г зрели царевични зърна, 80г орехови ядки, 80г захар
Приготовление:Почистените и измити в студена течаща вода, царевични зърна се поставят в тенджера, заливат се със студена вода. След 5-6 часа водата се излива, царевицата отново се залива със студена вода и се вари на умерен огън до омекване и разпукване на зърната. След това се отцежда през гевгир, изсипва се в емайлирана тепсия претрива се между дланите за отстраняване на люспите, измива се с хладка вода и отново се отцежда. Готовата царевица се разпределя в четири чинии, разбърква се със счуканите орехови ядки и при поднасяне се поръсва със захарта.
Варени царевични зърна по селски
Продукти: 400г зрели царевични зърна, 25мл олио, сол на вкус
Приготовление:Почистените и измити със студена течаща вода царевични зърна се поставят в емайлирана тенджера и се заливат със студена вода. След 5-6 часа, водата се излива, царевицата отново се залива със студена вода и се вари на умерен огън до омекване и разпукване на зърната. След отцеждане, сварените царевични зърна се посоляват, след което се запържват в тиган с олио. Сервират се с бира.
в."Ние жените" бр.48/26.11.96г.
Варени царевични зърна по шуменски
Продукти: 400г зрели царевични зърна, 80г орехови ядки, 80г захар
Приготовление:Почистените и измити в студена течаща вода, царевични зърна се поставят в тенджера, заливат се със студена вода. След 5-6 часа водата се излива, царевицата отново се залива със студена вода и се вари на умерен огън до омекване и разпукване на зърната. След това се отцежда през гевгир, изсипва се в емайлирана тепсия претрива се между дланите за отстраняване на люспите, измива се с хладка вода и отново се отцежда. Готовата царевица се разпределя в четири чинии, разбърква се със счуканите орехови ядки и при поднасяне се поръсва със захарта.
Варени царевични зърна по селски
Продукти: 400г зрели царевични зърна, 25мл олио, сол на вкус
Приготовление:Почистените и измити със студена течаща вода царевични зърна се поставят в емайлирана тенджера и се заливат със студена вода. След 5-6 часа, водата се излива, царевицата отново се залива със студена вода и се вари на умерен огън до омекване и разпукване на зърната. След отцеждане, сварените царевични зърна се посоляват, след което се запържват в тиган с олио. Сервират се с бира.
в."Ние жените" бр.48/26.11.96г.
Домашни пуканки
Нужна ви е пуклива царевица. Оронете от кочана царевица, пресейте в гевгир, за да отстраните примесите. Оставете семената да изсъхнат- така ще отстраните остатъчната влага от тях, която влошава качеството на пуканките. Това може да направите като ги оставите да престоят в камерата на хладилника.
Съдът който ще използувате за напукване, трябва да е сух, с тънки стени, за предпочитане алуминиев или меден. Сипете в съда около 1 суп. лъжица свинска мас или олио, поставете половин чаена лъжичка сол и загрейте на силен огън. Когато мазнината се загрее силно, сипете една, две шепи
царевични зърна и похлупете съда с капак.С дръжката движете съда напред, назад, докато шумът от пукането на зърната спре. Отворете капака и изсипете готовите пуканки в друг съд. Възможно е да са останали някои неразпукани зърна. Поставете отново мазнина и сол. Ако желаете да придадете на пуканките сладък вкус, в мазнината не се поставя сол, а след като станат готови ги поръсете с пудра захар. С пуканки можете да направите халвички, като ги смесите с карамелизирана захар.
За да запазите по- дълго време пуканките крехки, съхранявайте ги в полиетиленов плик.
Освен това шарената сол ще стане по-пикантна, ако наред с другите подправки добавите и смлени пуканки.
в."Стопанин"бр.8/28.02.97г.
Съдът който ще използувате за напукване, трябва да е сух, с тънки стени, за предпочитане алуминиев или меден. Сипете в съда около 1 суп. лъжица свинска мас или олио, поставете половин чаена лъжичка сол и загрейте на силен огън. Когато мазнината се загрее силно, сипете една, две шепи
царевични зърна и похлупете съда с капак.С дръжката движете съда напред, назад, докато шумът от пукането на зърната спре. Отворете капака и изсипете готовите пуканки в друг съд. Възможно е да са останали някои неразпукани зърна. Поставете отново мазнина и сол. Ако желаете да придадете на пуканките сладък вкус, в мазнината не се поставя сол, а след като станат готови ги поръсете с пудра захар. С пуканки можете да направите халвички, като ги смесите с карамелизирана захар.
За да запазите по- дълго време пуканките крехки, съхранявайте ги в полиетиленов плик.
Освен това шарената сол ще стане по-пикантна, ако наред с другите подправки добавите и смлени пуканки.
в."Стопанин"бр.8/28.02.97г.
За регулиране на стомашната дейност, улесняване на храносмилането, намаляване на чувството за глад, при пресипнал глас, кашлица, болни сливици. Триците се получават след смилането и отсяването на зърното. Те са баластен материал с широко приложение. Еднакво полезни, те се използуват и за хубав чай, и за вкусен хляб, и за целебна вана. Напоследък отново се възражда интересът към този пълноценен диетичен продукт, който като добавка към дневното меню регулира стомашната дейност, улеснява храносмилането и намалява чувството за глад.
В 100г пшенични трици се съдържат 15-16г белтъчини, 5-6г мазнини, 9-10г въглехидрати и 55г баластни(високоцелулозни) вещества. Препоръчва се дневно да се приемат от 2 до 5 супени лъжици-около 25до50г. Те се понасят добре и при продължителна употреба са безвредни.С тях трябва да се приемат достатъчни количества течности, което е нужно за набъбване на власинките и ускоряване преминаването на храната през стомашно-чревния тракт. За консумация в някои страни домакините пекат традиционни малки хлебчета, замесени с брашно, трици, мая и вода. В Германия в областта Вестфалия има има специален диетичен черен хляб с високо съдържание на трици.
При чернодробни и стомашни болести се използува само чай от трици. Пшеничните трици са много бедни на натрий, поради което не са подходящи за хора, преболедували от преплитане на червата. За консумация пшеничните трици се приготвят по следния начин: 2 супени лъжици се заливат с една чаена чаша течност и се разбъркват добре. Може да се използува прясно мляко, плодов или зеленчуков сок. При рязко отслабване на организма(мършавост) се препоръчва сваряване на равни части по 20г семе на мека пшеница, ръж, ечемик, овес, царевица и трици от жито. Цялото количество ври 2 часа в 3 л вода. Изврялата вода се долива. След като се прецеди, се добавя 1 кг мед или течна гликоза. Пие се по 200мл, 3 пъти дневно след ядене.
При болки в гърлото, пресипнал глас, кашлица- се пие чай от трици, подсладен със захар или мед. При болни сливици се загребват шепа трици и се слагат като топъл компрес на гърлото. Сварени с вино или вода, триците се употребяват за миене на косата при поява на кел по главата.
Баня от трици-се приготвя така:вземат се до 4кг пшенични трици. Варят се 30мин. в 8-10л вода. Получената течност се прецежда и се смесва с водата за къпане. Температурата трябва да бъде около 37градуса С, а продължителността на банята-до 1/2часа. Такава баня е полезна при някои кожни заболявания и най - вече при упорит сърбеж.
в."Феномен"бр.18/15.05.97г.
В 100г пшенични трици се съдържат 15-16г белтъчини, 5-6г мазнини, 9-10г въглехидрати и 55г баластни(високоцелулозни) вещества. Препоръчва се дневно да се приемат от 2 до 5 супени лъжици-около 25до50г. Те се понасят добре и при продължителна употреба са безвредни.С тях трябва да се приемат достатъчни количества течности, което е нужно за набъбване на власинките и ускоряване преминаването на храната през стомашно-чревния тракт. За консумация в някои страни домакините пекат традиционни малки хлебчета, замесени с брашно, трици, мая и вода. В Германия в областта Вестфалия има има специален диетичен черен хляб с високо съдържание на трици.
При чернодробни и стомашни болести се използува само чай от трици. Пшеничните трици са много бедни на натрий, поради което не са подходящи за хора, преболедували от преплитане на червата. За консумация пшеничните трици се приготвят по следния начин: 2 супени лъжици се заливат с една чаена чаша течност и се разбъркват добре. Може да се използува прясно мляко, плодов или зеленчуков сок. При рязко отслабване на организма(мършавост) се препоръчва сваряване на равни части по 20г семе на мека пшеница, ръж, ечемик, овес, царевица и трици от жито. Цялото количество ври 2 часа в 3 л вода. Изврялата вода се долива. След като се прецеди, се добавя 1 кг мед или течна гликоза. Пие се по 200мл, 3 пъти дневно след ядене.
При болки в гърлото, пресипнал глас, кашлица- се пие чай от трици, подсладен със захар или мед. При болни сливици се загребват шепа трици и се слагат като топъл компрес на гърлото. Сварени с вино или вода, триците се употребяват за миене на косата при поява на кел по главата.
Баня от трици-се приготвя така:вземат се до 4кг пшенични трици. Варят се 30мин. в 8-10л вода. Получената течност се прецежда и се смесва с водата за къпане. Температурата трябва да бъде около 37градуса С, а продължителността на банята-до 1/2часа. Такава баня е полезна при някои кожни заболявания и най - вече при упорит сърбеж.
в."Феномен"бр.18/15.05.97г.
* Какъв го предпочитаме
* С какво да го заместим
За българина пшеничния хляб, благодарение на съдържащите се в него въглехидрати (50-60%), е един от основните енергоисточници(100г носят 250 ккал). С него се внася и не малко растителен белтък(7,5г%)Колкото по-бяло и по-фино е брашното (изхожда от сърцевината на житното зърно ), толкова по-богато е то на скорбяла-енергийния заряд. За сметка на това обаче то е обедняло от към белтък, витамини, минерални соли и микроелементи, ензими, пектини, целулоза и др. Тези важни биологично активни субстанции, струпани предимно във външния слой на зърното, са отстранени с триците. Важен елемент в хранителната стойност на хляба, приготвен с мая (дрождени колонии), е неговата шуплеста структура. Чрез нея се увеличава площта, върху която се разиграват взаимоотношенията храна-смилателни сокове, и това улеснява разграждането на поетите материи.
Опитът да бъде заменен хлябът с други растителни продукти, също богати на скорбяла, показва неравностойността им: в 100г варени картофи се съдържат 2,5г белтъци, 20г въглехидрати, при което те носят 90Ккал; в 100г варен ориз, при наличие на 2,4г белтъци и 25г въглехидрати, са заложени 110Ккал, в100г качамак се съдържат 2,7г белтъци и 25г въглехидрати,притежаваща заряд общо 120Ккал. Така се оказва, че пшеничният хляб е значително по-богат на белтъци и над два пъти по-калоричен. Като се прибави и ролята му в улесняване на храносмилането (в останалите продукти липсва шуплест строеж), излиза на яве невъзможността всекидневното меню да бъде лишено от хляб. Предвид сегашната му висока цена би могло според условията, консумацията му да бъде по-ограничена, като се вмъкват и блюда съдържащи ориз, картофи, царевични продукти.
Пшеничният хляб трябва да се яде след престой от поне един ден. Пресен, мек и още влажен, той лесно губи при дъвкането гъбестия си строеж, смилаемостта му се затруднява. Белият хляб е по-лесно усвоим, с по-нежни съставки и подхожда за диетични цели- главно при стомашно-чревни страдания (гастрити, язвена болест, колити с разстройство). Но при повечето други заболявания (особено при малокръвие, нервни и хормонални разстройства, увреждане на белите дробове, черния дроб, бъбреците, сърдечно-съдовата система), както и за всички здрави лица, много по-полезен е пълнозърнестия хляб( видът "Добруджа" и особено "Типов"), богат на ценни биостимуланти. Освен че е по-евтин, той е и лечебно средство, като твърде благоприятно повлиява хроничния запек, дължащ се на вяли чревни движения (т. нар. лениви черва).
в."Знахар у дома"бр.12/10.06.97г.
* С какво да го заместим
За българина пшеничния хляб, благодарение на съдържащите се в него въглехидрати (50-60%), е един от основните енергоисточници(100г носят 250 ккал). С него се внася и не малко растителен белтък(7,5г%)Колкото по-бяло и по-фино е брашното (изхожда от сърцевината на житното зърно ), толкова по-богато е то на скорбяла-енергийния заряд. За сметка на това обаче то е обедняло от към белтък, витамини, минерални соли и микроелементи, ензими, пектини, целулоза и др. Тези важни биологично активни субстанции, струпани предимно във външния слой на зърното, са отстранени с триците. Важен елемент в хранителната стойност на хляба, приготвен с мая (дрождени колонии), е неговата шуплеста структура. Чрез нея се увеличава площта, върху която се разиграват взаимоотношенията храна-смилателни сокове, и това улеснява разграждането на поетите материи.
Опитът да бъде заменен хлябът с други растителни продукти, също богати на скорбяла, показва неравностойността им: в 100г варени картофи се съдържат 2,5г белтъци, 20г въглехидрати, при което те носят 90Ккал; в 100г варен ориз, при наличие на 2,4г белтъци и 25г въглехидрати, са заложени 110Ккал, в100г качамак се съдържат 2,7г белтъци и 25г въглехидрати,притежаваща заряд общо 120Ккал. Така се оказва, че пшеничният хляб е значително по-богат на белтъци и над два пъти по-калоричен. Като се прибави и ролята му в улесняване на храносмилането (в останалите продукти липсва шуплест строеж), излиза на яве невъзможността всекидневното меню да бъде лишено от хляб. Предвид сегашната му висока цена би могло според условията, консумацията му да бъде по-ограничена, като се вмъкват и блюда съдържащи ориз, картофи, царевични продукти.
Пшеничният хляб трябва да се яде след престой от поне един ден. Пресен, мек и още влажен, той лесно губи при дъвкането гъбестия си строеж, смилаемостта му се затруднява. Белият хляб е по-лесно усвоим, с по-нежни съставки и подхожда за диетични цели- главно при стомашно-чревни страдания (гастрити, язвена болест, колити с разстройство). Но при повечето други заболявания (особено при малокръвие, нервни и хормонални разстройства, увреждане на белите дробове, черния дроб, бъбреците, сърдечно-съдовата система), както и за всички здрави лица, много по-полезен е пълнозърнестия хляб( видът "Добруджа" и особено "Типов"), богат на ценни биостимуланти. Освен че е по-евтин, той е и лечебно средство, като твърде благоприятно повлиява хроничния запек, дължащ се на вяли чревни движения (т. нар. лениви черва).
в."Знахар у дома"бр.12/10.06.97г.
Младият крехък зелен фасул е обичана от всички храна. Дългогодишният опит е доказал неговото укрепващо силите въздействие. Растителната тъкан е богата на специфични белтъчни съединения от типа на легумина. Те не представляват съчетания от всички незаменими аминокиселини, за това не могат изцяло да заменят животинския белтък. От друга страна паралелно с тях се съдържа и своеобразен ензим,който възпира пълноценното им разграждане в червата. Не са малко и въглехидратите - докато в зърната на зрелия фасул преобладава скорбялата, младите бобове са наситени предимно с лесно усвоими прости захари. Добра е палитрата от минерални соли (особено калиеви) и микро елементи (желязо и др.), при все че в зрелите зърна те са представени значително по-наситено.
Витаминният набор е доста широк - каротин, В-група, С, Е, К и др. На лице са и някои ферменти. В зелената обвивка се съдържат инсулиноподобни субстанции. Целулозните образувания в младите завързи са сравнително не груби. С напредване на процеса на зреене, постепенно настъпват редица промени: Целулозните формации загрубяват, сочността на тъканите намалява, но в замяна на това инсулиноподобните в-ва в обвивката се увеличават, съдържанието в тях на резервни хранителни материали нараства. Под влияние на консумацията на зеления фасул укрепват градивните сили на организма, подобрява се обмяната на веществата,увеличава се пикочоотделянето, нараства кръвотворенето, регулират се дейностите на нервната система и някои жлези с вътрешна секреция и т.н. Младият зелен фасул се сварява лесно и добре сдъвкан, се понася по-леко , отколкото сготвените сухи зърна. При все това той, не подхожда на лица със стомашно-чревни страдания (гастрити, язвена болест, диарични състояния). Изсушените обвивки (след отстраняване на зърната) се използуват като билка - отвара от тях (2-3 суп. лъжици от стритите шушулки се варят десетина минути в половин литър вода, пие се няколко пъти дневно по една винена чаша) повлиява добре захарната болест, действа пикочогонно (прилага се при застойни отоци, високо кръвно налягане, някои пикочни възпаления). Любителите на суровоядството не бива да ядат неварен зелен фасул-особено младите наедряващи зърна.В тях се съдържа така наречения фазин - гликозит с токсични свойства. В процеса на варенето, той се разгражда и обезсилва. Зеленият фасул може да се консервира-чрез замразяване, стерилизиране, изсушаване. Ценните му хранителни целебни свойства трябва да се използуват целогодишно и от здрави и от болни на които е разрешен. Нужно е само да бъде добре сварен и внимателно, продължително сдъвкан. В някои случаи богатият и на целулоза продукт може да предизвика поява на повече газове в червата.
в."Спасител"бр.22/27.11.9x
Витаминният набор е доста широк - каротин, В-група, С, Е, К и др. На лице са и някои ферменти. В зелената обвивка се съдържат инсулиноподобни субстанции. Целулозните образувания в младите завързи са сравнително не груби. С напредване на процеса на зреене, постепенно настъпват редица промени: Целулозните формации загрубяват, сочността на тъканите намалява, но в замяна на това инсулиноподобните в-ва в обвивката се увеличават, съдържанието в тях на резервни хранителни материали нараства. Под влияние на консумацията на зеления фасул укрепват градивните сили на организма, подобрява се обмяната на веществата,увеличава се пикочоотделянето, нараства кръвотворенето, регулират се дейностите на нервната система и някои жлези с вътрешна секреция и т.н. Младият зелен фасул се сварява лесно и добре сдъвкан, се понася по-леко , отколкото сготвените сухи зърна. При все това той, не подхожда на лица със стомашно-чревни страдания (гастрити, язвена болест, диарични състояния). Изсушените обвивки (след отстраняване на зърната) се използуват като билка - отвара от тях (2-3 суп. лъжици от стритите шушулки се варят десетина минути в половин литър вода, пие се няколко пъти дневно по една винена чаша) повлиява добре захарната болест, действа пикочогонно (прилага се при застойни отоци, високо кръвно налягане, някои пикочни възпаления). Любителите на суровоядството не бива да ядат неварен зелен фасул-особено младите наедряващи зърна.В тях се съдържа така наречения фазин - гликозит с токсични свойства. В процеса на варенето, той се разгражда и обезсилва. Зеленият фасул може да се консервира-чрез замразяване, стерилизиране, изсушаване. Ценните му хранителни целебни свойства трябва да се използуват целогодишно и от здрави и от болни на които е разрешен. Нужно е само да бъде добре сварен и внимателно, продължително сдъвкан. В някои случаи богатият и на целулоза продукт може да предизвика поява на повече газове в червата.
в."Спасител"бр.22/27.11.9x
При захарна болест, болести на пикочната система, плеврит, перикардит, сърдечна недостатъчност, екземи. Днес българското национално ястие фасулът- макар и с набъбнала цена, присъства често на трапезата ни и за това не бива да се съжалява. Богат на растителен белтък, в голяма степен той замества месото, като осигурява необходимите аминокиселини.
Отечеството на фасула е Южна Америка. У нас се отглежда повсеместно. Има две форми градински фасул: сортове пешаци и вейкови. Беритбата се извършва преди образуването на лико (конци) от вътрешната част на чушките, като се бере многократно през 4-5 дни и внимателно, без да се прекъсват стъблата.
Зърната на белия фасул съдържат 50% въглехидрати, много минерални соли, най-вече калиеви и фосфорни, а също и витамин С. Чушките на фасула имат по-богат витаминен състав от зърната-съдържат вит.С, В и провит.А (каротин). В билколечението се използуват сухите бобови чушки без семената, като се берат при пълното им узряване през периода юли-септември. Те се оставят на слънце да се досушат до бял или слабо жълт цвят. Сухите чушки на боба съдържат инсулиноподобното вещество аргинин, а също и аспарагин, лизин, холин, аминокиселината триптофан, до 40% хемицелулоза, силициева киселина, танин и др.
Бобовите чушки чрез аргинина разграждат захарите и по такъв начин понижават кръвната захар( по точно част от захарта не преминава в кръвта). Освен това те действат пикочогонно и обезболяващо. Благодарение на това се прилагат като допълнително средство при захарната болест и като лечебно средство при заболяване на пикочните пътища ( със задържане на урина). Препоръчват се при водни плеврити, хроничен ревматизъм, сърдечно-съдови заболявания - Възпаление на обвивката на сърцето (перикардити) и сърдечна недостатъчност, придружена с отоци, повишено кръвно налягане в начален стадий. В нар. медицина се употребява печено бобено семе, счукано на прах, за посипване при различни екземи.
Отечеството на фасула е Южна Америка. У нас се отглежда повсеместно. Има две форми градински фасул: сортове пешаци и вейкови. Беритбата се извършва преди образуването на лико (конци) от вътрешната част на чушките, като се бере многократно през 4-5 дни и внимателно, без да се прекъсват стъблата.
Зърната на белия фасул съдържат 50% въглехидрати, много минерални соли, най-вече калиеви и фосфорни, а също и витамин С. Чушките на фасула имат по-богат витаминен състав от зърната-съдържат вит.С, В и провит.А (каротин). В билколечението се използуват сухите бобови чушки без семената, като се берат при пълното им узряване през периода юли-септември. Те се оставят на слънце да се досушат до бял или слабо жълт цвят. Сухите чушки на боба съдържат инсулиноподобното вещество аргинин, а също и аспарагин, лизин, холин, аминокиселината триптофан, до 40% хемицелулоза, силициева киселина, танин и др.
Бобовите чушки чрез аргинина разграждат захарите и по такъв начин понижават кръвната захар( по точно част от захарта не преминава в кръвта). Освен това те действат пикочогонно и обезболяващо. Благодарение на това се прилагат като допълнително средство при захарната болест и като лечебно средство при заболяване на пикочните пътища ( със задържане на урина). Препоръчват се при водни плеврити, хроничен ревматизъм, сърдечно-съдови заболявания - Възпаление на обвивката на сърцето (перикардити) и сърдечна недостатъчност, придружена с отоци, повишено кръвно налягане в начален стадий. В нар. медицина се употребява печено бобено семе, счукано на прах, за посипване при различни екземи.
Рецепти:
Лечебни:
При диабет се счукват сухи чушки от боб (без зърна) като 20г от тях се варят в 1литър вода, докато течността остане на половина. Отварата се прецежда и разпределя за 3-4 пъти на ден. За същото заболяване се ползува и смес от бобени шушулки, корени от черна боровинка, цариче, дилянка и ленено семе. Всички билки се варят заедно в 0,5л вода около 15-20мин. След прецеждане, отварата се пие студена. Консумацията на фасула усилва отделянето на стомашен сок. Приготвен като пюре, той е чудесна диетична храна за страдащи от гастрит.
При диабет се счукват сухи чушки от боб (без зърна) като 20г от тях се варят в 1литър вода, докато течността остане на половина. Отварата се прецежда и разпределя за 3-4 пъти на ден. За същото заболяване се ползува и смес от бобени шушулки, корени от черна боровинка, цариче, дилянка и ленено семе. Всички билки се варят заедно в 0,5л вода около 15-20мин. След прецеждане, отварата се пие студена. Консумацията на фасула усилва отделянето на стомашен сок. Приготвен като пюре, той е чудесна диетична храна за страдащи от гастрит.
Кулинарни:
Супа крем от бял боб се приготвя по следния начин: към очистения, измит и накиснат 6-8часа в студена вода зрял боб се прибавят почистените, измити и едро нарязани зеленчуци (моркови, целина, лук, чесън, картофи, прясно зеле, корени от магданоз, домати) и подправките (девесил, джоджен, чубрица и чушлета) се варят до пълно омекване. Пасират се. В олио се приготвя запръжка с размитото в хладка вода брашно и червен пипер, и се прибавя към пасираната смес заедно с водата. Вари се 5-6 мин и готовата супа се поръсва със ситно нарязан магданоз и майорана.
Сарми от зрял фасул с кисели зелеви листа са също апетитно ястие. По малко популярни са сармите от извара и фасул в пресни зелеви листа.
в."Феномен"от 26.06.97г.
Супа крем от бял боб се приготвя по следния начин: към очистения, измит и накиснат 6-8часа в студена вода зрял боб се прибавят почистените, измити и едро нарязани зеленчуци (моркови, целина, лук, чесън, картофи, прясно зеле, корени от магданоз, домати) и подправките (девесил, джоджен, чубрица и чушлета) се варят до пълно омекване. Пасират се. В олио се приготвя запръжка с размитото в хладка вода брашно и червен пипер, и се прибавя към пасираната смес заедно с водата. Вари се 5-6 мин и готовата супа се поръсва със ситно нарязан магданоз и майорана.
Сарми от зрял фасул с кисели зелеви листа са също апетитно ястие. По малко популярни са сармите от извара и фасул в пресни зелеви листа.
в."Феномен"от 26.06.97г.
Бобът е храна, но и лекарство
Най-употребяваната и обичана храна в българската кухня е бобът( стар зрял боб ). Тоя зеленчук произхожда от Америка и е пренесен в Европа след петнадесети век. По нашите земи той се засява едва от 300 години. Зрелият боб съдържа белтъци, близки до животинските,нишесте,флавоноиди, витамин А,В2,С,Е, фолиева киселина,азотни вещества, целулоза, минерални соли, микроелементите: калий, магнезий, фосфор, калций, ситостерини, пурини. Кръглите зърна имат още протеино-фитохемо-глутинин, който стимулира защитните кръвни клетки.Стар боб може да се използува в диетичното хранене при хронични възпаления и пясък в пикочния мехур и бъбреците, при хронични артрити и ревматизъм, ишиас, подагра. В бобените шушулки се намират много лечебни и полезни вещества-бетаин, инсулиноподобното в-во артинин, аминокиселини, холин, белтъци, танини, силицилова киселина, фосфор, вит.С(до 10-14мг./% ), сапонини, бобен лутеин, изофлавони. Сухите шушулки проявяват диуретично и захаропонижаващо действие т.е. намаляват кръвната захар. Затова се използуват като лечебно средство при захарен диабет( 2-3 супени лъжици ситно нарязани сухи шушулки в 3-4 чаени чаши вода се варят 10-15мин. и след прецеждане се пият по 100мл. (винена чаша четири пъти дневно преди ядене) под лекарски контрол и следене на кръвната захар. При отоци от бъбречен произход се пие от запарката: 40г шушулки в литър вряща вода (до охлаждане) 3 пъти дневно по чаена чаша. При копривна треска се маже кожата за постигане на кожно тонизиране с отвара от изсушени шушулки (20г на литър вода след изваряване 10мин.) Правят се компреси напоени с течността.
Противопоказни са бобените храни при сърдечни, стомашно-чревни, панкреасни и жлъчни заболявания, остри бъбречни възпаления, изострени гастрити,диарии,изострени болки при подагра.
в."Бълг. фермер"бр.49/96г.
Противопоказни са бобените храни при сърдечни, стомашно-чревни, панкреасни и жлъчни заболявания, остри бъбречни възпаления, изострени гастрити,диарии,изострени болки при подагра.
в."Бълг. фермер"бр.49/96г.
В разнообразието на всекидневното меню, особено през пролетния сезон, лещата не е за пренебрегване. В нейния състав влиза широк набор от ценни хранителни източници и биологично активни вещества.Значителен е дялът на въглехидратите (към 58%), по-голяма част от които (40%) е скорбялата. Изпъква присъствието и на не малко количество белтъчни субстанции (около 23%). При все че в тях не са включени всички незаменими аминокиселини, както е при животинския белтък, през настоящия период на оскъдица, те биха осигурили определени количества в подвоза на градивните елементи. Разграждането и усвояването на белтъците от лещата става малко по-забавено поради съпътствието и на специфичен ензим (антитриптоза),за чието преодоляване е нужен по-продължителен период от време на придвижване по тънкочревните гънки. Макар и в не големи стойности,мазнините в растителната тъкан са много ценни,понеже са от типа на ненаситените. Минералните соли са на нива, близки до тези на фасула(фосфор,магнезий) или малко по-ниски от него (калий, калций),обаче палитрата на микроелементите е твърде богата(желязо, мед, манган, цинк, хром, кобалт, сяра, йод и др.) При тези дадености лещата е хранителен продукт с високи достойнства по отношение на енерговноса (100г осигуряват 340ккал),градивните и веществообменните процеси. Лещата е подходяща предимно за здрави лица - особено подрастващи, физически работници, спортуващи. При малокръвие подпомага възстановяването на нормално кръвообразуване, стига да няма болестно засягане на стомашния канал. Поради увеличено газообразуване в червата лицата с лекостепенни сърдечни оплаквания трябва да опитат внимателно поносимостта на малки количества. Но при изразени сериозни сърдечни увреждания и особено при прояви на декомпенсация, варивото не бива да се дава.
При бъбречни страдания (особено при пикочо-каменна болест) се налага въздържане. Наличието на чернодробно укрепващи субстанции е основание да се разреши в малки дози при леки форми на хроничен хепатит и отлъстяване (стеатоза) на черния дроб, но под формата на пюре (претрита). При напреднало чернодробно заболяване лещата е противопоказна.
Трябва да я отбягват и лицата със ставни болестни прояви от типа на обменните (артрози, подагра).
Диабетиците може да консумират леща в малки дози, без хляб. Затлъстелите да не посягат често към нея.
При стомашно-чревни заболявания (гастрити, язва на стомаха и дванадесетопръстника, колити с разстройство) леща не бива да се приема-може да се обостри състоянието. Но при упорит запек, обусловен от вялост в чревната моторика, с нея могат да се постигнат добри лечебни резултати.
д-р Любомир Иванов в."Спасител"бр.9-10/15.05.97г.
Паница леща измести пържолата
При бъбречни страдания (особено при пикочо-каменна болест) се налага въздържане. Наличието на чернодробно укрепващи субстанции е основание да се разреши в малки дози при леки форми на хроничен хепатит и отлъстяване (стеатоза) на черния дроб, но под формата на пюре (претрита). При напреднало чернодробно заболяване лещата е противопоказна.
Трябва да я отбягват и лицата със ставни болестни прояви от типа на обменните (артрози, подагра).
Диабетиците може да консумират леща в малки дози, без хляб. Затлъстелите да не посягат често към нея.
При стомашно-чревни заболявания (гастрити, язва на стомаха и дванадесетопръстника, колити с разстройство) леща не бива да се приема-може да се обостри състоянието. Но при упорит запек, обусловен от вялост в чревната моторика, с нея могат да се постигнат добри лечебни резултати.
д-р Любомир Иванов в."Спасител"бр.9-10/15.05.97г.
Паница леща измести пържолата
Така е в повечето български семейства. Дано само и нея не започнат да ни предлагат с долари, за да можем все още да я купуваме. Защото присъствието и на трапезата вместо месо не е чак толкова лошо.
Независимо от големината и цвета, които зависят от сорта, тя е с много по-високо съдържание на незаменимия белтък от месото. Богата е на въглехидрати, минерални соли и целулоза. Според специалисти може да замени хляба, гриса, булгура, дори месото. В Индия и Китай например я прибавят в ястия с ориз, за да повишат хранителните им качества.
Освен за храна, лещата може да помогне и при здравословни проблеми. Смила се в кафемелачка на брашно, смесва се с жълтък и се използува при рани. Ако същото брашно се смеси с краве масло, лекува изгорено.
Независимо от това каква сте купили и дали ще я готвите или смилате, внимателно я почистете преди това. Сред нея се въдят плевели, на някои от които семената са силно отровни и могат сериозно да ви разболеят.
И накрая любителите на свежи кълнове, могат да си приготвят и лещени така, както от пшеница. Само преди да ги хапнат, трябва да ги попарят с вряла вода. Впрочем така се бланшират всички кълнове от бобови растения.
в."Домашен лекар"бр49/04.12.96г.
Независимо от големината и цвета, които зависят от сорта, тя е с много по-високо съдържание на незаменимия белтък от месото. Богата е на въглехидрати, минерални соли и целулоза. Според специалисти може да замени хляба, гриса, булгура, дори месото. В Индия и Китай например я прибавят в ястия с ориз, за да повишат хранителните им качества.
Освен за храна, лещата може да помогне и при здравословни проблеми. Смила се в кафемелачка на брашно, смесва се с жълтък и се използува при рани. Ако същото брашно се смеси с краве масло, лекува изгорено.
Независимо от това каква сте купили и дали ще я готвите или смилате, внимателно я почистете преди това. Сред нея се въдят плевели, на някои от които семената са силно отровни и могат сериозно да ви разболеят.
И накрая любителите на свежи кълнове, могат да си приготвят и лещени така, както от пшеница. Само преди да ги хапнат, трябва да ги попарят с вряла вода. Впрочем така се бланшират всички кълнове от бобови растения.
в."Домашен лекар"бр49/04.12.96г.
* Тайната за дълголетието на японците и за предприемчивостта на американците
* Българинът вече няма основание да не я използува
Ако имаше награда "Оскар" за хранително растение, соята щеше да спечели веднага. Без да са имали съвременните технологии за изследване и доказванена вкусовите и лечебните и свойства, древните народи ползували и ценели соята.А учените, които отдавна и се възхищават, откриват все нови и нови нейни ценни свойства.
Враг на холестерина и туморите
Дребните кафеникави зърна съдържат вещества, които подпомагат профилактиката на такива сериозни заболявания като рака и сърдечно-съдовите страдания. Редовната употреба на соя в менюто намалява холестерина в кръвта и блокира опасните свободни радикали. В азиатските страни, където е традиционна храна,значително по-рядко се срещат тумори на млечната жлеза и простатата и сърдечно-съдови заболявания. Това, което прави соята толкова ценна е и веществото, подобно на хормоните,което пречи на образуването на раковите клетки. Този растителен хормон имасвойството да пречиства кръвта от мастни натрупвания, да улеснява храносмилането, да улеснява работата на бъбреците и сърцето.
От соевото брашно и сос до млякоможе да се приготви от това растение. Първите две се продават на нашия пазарима и соев продукт, заместител на месото. Мляко,извлечено от зърната по-трудно може да се намери. А то е изключително полезно за хора с алергии, не понасят млечната захар или богатите на белтъчини продукти. Замяната накравето мляко със соево, променя в положителна посока нивото на холестерина в кръвта само за няколко дни.
Соевото брашно може да замести пшеничното в хлебните продукти до1/5 от общото количество. Самите зърна,които приличат на фъстъците, са слабо калорични. От тях могат да се приготвят кълнове или да се варят на супа. В100г има само 480 калории, достатъчни за едно ядене.
Вяра Шиекова в."Дом. лекар"бр.12/25.06.97г.
Соевите продукти атакуват раковите клетки
* Българинът вече няма основание да не я използува
Ако имаше награда "Оскар" за хранително растение, соята щеше да спечели веднага. Без да са имали съвременните технологии за изследване и доказванена вкусовите и лечебните и свойства, древните народи ползували и ценели соята.А учените, които отдавна и се възхищават, откриват все нови и нови нейни ценни свойства.
Враг на холестерина и туморите
Дребните кафеникави зърна съдържат вещества, които подпомагат профилактиката на такива сериозни заболявания като рака и сърдечно-съдовите страдания. Редовната употреба на соя в менюто намалява холестерина в кръвта и блокира опасните свободни радикали. В азиатските страни, където е традиционна храна,значително по-рядко се срещат тумори на млечната жлеза и простатата и сърдечно-съдови заболявания. Това, което прави соята толкова ценна е и веществото, подобно на хормоните,което пречи на образуването на раковите клетки. Този растителен хормон имасвойството да пречиства кръвта от мастни натрупвания, да улеснява храносмилането, да улеснява работата на бъбреците и сърцето.
От соевото брашно и сос до млякоможе да се приготви от това растение. Първите две се продават на нашия пазарима и соев продукт, заместител на месото. Мляко,извлечено от зърната по-трудно може да се намери. А то е изключително полезно за хора с алергии, не понасят млечната захар или богатите на белтъчини продукти. Замяната накравето мляко със соево, променя в положителна посока нивото на холестерина в кръвта само за няколко дни.
Соевото брашно може да замести пшеничното в хлебните продукти до1/5 от общото количество. Самите зърна,които приличат на фъстъците, са слабо калорични. От тях могат да се приготвят кълнове или да се варят на супа. В100г има само 480 калории, достатъчни за едно ядене.
Вяра Шиекова в."Дом. лекар"бр.12/25.06.97г.
Соевите продукти атакуват раковите клетки
От всички растителни храни, белтъкът на соята е най-близък до този на мръвката. Той намалява нивото на холестерина в кръвта и предпазва от инфаркт и инсулт. Тази култура съдържа незаменими аминокиселини, които организмът не може да индуцира сам. Богата е на витамини и минерали, а бедна на мазнини и въглехидрати, което я определя като безценна за хора с наднормено тегло. Съставът на продуктите "Витабел" ги прави подходяща диетична храна и за диабетици. Сложните въглехидрати, като нишестето предизвикват по-бавно и по-незначително покачване на нивото на кръвната захар след хранене, твърдят ендокринолози.
Напоследък световната наука констатира, че соята съдържа и вещества които намаляват риска от развитието на раковите клетки. Високото съдържание на растителен естроген предпазва от рак на простатата жлеза, смятат японски изследователи. На острова на изгряващото слънце наистина заболелите мъже са незначителен %, тъй като там соята е традиционна храна. Европейски проучвания пък сочат, че хормоналната терапия при пациентки с рак на гърдата може да бъде по-ефективна, ако се подкрепи с приемането на соя. Освен на месото, соевите продукти могат да станат заместители на маслото, млякото, сиренето. Соевото масло не отстъпва по хранителност на кравето, а соевото мляко дори съперничи на майчиното. При това соевият белтък е с по-ниска степен на алергенност, затова и растителното мляко е благодат дори за алергични кърмачета. Българското пълномаслено соево брашно се влага в различни продукти (майонези, тестени изделия), предпочитани от хора с непоносимост към мляко и яйца или диабетици.
В аптеките се предлагат лечебни препарати на соево белтъчна основа като подсилващо средство след дълго боледуване или за бързо премахване на умората.
Така или иначе соевите продукти ще станат все по-популярни по всички географски ширини. В развитите държави-защото хората отдавна са оценили значението на здравословното хранене. В по-бедните- заради сравнително евтиния начин да се преодолее "белтъчния глад".
в."Новинар"бр.4.12.96г.
Соята предпазва от тумори в гърдата
Напоследък световната наука констатира, че соята съдържа и вещества които намаляват риска от развитието на раковите клетки. Високото съдържание на растителен естроген предпазва от рак на простатата жлеза, смятат японски изследователи. На острова на изгряващото слънце наистина заболелите мъже са незначителен %, тъй като там соята е традиционна храна. Европейски проучвания пък сочат, че хормоналната терапия при пациентки с рак на гърдата може да бъде по-ефективна, ако се подкрепи с приемането на соя. Освен на месото, соевите продукти могат да станат заместители на маслото, млякото, сиренето. Соевото масло не отстъпва по хранителност на кравето, а соевото мляко дори съперничи на майчиното. При това соевият белтък е с по-ниска степен на алергенност, затова и растителното мляко е благодат дори за алергични кърмачета. Българското пълномаслено соево брашно се влага в различни продукти (майонези, тестени изделия), предпочитани от хора с непоносимост към мляко и яйца или диабетици.
В аптеките се предлагат лечебни препарати на соево белтъчна основа като подсилващо средство след дълго боледуване или за бързо премахване на умората.
Така или иначе соевите продукти ще станат все по-популярни по всички географски ширини. В развитите държави-защото хората отдавна са оценили значението на здравословното хранене. В по-бедните- заради сравнително евтиния начин да се преодолее "белтъчния глад".
в."Новинар"бр.4.12.96г.
Соята предпазва от тумори в гърдата
Група епидемиолози от Университета в Кембридж са го установили със сигурност. Проведените изследвания показват, че соята употребена под формата на мляко или олио има превантивна функция върху няколко вида тумори, но най-силно повлиява тези на женската гърда.
Диета богата на соя обясняват епидемиолозите, предизвиква в организма произвеждането на вещество, което променя хормоналната активност на жената. Всъщност действието на соята е подобно на онова, което се получава при прилагането на прочутия препарат тамоксифен. В последните години той успешно се използува при терапия на рак на гърдата.
Едно от достойнствата на това откритие е липсата на токсини, които при други лечебни и профилактични средства не могат да се избегнат. "Истина е - казват те-че природата е най-добрия лечител".
в."Всичко за всеки"бр.50/10.12.96г.
Соята ефикасно средство срещу остеопорозата
Диета богата на соя обясняват епидемиолозите, предизвиква в организма произвеждането на вещество, което променя хормоналната активност на жената. Всъщност действието на соята е подобно на онова, което се получава при прилагането на прочутия препарат тамоксифен. В последните години той успешно се използува при терапия на рак на гърдата.
Едно от достойнствата на това откритие е липсата на токсини, които при други лечебни и профилактични средства не могат да се избегнат. "Истина е - казват те-че природата е най-добрия лечител".
в."Всичко за всеки"бр.50/10.12.96г.
Соята ефикасно средство срещу остеопорозата
Неизбежна съставка на азиатската кухня, соята покорява запада не толкова заради кулинарните си качества, колкото заради лечебните си свойства. Всъщност симпозиум за профилактика и лечение на хронични заболявания, наскоро проведен в Брюксел, разкри, че соята съдържа естроген, който намалява рисковете за рак на гърдата или на други видове злокачествени тумори с хормонален произход, засягащи влагалището или простатата жлеза.
Освен това консумацията на 30-40 г соя на ден е ефикасно профилактично средство срещу остеопороза при жената в критическа възраст. С това се обяснява фактът, че азиатските жени страдат в по-малка степен от тази болест.
в."Демокрация"бр.11.10.96г.
Освен това консумацията на 30-40 г соя на ден е ефикасно профилактично средство срещу остеопороза при жената в критическа възраст. С това се обяснява фактът, че азиатските жени страдат в по-малка степен от тази болест.
в."Демокрация"бр.11.10.96г.
Различни сортове моркови се отглеждат в цяла България. В народната медицина се използуват корените и семената. Морковите съдържат провитамин А, вит. В1, В2, С, етерични масла, захари, соли, пантотенова киселина. Семената съдържат етерични масла и флавоноиди. Поради богатото си витаминно съдържание, морковите имат изразено благоприятно действие при възпалителни и дегенеративни изменения на лигавицата на дихателните пътища и стомашночревния тракт, а също и при хепатити и цироза. Освен това морковите подобряват зрението, подпомагат бързото зарастване на рани от изгаряния или механично увреждане на кожата. Сокът от моркови се препоръчва и при рак на стомаха и белия дроб. Семената са подходящи при лечение на бронхиален катар и меностаза, тъй като притежават подчертано диуретично действие. Препоръчват се и за увеличаване на кърмата, а също и при пясък и камъни в черния дроб, при слънчево изгаряне и подагра. Морковите заздравяват имунната система, понижават холестерина в кръвта, предпазват от кокоша слепота и дори снижават риска от ракови заболявания.
в."Жена"бр.4/97
в."Жена"бр.4/97
Картофите са се родили в планините на Чили и Перу, а в Европа са пренесени през шестнадесети век от испанците. Европейските народи смятали картофите за отровни и дълго време ги пренебрегвали, но след като ги вкусили, бързо оценили качествата им и започнали да ги отглеждат масово. По значителното си съдържание на нишесте, картофите се доближават до хляба, а по разнообразието и богатството на витамини, се равняват по зеленчуците. Те са ниско калорични. В 100гр. картофи има едва 80 калории, което ги прави подходящи за хората с наднормено тегло, още повече , че имат и изразен диоретичен ефект. Разбира се трябва да консумират варени или печени, защото при пържене поемат много мазнина и стават високо калорични. Картофите са особено богати на витамин С. Само200-300гр от този зеленчук покриват дневната нужда от този витамин. Най-добре е да се варят добре измити и необелени, за да се съхрани в максимална степен вит. С. Ако се държат обелени и нарязани във вода, вит.С преминава в нея тъй като е водоразтворим. За да спре този процес, обелените картофи трябва да стоят в студена подсолена вода. Изобилието от калий в картофите ги прави подходящи за лечебна храна на страдащи от сърдечно-съдови заболявания. Пресния сок от сурови картофи се използува отдавна при лечение на гастрити, язви и диспепсия, запек и други смущения в храносмилането. Дневната доза е 150мл. Болят ли ви очите и клепачите подпухват 10-15мин. компрес с резенче пресен картоф ще ви оправи. Този компрес се използува и за ликвидиране на торбичките под очите. Нар. медицина препоръчва сварени картофи като лапи за налагане на циреи. При главобол много помагат прясно отрязани филийки картоф, поръсени с малко смляно кафе и наложени на слепоочията. Ето и една ефикасна народна рецепта при артрит: В два литра кипяща вода се слагат един килограм добре измити, небелени картофи. Варят се докато водата остане на половина. Течността се пие през целия ден вместо вода. Прави се 40дни и след почивка от 10дни се повтаря. Добре е да се консултирате с вашия лекар преди да се захванете с това лечение.
в.'В-к за дома'бр.3/97г.
Спасете картофите, те ще бъдат дефицитни
в.'В-к за дома'бр.3/97г.
Спасете картофите, те ще бъдат дефицитни
Тази зима се очертава картофите да са основната храна. Те са по-евтини от хляба че и от боба . Малко съвети за съхранението им не са излишни: Купувайте ги в чували на едро. Излиза по икономично. Но често те са напъхани в тях прясно извадени от земята и са влажни. Затова сложете един плътен ред вестници, разстелете картофите отгоре и ги покрийте с втори ред хартия. След ден два няма да са така влажни на пипане. Хартията е най-качествената попивателна. Внимавайте обаче да няма прозорчета светлина, за да не зеленясат. За зазимяването трябват само кашони. От долу теглете един плътен скоч на кръст, за да не се разпаднат при местене, а от вътре постелете отново вестници. Сложете внимателно картофите един по един за да не се наранят и преди да ги покриете пак с вестници потърсете в купа един червен сорт картоф и го сложете за да поеме влагата. Ако няма , същото ще свършат ябълка или дюля. Не запечатвайте със скоч кашоните. Херметизацията е нежелателна. Ще се запарят , а от това по-бързо ще покълнат или направо ще се развалят. Чрез плътно поставения вместо капак слой от вестници, те ще дишат най-добре. Където и да ги подреждате - в мазето, на тавана или на балкона, не слагайте кашоните направо на земята, ще проникнат влага и вода , а още по често студ. Не е желателно и кашоните да са един върху друг. Сортирането на картофите - по-едрите за пържене, печен във фурна и т.н. , а по-дребните за готвене, само ще ви улесни. Не ги изоставяйте. Преглеждайте ги често-често за да отделяте загнилите или да почиствате кълновете. Ако все пак някои картофи замръзнат, не ги изхвърляйте. Отделете ги незабавно за готвене и постъпете така. Обелете ги , стига да не са огромно количество и ги натопете в солена студена вода. Тези които ще готвите утре например, сложете подсушени в найлонов плик. Плътно завържете и сложете в хладилника. По - късно когато ги извадите и варите например, добавете към водата 1 кафена чашка прясно мляко с размита сода в него. Това избелва и оправя вкуса.
в.'Ние жените'бр.47/96г.
в.'Ние жените'бр.47/96г.
Картофи срещу артрит
Тежки форми на ревматизъм и артрит се лекуват в някои северни страни,където картофите са основна храна. Датчанката Алма Нилсен,която страдала от много тежък артрит и била прикована към леглото си от момиче, се излекувала напълно, като в продължение на 40 дни консумирала само картофена отвара с малко целина;взела 1кг.пресни картофи, нарязала ги на тънки парченцаиги варила в 2 литра вода. След това ги прецедила. Още на 12 ден усетила раздвижване на ставите си, които до тогава били направо сковани и деформирани от болестта, аираменете и започнали да се отпускат. Оздравяла само за месец и половина, след като боледувала повече от 20 год. У нас също се правят опити за успешно лечение на ревматизъм и артрит с отвара от картофи в комбинация със сурови зеленчукови сокове (от целина, спанак, моркови, зеле). Пропорцията е 1:1. Курсът на лечение е от една до две седмици. Пази се плодово - зеленчукова диета. Консумират се много мед и ябълков оцет.
в.'Жълт труд'бр. 45/96г.
в.'Жълт труд'бр. 45/96г.
Зеленчукът на сезона-картофите
Тяхната сила е в кората им. Свикнали сме да мислим, че те са просто един обикновен зеленчук и малкохора знаят за изключителните им хранителни качества. Германските диетолози наричат картофите 'извор на сила' . Само 250г.от тях покриват една четвърт от дневната нужда от всички хранителни вещества. Картофите съдържат витамин С и В , и така също и калий, който понижава кръвното и действа обезводняващо. И нещо много важно - не забравяйте че силата на картофите е в кората. Те не трябва да се белят, а много добре да се измиват. Изключение се прави само за много стари картофи и за тези , които са от доказано замърсен с нитрати район.
в.'Домашен лекар'бр.48/96г.
в.'Домашен лекар'бр.48/96г.
Картофи против разширени вени
Има доказателства , че редовното ядене на картофи спомага да се предотвратят подутини от разширени вени на долните крайници. Те съдържат субстанция която втечнява кръвта на човека. Това растение е разпространено твърде много по нашите пазари и има още преимущества; плодовете са богати на фибри , коитоулесняват храносмилането, тъй като съдържа Fe и други лесно усвоими елементи. Вит. С помага против умората, В1 е полезен против стреса, В5поддържа красотата на косата и кожата, а РР действа против безсънието. Съдържат доста голямо количество калории.
в.'Трета възраст'бр.48/96г.
в.'Трета възраст'бр.48/96г.
Салата от картофи /от бабиния готварски тефтер/ - класика
Продукти за 4души: 1/2кг. Варени картофи,1/8л.вода,5лъжици зехтин/олио/, сол чер пипер , оцет,настърган лук, 1лъжица ситен магданоз.
Приготовление: Сваряваме картофите с кората , обелваме докато са топли. Нарязваме на филийки или кубчета. Заливаме с вода. Мариноваме със зехтин, оцет, сол, черен пипер, ситен лук и магданоз. Оставяме салатата покрита да престои1-2часа. Подправяме и поднасяме.
Варианти:
1. Картофена салата с кисели краставички; 3части картофена салата, 1 част нарязани краставички, 1 част нарязани ябълки, магданоз.
2. Картофена салата с краставици -1 част картофена салата, 1част пресни краставици, 1/4л. Кисело мляко, сол, чер пипер .
3. Картофена салата с керевиз;1част картофена салата, 1 част сварен нарязан керевиз,заливка.
4. Картофена салата с яйца; 1кг сварени обелени картофи, 4твърдо сварени нарязани на кубчета яйца,марината.
5. Картофена салата с гъби; 3части картофи 1част гъби/нарязани и задушени в масло/. Заливка от майонеза.
в.'У дома'бр.25/97г.
Приготовление: Сваряваме картофите с кората , обелваме докато са топли. Нарязваме на филийки или кубчета. Заливаме с вода. Мариноваме със зехтин, оцет, сол, черен пипер, ситен лук и магданоз. Оставяме салатата покрита да престои1-2часа. Подправяме и поднасяме.
Варианти:
1. Картофена салата с кисели краставички; 3части картофена салата, 1 част нарязани краставички, 1 част нарязани ябълки, магданоз.
2. Картофена салата с краставици -1 част картофена салата, 1част пресни краставици, 1/4л. Кисело мляко, сол, чер пипер .
3. Картофена салата с керевиз;1част картофена салата, 1 част сварен нарязан керевиз,заливка.
4. Картофена салата с яйца; 1кг сварени обелени картофи, 4твърдо сварени нарязани на кубчета яйца,марината.
5. Картофена салата с гъби; 3части картофи 1част гъби/нарязани и задушени в масло/. Заливка от майонеза.
в.'У дома'бр.25/97г.
Алабашът е богат на витамини зеленчук, който не бива да липсва на нашата трапеза. У нас са познати два вида алабаш : едър с виолетово-синкава кора, и дребен - със светлозелена кора, който по вкусови, диетични и хранителни качества превъзхожда едрия алабаш. По-сладкия вкус на дребния алабаш се дължи на голямото количество захароза. По съдържание на вит.С, алабашът не отстъпва дори на лимоните. Съдържа още витамините А, В1, В2, РР, Е, пантотенова киселина и каротин.
Алабашът се препоръчва за храна на болни от атеросклероза, високо кръвно налягане, миокарди,пиелонефрит. Разнообразният минерален състав на алабаша калий, калций, магнезий, манган, желязо, мед, фосфор, сяра стимулира растежа на децата които си хапват от него. Той е и подходяща диетична храна за болни със сърдечна недостатъчност и отоци по крайниците. Тъй като обаче съдържа оксалова и пикочна киселина, зеленчукът не бива да се консумира от болни, страдащи от подагра и от камъни и пясък в бъбреците.
в."Жена"бр.9/97г.
Алабашът се препоръчва за храна на болни от атеросклероза, високо кръвно налягане, миокарди,пиелонефрит. Разнообразният минерален състав на алабаша калий, калций, магнезий, манган, желязо, мед, фосфор, сяра стимулира растежа на децата които си хапват от него. Той е и подходяща диетична храна за болни със сърдечна недостатъчност и отоци по крайниците. Тъй като обаче съдържа оксалова и пикочна киселина, зеленчукът не бива да се консумира от болни, страдащи от подагра и от камъни и пясък в бъбреците.
в."Жена"бр.9/97г.
На 100 кг средно големи зелки се слагат 3 кг сол. Избират се стегнати здрави зелки, почистват се, кочаните им се разрязват и се поръсват със сол. Зелките се нареждат с кочаните нагоре и се заливат с вода. Притискат се с кръстачка и камък и престояват 4-5дни. След това зелето се претака 3 пъти седмично, докато сокът му стане кисел, ако от горе са образува квасна гъба, трябва да се почисти с ръка. Трябва да знаете, че колкото шепи квасна гъба махате, толкова сол трябва до добавите. За да се получи по-вкусен и по-резлив зелев сок, между наредените цели зелки се слагат 2-3 шепи сурова царевица или 1-2 нарязани лимона. Също така може да поставите и парчета хрян. Отгоре кацата трябва да е покрита с чиста кърпа, а ако в сока плуват листа от зелето, оберете ги, иначе рискувате сокът да получи неприятен вкус.
в."Жена"бр.46/09.12.96г.
Най-много витамин С - в киселото зеле
в."Жена"бр.46/09.12.96г.
Най-много витамин С - в киселото зеле
През зимата киселото зеле е един от най-важните източници на вит. С, каротин (провит. А), В1, В2, РР, К. Те се запазват ако зелето се съхранява на студено и в достатъчно саламура. В такива случаи вит. С се запазва до 70-90 на сто от първоначалното си количество. В целите зелки и в разрязаните половинки този толкова важен витамин е 1,5 пъти повече, отколкото в накълцаните. Много голямо е и количеството на вит. С и в киселото брюкселско и цветно зеле. Консумацията на 230г кисело зеле доставя на организма 25 на сто от необходимия за денонощието вит.В1, 30 на сто отвит.В12, 65 на сто каротин. То съдържа калций, желязо и редица други микроелементи, органични киселини и ферментни в-ва.
Киселото зеле се получава под влияние на млечнокисели бактерии, които превръщат захарите на прясното зеле в млечна киселина - основното консервиращо средство. (Готварската сол също действа консервиращо. В зелевия сок има и квасни гъбички, но той се разваля ако гъбичките станат много.) Затова в киселото зеле захарите са в минимално количество, а в прясното са доста повече. Киселото зеле съдържа редица незаменими аминокиселини (триптофан, лизин, аргинин, метионин, циетин и др. ), също и липотропни в-ва (холин, бетаин, инозитол.)
Препоръчва се като средство за стимулиране на храносмилателните жлези и за подпомагане на храносмилането. Подходяща храна е за слаби хора - повишава апетита. Подобрява и обменните процеси в организма, но трябва да се употребява умерено, за да не се дразни стомашната лигавица.
Сокът или така наречената зелева чорба, съдържа голяма част от полезните вещества на самото зеле. Народната медицина препоръчва сока като витаминозно и общоукрепващо питие, за подобряване на храносмилането, срещу хроничен запек и хемороиди. Може да се пие по чаша, чаша и половина преди и по време на хранене.
Противопоказанията за консумация на кисело зеле се основават на факта, че то съдържа голямо количество готварска сол, а също и алкохоли и киселини, образувани при ферментацията. Не е подходящо за болните от : гастрит, протичащ с повишена киселинност на стомашния сок ; ентероколит с диария ;хепатит ( възпаление на жлъчката.) Противопоказно е при бъбречни увреждания(нефрити, пиелонефрити и пр.) и при сърдечно-съдови нарушения (високо кръвно налягане, сърдечна декомпенсация и др.) На малки деца не бива да се дава, защото дразни бъбреците и увеличава работата на отделителната система.
Полезен съвет: Киселото зеле може да се обезсоли, като непосредствено преди консумация се измие обилно с вода и след това се изцеди. Вярно е, че така се намалява хранителната му стойност, но се премахват нежеланите ефекти на солта.
в."В-к за дома" бр.50/18.12.96г.
Зелето - незаменим зеленчук
Киселото зеле се получава под влияние на млечнокисели бактерии, които превръщат захарите на прясното зеле в млечна киселина - основното консервиращо средство. (Готварската сол също действа консервиращо. В зелевия сок има и квасни гъбички, но той се разваля ако гъбичките станат много.) Затова в киселото зеле захарите са в минимално количество, а в прясното са доста повече. Киселото зеле съдържа редица незаменими аминокиселини (триптофан, лизин, аргинин, метионин, циетин и др. ), също и липотропни в-ва (холин, бетаин, инозитол.)
Препоръчва се като средство за стимулиране на храносмилателните жлези и за подпомагане на храносмилането. Подходяща храна е за слаби хора - повишава апетита. Подобрява и обменните процеси в организма, но трябва да се употребява умерено, за да не се дразни стомашната лигавица.
Сокът или така наречената зелева чорба, съдържа голяма част от полезните вещества на самото зеле. Народната медицина препоръчва сока като витаминозно и общоукрепващо питие, за подобряване на храносмилането, срещу хроничен запек и хемороиди. Може да се пие по чаша, чаша и половина преди и по време на хранене.
Противопоказанията за консумация на кисело зеле се основават на факта, че то съдържа голямо количество готварска сол, а също и алкохоли и киселини, образувани при ферментацията. Не е подходящо за болните от : гастрит, протичащ с повишена киселинност на стомашния сок ; ентероколит с диария ;хепатит ( възпаление на жлъчката.) Противопоказно е при бъбречни увреждания(нефрити, пиелонефрити и пр.) и при сърдечно-съдови нарушения (високо кръвно налягане, сърдечна декомпенсация и др.) На малки деца не бива да се дава, защото дразни бъбреците и увеличава работата на отделителната система.
Полезен съвет: Киселото зеле може да се обезсоли, като непосредствено преди консумация се измие обилно с вода и след това се изцеди. Вярно е, че така се намалява хранителната му стойност, но се премахват нежеланите ефекти на солта.
в."В-к за дома" бр.50/18.12.96г.
Зелето - незаменим зеленчук
От незапомнени времена зелето храни и лекува човека. Дори Адам е садил зеле в райската градина, наред с известните плодове на изкушението. Невъзможно е да се намери зеленчук, който да замести зелето. То е добро във всякакъв вид- прясно, варено, попарено, печено, осолено. Ако се зачита народната мъдрост, зелето трябва да се слага да втасва в определено време, а не когато ви хрумне. Ако е меко, не хруска между зъбите, означава, че е осолявано в период на пълнолуние. Ако втасването му започне по новолуние, тогава няма да има "отлив" на витамини и други ценни вещества, които са толкова необходими за организма, особено през зимата. А за да не се прокисне зелето, сложете в него тресчици от трепетлика.
Някои наричат зелето "северен лимон". А това не е случайно- витамин С в него е повече, отколкото в самите лимони и портокали.
Много витамини има не само в прясното, но и в киселото зеле. То е истински надежден защитник от авитаминоза, особено в ранна пролет, когато в останалите зеленчуци и плодове са запазени твърде малко полезни вещества. Сокът от кисело зеле отдавна се прилага при разранени венци, кръвотечения,
хемороиди, запек и дори при епилепсия. Приема се по 100-200г няколко пъти на ден. Дори при махмурлук се пие зелева чорба.
Големи са целебните качества и на прясното зеле. Неговите съединителни тъкани изкарват от организма холестерина, което помага за предпазване от хипертония, атеросклероза, захарен диабет, затлъстяване. Нашите предшественици лекували със зеле далака, черния дроб, стомашно-чревните органи и дихателните пътища.
Особено полезен е сокът от прясно зеле. С негова помощ се отстраняват язви от стомаха и дванадесетопръстника. Пие се по 3-4 пъти на ден преди ядене. Курсът на лечение е 40 дни. При други заболявания, в това число и простудни, дозировката се намалява. А на децата се дава по 1 чаена лъжичка сок, 5 пъти на ден. Полезна е и отварата на зеле с мед. Помага при пресипване, хрема и кашлица.
Голямо е значението на зелевия лист. Ако ви заболи глава, наложете зелев лист и ще ви олекне. Изглажда дори бръчките по лицето. А ако се счука, смеси се с яйчен белтък и наложи върху застарели рани от изгаряне и хронични язви, оздравяват.
От сварения с мляко лист и смесен с трици се получава лапа, лекуваща мокра екзема. Облекчава и скрофулозата.
Освен храна и питие зелето е и жива аптека, чрез която не само ще се избавите от болестите, но ще се ободрите и подмладите.
в."Лечител"бр.45/96г.
Зеле - зеленчук който поддържа постоянна бодрост и ведро настроение на духа
Някои наричат зелето "северен лимон". А това не е случайно- витамин С в него е повече, отколкото в самите лимони и портокали.
Много витамини има не само в прясното, но и в киселото зеле. То е истински надежден защитник от авитаминоза, особено в ранна пролет, когато в останалите зеленчуци и плодове са запазени твърде малко полезни вещества. Сокът от кисело зеле отдавна се прилага при разранени венци, кръвотечения,
хемороиди, запек и дори при епилепсия. Приема се по 100-200г няколко пъти на ден. Дори при махмурлук се пие зелева чорба.
Големи са целебните качества и на прясното зеле. Неговите съединителни тъкани изкарват от организма холестерина, което помага за предпазване от хипертония, атеросклероза, захарен диабет, затлъстяване. Нашите предшественици лекували със зеле далака, черния дроб, стомашно-чревните органи и дихателните пътища.
Особено полезен е сокът от прясно зеле. С негова помощ се отстраняват язви от стомаха и дванадесетопръстника. Пие се по 3-4 пъти на ден преди ядене. Курсът на лечение е 40 дни. При други заболявания, в това число и простудни, дозировката се намалява. А на децата се дава по 1 чаена лъжичка сок, 5 пъти на ден. Полезна е и отварата на зеле с мед. Помага при пресипване, хрема и кашлица.
Голямо е значението на зелевия лист. Ако ви заболи глава, наложете зелев лист и ще ви олекне. Изглажда дори бръчките по лицето. А ако се счука, смеси се с яйчен белтък и наложи върху застарели рани от изгаряне и хронични язви, оздравяват.
От сварения с мляко лист и смесен с трици се получава лапа, лекуваща мокра екзема. Облекчава и скрофулозата.
Освен храна и питие зелето е и жива аптека, чрез която не само ще се избавите от болестите, но ще се ободрите и подмладите.
в."Лечител"бр.45/96г.
Зеле - зеленчук който поддържа постоянна бодрост и ведро настроение на духа
През есента много от хората бързат да се запасят със зеле, за да си подсигурят от него вкусна зимнина. Зелето се споменава още в древните римски легенди и названието му е звучало като"капут", което означава "глава". В една легенда се разказва, че зелето се е родило от сълзите на древногръцки цар, когото богът на веселието Бакхус завързал към стеблото на една лоза за наказание, че я счупил.
Известно е със сигурност, че първи започнали да отглеждат зеле древните иберийци, населяващи днешна Испания. Те наричали зелето "аши". От там то попаднало в Гърция, Египет и Рим, а след това и в другите страни. Особено ценено било зелето у древните гърци и римляни, които го поднасяли за пиршествата варено, с различни подправки, а жителите на Древния Египет го сервирали в края на обяда като лакомство. Още тогава смятали, че зелето притежава лечебни свойства и че може да лекува най-различни заболявания.
Известният древногръцки математик Питагор е писал, че "зелето е зеленчук, който поддържа постоянна бодрост и ведро настроение на духа". Лекарите в древността препоръчвали децата да се хранят системно със зеле, за да не боледуват (въпреки че не са знаели за високото съдържание на вит. С, засилващ съпротивителната способност на организма и катализиращ усвояването на желязо в човешката кръв). От тогава зелето е било известно и в Русия и в старинните руски лечителски книги могат да се срещнат цели глави в които се описват лечебните му свойства.
Разбира се, много свойства, приписващи се на зелето, не са потвърдени от съвременната медицина но то действително е много полезно, въпреки че съдържа92% вода. Но това не е обикновена вода. Първо, тя съдържа особен, т. нар. "жив белтък". Той е подвижен и следователно по-ценен, защото лесно се усвоява. Освен това листата на зелето съдържат захари, хемицелулоза, витамините С, Р, В, К, Д, каротин, ензими, минерални соли, органична сяра, бактерицидното вещество лизозим и др. Намерената в зелето тартронова киселина предпазва от затлъстяване. Всичко това дава основание на съвременната медицина да препоръчва зелето за лечение на гастрит, на язви и спастични възпаления на дебелото черво и черния дроб. В какво се състои значението на съпътстващите свойства за лекуване на болестите? Установено е, че противоязвеният фактор на зелето се обуславя от улцерозния витамин U (от латинската дума "улкус"-язва), чиято основна съставка е метилметонин сулфон. Това в-во, изолирано в чист вид, не дало никакви резултати при лекуване на язва! А зелевият сок е отлично средство при това тежко заболяване. Разнообразието при сортовете е голямо. У нас най-разпространено е бялото главесто зеле. То е особено ценна храна през всички сезони, най-вече през зимата.
в."Феномен"бр.43/96г.
Фитотерапия със зеле
Известно е със сигурност, че първи започнали да отглеждат зеле древните иберийци, населяващи днешна Испания. Те наричали зелето "аши". От там то попаднало в Гърция, Египет и Рим, а след това и в другите страни. Особено ценено било зелето у древните гърци и римляни, които го поднасяли за пиршествата варено, с различни подправки, а жителите на Древния Египет го сервирали в края на обяда като лакомство. Още тогава смятали, че зелето притежава лечебни свойства и че може да лекува най-различни заболявания.
Известният древногръцки математик Питагор е писал, че "зелето е зеленчук, който поддържа постоянна бодрост и ведро настроение на духа". Лекарите в древността препоръчвали децата да се хранят системно със зеле, за да не боледуват (въпреки че не са знаели за високото съдържание на вит. С, засилващ съпротивителната способност на организма и катализиращ усвояването на желязо в човешката кръв). От тогава зелето е било известно и в Русия и в старинните руски лечителски книги могат да се срещнат цели глави в които се описват лечебните му свойства.
Разбира се, много свойства, приписващи се на зелето, не са потвърдени от съвременната медицина но то действително е много полезно, въпреки че съдържа92% вода. Но това не е обикновена вода. Първо, тя съдържа особен, т. нар. "жив белтък". Той е подвижен и следователно по-ценен, защото лесно се усвоява. Освен това листата на зелето съдържат захари, хемицелулоза, витамините С, Р, В, К, Д, каротин, ензими, минерални соли, органична сяра, бактерицидното вещество лизозим и др. Намерената в зелето тартронова киселина предпазва от затлъстяване. Всичко това дава основание на съвременната медицина да препоръчва зелето за лечение на гастрит, на язви и спастични възпаления на дебелото черво и черния дроб. В какво се състои значението на съпътстващите свойства за лекуване на болестите? Установено е, че противоязвеният фактор на зелето се обуславя от улцерозния витамин U (от латинската дума "улкус"-язва), чиято основна съставка е метилметонин сулфон. Това в-во, изолирано в чист вид, не дало никакви резултати при лекуване на язва! А зелевият сок е отлично средство при това тежко заболяване. Разнообразието при сортовете е голямо. У нас най-разпространено е бялото главесто зеле. То е особено ценна храна през всички сезони, най-вече през зимата.
в."Феномен"бр.43/96г.
Фитотерапия със зеле
Зелето е прочуто с високото съдържание на вит. С. Количеството му в бялото главесто зеле е толкова, колкото в цитрусовите плодове, а в цветното и брюкселското- близо 2 пъти повече. Поради което е много полезно особено в сезоните на опасност от грипна епидемия, да ядем по-големи количества сурово настъргано зеле.
Зелето съдържа и много вит. P който укрепва съдовите стени и нормализира пропускливостта на кръвоносните съдове. По концентрация на вит. P , Зелето отстъпва само на магданоза и спанака.
Бялото зеле единствено съдържа вит.U, от ulcus- язва, който приет от прясно изстискан сок от зеле, помага за заздравяване на язвени дефекти на стомаха и дванадесетопръстника. Необходимо е да се приема 3 пъти дневно по половин чаша сок преди хранене, като той може да се комбинира с равно количество сок от моркови.
Много интересни заключения дадоха учените, занимаващи се с изследване на раковите заболявания, по отношение на профилактиката и лечението им. Установява се, че в зелето се съдържат фитохимикали със сложни биохимични названия, които приемани редовно чрез храната, се оказват отлична защита срещу постоянно увеличаващия се брой на канцерогенно действащи фактори. И освен като профилактика играе и много добра роля за лечението на вече появило се и достигнало някакво ниво на развитие раково заболяване.
Разбира се, това не означава, че трябва да атакуваме пазара и да се запасим само със зеле за през зимата. Но определено е необходимо поне веднъж в седмицата да имаме на трапезата си зеле, и то сурово , във вид на салата, а така също и карфиол и червено зеле и броколи, въпреки че, българинът още не е свикнал съвсем с неговите вкусови особености.
Зелето е ниско калорична храна, бедна на белтъчини, въглехидрати и мазнини, богата на целулоза, което го прави подходящо за поддържане на телесното тегло и за неговото нормализиране при нужда. Подходяща храна е при лениви черва. Хора, които имат по-изнежени храносмилателни органи, или пък страдат от възпаление на стомашната или чревната лигавица, непременно трябва да употребяват зелето във вид на прясно изстискан сок. Това е една чудесна профилактика и на простудни и вирусни заболявания, и на сърдечни заболявания, а даже и на рак.
д-р Гергана Гешанова в."Агро пари"бр.49/05.12.96г.
Киселото зеле - "за" и "против"
Зелето съдържа и много вит. P който укрепва съдовите стени и нормализира пропускливостта на кръвоносните съдове. По концентрация на вит. P , Зелето отстъпва само на магданоза и спанака.
Бялото зеле единствено съдържа вит.U, от ulcus- язва, който приет от прясно изстискан сок от зеле, помага за заздравяване на язвени дефекти на стомаха и дванадесетопръстника. Необходимо е да се приема 3 пъти дневно по половин чаша сок преди хранене, като той може да се комбинира с равно количество сок от моркови.
Много интересни заключения дадоха учените, занимаващи се с изследване на раковите заболявания, по отношение на профилактиката и лечението им. Установява се, че в зелето се съдържат фитохимикали със сложни биохимични названия, които приемани редовно чрез храната, се оказват отлична защита срещу постоянно увеличаващия се брой на канцерогенно действащи фактори. И освен като профилактика играе и много добра роля за лечението на вече появило се и достигнало някакво ниво на развитие раково заболяване.
Разбира се, това не означава, че трябва да атакуваме пазара и да се запасим само със зеле за през зимата. Но определено е необходимо поне веднъж в седмицата да имаме на трапезата си зеле, и то сурово , във вид на салата, а така също и карфиол и червено зеле и броколи, въпреки че, българинът още не е свикнал съвсем с неговите вкусови особености.
Зелето е ниско калорична храна, бедна на белтъчини, въглехидрати и мазнини, богата на целулоза, което го прави подходящо за поддържане на телесното тегло и за неговото нормализиране при нужда. Подходяща храна е при лениви черва. Хора, които имат по-изнежени храносмилателни органи, или пък страдат от възпаление на стомашната или чревната лигавица, непременно трябва да употребяват зелето във вид на прясно изстискан сок. Това е една чудесна профилактика и на простудни и вирусни заболявания, и на сърдечни заболявания, а даже и на рак.
д-р Гергана Гешанова в."Агро пари"бр.49/05.12.96г.
Киселото зеле - "за" и "против"
Киселото, домашно приготвено зеле трайно присъства на трапезата на българина. Правилно приготвено и съхранявано (препоръчваме това да става само в съдове от дърво, стъкло или глина ), то запазва до голяма степен природните си съставки, включително и витамините.
Нещо повече. Натуралната млечна киселина и ферментационните ензими оказват лечебно действие- унищожават се вредните бактерии в червата и се подтискат гнилостните процеси в тях, подобрява се храносмилането и усвояването на храната. Киселото зеле е добра профилактика на запека.
Ферментиралите храни, в това число и киселото зеле, обаче си имат и свои минуси. Най-вече те са свързани с прекомерното им осоляване, което има не само дразнещо въздействие върху храносмилателната система, но и всички последствия от прекомерното използуване на готварска сол-"бялата смърт" на организма. Рязко се влошават техните хранителни и лечебни свойства, ако се
употребява оцетът. От тук и някои практически съвети:
1. Съветваме ви да си приготвите сами домашното кисело зеле, защото продаваното в магазина е много осолено и има оцетно съдържание плюс някои консерванти и други токсични химикали, особено ако е съхранено в пластмасови съдове. Не вярвайте на мита,че има безвредна пластмаса, особено когато в нея се съхраняват солеви разтвори.
2. Вместо готварска (рафинирана) сол използувайте морска сол за осоляване на зелето. Преди употребата и обаче трябва добре да се нагорещи (изпече) в тиган или друг съд за да се неутрализират някои вредни съставки.
3. Трябва да налучкате оптималния вариант, за да може да получите качествено кисело зеле с минимум употребена сол, което се постига с практика.
С други думи, киселото зеле, както и зелевият сок, трябва да се консумират предимно в сурово състояние, като салата или питие,но в умерени количества. Тогава употребата на други ястия е добре да става без сол или с минималното и използуване. Ако се наложи, зелето зелето може да се обезсоли за кратко във вода. Казаното до тук за киселото зеле в еднаква степен важи и за натуралните туршии от зеленчуци, приготвени от вашата градина.
в."Дар"бр.2/97г.
Кисело зеле, цели глави
Нещо повече. Натуралната млечна киселина и ферментационните ензими оказват лечебно действие- унищожават се вредните бактерии в червата и се подтискат гнилостните процеси в тях, подобрява се храносмилането и усвояването на храната. Киселото зеле е добра профилактика на запека.
Ферментиралите храни, в това число и киселото зеле, обаче си имат и свои минуси. Най-вече те са свързани с прекомерното им осоляване, което има не само дразнещо въздействие върху храносмилателната система, но и всички последствия от прекомерното използуване на готварска сол-"бялата смърт" на организма. Рязко се влошават техните хранителни и лечебни свойства, ако се
употребява оцетът. От тук и някои практически съвети:
1. Съветваме ви да си приготвите сами домашното кисело зеле, защото продаваното в магазина е много осолено и има оцетно съдържание плюс някои консерванти и други токсични химикали, особено ако е съхранено в пластмасови съдове. Не вярвайте на мита,че има безвредна пластмаса, особено когато в нея се съхраняват солеви разтвори.
2. Вместо готварска (рафинирана) сол използувайте морска сол за осоляване на зелето. Преди употребата и обаче трябва добре да се нагорещи (изпече) в тиган или друг съд за да се неутрализират някои вредни съставки.
3. Трябва да налучкате оптималния вариант, за да може да получите качествено кисело зеле с минимум употребена сол, което се постига с практика.
С други думи, киселото зеле, както и зелевият сок, трябва да се консумират предимно в сурово състояние, като салата или питие,но в умерени количества. Тогава употребата на други ястия е добре да става без сол или с минималното и използуване. Ако се наложи, зелето зелето може да се обезсоли за кратко във вода. Казаното до тук за киселото зеле в еднаква степен важи и за натуралните туршии от зеленчуци, приготвени от вашата градина.
в."Дар"бр.2/97г.
Кисело зеле, цели глави
Подбират се средно големи стегнати зелки. Изчистват се от горните листа. Кочаните се изрязват близо до зелката и с върха на ножа се цепват на кръст с дълбочина 3-4 см. В тези цепнатини се поставя по малко сол. Нареждат се в чиста каца и се затискат.За 100кг непочистено зеле са нужни 2кг морска сол. Зелките се заливат със студена вода, в която предварително е разтворена солта.Саламурата трябва да ги покрива на височина 10 см. Между тях по желание може да се сложат червено градинско цвекло или червено зеле за оцветяване на сока. За да се усили ферментацията, може да се поставят няколко зелени кочана царевица и хрян-така зелките ще останат стегнати. На петия ден след заливането, саламурата започва да се претака през ден.
Ферментацията трае 10-15 дни. Ако саламурата през това време намалее,долива се нова, която съдържа 2% сол. Когато зелето втаса добре се затваря и се съхранява на хладно.
в."Новини+" бр.39/96г.
Ферментацията трае 10-15 дни. Ако саламурата през това време намалее,долива се нова, която съдържа 2% сол. Когато зелето втаса добре се затваря и се съхранява на хладно.
в."Новини+" бр.39/96г.
Слагайте зелето
Изпълнението не е сложно, но иска чалъм. За да си направите хубаво кисело зеле, са ви необходими 2-4 корена хрян, който придава резливост на армеевата чорба, кочан от царевица, ябълки,
червена зелка, лук, сол и вода.
Ябълките задължително трябва да са нарязани и се слагат за по-добра ферментация. Кочанът от царевица подпомага газировката. Лукът придава особен аромат.
Червената зелка пък придава приятен цвят на чорбата. На бидон от 50 литра стига една такава зелка. За солта най-добре е да е морска. На 10л вода се слагат от 300 до 400г сол.
Кочанът на всяка зелка се цепва на кръст, но не прекалено дълбоко, за да не се срежат листата. Зелките се нареждат плътно на редове. Може с нарязани на 4 малки зелки да се запълни пространството между тях. Най-отгоре се слага дървена кръстачка от елха, а върху нея -голям камък, който да натиска зелето под саламурата. Първите 20 дни бидонът се претака ежедневно.Ако няма канелка, се вкарва маркуч, който да стига до дъното и през него се духа. Щом зелето е готово, ферментацията се спира с натриев бензоат - по грам на литър.
в."24 часа"29.10.00г.
червена зелка, лук, сол и вода.
Ябълките задължително трябва да са нарязани и се слагат за по-добра ферментация. Кочанът от царевица подпомага газировката. Лукът придава особен аромат.
Червената зелка пък придава приятен цвят на чорбата. На бидон от 50 литра стига една такава зелка. За солта най-добре е да е морска. На 10л вода се слагат от 300 до 400г сол.
Кочанът на всяка зелка се цепва на кръст, но не прекалено дълбоко, за да не се срежат листата. Зелките се нареждат плътно на редове. Може с нарязани на 4 малки зелки да се запълни пространството между тях. Най-отгоре се слага дървена кръстачка от елха, а върху нея -голям камък, който да натиска зелето под саламурата. Първите 20 дни бидонът се претака ежедневно.Ако няма канелка, се вкарва маркуч, който да стига до дъното и през него се духа. Щом зелето е готово, ферментацията се спира с натриев бензоат - по грам на литър.
в."24 часа"29.10.00г.
В наше време, когато толкова много поскъпват лекарствата, все повече трябва да се обръщаме към природните дарове, които притежават и целебен ефект.
1. Обелете корена на целината, наберете го на дребни късчета и посредством сокоизстисквачка изцедете сока му. Той представлява един великолепен тоник. Също като сиропа за сила. Поемането му вътрешно се отразява много добре за повдигане на тонуса.
2 .Понякога изпитвате болки в краката. Нарежете на ситно 400г целина, сварете я в 2,5л вода и я оставете да изстине. Ако измиете с тази вода лицето си, то ще омекне, кожата ще се освежи. Ако правите баня на краката си, ще изчезнат болките и умората.
* В един леген пълен с вода, прибавете 5-6супени лъжици сода. Прибавете сок от целина или водата от сварените листа. Ако останете 15мин. в тази баня, ще почувствате голямо облекчение.
* Размесете две лъжици прясно мляко с две лъжици от бульона (сварената целина). Прибавете малко топла вода. Направете масаж с този разтвор. Кожата ви ще заблести.
* Смелете две лъжици брашно от бадеми и една лъжица мед. С тази смес направете маска на лицето си и оставете десет минути. После измийте добре лицето си.Сега вече е дошло време да се намажете с тоника-сварената целина.
в."Грация"бр.45/10.12/96г.
Целината повишава апетита и помага при трудно уриниране
1. Обелете корена на целината, наберете го на дребни късчета и посредством сокоизстисквачка изцедете сока му. Той представлява един великолепен тоник. Също като сиропа за сила. Поемането му вътрешно се отразява много добре за повдигане на тонуса.
2 .Понякога изпитвате болки в краката. Нарежете на ситно 400г целина, сварете я в 2,5л вода и я оставете да изстине. Ако измиете с тази вода лицето си, то ще омекне, кожата ще се освежи. Ако правите баня на краката си, ще изчезнат болките и умората.
* В един леген пълен с вода, прибавете 5-6супени лъжици сода. Прибавете сок от целина или водата от сварените листа. Ако останете 15мин. в тази баня, ще почувствате голямо облекчение.
* Размесете две лъжици прясно мляко с две лъжици от бульона (сварената целина). Прибавете малко топла вода. Направете масаж с този разтвор. Кожата ви ще заблести.
* Смелете две лъжици брашно от бадеми и една лъжица мед. С тази смес направете маска на лицето си и оставете десет минути. После измийте добре лицето си.Сега вече е дошло време да се намажете с тоника-сварената целина.
в."Грация"бр.45/10.12/96г.
Целината повишава апетита и помага при трудно уриниране
Съществуват много видове и под видове целина У нас се отглежда обаче само т. нар. миризлива целина, която е двугодишно кореноплодно растение. Надземната част достига до 100см. Във всички части на растението се съдържат до 3% етерично масло, което определя приятния аромат и вкус на целината. В кореноплода се срещат много минерални вещества, белтъчини, мазнини, захари, глутамин, тирозин, полифеноли и др. В надземната част се съдържат витамините C, B1, PP, провит.А, захари, глюкозиди и др.
Като подправка, целината действа главно диуретично и помага при стомашни проблеми, регулира обмяната на веществата в организма и има антисептични с-ва.
В нар. медицина целината се употребява при ревматизъм, трудно уриниране, но не и при камъни и пясък в бъбреците или пикочния мехур поради наличието на калциев оксалат. Прилага се под формата на извлек, който се приготвя по следния начин: 500г грудки се измиват, почистват и нарязват. Слагат се в литър вода и се варят докато течността остане на половина. Прецежда се, разделя се на три части и се приема по време на хранене сутрин, обед и вечер.
За увеличаване на апетита и подобряване на функциите на храносмилателната система се приема пресен сок от цялото растение- по 1 чаена лъжичка 3 пъти дневно преди ядене.с целината обаче не бива да се прекалява, защото в по-големи дози съдържащото се етерично масло дразни лигавицата на стомаха и червата, а голямото количество калциев оксалат може да предизвика появата на кръв в урината.
в."В-к за дома"бр.48/29.11.96г.
Пийте сок от целина
Като подправка, целината действа главно диуретично и помага при стомашни проблеми, регулира обмяната на веществата в организма и има антисептични с-ва.
В нар. медицина целината се употребява при ревматизъм, трудно уриниране, но не и при камъни и пясък в бъбреците или пикочния мехур поради наличието на калциев оксалат. Прилага се под формата на извлек, който се приготвя по следния начин: 500г грудки се измиват, почистват и нарязват. Слагат се в литър вода и се варят докато течността остане на половина. Прецежда се, разделя се на три части и се приема по време на хранене сутрин, обед и вечер.
За увеличаване на апетита и подобряване на функциите на храносмилателната система се приема пресен сок от цялото растение- по 1 чаена лъжичка 3 пъти дневно преди ядене.с целината обаче не бива да се прекалява, защото в по-големи дози съдържащото се етерично масло дразни лигавицата на стомаха и червата, а голямото количество калциев оксалат може да предизвика появата на кръв в урината.
в."В-к за дома"бр.48/29.11.96г.
Пийте сок от целина
Едно от ценните качества на целината е съдържащия се в нея висок % биологично активен органичен натрий. Едно от химическите свойства на натрия,е да поддържа калция в разтворено състояние, а точно това е необходимо. Суровата целина съдържа четири пъти повече органичен натрий, отколкото калций. Това я прави особено полезна за хора, които често употребяват концентрирани захари и нишесте. Калцият е един от необходимите елементи в храната ни ; но за да има полза от него, трябва да бъде биологично активен. Топлинно обработената храна дезактивира калция и атомите му стават неразтворими във вода. По този начин не могат да служат за храна на клетките. Тази липса на активен калций води с течение на времето до редица заболявания като артрит, диабет, коронарни нарушения, хемороиди, камъни в жлъчката и бъбреците. Ето защо сокът от сурова целина, може да помогне за стабилизиране на физиологичните процеси в организма. Смес от сок от целина със сокове от други зеленчуци, дава отлични резултати при авитаминоза. Сок от моркови и целина помага при нарушения на нервната система. Целината е богата на магнезий и желязо-храна на кръвните клетки.
в."Новини+"бр.5/15.02.97г.
в."Новини+"бр.5/15.02.97г.
Бременните да внимават с целината
За изхвърляне на пясък- Две пълни лъжички изсушени листа от целина, залейте с чаена чаша вода и загрейте до кипване. Кисне 20-30 мин., прецежда се и се пие по две винени чаши дневно преди ядене.
Високо кръвно - Изчистете и нарежете на ситно 2-3 глави целина заедно с надземната част. Варете 15 мин. в 1 л. вода. Пийте по две винени чаши дневно. За да придобие по-приятен вкус отварата, можете да прибавите малко мед или сок от моркови.
Липса на апетит - Половин час преди ядене пийте чай от нарязана на ситно целина, горчивка и репей.
Успокоение на нервите- По 50г. от корена и листата на целина, залейте с литър вода и след като кипне, отстранете от огъня. Оставете да кисне 1час в захлупен съд. Чая пийте студен вместо вода.
Забележка: Отвара от целина не бива да пият бременните и болните от възпаление на бъбреците. Те трябва да ограничат това растение и като храна.
При контузия: На контузеното място сложете счукани свежи листа от целина и направете лека превръзка. Същото може да се направи и при отворени рани, но в този случай листата трябва да се дезинфекцират много добре.
Пърхот: Водата в която сте варили целина, е отлично козметично средство. В продължение на един месец изплаквайте с такава вода главата си след измиван и пърхотът ще изчезне, А косъмът ще стане здрав и блестящ. Тази вода действа добре и за освежаване на лицето.
в."Жълт труд"бр.3/97г.
Високо кръвно - Изчистете и нарежете на ситно 2-3 глави целина заедно с надземната част. Варете 15 мин. в 1 л. вода. Пийте по две винени чаши дневно. За да придобие по-приятен вкус отварата, можете да прибавите малко мед или сок от моркови.
Липса на апетит - Половин час преди ядене пийте чай от нарязана на ситно целина, горчивка и репей.
Успокоение на нервите- По 50г. от корена и листата на целина, залейте с литър вода и след като кипне, отстранете от огъня. Оставете да кисне 1час в захлупен съд. Чая пийте студен вместо вода.
Забележка: Отвара от целина не бива да пият бременните и болните от възпаление на бъбреците. Те трябва да ограничат това растение и като храна.
При контузия: На контузеното място сложете счукани свежи листа от целина и направете лека превръзка. Същото може да се направи и при отворени рани, но в този случай листата трябва да се дезинфекцират много добре.
Пърхот: Водата в която сте варили целина, е отлично козметично средство. В продължение на един месец изплаквайте с такава вода главата си след измиван и пърхотът ще изчезне, А косъмът ще стане здрав и блестящ. Тази вода действа добре и за освежаване на лицето.
в."Жълт труд"бр.3/97г.
Целината дава сила
Освен като зеленчук целината е полезна и като природно лекарство. Още в древността с нея са лекували жлъчни заболявания, физическо изтощение и измръзвания. В нар. медицина се използува като диуретик при трудно уриниране,а също и като леко слабително и тонизиращо средство.
За лечение се използува зелената надземна част, семето и особено корените. Листата съдържат етерично масло, много вит. С и калий, провитамин А, глюкозида апигенин, фурокумарин, малко оксалова киселина и вит.В и РР.От листата и стеблата се приготвя лечебен сок.
Кореноплодите са най-широко използувани за лечение, тъй като те съдържат над 80 вещества, от които по-важни са вит.А, В, С, минералите, белтъчини, флавоноиди, и още много други.
Многостранно е лечебното действие на това растение върху човешкия организъм, извлича водата, успокоява болките и възпаленията, укрепва капилярите,стимулира централната нервна система, възбужда апетита и стомашните сокове и улеснява храносмилането, активира обмяната на веществата, дава сили, има противомикробно и жлъчогонно действие.
Отвара от целина: 500г настърган корен се вари в 1л вода до изпаряване на половината. След прецеждане течността се изпива на три приема по време на ядене.
в."Жена"бр.43/96г.
За лечение се използува зелената надземна част, семето и особено корените. Листата съдържат етерично масло, много вит. С и калий, провитамин А, глюкозида апигенин, фурокумарин, малко оксалова киселина и вит.В и РР.От листата и стеблата се приготвя лечебен сок.
Кореноплодите са най-широко използувани за лечение, тъй като те съдържат над 80 вещества, от които по-важни са вит.А, В, С, минералите, белтъчини, флавоноиди, и още много други.
Многостранно е лечебното действие на това растение върху човешкия организъм, извлича водата, успокоява болките и възпаленията, укрепва капилярите,стимулира централната нервна система, възбужда апетита и стомашните сокове и улеснява храносмилането, активира обмяната на веществата, дава сили, има противомикробно и жлъчогонно действие.
Отвара от целина: 500г настърган корен се вари в 1л вода до изпаряване на половината. След прецеждане течността се изпива на три приема по време на ядене.
в."Жена"бр.43/96г.
Заради голямото количество соланин патладжанът дълго време е бил смятан за отровен и не го използували за храна. Но с времето селекционерите създали сортове, в които това вещество е в минимални количества.
Патладжанът има богат минерален състав. На първо място са солите на фосфора, следвани от тези на калция,сярата,калия,желязото и др. в по-малки количества. Съдържа вит.С и вит. от групата В.
Патладжанът е не само вкусен, но и лечебен зеленчук. Има ценно качество да намалява количеството на холестерина в кръвта. Пектиновите вещества улесняват почистването на токсините от организма.
Заради мъчно смилаемата целулоза, не се препоръчва на болни със стомашно-чревни заболявания. Страдащи от подагра и камъни в бъбреците (оксалатни и уратни) не бива да ги консумират поради се намиращите се в тях оксалова и пикочна киселина.
* Най вкусни са плодовете с продълговата форма и виолетова окраска
* Преди употреба се нарязват и посоляват, а след това се изплакват със студена вода. По този начин се извлича значителна част от соланина, на който се дължи горчивината.
* Пържат се на силен огън, в добре загрята мазнина, за да не поемат много от нея.
* При преработката им не бива да се употребяват метални съдове и уреди.
* Могат да се приготвят с кожицата, но без нея ястията имат по-фин вкус.
* За да не се напукват , преди да се поставят да се пекат, се набождат.
Патладжаните най-добре се запазват през зимата по следния начин:
Нарязани на тънки кръгчета(посолени и изплакнати с вода) се бланшират 3 мин. Разполовени на две (също посолени и изплакнати) за пълнене се бланшират 4 мин. След като изстинат, се опаковат и поставят във фризера.
Нарязани на филийки(предварително посолени) се изпържват 2 мин. в горещо олио. Изстинали се нареждат в буркани. Съхраняват се във фризер. И по двата начина патладжаните се запазват почти една година. За готвене не се размразяват предварително.
в."Лечител"бр.39/96г.
Патладжаните пазят сърцето и чистят холестерина
Патладжанът има богат минерален състав. На първо място са солите на фосфора, следвани от тези на калция,сярата,калия,желязото и др. в по-малки количества. Съдържа вит.С и вит. от групата В.
Патладжанът е не само вкусен, но и лечебен зеленчук. Има ценно качество да намалява количеството на холестерина в кръвта. Пектиновите вещества улесняват почистването на токсините от организма.
Заради мъчно смилаемата целулоза, не се препоръчва на болни със стомашно-чревни заболявания. Страдащи от подагра и камъни в бъбреците (оксалатни и уратни) не бива да ги консумират поради се намиращите се в тях оксалова и пикочна киселина.
* Най вкусни са плодовете с продълговата форма и виолетова окраска
* Преди употреба се нарязват и посоляват, а след това се изплакват със студена вода. По този начин се извлича значителна част от соланина, на който се дължи горчивината.
* Пържат се на силен огън, в добре загрята мазнина, за да не поемат много от нея.
* При преработката им не бива да се употребяват метални съдове и уреди.
* Могат да се приготвят с кожицата, но без нея ястията имат по-фин вкус.
* За да не се напукват , преди да се поставят да се пекат, се набождат.
Патладжаните най-добре се запазват през зимата по следния начин:
Нарязани на тънки кръгчета(посолени и изплакнати с вода) се бланшират 3 мин. Разполовени на две (също посолени и изплакнати) за пълнене се бланшират 4 мин. След като изстинат, се опаковат и поставят във фризера.
Нарязани на филийки(предварително посолени) се изпържват 2 мин. в горещо олио. Изстинали се нареждат в буркани. Съхраняват се във фризер. И по двата начина патладжаните се запазват почти една година. За готвене не се размразяват предварително.
в."Лечител"бр.39/96г.
Патладжаните пазят сърцето и чистят холестерина
Родината им е тропическата част на Индия, а Европа научила за тях едва през 16 век. Дивите са бели до жълтеникави на цвят не по-големи от кокоше яйце. Днес жълтият мини патладжан и малките бели и червени, които не се различават по вкус от големия си събрат,се отглеждат ограничено и са голям деликатес в луксозните скъпи ресторанти.
Тези които се продават у нас обаче, по нищо не им отстъпват. Печени за зелен хайвер, в гювеч или друга консерва,не само ще разнообразят трапезата ни. Те подпомагат изчистването на организма от холестерина,намаляват нивото му в кръвта и съдовете. Затова се препоръчват за профилактика и лечение при атеросклероза. Заедно с това увеличават изхвърлянето на пикочна киселина и предпазват от подагра. Разбира се, затова са полезни за хора ц този проблем.
Препоръчват се и при сърдечно съдовите заболявания, защото калият в тях подобрява работата на сърцето,подпомага изхвърлянето на течности и предпазва от отоци. Като добавим към тях и подходяща подправка-чесън, магданоз,копър, а защо не и риган,мащерка и джинджифил ще постигнем още по-голям лечебен ефект.
в."Домашен лекар"бр.47/96г.
Тези които се продават у нас обаче, по нищо не им отстъпват. Печени за зелен хайвер, в гювеч или друга консерва,не само ще разнообразят трапезата ни. Те подпомагат изчистването на организма от холестерина,намаляват нивото му в кръвта и съдовете. Затова се препоръчват за профилактика и лечение при атеросклероза. Заедно с това увеличават изхвърлянето на пикочна киселина и предпазват от подагра. Разбира се, затова са полезни за хора ц този проблем.
Препоръчват се и при сърдечно съдовите заболявания, защото калият в тях подобрява работата на сърцето,подпомага изхвърлянето на течности и предпазва от отоци. Като добавим към тях и подходяща подправка-чесън, магданоз,копър, а защо не и риган,мащерка и джинджифил ще постигнем още по-голям лечебен ефект.
в."Домашен лекар"бр.47/96г.
Ряпата е кореноплодно, зеленчуково растение, което се използува отдавна за лечение на редица заболявания. Особено широко е било приложението и при при простудни инфекции на горните дихателни пътища. Днес знаем, че ряпата съдържа лизоцим - вещество с изключително силно противомикробно действие. Интересно е да отбележим, че в ряпата е открит и антибиотик, унищожаващ гъбичките предизвикващи най-различни заболявания най-вече по кожата и лигавиците.
Особено полезно е пиенето на прясно изцеден сок от ряпа с добавен към него пчелен мед, който повишава противомикробното и противовъзпалително действие на ряпата. Ряпата е богата на калий, калций, желязо, мед, цинк, а също и вит. А. Това обяснява добрия лечебен ефект на ряпата при атеросклероза и при сърдечно-съдови заболявания. Освен това целулозата, която се съдържа в големи количества изчиства като метла излишния холестерол от стомашно-чревния тракт.
Ряпата е много полезна и за хора с намален апетит и със запек, тъй като нейната консумация стимулира секрецията на храносмилателни сокове и води до усилване на чревната перисталтика.
Поради богатството си на калий, ряпата има и изразен пикчогонен ефект. Това я прави много полезна за страдащите отвисоко кръвно налягане, а също и за тези със сърдечна, бъбречна и чернодробна недостатъчност. Народната медицина препоръчва налагане на кожни екземи и язви, а също и на участъци, поразени от гъбички, с кашичка от настъргани на ситно корени от ряпа. Лапите от ряпа са полезни и за хора, страдащи от радикулит и невралгии.
в. "Стопанин"бр.5/96г.
Особено полезно е пиенето на прясно изцеден сок от ряпа с добавен към него пчелен мед, който повишава противомикробното и противовъзпалително действие на ряпата. Ряпата е богата на калий, калций, желязо, мед, цинк, а също и вит. А. Това обяснява добрия лечебен ефект на ряпата при атеросклероза и при сърдечно-съдови заболявания. Освен това целулозата, която се съдържа в големи количества изчиства като метла излишния холестерол от стомашно-чревния тракт.
Ряпата е много полезна и за хора с намален апетит и със запек, тъй като нейната консумация стимулира секрецията на храносмилателни сокове и води до усилване на чревната перисталтика.
Поради богатството си на калий, ряпата има и изразен пикчогонен ефект. Това я прави много полезна за страдащите отвисоко кръвно налягане, а също и за тези със сърдечна, бъбречна и чернодробна недостатъчност. Народната медицина препоръчва налагане на кожни екземи и язви, а също и на участъци, поразени от гъбички, с кашичка от настъргани на ситно корени от ряпа. Лапите от ряпа са полезни и за хора, страдащи от радикулит и невралгии.
в. "Стопанин"бр.5/96г.
Сокът от ряпа е полезен за жлъчката
Употребявана главно сурова, ситно настъргана,ряпата има лечебен ефект при безапетитие, малокръвие, за възстановяване при преумора или след боледуване, за покачване на имунната защита,за усилване на жлъчоотделянето при вяло опразване на жлъчния мехур, както и при някои ставни увреждания от обменен произход (артрози, подагра). Поради плътната си структура и лютив вкус, тя не подхожда при засягане на стомаха и червата (гастрит, язва на стомаха и дванадесетопръстника, ентерити, колити с разстройство), но повлиява благоприятно хроничния запек. Не е уместна при болестни промени в панкреаса, бъбречната и чернодробната тъкан. Може да се консумира при диабет без странични увреждания, но в умерени количества, по добре в съчетание с настърган морков.Като старо изпитано средство,подобряващо жлъчкоотделянето,се прилага сокът от ряпа (предимно черна). За целта кореноплодът се издълбава и в образуваната кухина се сипва захар или мед- след пренощуване,те се превръщат в сладък сок, който се изпива сутрин на гладно. Този лечебен способ се избягва при чести кризи, дължащи се на жлъчнокаменна болест,както и след наскоро прекаран жлъчен възпалителен процес. Сокът влияе отхрачващо. Той усилва и отделянето на урина-използува се за "промиване" на пикочните пътища при наличие на песъчинки в тях. Изброените лечебни курсове трябва да се водят под лекарски контрол при съответен диетичен режим.
в."Демокрация"бр.25/97г.
Ряпата топи жлъчни камъни
в."Демокрация"бр.25/97г.
Ряпата топи жлъчни камъни
В ряпата се съдържат захари, (предимно фруктоза), целулоза,малко ненаситени мазнини и малко белтъци, но много ензими,витамини. В корените се съдържат етерични масла, които придават вкусови качества и подобряват храносмилането и сърдечната дейност, и гликозиди които също подпомагат сърцето, но и придават известен лютив вкус. Ряпата съдържа много калиеви соли( черната - 3 пъти повече от бялата), което още веднъж показва,че това е чудесна хранителна добавка за хората със сърдечни проблеми- стенокардия, миокардиосклероза, хипертония. Тя съдържа много вит.В1 който нормализира дейността на нервната система, нещо от което всички днес се нуждаем. Свежите репички на пролет са особено богати на витамин С, което ни зарежда със сили и енергия след зимните месеци.
Веществата в ряпата възбуждат отделянето на стомашен сок и така повишават апетита. Тя активизира дейността на черния дроб,и отделянето на жлъчен сок,което пречи на образуването на жлъчни камъни и появата на дискинезии. При хора с жлъчни проблеми се препоръчва редовна употреба на салата от ряпа може примесена с настъргани моркови и целина и залята с малко зехтин и лимонов сок. Целулозата подпомага активизирането на чревната перисталтика и пречи на застоя на хранителни вещества. Това оказва много благоприятен ефект и за намаляване на холестерола и общите масти в кръвта, което е отлична профилактика за атеросклерза. От ряпата може да се приготви ипресен сок, но тогава се лишаваме от целебното действие на целулозата.
При хора с язвена болест, остър гастрит, колит, ентерит използуванетона ряпата не трябва да става безразборно, а само като лечебно средство,под лекарски контрол.
Сокът от ряпа смесен със захар, и още по добре с мед в съотношение 1:1 има много добър ефект при лечение на белодробни заболявания. Препоръчвасе като отхрачващо, противомикробно и успокояващо кашлицата средствопри бронхити, бронхопневмонии и даже при белодробна туберкулоза. Приема се по една супена лъжица 3-4 пъти дневно. Нар. медицина препоръчва дасе издълбае кладенче в кореноплода и да се запълни с мед или захар. Скорокладенчето се запълва с целебен сок. Той помага за стопяване на жлъчни камъни,а има много добър профилактичен и лечебен ефект и при бъбречни. Сок от ряпа или настърган корен, може да се употребява и външно при гнойници,циреи, мъчно заздравяващи и силно замърсени рани, поради силното му антимикробно действие. Три части сок от ряпа, две части мед, една част ракия и 1 супена лъжица цол се смесват за получаване на лапа при ревматизъм, подагра, невралгии, плексит.
в."Агропари"бр.3/97г.
Веществата в ряпата възбуждат отделянето на стомашен сок и така повишават апетита. Тя активизира дейността на черния дроб,и отделянето на жлъчен сок,което пречи на образуването на жлъчни камъни и появата на дискинезии. При хора с жлъчни проблеми се препоръчва редовна употреба на салата от ряпа може примесена с настъргани моркови и целина и залята с малко зехтин и лимонов сок. Целулозата подпомага активизирането на чревната перисталтика и пречи на застоя на хранителни вещества. Това оказва много благоприятен ефект и за намаляване на холестерола и общите масти в кръвта, което е отлична профилактика за атеросклерза. От ряпата може да се приготви ипресен сок, но тогава се лишаваме от целебното действие на целулозата.
При хора с язвена болест, остър гастрит, колит, ентерит използуванетона ряпата не трябва да става безразборно, а само като лечебно средство,под лекарски контрол.
Сокът от ряпа смесен със захар, и още по добре с мед в съотношение 1:1 има много добър ефект при лечение на белодробни заболявания. Препоръчвасе като отхрачващо, противомикробно и успокояващо кашлицата средствопри бронхити, бронхопневмонии и даже при белодробна туберкулоза. Приема се по една супена лъжица 3-4 пъти дневно. Нар. медицина препоръчва дасе издълбае кладенче в кореноплода и да се запълни с мед или захар. Скорокладенчето се запълва с целебен сок. Той помага за стопяване на жлъчни камъни,а има много добър профилактичен и лечебен ефект и при бъбречни. Сок от ряпа или настърган корен, може да се употребява и външно при гнойници,циреи, мъчно заздравяващи и силно замърсени рани, поради силното му антимикробно действие. Три части сок от ряпа, две части мед, една част ракия и 1 супена лъжица цол се смесват за получаване на лапа при ревматизъм, подагра, невралгии, плексит.
в."Агропари"бр.3/97г.
Тиквичките съдържат големи количества провитамин А и вит. С. Имат противоанемично и противоалергично действие. Семената им са богати на безценните ненаситени мастни киселини и вит. Е. Препоръчително е да се консумират печени, варени, или задушени, а не пържени.
Когато Хипократ е формулирал своята максима "Твоята храна ще бъде твоето лечение", сигурно е мислел за лечебните качества на растенията. От опит се знае, че когато човек страда от неразположения, провокирани от интоксикация, най-често това се дължи на злоупотреба със захари, брашно и протеини и в такива случаи е добре да се потърси помощта на алкалните зеленчуци с техните неутрализиращи свойства.
Историята на диетологията споменава, че в продължение на векове италианците са използували тиквичките като универсално лекарство. Защо са се насочили към този толкова семпъл зеленчук? Може би случайно, можа би от суеверие, а може би защото това растение се отглеждало лесно на тяхна почва. Възможно е по абсолютно интуитивен път да са усетили тяхното богато съдържание на натрий и калий. Органичният натрий, който съдържат тиквичките е най-доброто средство за възстановяване на черния дроб, когато съдържанието му на натрий е изчерпано.
Богатите на калий растения доставят необходимите алкални вещества за панкреаса и слюнчените жлези, които са резервоарите на калий в организма. Калцият, необходим елемент за изграждане на скелета, се доставя от стъблата, клоните и корените. Натрият, калият и калцият които растението извлича от алкалните почви, са трите елемента, от които тялото има най-голяма нужда.
С течение на годините са създадени много рецепти за лечебни зеленчукови супи или варени зеленчуци. Историята споменава хипократовата супа, "амброзиите" на Амброаз Паре, "сместа" на Йънг. Напоследък в диетичните заведения се продава растителна смес под името "калиев бульон". За много от заболяванията, дължащи се на киселинна интоксикация, като неврит, артрит, хепатит, мигрена, епилепсия и рак природните противоотрови се намират в растителното царство, в това число и в тиквичките.
Когато имаме случай на токсемия без симптоми на определена болест, но с разстройство във функциите на черния дроб, едно кратко гладуване с приемане само на зеленчукови бульони ще се окаже ефикасно и природосъобразно лечение,което ще освободи черния дроб от възпалителните явления и ще възстанови нормалното му функциониране.
В книгата си "Храните са най-доброто лечение" д-р Хенри Бийлер споделя своите резултати от лечение на диабетици с кратко гладуване и приемане на супи от зеленчуци ( с изключение на варивата), богати на калий. Панкреасът на диабетно болните е загубил способността си да контролира количеството на захарта в кръвта. Тъй като основният химически елемент на панкреаса е калият, богатите на калий зеленчуци имат особена стойност.За да се освободи от захарта на болния са му необходими 3-4 дни на легло и само на зеленчукова супа, която дава шансове на панкреаса и черния дроб да свършат работата си, без да се затрудняват от киселините, които се отделят при физическо усилие.
д-р Елена Гълъбова в."Грация"бр.21/20.06.97г.
Когато Хипократ е формулирал своята максима "Твоята храна ще бъде твоето лечение", сигурно е мислел за лечебните качества на растенията. От опит се знае, че когато човек страда от неразположения, провокирани от интоксикация, най-често това се дължи на злоупотреба със захари, брашно и протеини и в такива случаи е добре да се потърси помощта на алкалните зеленчуци с техните неутрализиращи свойства.
Историята на диетологията споменава, че в продължение на векове италианците са използували тиквичките като универсално лекарство. Защо са се насочили към този толкова семпъл зеленчук? Може би случайно, можа би от суеверие, а може би защото това растение се отглеждало лесно на тяхна почва. Възможно е по абсолютно интуитивен път да са усетили тяхното богато съдържание на натрий и калий. Органичният натрий, който съдържат тиквичките е най-доброто средство за възстановяване на черния дроб, когато съдържанието му на натрий е изчерпано.
Богатите на калий растения доставят необходимите алкални вещества за панкреаса и слюнчените жлези, които са резервоарите на калий в организма. Калцият, необходим елемент за изграждане на скелета, се доставя от стъблата, клоните и корените. Натрият, калият и калцият които растението извлича от алкалните почви, са трите елемента, от които тялото има най-голяма нужда.
С течение на годините са създадени много рецепти за лечебни зеленчукови супи или варени зеленчуци. Историята споменава хипократовата супа, "амброзиите" на Амброаз Паре, "сместа" на Йънг. Напоследък в диетичните заведения се продава растителна смес под името "калиев бульон". За много от заболяванията, дължащи се на киселинна интоксикация, като неврит, артрит, хепатит, мигрена, епилепсия и рак природните противоотрови се намират в растителното царство, в това число и в тиквичките.
Когато имаме случай на токсемия без симптоми на определена болест, но с разстройство във функциите на черния дроб, едно кратко гладуване с приемане само на зеленчукови бульони ще се окаже ефикасно и природосъобразно лечение,което ще освободи черния дроб от възпалителните явления и ще възстанови нормалното му функциониране.
В книгата си "Храните са най-доброто лечение" д-р Хенри Бийлер споделя своите резултати от лечение на диабетици с кратко гладуване и приемане на супи от зеленчуци ( с изключение на варивата), богати на калий. Панкреасът на диабетно болните е загубил способността си да контролира количеството на захарта в кръвта. Тъй като основният химически елемент на панкреаса е калият, богатите на калий зеленчуци имат особена стойност.За да се освободи от захарта на болния са му необходими 3-4 дни на легло и само на зеленчукова супа, която дава шансове на панкреаса и черния дроб да свършат работата си, без да се затрудняват от киселините, които се отделят при физическо усилие.
д-р Елена Гълъбова в."Грация"бр.21/20.06.97г.
Наистина е така , защото пресно изцедения сок от червена камба или пиперка се препоръчва от специалистите при инфекциозни заболявания. Той предпазва от скорбут и зарежда с минерали, защото съдържа най-важните от тях и много вит.С. За сок се използува чушката без семето и дръжката. От 100г. ще получите около 50-60мл. Питие с приятен мирис и вкус. Достатъчна ви е половин чаша един, два пъти на ден.
в."Дом. лекар"бр.40/96г.
в."Дом. лекар"бр.40/96г.
Някога гърците като търсели златното руно, достигнали Колхида и донесли от вълшебната родина на богинята Артемида много неизвестни до тогава растения,сред които бил лукът-едно от древните лекарствени средства. Отначало го използували като нагледно пособие за изучаване на астрономия. Древните учени разрязвали напречно глава лук и по нея обяснявали на своите ученици строежа на Вселената, която според тогавашните представи се състояла от няколко сфери, обкръжаващи Земята. И изведнъж установили, че лукът притежава просто невероятни свойства-например способност да придава храброст на войните.И затова в Древна Гърция един вид лук бил наречен "победен лук". Той служел като задължителна подправка към храната на войниците. През средните векове смятали, че лукът предпазва войниците от стрелите, от ударите на мечовете и алебардите и рицарите в железни доспехи носели на гърдите си талисман - обикновена глава лук.
Главното достойнство на лука не се състояло само в това. Той е един от най-необходимите продукти във всяка кухня, като се използува за приготвяне на почти всички ястия. Поради това у нас се отглежда в големи количества.
Отдавна са известни и лечебните му свойства. Праз например използували в кулинарията и в медицината древните египтяни, които забелязали, че той влияе благотворно на храносмилателните органи,повишава апетита,подобрява дейността на черния дроб и жлъчката; препоръчвали го при ревматизъм,подагра и затлъстяване. Древните славяни имали такава мъдрост: "Лукът от 7 болести лекува". През средните векове лекарите смятали, че дори миризмата на лук предпазва от болести. Затова беше намерено научно доказателство-във веществата,отделени от лука, се съдържат така наречените фитонциди, които унищожават гнилостните и болестотворните бактерии, първаци, амеби, инфузории и дори жаби и плъхове. Достатъчно е в продължение на 3 мин. да дъвчем лук, за да убием всички бактерии в устата.
С парите на лука се лекуват гнойни рани и язви, вдишват се при простуда и грип, помагат при туберкулоза на белите дробове. Лук се препоръчва при хипертония на базата на атеросклероза, а с пресни листа се налагат циреи, напукана кожа, мазоли и се използуват при косопад.
в."Феномен"бр.40/96г.
Главното достойнство на лука не се състояло само в това. Той е един от най-необходимите продукти във всяка кухня, като се използува за приготвяне на почти всички ястия. Поради това у нас се отглежда в големи количества.
Отдавна са известни и лечебните му свойства. Праз например използували в кулинарията и в медицината древните египтяни, които забелязали, че той влияе благотворно на храносмилателните органи,повишава апетита,подобрява дейността на черния дроб и жлъчката; препоръчвали го при ревматизъм,подагра и затлъстяване. Древните славяни имали такава мъдрост: "Лукът от 7 болести лекува". През средните векове лекарите смятали, че дори миризмата на лук предпазва от болести. Затова беше намерено научно доказателство-във веществата,отделени от лука, се съдържат така наречените фитонциди, които унищожават гнилостните и болестотворните бактерии, първаци, амеби, инфузории и дори жаби и плъхове. Достатъчно е в продължение на 3 мин. да дъвчем лук, за да убием всички бактерии в устата.
С парите на лука се лекуват гнойни рани и язви, вдишват се при простуда и грип, помагат при туберкулоза на белите дробове. Лук се препоръчва при хипертония на базата на атеросклероза, а с пресни листа се налагат циреи, напукана кожа, мазоли и се използуват при косопад.
в."Феномен"бр.40/96г.
Лукът естествен антибиотик
Бълг. народна медицина познава и уважава, както чесъна, така и лука-тези два зеленчука са не само незаменима храна, но и лекарство за много болести. Основното им вещество са фитонцидите -естествен антибиотик, без опасни и странични действия,за разлика от лековете в аптеките.
При абцес, цирей и лумбаго: изпечете една глава кромид лук и след като я счукате, наложете на болното място.
При стомашни болки и лошо храносмилане: често си гответе супи с лук.
Болки в ушите, зъбна невралгия: памуче натопено в пресен сок от лук,поставете върху болния зъб. Няколко капки от същия сок ще излекуват възпалението в ухото.
Хрема, хронична умора, телесна пълнота- сварете 100г ситно нарязан лук в две чаши вода (400мл),прецедете, добавете супена лъжица чист пчелен мед и отново сварете,този път докато постигнете гъстотата на сиропите. Пийте по2 чаени лъжички сутрин и вечер.
Бронхити, грип, безсъние: консумирайте редовно суров лук в салата
Ревматични болки: сутрин и вечер докато сте в кризата, изпивайте по една водна чаша отвара от 3-4 глави необелен кромид лук и литър вода. Тази смес се вари четвърт час, след което се прецежда.
в."Жълт труд"бр.46/96г.
При абцес, цирей и лумбаго: изпечете една глава кромид лук и след като я счукате, наложете на болното място.
При стомашни болки и лошо храносмилане: често си гответе супи с лук.
Болки в ушите, зъбна невралгия: памуче натопено в пресен сок от лук,поставете върху болния зъб. Няколко капки от същия сок ще излекуват възпалението в ухото.
Хрема, хронична умора, телесна пълнота- сварете 100г ситно нарязан лук в две чаши вода (400мл),прецедете, добавете супена лъжица чист пчелен мед и отново сварете,този път докато постигнете гъстотата на сиропите. Пийте по2 чаени лъжички сутрин и вечер.
Бронхити, грип, безсъние: консумирайте редовно суров лук в салата
Ревматични болки: сутрин и вечер докато сте в кризата, изпивайте по една водна чаша отвара от 3-4 глави необелен кромид лук и литър вода. Тази смес се вари четвърт час, след което се прецежда.
в."Жълт труд"бр.46/96г.
Церове от лук
Официалната и народната медицина препоръчват лука при заболявания на горните дихателни пътища. Използува се и за лечение на трудно зарастващи рани. Служи като профилактично средство при грипна епидемия. Употребява се при лечение на запек, диабет, повишено артериално налягане, хемороиди, против хълцане, за засилване на диурезата и др.
При кашлица:
Разрязва се на 4 части една голяма глава лук и се поставя в един литър вода, в която предварително са разтворени 200г захар. Кипва прецежда се и се изсипва в стъклен съд. Пие се по една супена лъжица преди ядене.Ако кашлицата не изчезне, тази процедура се повтаря.
При атеросклероза
Настъргва се и се прецежда през двойна марля кромид лук. Взема се една водна чаша сок от него и се смесва с една водна чаша мед. Разбърква се добре и се съхранява в стъклен съд на хладно. Взема се по 1 суп.лъжица 3 пъти на ден 1 час преди хранене или 2-3 часа след хранене. Лечението се провежда 2 месеца.
При мазоли
Люспи от лук се накисват в оцет и стоят две седмици,може и по-дълго време. Вечер върху мазола се поставя дебел слой от люспите и се превързва. Престоява цяла нощ. Процедурата се прави в течение на няколко дни,докато мазолът изчезне.
При болно гърло и кашлица
Вземат се външните люспи от 10 глави червен лук, заливат се със 700мл вода и врат 15мин. Прецежда се. Изпива се на 3 порции- сутрин, обяд и вечер, задължително топло. Лечението продължава една седмица, втората се почива и отново се пие една седмица. Така цели два месеца.
в."В-к за дома"бр.20/06.06.97г.
При кашлица:
Разрязва се на 4 части една голяма глава лук и се поставя в един литър вода, в която предварително са разтворени 200г захар. Кипва прецежда се и се изсипва в стъклен съд. Пие се по една супена лъжица преди ядене.Ако кашлицата не изчезне, тази процедура се повтаря.
При атеросклероза
Настъргва се и се прецежда през двойна марля кромид лук. Взема се една водна чаша сок от него и се смесва с една водна чаша мед. Разбърква се добре и се съхранява в стъклен съд на хладно. Взема се по 1 суп.лъжица 3 пъти на ден 1 час преди хранене или 2-3 часа след хранене. Лечението се провежда 2 месеца.
При мазоли
Люспи от лук се накисват в оцет и стоят две седмици,може и по-дълго време. Вечер върху мазола се поставя дебел слой от люспите и се превързва. Престоява цяла нощ. Процедурата се прави в течение на няколко дни,докато мазолът изчезне.
При болно гърло и кашлица
Вземат се външните люспи от 10 глави червен лук, заливат се със 700мл вода и врат 15мин. Прецежда се. Изпива се на 3 порции- сутрин, обяд и вечер, задължително топло. Лечението продължава една седмица, втората се почива и отново се пие една седмица. Така цели два месеца.
в."В-к за дома"бр.20/06.06.97г.
Празът се съхранява лесно и е от пресните зеленчуци,кои-то могат да присъстват на трапезата ни през цялата зима. Сега е сезонът в който е най-изгодно да се запасим с него. Богат е на хранителни вещества,има разнообразен минерален състав. Оцветените му части съдържат каротин, хлорофил и вит.Е. При правилно съхранение, количеството на вит.С е голямо. Съдържа още разтворими захари и целулоза.
Празът може да се консумира както суров, така и като основа на вкусни ястия.
Прясна салата: Нарязват се на ситно 1-2 стръка и китка пресен магданоз. Подправят се със сол, олио и лимон.
Праз плакия: Една ситно нарязана глава лук се запържва с 1/2 чаена чаша олио. Запръжката се оцветява с 1 лъжичка червен пипер, посолява се и се разрежда с 2чаени чаши гореща вода. Когато сосът заври, се прибавят 6-7 стръка нарязан на 3-сантиметрови парчета тънък праз. Когато поомекне, се добавят 3/4чаша нарязани на кубчета кисели краставички, 1л. доматена салца и черен пипер на зърна. Ястието се доварява на тих огън, докато повечето от водата изври. Поднася се студено.
Праз на фурна: Нарязват се на ситно 8-10 стръка праз. Прибавя се една чаша ориз. Сместа се разбърква и се изсипва в намазана с олио тавичка. Отделно се размива 1 пълна лъжица доматена салца 3 1/2 чаши вода. Прибавя се сол на вкус, червен пипер и 1/2 чаша олио. С тази смес се залива ястието в тавичката и се пече. Поднася се студено с туршия.
в."Новини +" бр.45/96г.
Празът може да се консумира както суров, така и като основа на вкусни ястия.
Прясна салата: Нарязват се на ситно 1-2 стръка и китка пресен магданоз. Подправят се със сол, олио и лимон.
Праз плакия: Една ситно нарязана глава лук се запържва с 1/2 чаена чаша олио. Запръжката се оцветява с 1 лъжичка червен пипер, посолява се и се разрежда с 2чаени чаши гореща вода. Когато сосът заври, се прибавят 6-7 стръка нарязан на 3-сантиметрови парчета тънък праз. Когато поомекне, се добавят 3/4чаша нарязани на кубчета кисели краставички, 1л. доматена салца и черен пипер на зърна. Ястието се доварява на тих огън, докато повечето от водата изври. Поднася се студено.
Праз на фурна: Нарязват се на ситно 8-10 стръка праз. Прибавя се една чаша ориз. Сместа се разбърква и се изсипва в намазана с олио тавичка. Отделно се размива 1 пълна лъжица доматена салца 3 1/2 чаши вода. Прибавя се сол на вкус, червен пипер и 1/2 чаша олио. С тази смес се залива ястието в тавичката и се пече. Поднася се студено с туршия.
в."Новини +" бр.45/96г.
Праз лук
Медиците смятат, че човек трябва да изяжда около 8кг. Лук годишно. Какво ли не съдържа този чудесен зеленчук:масло, комплект витамини (А,В1,В2,В3,РР,С) комплект микроелементи,желязо, калий, калций и захари, главно гликоза и фруктоза. Един от видовете лук който се употребява самостоятелно е празът. В много страни- България, Франция, Белгия, той е широко разпространен. Консумира се в суров вид, в различни салати, супи, печен, задушен, сушен. С него се приготвят много и най-разнообразни ястия.
Празът влияе благотворно на храносмилателните органи, подобрява дейността на черния дроб и жлъчния мехур, добро пикочогонно средство е, което се дължи на голямото съдържание на калий в него. Препоръчва се при камъни в бъбреците, ревматизъм,подагра,затлъстяване. А ето и един сироп за възрастни от рецептите на баба: В 150г вода се сваряват 2-3 стръка праз , нарязан на едро. Сокът се прецежда, подслажда се с 4 лъжички мед и се взема поедна лъжичка след хранене. Този сироп е чудесно средство против хрипове при възрастни хора.
в."3-та възраст"бр.48/96г.
Чесънът срещу болестите на века
Празът влияе благотворно на храносмилателните органи, подобрява дейността на черния дроб и жлъчния мехур, добро пикочогонно средство е, което се дължи на голямото съдържание на калий в него. Препоръчва се при камъни в бъбреците, ревматизъм,подагра,затлъстяване. А ето и един сироп за възрастни от рецептите на баба: В 150г вода се сваряват 2-3 стръка праз , нарязан на едро. Сокът се прецежда, подслажда се с 4 лъжички мед и се взема поедна лъжичка след хранене. Този сироп е чудесно средство против хрипове при възрастни хора.
в."3-та възраст"бр.48/96г.
Чесънът срещу болестите на века
Дали го обичаме, или не -това е въпрос на вкус. Безспорно е обаче, че той е едно от най-лечебните растения. Родината на това изключително полезно и широко разпространено растение е Южна Азия. Още от най-дълбока древност е бил препоръчван при кашлица, стомашно-чревни заболявания, безапетитие и други. Най-великият лекар от онова време Авицена използувал чесъна за лечение на почти всички заболявания. Действието му е универсално. Полезното му действие се дължи на съдържащите се в него етерични масла, азотни вещества, глюкозиди,фитостерини, калий, калций, фосфор, желязо, витамин С и витамини от групата В. Съдържа също така много силни фитонциди и антибиотика алцин. С това се обяснява силното му противомикробно действие. Дезинфекцира, снижава кръвното налягане, придава по-големи съпротивителни сили, по-голяма издръжливост, прогонва глистите и на всичко отгоре увеличава потентността.
Чесънът има добър предпазен и лечебен ефект по отношение на развитието на атеросклерозата с последващите от нея тежки усложнения, като миокарден инфаркт, инсулт, гангрена на долните крайници и др. Води до разширение на кръвоносните съдове и до намаление на съсирваемостта на кръвта което още веднъж намалява риска от сърдечно -съдови заболявания и от техните последствия с фатален изход. Засилва сърдечния мускул и възбужда дишането, намалява нивото на холестерола в кръвта.
В отминалите векове винаги, когато се задавала епидемия (от холера, от коремен тиф, от чума и др.) хората слагали на вратите и на прозорците на домовете си връзки с чесън, а такива връзки окачвали и на вратовете си: Те вярвали, че по този начин могат да се предпазят от заболяване.
Днес се знае, че фитонцидите, отделящи се от свежия чесън, могат да унищожат такива болестотворни микроорганизми като стафилококите, стрептококите, причинителите на холера, тиф, туберкулоза и др. Полезни са както вдишванията на изпарения от чесън, така и консумацията му в сурово състояние. Сдъвкването на 2-3 скилидки чесън е достатъчно, за да бъдат унищожени повечето от микробите, намиращи се в устната кухина. Поради това чесънът е много полезен при възпаления на гърлото и сливиците и при редица заболявания на дихателните пътища и белия дроб. Използува се при подуване на корема от газове в червата, тъй като подтиска процесите на гниене, намалява спазмите на червата при запек и възбужда апетита.
Ако се появи ечемик на окото, достатъчно е да се натърка мястото с прясно разрязана скилидка чесън. Същата процедура помага и при ухапване от насекоми. За деца страдащи от болки в ушите, в няколко капки олио се загрява скилидка чесън, течността се прецежда и се капе в ухото. При зъбобол се слага скилидка чесън в ухото откъм страната на болката.
От десетки години се правят изследвания по отношение на противораковата активност на чесъна. И накрая, за страдащите от жлъчни и чернодробни заболявания може би ще е интересно да знаят, че чесънът влиза в състава на известния на мнозина препарат "Алохол".
в."Феномен"бр.43/96г.
Чесънът има добър предпазен и лечебен ефект по отношение на развитието на атеросклерозата с последващите от нея тежки усложнения, като миокарден инфаркт, инсулт, гангрена на долните крайници и др. Води до разширение на кръвоносните съдове и до намаление на съсирваемостта на кръвта което още веднъж намалява риска от сърдечно -съдови заболявания и от техните последствия с фатален изход. Засилва сърдечния мускул и възбужда дишането, намалява нивото на холестерола в кръвта.
В отминалите векове винаги, когато се задавала епидемия (от холера, от коремен тиф, от чума и др.) хората слагали на вратите и на прозорците на домовете си връзки с чесън, а такива връзки окачвали и на вратовете си: Те вярвали, че по този начин могат да се предпазят от заболяване.
Днес се знае, че фитонцидите, отделящи се от свежия чесън, могат да унищожат такива болестотворни микроорганизми като стафилококите, стрептококите, причинителите на холера, тиф, туберкулоза и др. Полезни са както вдишванията на изпарения от чесън, така и консумацията му в сурово състояние. Сдъвкването на 2-3 скилидки чесън е достатъчно, за да бъдат унищожени повечето от микробите, намиращи се в устната кухина. Поради това чесънът е много полезен при възпаления на гърлото и сливиците и при редица заболявания на дихателните пътища и белия дроб. Използува се при подуване на корема от газове в червата, тъй като подтиска процесите на гниене, намалява спазмите на червата при запек и възбужда апетита.
Ако се появи ечемик на окото, достатъчно е да се натърка мястото с прясно разрязана скилидка чесън. Същата процедура помага и при ухапване от насекоми. За деца страдащи от болки в ушите, в няколко капки олио се загрява скилидка чесън, течността се прецежда и се капе в ухото. При зъбобол се слага скилидка чесън в ухото откъм страната на болката.
От десетки години се правят изследвания по отношение на противораковата активност на чесъна. И накрая, за страдащите от жлъчни и чернодробни заболявания може би ще е интересно да знаят, че чесънът влиза в състава на известния на мнозина препарат "Алохол".
в."Феномен"бр.43/96г.
Оцет с чесън и мед
Откритието на Рим и Египет призна модерната медицина. По-ценен от златото и използуван за разменна монета, медът заемал достойно място в лечебната практика на Рим. За египтяните чесънът бил универсален лек, а с оцет лекували почти всичко, като се почне от артрита и се стигне до лудостта.
Съвременната медицина не се отказва от тези природни средства. Тя проучи качествата им, и за чесъна например доказа, че понижава кръвното налягане, подобрява кръвообращението, намалява холестерина и дори се бори с раковите образувания. Триото оцет, мед и чесън се използуват за приготвяне на различни лосиони, сиропи и компреси, които можете да си приготвите в къщи.
* Ако имате артрит, направете лапи с оцет, в който сте разтворили мед и сте накиснали чесън. Ще намалите болките и отоците.
* При главоболие подслаждайте билковите чайове (лавандула, мента, маточина) с мед.
* С мед, чесън и оцет можете да лекувате хемороиди, стомашни проблеми, зъбобол, мускулни болки , излишни килограми.
Според немските фитотерапевти обаче сами трябва да откриете точната пропорция на съставките, защото най-вече към чесъна хората имат различна поносимост. Например можете да опитате така: - 1супена лъжица ябълков оцет с 1 супена лъжица мед, прибавете 1 скилидка чесън. Ако не подразни стомаха, прибавете още една. Когато ви е много сладко, намалете меда. За по-добра поносимост може да добавите няколко лъжици билков чай или минерално вода.
в."Домашен лекар"бр.50/12.12.96г.
Съвременната медицина не се отказва от тези природни средства. Тя проучи качествата им, и за чесъна например доказа, че понижава кръвното налягане, подобрява кръвообращението, намалява холестерина и дори се бори с раковите образувания. Триото оцет, мед и чесън се използуват за приготвяне на различни лосиони, сиропи и компреси, които можете да си приготвите в къщи.
* Ако имате артрит, направете лапи с оцет, в който сте разтворили мед и сте накиснали чесън. Ще намалите болките и отоците.
* При главоболие подслаждайте билковите чайове (лавандула, мента, маточина) с мед.
* С мед, чесън и оцет можете да лекувате хемороиди, стомашни проблеми, зъбобол, мускулни болки , излишни килограми.
Според немските фитотерапевти обаче сами трябва да откриете точната пропорция на съставките, защото най-вече към чесъна хората имат различна поносимост. Например можете да опитате така: - 1супена лъжица ябълков оцет с 1 супена лъжица мед, прибавете 1 скилидка чесън. Ако не подразни стомаха, прибавете още една. Когато ви е много сладко, намалете меда. За по-добра поносимост може да добавите няколко лъжици билков чай или минерално вода.
в."Домашен лекар"бр.50/12.12.96г.
Още нещо за чесъна
Чесънът е познат и се използува като лечебен фактор от повече от 5000год. Нар. медицина го е използувала за лечение на чревни инфекции, високо кръвно налягане, болки в зъбите и заболявания на венците, тумори и др. Изследвания след Втората световна война установиха, че чесънът с намиращите се в него фитонциди оказва мощно противомикробно, противогъбично и противовирусно действие и може да се използува с успех при ботулизъм, диарични състояния, стафилококова инфекция,дизентерия, тиф.
Днес чесънът е изместен на заден план като лечебно средство от новите химически и синтетични субстанции, но страничните ефекти, които те дават и постепенното развитие на нечувствителност към тях, ни кара да се обърнем отново към добрия,стар и малко позабравен чесън.
Наред с другите причини за изоставянето на чесъна, не на последно място е неговата специфична миризма, която за някои е неприятна, а за други е просто израз на недобър вкус. Защо е толкова трудно да се освободим от тази миризма, даже когато употребяваме реномирани и добре ароматизирани пасти за зъби, ябълка или магданоз?- Причината е много проста. За разлика от много други вещества- етеричните масла, фитонцидите на чесъна се излъчват през белите дробове.Това е едно неудобство за дезодорирането им, но и едно чудесно средство за лечение на белодробни заболявания. В миналото по този начин успешно са се борили с лечението на жълтата гостенка. Множеството бронхити при пушачите, които имат опасни перспективи и възможности за развитие, също могат да се овладеят с помощта на редовна употреба на чесън и разбира се с отказ от цигарите.
Изследвания в Щатите, Япония, Китай и Индия установяват, че населения, които редовно употребяват чесън в менюто си, са по-малко застрашени от развитието на сърдечно-съдови заболявания. Наблюдения в две големи китайски провинции установяват влиянието на употребата на чесън върху туморните заболявания. В едната редовно употребяват 7-8 скилидки чесън дневно. Честотата на стомашния рак при тях е 3,45 на 100 000. В другата провинция въобще не било популярно яденето на чесън. Стомашният рак там се срещал при 40 на всеки 100 000.
Научни изследвания във Флорида установяват голямото влияние на чесъна върху имунната система и то главно върху така нар. клетки убийци, които осъществяват защитата на организма. Това го прави отлично средство за борба с инфекции,рака, даже спин.
Друго много важно качество на чесъна е способността му да намалява кръвния холестерол, и то лошия холестерол, който води до атеросклероза, хипертония, инфаркт и инсулт. Два месеца редовна употреба на чесън в дози предписани индивидуално от лекар, могат да доведат до нормализация на нивото на холестерола в кръвта. За това, как да използуваме чесъна и в какви количества, ще говорим в следващия брой на вестника.
в."Агро пари" бр.4/30.01.97г.
Още нещо за чесъна (продължение от миналия брой)
Днес чесънът е изместен на заден план като лечебно средство от новите химически и синтетични субстанции, но страничните ефекти, които те дават и постепенното развитие на нечувствителност към тях, ни кара да се обърнем отново към добрия,стар и малко позабравен чесън.
Наред с другите причини за изоставянето на чесъна, не на последно място е неговата специфична миризма, която за някои е неприятна, а за други е просто израз на недобър вкус. Защо е толкова трудно да се освободим от тази миризма, даже когато употребяваме реномирани и добре ароматизирани пасти за зъби, ябълка или магданоз?- Причината е много проста. За разлика от много други вещества- етеричните масла, фитонцидите на чесъна се излъчват през белите дробове.Това е едно неудобство за дезодорирането им, но и едно чудесно средство за лечение на белодробни заболявания. В миналото по този начин успешно са се борили с лечението на жълтата гостенка. Множеството бронхити при пушачите, които имат опасни перспективи и възможности за развитие, също могат да се овладеят с помощта на редовна употреба на чесън и разбира се с отказ от цигарите.
Изследвания в Щатите, Япония, Китай и Индия установяват, че населения, които редовно употребяват чесън в менюто си, са по-малко застрашени от развитието на сърдечно-съдови заболявания. Наблюдения в две големи китайски провинции установяват влиянието на употребата на чесън върху туморните заболявания. В едната редовно употребяват 7-8 скилидки чесън дневно. Честотата на стомашния рак при тях е 3,45 на 100 000. В другата провинция въобще не било популярно яденето на чесън. Стомашният рак там се срещал при 40 на всеки 100 000.
Научни изследвания във Флорида установяват голямото влияние на чесъна върху имунната система и то главно върху така нар. клетки убийци, които осъществяват защитата на организма. Това го прави отлично средство за борба с инфекции,рака, даже спин.
Друго много важно качество на чесъна е способността му да намалява кръвния холестерол, и то лошия холестерол, който води до атеросклероза, хипертония, инфаркт и инсулт. Два месеца редовна употреба на чесън в дози предписани индивидуално от лекар, могат да доведат до нормализация на нивото на холестерола в кръвта. За това, как да използуваме чесъна и в какви количества, ще говорим в следващия брой на вестника.
в."Агро пари" бр.4/30.01.97г.
Още нещо за чесъна (продължение от миналия брой)
Колко чесън да ядем? Мненията са различни. Редовната употреба на скилидка чесън дневно увеличава разреждането на кръвта и предпазва от образуването на микротромби, инсулт и инфаркт. Редовната употреба на две скилидки чесън дневно поддържа нормалното ниво на холестерола в кръвта- условие за предпазване от атеросклероза, хипертония, инфаркт. Разбира се резултатите не могат да се предвидят абсолютно,защото върху здравето на човека оказват влияние и други компоненти на храненето и на стила на живот. Лечебният ефект на чесъна зависи и от това, върху какви почви е бил отглеждан.
Някои хора се отказват от употребата му единствено заради неговата силна и упорита миризма. Може би всяка година в света се създават минимум два, три медикамента за преодоляване на този недостатък. Проблемът се усложнява от това, че фитонцидите и ароматните вещества от чесъна се разпространяват не само в храносмилателната система но, и в белите дробове. Това е много важно по отношение на лечението на редица белодробни заболявания, включително и рак Но се затруднява преодоляването на миризмата, която вече идва не само от устната кухина и стомаха, но и от белия дроб. Може би все пак от всички средства най-ефективно остава дъвченето на свеж магданоз. Хлорофилът помага до известна степен да се маскира миризмата на чесън. Но как да го употребяваме суров или сготвен? До скоро бяхме убедени, че единственият подходящ начин за употреба на чесъна е суров. Най-нови изследвания на японски учени и на учени от Бостънския университет показват,че суровия чесън убива повече от 12 щама патогенни бактерии, между които стафилококи, стрептококи, както и вируси и гъбички. Засилва имунитета и спомага за предпазване от рак. От друга страна готвения чесън помага за намаляване на кръвния холестерол и за разреждането на кръвта като предпазване от инфаркт и инсулт. Така че, в заключение можем да кажем: подходяща е употребата и на суров и на готвен чесън.
Суровият чесън може да присъства във всички зеленчукови салати и сосове. При готвене е добре да се поставя към края- особено със зелен фасул, спанак, леща и коприва.
Много разпространена е употребата на спиртен екстракт от чесън- обелват се и се счукват скилидки от две едри глави чесън. Заливат се със спирт или силна ракия и се оставят да престоят две седмици. От екстракта се приемат по 20 капки 3 пъти дневно в супена лъжица, с някаква течност преди хранене, а за хора които имат стомашни проблеми- в началото на храненето или след храненето. Много бързо се наблюдава нормализиращия ефект върху кръвното налягане.
Употребата на чесън сега във времето на грипните епидемии е особено полезна както за лечение, така също и за профилактика.
И не на последно място трябва да споменем, че редовната употреба на чесън, подпомага и физическите сили на организма, поради което той е бил важна хранителна добавка на хората от древността.
д-р Гергана Гешанова в."Агро пари"бр.5/97г.
Някои хора се отказват от употребата му единствено заради неговата силна и упорита миризма. Може би всяка година в света се създават минимум два, три медикамента за преодоляване на този недостатък. Проблемът се усложнява от това, че фитонцидите и ароматните вещества от чесъна се разпространяват не само в храносмилателната система но, и в белите дробове. Това е много важно по отношение на лечението на редица белодробни заболявания, включително и рак Но се затруднява преодоляването на миризмата, която вече идва не само от устната кухина и стомаха, но и от белия дроб. Може би все пак от всички средства най-ефективно остава дъвченето на свеж магданоз. Хлорофилът помага до известна степен да се маскира миризмата на чесън. Но как да го употребяваме суров или сготвен? До скоро бяхме убедени, че единственият подходящ начин за употреба на чесъна е суров. Най-нови изследвания на японски учени и на учени от Бостънския университет показват,че суровия чесън убива повече от 12 щама патогенни бактерии, между които стафилококи, стрептококи, както и вируси и гъбички. Засилва имунитета и спомага за предпазване от рак. От друга страна готвения чесън помага за намаляване на кръвния холестерол и за разреждането на кръвта като предпазване от инфаркт и инсулт. Така че, в заключение можем да кажем: подходяща е употребата и на суров и на готвен чесън.
Суровият чесън може да присъства във всички зеленчукови салати и сосове. При готвене е добре да се поставя към края- особено със зелен фасул, спанак, леща и коприва.
Много разпространена е употребата на спиртен екстракт от чесън- обелват се и се счукват скилидки от две едри глави чесън. Заливат се със спирт или силна ракия и се оставят да престоят две седмици. От екстракта се приемат по 20 капки 3 пъти дневно в супена лъжица, с някаква течност преди хранене, а за хора които имат стомашни проблеми- в началото на храненето или след храненето. Много бързо се наблюдава нормализиращия ефект върху кръвното налягане.
Употребата на чесън сега във времето на грипните епидемии е особено полезна както за лечение, така също и за профилактика.
И не на последно място трябва да споменем, че редовната употреба на чесън, подпомага и физическите сили на организма, поради което той е бил важна хранителна добавка на хората от древността.
д-р Гергана Гешанова в."Агро пари"бр.5/97г.
Чесън вместо антибиотик
Макар и неприятно миризлив, чесънът е един прекрасен лек срещу настинките и заболяванията на горните дихателни пътища. Достойнствата на чесъна са познати още от древността. Регулира обмяната на веществата, намалява мазнините,нормализира кръвното налягане , подобрява зрението. В нар. медицина, чесънът е известен като отлично средство за добро храносмилане, действа съдоразширяващо и укрепващо на малките кръвоносни съдове и капиляри. Консумирането му помага за понижаване на захарта в кръвта. Има и диуретичен ефект. 10 скилидки на ден са достатъчни, за да се предпазим от връхлитащите инфекциозни заболявания. Една от най-ценните му съставки е етеричното масло алуцин. Точно алуцинът убива над 20 вида бактерии, включително стрептококите и салмонелата. За съжаление при готвене алуцинът се разрушава. Затова, когато го ядем с лечебна цел, той трябва да е суров. За предпочитане е вечер, защото през деня рискуваме да сме "ухаещи" събеседници.
в."Демокрация" 18.10.96г.
в."Демокрация" 18.10.96г.
Изобилието на витамин В в този вкусен продукт го превръща в един от най-добрите естествени препарати за лечение на вътрешната напрегнатост и стреса у съвременните хора. Начинът на приготовление не е от особено значение. Все пак е добре да подберете по-щадящите технологии- задушаване на тих огън, бланширане и варене. При тях витамините се разграждат в по-малка степен, отколкото при пърженето в масло например. Както знае всяка домакиня, от гъби може да се приготвят супа, предястие и основно ястие, така, че няма опасност да досадите на семейството си, ако решите да приложите тази антистрес терапия. За да разчитате, че усилията ви ще дадат осезаем резултат, приготвяйте гъбни блюда три пъти в седмицата.
в."Ние жените"бр.23/27.06.97г.
в."Ние жените"бр.23/27.06.97г.
Статията е взета от сайта:
No comments:
Post a Comment